Къде е бебето ми?

Articles in the category Научна информация

Информацията е акту­ал­на към 8 март 2007 г.

Резюме: Текущите пове­ден­чес­ки и физи­о­ло­гич­ни изслед­ва­ния на бебе­та и май­ки са пока­за­ли, че те са гото­ви да си вза­и­мо­дейс­т­ват от пър­ви­те мину­ти на живо­та. Сред тези откри­тия се включ­ва и спо­соб­ност­та на ново­ро­де­но­то да пъл­зи към гър­да­та, за да поста­ви нача­ло­то на сука­не­то, как­то и тер­мо­ре­гу­ла­ци­я­та май­ка-бебе. Привързаността, изпи­та­на от май­ка­та и бебе­то може би е био­хи­мич­но моду­ли­ра­на чрез окси­то­ци­на; насър­ча­ва­не­то на при­вър­за­ност­та чрез ранен кон­такт, сука­не и съв­мес­т­но наста­ня­ва­не дока­за­но нама­ля­ват изос­та­вя­не­то на бебе­та. Pediatrics 1998;102:1244 –1246; emotional development, mother–infant attachment, bonding, oxytocin, breast crawl, breastfeed, baby-friendly initiative

Няколко пове­ден­чес­ки и физи­о­ло­гич­ни про­уч­ва­ния на май­ки и бебе­та от послед­ни­те 10 годи­ни про­ме­ни­ха раз­би­ра­ни­я­та за готов­ност­та им да си вза­и­мо­дейс­т­ват от пър­ви­те мину­ти на живо­та. Тази ста­тия опис­ва откри­ти­я­та и дис­ку­ти­ра как­ви после­ди­ци ще имат вър­ху орга­ни­за­ци­я­та на бол­нич­ни­те прак­ти­ки в пери­на­тал­ния пери­од. (more…)

Химия на привързаността

Човешките бебе­та се раж­дат без­по­мощ­ни, с нуж­да да бъдат изця­ло обгриж­ва­ни и защи­та­ва­ни. За щас­тие те се раж­дат с всич­ки необ­хо­ди­ми инс­т­ру­мен­ти и „инс­т­рук­ции”, с кои­то да постиг­нат подоб­на гри­жа и да ста­нат оби­ча­на и оби­ча­ща част от сво­и­те семейс­т­ва и общес­т­ва. Вродените нер­в­ни и хор­мо­нал­ни вза­и­мо­дейс­т­вия, пома­га­щи на роди­те­ля и дете­то в този про­цес, са измеж­ду най-мощ­ни­те в при­ро­да­та. Хормоналните зна­ци са ясни и неп­ре­о­до­ли­ми и наши­те инс­тин­к­ти могат да ни дадат всич­ки под­хо­дя­щи отго­во­ри. Ако не поло­жат огром­ни уси­лия да избяг­ват и пре­неб­рег­ват подоб­ни под­ти­ци, роди­те­ли­те по естес­т­вен начин ще след­ват насо­ки­те на сво­и­те нев­ро­ни и хор­мо­ни, отглеж­дай­ки бебе­та си в бли­зък физи­чес­ки кон­такт. (more…)

Следродилният пре­ход от емб­ри­он към ново­ро­де­но може да се харак­те­ри­зи­ра с дума­та „пре­къс­ва­не“. Новороденото тряб­ва неиз­беж­но да про­ме­ни сре­да­та си от тъм­но­то, топ­ло, мок­ро, защи­те­но мяс­то в утро­ба­та с по-сту­де­ни­те, сухи, ярки, шум­ни усло­вия на вън­ш­ния свят. Пъпната връв е пре­къс­на­та. Раздяла и раз­къс­ва­не са клю­чо­ви­те думи. Добре извес­т­ни­те про­ме­ни изис­к­ват топ­лин­на, сър­деч­но-съдо­ва, белод­роб­на, вес­ти­бу­лар­на, имун­на и мета­бо­лит­на адап­та­ция.

Сърдечно-съдо­ва­та, имун­на­та и топ­лин­на­та адап­та­ция са доб­ре доку­мен­ти­ра­ни в меди­цин­с­ки­те и аку­шер­с­ки­те учеб­ни­ци. Успешната мета­бо­лит­на адап­та­ция е също тол­ко­ва кри­тич­на за здра­ве­то на бебе­то. Въпреки това пове­че­то аку­шер­с­ки и мно­го педи­ат­рич­ни тек­с­то­ве не опис­ват нор­мал­на­та физи­о­ло­гия на мета­бо­лит­ния пре­ход от емб­ри­он към ново­ро­де­но. Вместо това, мета­бо­лит­на­та адап­та­ция се обсъж­да в гла­ви­те, посве­те­ни на хипог­ли­ке­ми­я­та или във връз­ка с нару­ше­ния на кръв­на­та глю­коз­на хоме­ос­та­за. (more…)

Контактът между майката и новороденото в рандомизирано проучване на кенгуру грижата (кожа до кожа)

Целта на про­уч­ва­не­то е да срав­ни вида и типа кон­такт в пър­ви­те 0–48 часа след раж­да­не­то за двой­ка­та май­ка и недо­но­се­но бебе, кои­то са при­ла­га­ли кен­гу­ру гри­жи или стан­дар­т­ни гри­жи (кон­т­рол­на гру­па). Процентът на кон­такт кожа до кожа е мно­го по-малък от очак­ва­но­то. Причините включ­ват невъз­мож­ност­та на май­ка­та или недо­но­се­но­то да учас­т­ват, как­то и чес­ти пре­къс­ва­ния от стра­на на пер­со­на­ла. Тези дан­ни сочат, че е нуж­на бол­нич­на и соци­ал­на под­кре­па за семейс­т­ва­та, за да може да се започ­не ранен кон­такт кожа до кожа, про­дъл­жи­те­лен кон­такт кожа до кожа меж­ду май­ка­та и ново­ро­де­но­то, как­то и нама­ля­ва­не на стре­са при май­ки­те.
Anderson GC, Chiu SH, Dombrowski MA, Swinth JY, Albert JM, Wada N 2003, Mother-newborn contact in a randomized trial of kangaroo (skin-to-skin) care, J Obstet Gynecol Neonat Nurs, 32(5): 604–611.
Линк: http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/14565739 (more…)
  1. Bauer J, Sontheimer D, Fischer C, Linderkamp O. Metabolic rate and energy balance in very low birth weight infants During kangaroo holding by mothers and Their Fathers. J Pediatr 1996;129:608– 11.
    Линк: http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/8859271
  2. Bauer K, Uhrig C, Sperling P, Pasel K, Wieland C, Versmold HT. Body Temperatures and oxygen consumption During skin-to-skin (kangaroo) care in stable preterm infants weighing less than 1,500 grams. J Pediatr 1997;130(2):240– 4.
    Линк: http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/9042126 (more…)
  1. Bauer J, Sontheimer D, Fischer C, Linderkamp O. Metabolic rate and energy balance in very low birth weight infants During kangaroo holding by mothers and Their Fathers. J Pediatr 1996;129:608– 11.
    Линк: http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/8859271
  2. Bauer K, Uhrig C, Sperling P, Pasel K, Wieland C, Versmold HT. Body Temperatures and oxygen consumption During skin-to-skin (kangaroo) care in stable preterm infants weighing less than 1,500 grams. J Pediatr 1997;130(2):240– 4.
    Линк: http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/9042126 (more…)