Контактът между майката и новороденото в рандомизирано проучване на кенгуру грижата (кожа до кожа)

Anderson GC, Chiu SH, Dombrowski MA, Swinth JY, Albert JM, Wada N 2003, Mother-newborn contact in a randomized trial of kangaroo (skin-to-skin) care, J Obstet Gynecol Neonat Nurs, 32(5): 604–611.
Линк: http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/14565739

Ранен контакт, социална подкрепа и изграждане на връзката между майката и новороденото.

Anisfeld E, Lipper E 1983, Early contact, social support and mother-infant bonding, Pediatrics, 72:79–83.

Линк: http://pediatrics.aappublications.org/content/72/1/79.abstract

Влиянието на ранния контакт върху майчиното възприятие на поведението на новороденото

Влиянието на допъл­ни­те­лен кон­такт меж­ду май­ка­та и ново­ро­де­но­то по вре­ме на пър­вия час след раж­да­не­то вър­ху май­чи­но­то въз­при­е­ма­не на пове­де­ни­е­то на бебе­то един месец след раж­да­не­то е било изме­ре­но от Broussard Neonatal Perception Inventories и въп­ро­си­те за при­вър­з­ва­не на Клаус и коле­ги­те му. Заключението е, че вли­я­ни­е­то на допъл­ни­те­лен кон­такт през пър­вия час след раж­да­не­то не допри­на­ся за про­ме­ни на май­чи­но­то въз­при­е­ма­не на пове­де­ни­е­то на новороденото.

Craig L, Tyson JE, Samson J, Lasky RE 1982, The effect of early contact on maternal perception of infant behavior, Early Hum Develop, 6: 197–204.

Линк: http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/7094857

Майчино привързване и самовъзприятие: влияние на ранния контакт кожа до кожа

Целта е да се опре­де­ли вли­я­ни­е­то на кон­так­та кожа до кожа меж­ду май­ка­та и ново­ро­де­но­то в пър­ви­те часо­ве след раж­да­не­то вър­ху по-ната­тъш­на­та май­чи­на при­вър­за­ност и само­въз­п­ри­я­тие. Не са отче­те­ни зна­чи­тел­ни раз­ли­ки при 36-часо­ви и три-месеч­ни пове­де­ния на при­вър­за­ност или при пре­на­тал­ни­те и напра­ве­ни на три месе­ца оцен­ки на само­въз­п­ри­я­ти­е­то. За пове­че­то жени, май­чин­с­т­во­то за пър­ви път изглеж­да има пози­тив­но вли­я­ние вър­ху тях­но­то самовъзприятие.

Curry MA 1982, Maternal attachment behavior and the mother’s self-concept: the effect of early skin-to skin contact, Nurs Res, 32: 73–78.

Линк: http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/6926651

Дълготраен ефект от допълнителен контакт в първия час след раждането върху поведението на майката и новороденото. Първа оценка на 36тия час.

Времето вед­на­га след раж­да­не може да е мно­го важ­но за раз­ви­тие на връз­ка­та меж­ду май­ка­та и ново­ро­де­но­то.  Много мал­ко се знае оба­че за дъл­гос­роч­ния ефект на бол­нич­ни­те прак­ти­ки по вре­ме на този пери­од. Това поруч­ва­не изслед­ва ефек­та от допъл­ни­те­лен кон­такт по вре­ме на пър­вия час след раж­да­не­то. Тридесет и шест часа след раж­да­не­то жени роди­ли за пър­ви път показ­ва­ли дър­жа­ние като жени с пове­че раж­да­ния, кои­то полу­ча­ва­ли рутин­ни гри­жи. Новородените на жени с пър­во раж­да­не, кои­то полу­ча­ва­ли рутин­ни гри­жи, пла­че­ли най-често.

De Château P, Wilberg B 1977, Long-term effects on mother-infant behavior of extra contact during the first hour post partum. I First observations at 36 hours, Acta Ped Scand, 66: 137–143.

Линк: http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/842335

Дълготраен ефект от допълнителен контакт в първия час след раждането върху поведението на майката и новороденото II. Последващо проучване на три месеца.

Жени с пър­во раж­да­не и тех­ни­те ново­ро­де­ни полу­чи­ли по 15–20 мину­ти допъл­ни­тел­но сука­не и кон­такт кожа до кожа след раж­да­не­то. Това изслед­ва­не е про­дъл­же­ние на пре­диш­но, при кое­то били забе­ля­за­ни про­ме­ни меж­ду дър­жа­ни­е­то на май­ки, полу­чи­ли допъл­ни­те­лен кон­такт и кон­т­рол­на­та гру­па. Настоящото про­уч­ва­не е напра­ве­но 3 месе­ца след раж­да­не­то и се със­тои в наблю­де­ние на игра­та на май­ка­та и бебе­то и лич­ни интер­вю­та с май­ки­те. Майките, полу­чи­ли допъл­ни­те­лен кон­такт след раж­да­не­то, пре­кар­ва­ли пове­че вре­ме целу­вай­ки и гле­дай­ки ново­ро­де­ни­те. Тези ново­ро­де­ни се усмих­ва­ли по-чес­то и пла­че­ли по-ряд­ко. По-голям про­цент от май­ки­те, полу­чи­ли допъл­ни­тел­ния кон­такт, все още кър­ме­ли деца­та си.

De Château P, Wilberg B 1977, Long-term effects on mother-infant behavior of extra contact during the first hour post partum. II. A follow-up at three months, Acta Ped Scand, 66: 145–151.

Линк: http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/842336

Привързване: скорошни наблюдения, които променят перинаталната грижа

През послед­ни­те три десе­ти­ле­тия има заси­лен инте­рес към връз­ка­та меж­ду роди­те­ля и ново­ро­де­но­то с надеж­да­та, че ще раз­бе­рем пове­че за тази връз­ка и това ще дове­де до по-доб­ра пери­на­тал­на гри­жа и нама­ля­не на слу­ча­и­те на дет­с­ко наси­лие, зане­ма­ря­ва­не и изос­та­вя­не. Скорошни заклю­че­ния от изслед­ва­ния дават доста сил­на обоснов­ка за основ­ни про­ме­ни в някои бол­нич­ни прак­ти­ки, има­щи отно­ше­ние към про­це­са на при­вър­з­ва­не. Непрекъснатата под­кре­па за май­ка­та по вре­ме на раж­да­не­то води до по-чес­то и по-дъл­го кър­ме­не, по-при­вър­зан кон­такт меж­ду май­ка­та и бебе­то и пси­хо­ло­ги­чес­ки пол­зи. Има зна­чи­тел­но нама­ля­ва­не на пла­ча при ново­ро­де­но­то, кога­то е кожа до кожа с май­ка­та, а спо­соб­нос­ти­те на май­чи­ни­те гър­ди да затоп­лят са адап­тив­ни. Окуражаването на кон­так­та на май­ка­та и ново­ро­де­но­то от раж­да­не­то ната­тък и престо­ят им в една стая могат зна­чи­тел­но да удъл­жат кър­ме­не­то и да нама­лят слу­ча­и­те на наси­лие, зане­ма­ря­ва­не и изоставяне.

Kennell, JH, Klaus, MH (1998). Bonding: Recent Observations that alter perinatal care. Pediatrics in Review, 19, 4–12.

Линк: http://pedsinreview.aappublications.org/content/19/1/4.extract

Ранен контакт между майката и новороденото и връзката между майката и детето

Lamb, M. (1983). Early mother-neonate contact and the mother-child relationship. Journal of Child Psychology and Psychiatry, 24, 487–494.

Линк: http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/j.1469–7610.1983.tb00124.x/abstract

Влиянието на ранния контакт между майкат и новороденото след цезарово сечение

Това изслед­ва­не про­уч­ва ефек­та от ранен кон­такт меж­ду май­ка­та и ново­ро­де­но­то вър­ху въз­при­я­ти­я­та, отно­ше­ни­е­то и пове­де­ни­е­то на май­ки­те след цеза­ро­во сече­ние. Майките в кон­т­рол­на­та гру­па полу­чи­ли стан­дар­т­ни­те про­це­ду­ри след цеза­ро­во сече­ние, кои­то включ­ват само кра­тък кон­такт меж­ду май­ка­та и ново­ро­де­но­то в пър­ви­те 12 часа след опе­ра­ци­я­та. Майките в изслед­ва­на­та гру­па полу­чи­ли въз­мож­ност за ранен кон­такт с ново­ро­де­но­то  в пър­ви­те 12 часа. Резултатите от изслед­ва­не­то показ­ват, че има пери­од след раж­да­не­то, в кой­то кон­так­тът меж­ду май­ка­та и ново­ро­де­но­то има зна­чи­тел­но отра­же­ние вър­ху май­чи­на­та гри­жа. Това изслед­ва­не пре­дос­та­вя дирек­т­ни изво­ди, че бол­ни­ци­те тряб­ва да въз­при­е­мат прак­ти­ки, кои­то оку­ра­жа­ват ран­ния кон­такт меж­ду май­ка­та и ново­ро­де­но­то след цеза­ро­во сечение.

Mc Clellan MS, Cabianca WA 1980, Effects of early mother-infant contact following cesarean birth, Obstet Gynecol, 56: 52–55.

Линк: http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/7383488

Установяване на връзката между майката и новороденото: неуспешно обобщение

Svejda MJ, Campos JJ, Emde RN 1980, Mother-infant bonding: failure to generalize, Child Dev, 51: 775–779.

Линк: http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/7418513

Преводач:

Елена Атева