Къде е бебето ми?

Articles in the category Научна информация

Инфор­ма­ци­ята е акту­ална към 8 март 2007 г.

Резюме: Текущите пове­ден­чески и физи­о­ло­гични изс­лед­ва­ния на бебета и майки са пока­зали, че те са готови да си вза­и­мо­дейс­т­ват от пър­вите минути на живота. Сред тези отк­ри­тия се включва и спо­соб­ността на ново­ро­де­ното да пълзи към гър­дата, за да пос­тави нача­лото на сука­нето, както и тер­мо­ре­гу­ла­ци­ята майка-бебе. При­вър­за­ността, изпи­тана от май­ката и бебето може би е био­хи­мично моду­ли­рана чрез окси­то­цина; насър­ча­ва­нето на при­вър­за­ността чрез ранен кон­такт, сукане и съв­мес­тно нас­та­ня­ване дока­зано нама­ля­ват изос­та­вя­нето на бебета. Pediatrics 1998;102:1244 –1246; emotional development, mother–infant attachment, bonding, oxytocin, breast crawl, breastfeed, baby-friendly initiative

Няколко пове­ден­чески и физи­о­ло­гични про­уч­ва­ния на майки и бебета от пос­лед­ните 10 години про­ме­ниха раз­би­ра­ни­ята за готов­ността им да си вза­и­мо­дейс­т­ват от пър­вите минути на живота. Тази ста­тия описва отк­ри­ти­ята и дис­ку­тира какви пос­ле­дици ще имат върху орга­ни­за­ци­ята на бол­нич­ните прак­тики в пери­на­тал­ния период. (more…)

Химия на привързаността

Човешките бебета се раж­дат без­по­мощни, с нужда да бъдат изцяло обг­риж­вани и защи­та­вани. За щас­тие те се раж­дат с всички необ­хо­дими инс­т­ру­менти и „инс­т­рук­ции”, с които да пос­тиг­нат подобна грижа и да ста­нат оби­чана и оби­чаща част от сво­ите семейс­тва и общес­тва. Вро­де­ните нер­вни и хор­мо­нални вза­и­мо­дейс­т­вия, пома­гащи на роди­теля и детето в този про­цес, са измежду най-мощните в при­ро­дата. Хормоналните знаци са ясни и неп­ре­о­до­лими и нашите инс­тин­кти могат да ни дадат всички под­хо­дящи отго­вори. Ако не поло­жат огромни уси­лия да избяг­ват и пре­неб­рег­ват подобни под­тици, роди­те­лите по естес­т­вен начин ще след­ват насо­ките на сво­ите нев­рони и хор­мони, отг­леж­дайки бебета си в бли­зък физи­чески кон­такт. (more…)

Следродилният пре­ход от емб­рион към ново­ро­дено може да се харак­те­ри­зира с думата „пре­къс­ване“. Ново­ро­де­ното трябва неиз­бежно да про­мени сре­дата си от тъм­ното, топло, мокро, защи­тено място в утро­бата с по-студените, сухи, ярки, шумни усло­вия на вън­ш­ния свят. Пъп­ната връв е пре­къс­ната. Раздяла и раз­къс­ване са клю­чо­вите думи. Добре извес­т­ните про­мени изис­к­ват топ­линна, сърдечно-съдова, белод­робна, вес­ти­бу­ларна, имунна и мета­бо­литна адаптация.

Сърдечно-съдовата, имун­ната и топ­лин­ната адап­та­ция са добре доку­мен­ти­рани в меди­цин­с­ките и аку­шер­с­ките учеб­ници. Успешната мета­бо­литна адап­та­ция е също тол­кова кри­тична за здра­вето на бебето. Въп­реки това пове­чето аку­шер­ски и много педи­ат­рични тек­с­тове не опис­ват нор­мал­ната физи­о­ло­гия на мета­бо­лит­ния пре­ход от емб­рион към ново­ро­дено. Вместо това, мета­бо­лит­ната адап­та­ция се обсъжда в гла­вите, пос­ве­тени на хипог­ли­ке­ми­ята или във връзка с нару­ше­ния на кръв­ната глю­козна хоме­ос­таза. (more…)

Кон­так­тът между май­ката и ново­ро­де­ното в ран­до­ми­зи­рано про­уч­ване на кен­гуру гри­жата (кожа до кожа)

Целта на про­уч­ва­нето е да сравни вида и типа кон­такт в пър­вите 0–48 часа след раж­да­нето за двой­ката майка и недо­но­сено бебе, които са при­ла­гали кен­гуру грижи или стан­дар­тни грижи (кон­т­ролна група). Про­цен­тът на кон­такт кожа до кожа е много по-малък от очак­ва­ното. При­чи­ните включ­ват невъз­мож­ността на май­ката или недо­но­се­ното да учас­т­ват, както и чести пре­къс­ва­ния от страна на пер­со­нала. Тези данни сочат, че е нужна бол­нична и соци­ална под­к­репа за семейс­т­вата, за да може да се започне ранен кон­такт кожа до кожа, про­дъл­жи­те­лен кон­такт кожа до кожа между май­ката и ново­ро­де­ното, както и нама­ля­ване на стреса при майките.
Anderson GC, Chiu SH, Dombrowski MA, Swinth JY, Albert JM, Wada N 2003, Mother-newborn contact in a randomized trial of kangaroo (skin-to-skin) care, J Obstet Gynecol Neonat Nurs, 32(5): 604–611.
Линк: http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/14565739 (more…)
  1. Bauer J, Sontheimer D, Fischer C, Linderkamp O. Metabolic rate and energy balance in very low birth weight infants During kangaroo holding by mothers and Their Fathers. J Pediatr 1996;129:608– 11.
    Линк: http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/8859271
  2. Bauer K, Uhrig C, Sperling P, Pasel K, Wieland C, Versmold HT. Body Temperatures and oxygen consumption During skin-to-skin (kangaroo) care in stable preterm infants weighing less than 1,500 grams. J Pediatr 1997;130(2):240– 4.
    Линк: http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/9042126 (more…)
  1. Bauer J, Sontheimer D, Fischer C, Linderkamp O. Metabolic rate and energy balance in very low birth weight infants During kangaroo holding by mothers and Their Fathers. J Pediatr 1996;129:608– 11.
    Линк: http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/8859271
  2. Bauer K, Uhrig C, Sperling P, Pasel K, Wieland C, Versmold HT. Body Temperatures and oxygen consumption During skin-to-skin (kangaroo) care in stable preterm infants weighing less than 1,500 grams. J Pediatr 1997;130(2):240– 4.
    Линк: http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/9042126 (more…)