Къде е бебето ми?

Първият час след раждането: Не будете майката!

Часът след раж­да­не­то е несъм­не­но една от най-кри­тич­ни­те фази в човеш­кия живот. Не слу­чай­но всич­ки соци­ал­ни гру­пи рутин­но са нару­ша­ва­ли физи­о­ло­гич­ния про­цес през този кра­тък пери­од от вре­ме чрез вяр­ва­ния и риту­а­ли. Нашата кул­тур­на сре­да е до голя­ма сте­пен офор­ме­на в само­то нача­ло на вза­и­мо­дейс­т­ви­е­то майка-новородено.

Първият час след раж­да­не­то може да се поглед­не от мно­жес­т­во допъл­ва­щи се пер­с­пек­ти­ви. Моята цел е да опи­ша 12 таки­ва пер­с­пек­ти­ви, за да демон­с­т­ри­рам истин­с­ка­та вели­чи­на на тази огром­на тема.

Перспектива 1: Внезапната нужда от дишане

Няма нуж­да да раз­ви­ва­ме тази обшир­но доку­мен­ти­ра­на пер­с­пек­ти­ва. Добре извес­т­но е, че през пър­вия час след раж­да­не­то бебе­то вне­зап­но тряб­ва да започ­не да изпол­з­ва дро­бо­ве­те си. Това в час­т­ност пред­по­ла­га, че сър­це­то тряб­ва спеш­но да започ­не да пом­па кръв в белод­роб­но­то кръ­во­об­ра­ще­ние. Необходимо усло­вие за това е белод­роб­но­то и сис­тем­но­то кръ­во­об­ра­ще­ния да се раз­де­лят чрез затва­ря­не на връз­ки­те меж­ду тях (дук­тус арте­ри­о­зус и фора­мен овале).

Перспектива 2: Поведенчески въздействия на хормоните

Тази пер­с­пек­ти­ва тряб­ва да се раз­ви­ва, така че налич­на­та инфор­ма­ция е скорошна.

Днес сме в пози­ция да обяс­ним, че всич­ки раз­лич­ни хор­мо­ни, отде­ля­ни от май­ка­та и пло­да по вре­ме на пър­ва­та и вто­ра­та фаза на раж­да­не­то, все още не са ели­ми­ни­ра­ни по вре­ме на пър­вия час след раж­да­не­то. Всеки от тях играе спе­ци­фич­на роля във вза­и­мо­дейс­т­ви­е­то май­ка-ново­ро­де­но. До ско­ро дори не се подо­зи­ра­ше за пове­ден­чес­ки­те въз­дейс­т­вия на тези хормони.

Ключовият хор­мон, учас­т­ващ във физи­о­ло­ги­я­та на раж­да­не­то, е несъм­не­но окси­то­ци­нът. Механичните му вли­я­ния са доб­ре извес­т­ни отдав­на (вли­я­ние вър­ху маточ­ни­те кон­т­рак­ции за раж­да­не­то на бебе­то и пла­цен­та­та; вли­я­ние вър­ху кон­т­рак­ци­и­те на мио­е­пи­тел­ни­те клет­ки на гър­ди­те за реф­лек­са на сли­за­не­то на мля­ко­то). Прандж и Педерсен демон­с­т­ри­рат пове­ден­чес­ки­те вли­я­ния на окси­то­ци­на за пръв път през 1979г. чрез екс­пе­ри­мент с плъ­хо­ве: Инжекция окси­то­цин дирек­т­но в мозъ­ка на нераж­да­ли плъ­хо­ве предиз­вик­ва май­чин­с­ко пове­де­ние. Този екс­пе­ри­мент поста­вя осно­ва­та на ново поко­ле­ние изслед­ва­ния. Резултатите от сто­ти­ци таки­ва изслед­ва­ния може да се обоб­щят в едно или две изре­че­ния: Окситоцинът е типич­ни­ят алт­ру­ис­ти­чен хор­мон; той дейс­т­ва неза­ви­си­мо от това за кой аспект на любов­та ста­ва въпрос.

Тези дан­ни изглеж­дат важ­ни, като се знае, че спо­ред швед­с­ки изслед­ва­ния точ­но в пери­о­да след раж­да­не­то на бебе­то и пре­ди раж­да­не­то на пла­цен­та­та жени­те са спо­соб­ни да достиг­нат най-висо­ки­те въз­мож­ни нива на окси­то­цин. Както при всич­ки дру­ги обсто­я­тел­с­т­ва (напри­мер сек­су­а­лен акт или лак­та­ция), отде­ля­не­то на окси­то­цин сил­но зави­си от окол­ни­те фак­то­ри. По-лес­но е, ако мяс­то­то е мно­го топ­ло (така че ниво­то на хор­мо­ни­те от рода на адре­на­ли­на да е въз­мож­но по-нис­ко). По-лес­но е също така, ако май­ка­та няма дру­ги задъл­же­ния, освен да гле­да бебе­то в очи­те и да усе­ща кон­так­та с бебеш­ка­та кожа, без нищо да отвли­ча вни­ма­ни­е­то й. Начинът, по кой­то се отде­ля окси­то­ци­нът, е ново изсле­до­ва­тел­с­ко попри­ще. За да е ефек­тив­но, това отде­ля­не тряб­ва да е пул­си­ра­що: Колкото по-висо­ка е чес­то­та­та на пул­си­ра­не, тол­ко­ва по-ефек­ти­вен е този хормон.

Окситоцинът нико­га не е отде­лян в изо­ла­ция. Той вина­ги е част от сло­жен хор­мо­на­лен баланс. Затова любов­та има тол­ко­ва мно­го аспек­ти. В час­т­ност в слу­чая на пър­вия час след раж­да­не­то, във физи­о­ло­гич­ни усло­вия, пикът на окси­то­ци­на е свър­зан с висо­ко ниво на про­лак­ти­на, кой­то е извес­тен и като „хор­мон на май­чин­с­т­во­то“. Това е най-типич­на­та ситу­а­ция на инду­ци­ра­не на любов към бебе­та­та. Окситоцинът и про­лак­ти­нът се допъл­ват. Освен това ест­ро­ге­ни­те акти­ви­рат окси­то­ци­но­ви­те и про­лак­ти­но­ви­те рецеп­то­ри. Винаги тряб­ва да мис­лим в кон­тек­с­та на хор­мо­нал­ния баланс.

През 1979г. е демон­с­т­ри­ра­но също и отде­ля­не­то на мор­фи­но­по­доб­ни хор­мо­ни от май­ка­та по вре­ме на раж­да­не. Отделянето на тези ендор­фи­ни е доб­ре доку­мен­ти­ра­но в наши дни. В нача­ло­то на 1980-те годи­ни ние научих­ме, че бебе­то също отде­ля свои соб­с­тве­ни ендор­фи­ни по вре­ме на родил­ния про­цес и днес няма съм­не­ние, че извес­т­но вре­ме след раж­да­не­то и май­ка­та, и бебе­то са наси­те­ни с опи­а­ти. Свойството на опи­а­ти­те да предиз­вик­ват чув­с­т­во на зави­си­мост е доб­ре извес­т­но, така че лес­но може да се пред­ви­ди нача­ло­то на една „зави­си­мост“ или привързаност.

Дори хор­мо­ни­те от семейс­т­во­то на адре­на­ли­на (чес­то смя­та­ни за хор­мо­ни на агре­си­я­та) игра­ят оче­вид­на роля във вза­и­мо­дейс­т­ви­е­то меж­ду май­ка и бебе непос­ред­с­тве­но след раж­да­не­то. По вре­ме на послед­ни­те кон­т­рак­ции пре­ди раж­да­не­то ниво­то на тези хор­мо­ни в май­ка­та дости­га своя връх. Затова, във физи­о­ло­гич­ни усло­вия, вед­на­га след нача­ло­то на реф­лек­са за изгон­ва­не на фету­са (fetus ejection reflex) жени­те са пре­дим­но изпра­ве­ни, пъл­ни с енер­гия, изпит­ва­щи вне­зап­на нуж­да да сграб­чат нещо или няко­го. Често имат нуж­да да изпи­ят чаша вода, точ­но как­то би напра­вил гово­ри­тел пред широ­ка ауди­то­рия. Един от резул­та­ти­те от това отде­ля­не на адре­на­лин е, че май­ка­та е буд­на и енер­гич­на по вре­ме на раж­да­не­то. Нека помис­лим за диви­те бозай­ни­ци и ще можем по-ясно да раз­бе­рем как­во пре­дим­с­т­во за май­ка­та е да има доста­тъч­но енер­гия  и агре­сив­ност – да защи­ти ново­ро­де­но­то си бебе, ако се нало­жи. Агресивността е един от аспек­ти­те на май­чи­на­та любов. Също така е доб­ре извес­т­но, че бебе­то има свои соб­с­тве­ни меха­низ­ми за оце­ля­ва­не по вре­ме на послед­ни­те сил­ни изпъж­да­щи кон­т­рак­ции и отде­ля свои соб­с­тве­ни хор­мо­ни от семейс­т­во­то на адре­на­ли­на. Прилив на норад­ре­на­лин дава въз­мож­ност на фету­са да се приспо­со­би към физи­о­ло­гич­ния недос­тиг на кис­ло­род, спе­ци­фи­чен за тази фаза на раж­да­не­то. Видимите резул­та­ти от отде­ля­не­то на тези хор­мо­ни са, че бебе­то е буд­но при раж­да­не, с широ­ко отво­ре­ни очи и раз­ши­ре­ни зени­ци. Човешките май­ки са оча­ро­ва­ни и въз­хи­те­ни от погле­да на ново­ро­де­ни­те си бебе­та. Като че ли бебе­то дава няка­къв сиг­нал и опре­де­ле­но изглеж­да, че този човеш­ки кон­такт очи в очи е важ­на чер­та на нача­ло­то на връз­ка­та меж­ду май­ка­та и бебе­то при хората.

Крайно слож­на­та роля на хор­мо­ни­те от адре­на­лин-норад­ре­на­ли­но­во­то семейс­т­во във вза­и­мо­дейс­т­ви­е­то меж­ду май­ка и бебе не е изслед­ва­на отдав­на. Малък брой екс­пе­ри­мен­ти с живот­ни отва­рят пътя за допъл­ни­тел­ни про­уч­ва­ния. Мишки, кои­то нямат ген, отго­во­рен за про­из­вод­с­тво­то на норад­ре­на­лин, оста­вят мал­ки­те си раз­пръс­на­ти, мръс­ни и ненах­ра­не­ни, освен ако не са инжек­ти­ра­ни с норад­ре­на­лин-про­из­веж­да­що вещес­т­во по вре­ме на раждане.

От хор­мо­нал­на глед­на точ­ка е ясно, че всич­ки аспек­ти на сек­су­ал­ност­та след­ват същия обра­зец. Във всич­ки раз­лич­ни епи­зо­ди на нашия сек­су­а­лен живот се отде­лят същи­те хор­мо­ни и се разиг­ра­ват подоб­ни сце­на­рии. Например по вре­ме на полов акт и два­ма­та пар­т­ньо­ри – мъж и жена – отде­лят окси­то­цин и ендор­фин. Началото на една връз­ка след­ва същия модел, как­то връз­ка­та май­ка-бебе през пър­вия час след раждането.

Текущите ни зна­ния за пове­ден­чес­ко­то въз­дейс­т­вие на раз­лич­ни­те хор­мо­ни, свър­за­ни с родил­ния про­цес, ни пома­гат да раз­бе­рем кон­цеп­ци­я­та за сен­зи­тив­ния пери­од, въве­де­на от ето­ло­зи­те. Ясно е, че всич­ки раз­лич­ни хор­мо­ни, отде­ля­ни от май­ка­та и бебе­то по вре­ме на раж­да­не­то, не се ели­ми­ни­рат вед­на­га. Ясно е също, че всич­ки те игра­ят спе­ци­фич­на роля в послед­ва­щи­те вза­и­мо­дейс­т­вия меж­ду май­ка­та и бебето.

Перспектива 3: Перспективата на етолозите

Етолозите наблю­да­ват пове­де­ни­е­то на живот­ни и хора. Често те изуча­ват едно опре­де­ле­но пове­де­ние в някол­ко нес­вър­за­ни живо­тин­с­ки вида.Те са пър­ви­те уче­ни, кои­то заявя­ват, че по отно­ше­ние на връз­ка­та май­ка-ново­ро­де­но при пти­ци и бозай­ни­ци същес­т­ву­ва един кра­тък, но кри­ти­чен пери­од непос­ред­с­тве­но сред раж­да­не­то, кой­то нико­га няма да се повто­ри. Харлоу изуча­ва в час­т­ност про­це­са на при­вър­з­ва­не при приматите.

Важността на ето­ло­гич­ния под­ход посте­пен­но изли­за на повър­х­ност­та след ско­рош­ни­те откри­тия на пове­ден­чес­ки­те въз­дейс­т­вия на хор­мо­ни­те, учас­т­ва­щи в родил­ния процес.

Едно ето­ло­гич­но изслед­ва­не на пър­вия час след раж­да­не­то при хора­та е труд­но пости­жи­мо, поне­же физи­о­ло­гич­ни­те про­це­си са рутин­но пре­къс­ва­ни. Все пак това е въз­мож­но при нео­би­чай­ни усло­вия. Представете си жена, коя­то раж­да в соб­с­тве­на­та си баня, дока­то съп­ру­гът й паза­ру­ва. Тя е на мно­го топ­ло и доста тъм­но мяс­то. Изобщо не се чув­с­т­ва наблю­да­ва­на. Все пак през открех­на­та­та вра­та може­те да хвър­ля­те бър­зи погле­ди от вре­ме на вре­ме. Комбинирайки зна­ни­я­та си от раз­лич­ни подоб­ни исто­рии, вие ще може­те да опи­ше­те едно сте­ре­о­тип­но пове­де­ние. Първо, май­ка­та поглеж­да ново­ро­де­но­то си бебе меж­ду кра­ка­та си. След мал­ко се осме­ля­ва да го докос­не с пръс­ти. Постепенно ста­ва все по-сме­ла и иска да гуш­не бебе­то в обя­ти­я­та си. По това вре­ме пове­че­то жени изглеж­дат пле­не­ни от бебеш­ки­те очи.

Перспектива 4: Първият час като начало на лактацията

Имаше вре­ме, не тол­ко­ва отдав­на, кога­то не счи­тах­ме пър­вия час след раж­да­не­то за вре­ме, през кое­то тряб­ва да започ­не лак­та­ци­я­та. Представете си бебе, роде­но у дома пре­ди век. Пъпната връв е пре­ря­за­на вед­на­га. После бебе­то е изми­то, обле­че­но и пока­за­но на май­ка­та, пре­ди да бъде поста­ве­но в кош­че­то. Един анек­дот може да ни помог­не да осъз­на­ем кол­ко ско­рош­на е тази пер­с­пек­ти­ва. През 1977г. в Рим, на кон­г­рес по пси­хо­со­ма­ти­ка, гине­ко­ло­гия и аку­шер­с­т­во, аз пред­ста­вих док­лад за ран­ни­те про­яви на реф­лек­са за тър­се­не (rooting reflex). Просто опис­вах иде­ал­ни­те усло­вия, кои­то пома­гат на бебе­то да наме­ри гър­да­та през пър­вия час след раж­да­не­то. Никой от при­със­т­ва­щи­те на сеси­я­та аку­шер-гине­ко­ло­зи и педи­ат­ри не можа да повяр­ва, че човеш­ко­то бебе е спо­соб­но да наме­ри гър­да­та през пър­вия час след раждането.

Днес пове­че­то аку­шер­ки зна­ят, че бебе­то е естес­т­ве­но програ­ми­ра­но да наме­ри гър­да­та през пър­вия час след раж­да­не­то. Освен това може да се раз­бе­ре, че във физи­о­ло­гич­ни усло­вия, кога­то ново­ро­де­но­то бебе е гото­во да наме­ри гър­да­та, май­ка­та все още е в спе­ци­фи­чен хор­мо­на­лен баланс. Тя е все още „на дру­га пла­не­та“.  Все още е твър­де инс­тин­к­тив­на. Тя знае как да дър­жи бебе­то си. При хора­та кър­ме­не­то е потен­ци­ал­но инс­тин­к­тив­но – през пър­вия час след раж­да­не­то. След това вече има поле за обу­че­ние, ими­та­ция и дори техника.

Перспектива 5: Първият час и метаболитната адаптация

Докато бебе­то е в утро­ба­та, хра­ни­тел­ни­те вещес­т­ва, осо­бе­но жиз­не­но­важ­на­та хра­на глю­ко­за, са доста­вя­ни неп­ре­къс­на­то през пъп­на­та връв. Непосредствено след раж­да­не­то бебе­то тряб­ва при­вик­не към хра­не­не на пор­ции. Забележителната спо­соб­ност на ново­ро­де­но­то да отго­ва­ря на зна­чи­тел­но нис­ки глю­коз­ни нива е изуча­ва­на в дъл­бо­чи­на от М. Корнблат в САЩ и Джейн Хоудън, Лаура Дирой и Сузане Колсон (виж­те ста­ти­я­та на Сузане „От утро­ба­та към све­та“, Midwifery Today Брой 61, стр. 12) във Великобритания.

Перспектива 6: Бактериологичната гледна точка

При раж­да­не­то бебе­то е чис­то от вся­как­ви мик­ро­ор­га­низ­ми. Един час по-къс­но мили­о­ни мик­ро­ор­га­низ­ми покри­ват лига­ви­ци­те му. Да се родиш озна­ча­ва да вле­зеш в све­та на мик­ро­би­те. Въпросът е кои мик­ро­ор­га­низ­ми ще са пър­ви­те, кои­то ще коло­ни­зи­рат тяло­то на бебе­то? Бактериолозите зна­ят, че побе­ди­те­ли­те в над­пре­ва­ра­та ще бъдат вла­де­те­ли на тери­то­ри­я­та. Микроорганизмите в обкръ­же­ни­е­то на май­ка­та са вече позна­ти и при­ятел­с­ки от глед­на точ­ка на ново­ро­де­но­то, защо­то май­ка и бебе спо­де­лят едни и същи анти­те­ла (IgG). С дру­ги думи, от бак­те­ри­о­ло­гич­на глед­на точ­ка ново­ро­де­но­то човеш­ко бебе спеш­но се нуж­дае да е в кон­такт само с един човек – май­ка­та. Ако доба­вим, че ран­на­та кон­су­ма­ция на колас­т­ра ще помог­не за уста­но­вя­ва­не на иде­ал­на сто­маш­на фло­ра, няма съм­не­ние, че от бак­те­ри­о­ло­гич­на глед­на точ­ка пър­ви­ят час след раж­да­не­то е кри­ти­чен пери­од с дожи­вот­ни после­ди­ци. Нашата сто­маш­на фло­ра може да се пред­ста­ви като аспект на наша­та инди­ви­ду­ал­ност, кой­то не може лес­но да се про­ме­ня по-къс­но в живота.

Перспектива 7: Начало на процеса на терморегулация

Докато е било в утро­ба­та, бебе­то не е има­ло въз­мож­ност да изпи­та про­ме­ни в тем­пе­ра­ту­ра­та (с изклю­че­ние на въз­мож­ни епи­зо­ди на трес­ка при май­ка­та). Още вед­нъж, пър­ви­те мину­ти след раж­да­не­то се явя­ват като пре­къс­ва­не на посто­ян­ни­те усло­вия пре­ди това. Тъй като меха­низ­ми­те на тер­мо­ре­гу­ла­ция все още не са узре­ли при раж­да­не­то, има тео­ре­тич­ни при­чи­ни да се тре­во­жим за слу­ча­и­те на май­чи­на хипер­тер­мия по вре­ме на раж­да­не, предиз­ви­ка­на от епи­ду­рал­на анес­те­зия или твър­де горе­ща баня. Такива ситу­а­ции може да предиз­ви­кат по опа­сен начин тер­мо­ре­гу­ла­ци­я­та на бебе­то чрез пре­уве­ли­ча­ва­не раз­ли­ки­те в тем­пе­ра­ту­ра­та меж­ду сре­ди­те в утро­ба­та и вън от нея.

Перспектива 8: Адаптиране към гравитацията

През пър­вия час се уста­но­вя­ва ново отно­ше­ние към гра­ви­та­ци­я­та. Изведнъж вес­ти­бу­лар­ни­ят нерв, кой­то слу­жи за рав­но­ве­си­е­то, започ­ва да носи към мозъ­ка без­п­ре­це­ден­тен поток от импул­си от полу­ок­ръж­ни­те кана­ли и тор­бич­ки­те на вес­ти­бу­лар­ния апарат.

Перспектива 9: Етноложкият подход

Етнологията се е утвър­ди­ла като наука чрез пуб­ли­ку­ва­не на бази от дан­ни. Днес ней­ни­ят мате­ри­ал за бре­мен­ност, раж­да­не и пър­ви­те дни след раж­да­не­то е лес­но достъпен.

Повечето кул­ту­ри пре­къс­ват пър­вия кон­такт меж­ду май­ка­та и бебе­то през пър­вия час след раж­да­не­то. Най-уни­вер­сал­ни­ят и инт­ри­гу­ващ начин за пости­га­не на това е просто чрез под­дър­жа­не на някак­во вяр­ва­не, как­во­то е вяр­ва­не­то, че колас­т­ра­та е зара­зе­на или вред­на за бебе­то, дори че е суб­с­тан­ция, коя­то тряб­ва да се изце­ди и изхвър­ли. Такова вяр­ва­не изис­к­ва непос­ред­с­тве­но след раж­да­не­то бебе­то да не е в ръце­те на май­ка си. Това пред­по­ла­га някак­ви риту­а­ли, като риту­а­ла по пре­ряз­ва­не­то на пъп­на­та връв непос­ред­с­тве­но след раж­да­не­то. Първият кон­такт меж­ду май­ка­та и бебе­то може да бъде нару­шен чрез мно­го дру­ги риту­а­ли: къпа­не, три­е­не, стег­на­то пови­ва­не, връз­ва­не на кра­ка­та, „опуш­ва­не“ на бебе­то, про­дуп­ч­ва­не уши­те на мал­ки­те моми­чен­ца, отва­ря­не на вра­ти­те в сту­де­ни дър­жа­ви и т.н.

Ще отне­ме томо­ве да пред­ста­вим изчер­па­тел­но про­уч­ва­не на харак­те­рис­ти­ки­те на огром­ния брой кул­ту­ри по отно­ше­ние на начи­на, по кой­то те предиз­вик­ват май­чи­ния защи­тен инс­тинкт през чув­с­т­ви­тел­ния пери­од след раж­да­не­то. Все пак едно просто заклю­че­ние може да се извле­че от бърз преглед на дан­ни­те, кои­то има­ме на раз­по­ло­же­ние: кол­ко­то по-голя­ма е соци­ал­на­та нуж­да от агре­сия и въз­мож­ност за уни­що­же­ние на живот, тол­ко­ва по-натрап­чи­ви са риту­а­ли­те и вяр­ва­ни­я­та в пери­о­да око­ло раждането.

Ако обез­по­ко­я­ва­не­то на пър­вия кон­такт меж­ду май­ка и бебе и раз­прос­т­ра­ня­ва­не­то на таки­ва изви­не­ния като вяр­ва­не­то, че колас­т­ра­та е лоша, са тол­ко­ва уни­вер­сал­ни, то това озна­ча­ва, че това пове­де­ние е донес­ло ево­лю­ци­он­ни ползи.

Вземайки пред­вид и ком­би­ни­рай­ки всич­ки пер­с­пек­ти­ви, кои­то под­чер­та­ват важ­ност­та на пър­вия час след раж­да­не­то и след рефе­ри­ра­не­то на пери­на­тал­ни­те риту­а­ли и вяр­ва­ния, ние сме в пози­ция да твър­дим, че кул­тур­на­та сре­да се офор­мя до голя­ма сте­пен през часа след раж­да­не­то. Сега можем да раз­гле­да­ме часа след раж­да­не­то в кон­тек­с­та на наши­те модер­ни общества.

Перспектива 10: Акушеро-гинекологичният подход

Всички тези съоб­ра­же­ния бяха необ­хо­ди­ми пре­ди да поглед­нем на пър­вия час след раж­да­не­то в кон­тек­с­та на наши­те модер­ни общес­т­ва. В наши­те общес­т­ва кул­тур­ни­ят кон­т­рол вър­ху раж­да­не­то е пре­дим­но меди­цин­с­ки контрол.

От меди­цин­с­ка­та лите­ра­ту­ра и учеб­ни­ци ста­ва ясно, че в лекар­с­ки­те аку­шер­с­ки кръ­го­ве въп­ро­сът е: „Как водиш така наре­че­на­та тре­та фаза?“ Медицинските спи­са­ния пери­о­дич­но пуб­ли­ку­ват очак­ва­ни ран­до­ми­зи­ра­ни, кон­т­ро­ли­ра­ни изслед­ва­ния, срав­ня­ва­щи раз­лич­ни начи­ни на „воде­не“ на тре­та­та фаза. Единствената им цел е да се оце­нят рис­ко­ве­те от пост­пар­та­лен кръ­во­из­лив. Тези изслед­ва­ния са про­веж­да­ни в кон­тек­с­та на голе­ми аку­ше­ро-гине­ко­ло­гич­ни отде­ле­ния. Всички про­то­ко­ли на изслед­ва­ни­я­та изпол­з­ват нега­тив­на дефи­ни­ция за „изчак­ва­що воде­не“ (без изпол­з­ва­не на меди­ка­мен­ти за тони­зи­ра­не на мат­ка­та и без клам­пи­ра­не на пъп­на­та връв). Факторите, кои­то биха въз­дейс­т­ва­ли бла­гоп­ри­ят­но вър­ху отде­ля­не­то на  окси­то­цин, не са вклю­че­ни в про­то­ко­ли­те. Резултатите от таки­ва изслед­ва­ния са дове­ли до прак­ти­ка­та на рутин­но инжек­ти­ра­не на окси­то­ци­но­ви суб­с­тан­ции на всич­ки май­ки по вре­ме на раж­да­не­то на бебе­то. Тези суб­с­тан­ции бло­ки­рат отде­ля­не­то на естес­т­ве­ния хор­мон. Освен това те нямат пове­ден­чес­ко вли­я­ние. Последиците от тези лекар­с­ки аку­шер­с­ки прак­ти­ки тряб­ва да се раз­гле­дат в кон­тек­с­та на цивилизацията.

Перспектива 11: Акушерският подход

Някои аку­шер­ки все още могат да прак­ти­ку­ват автен­тич­но аку­шер­с­т­во. Това озна­ча­ва, че не са роби на стро­ги пра­ви­ла и про­то­ко­ли. Те могат да игра­ят роля­та си на защит­ни­ци на физи­о­ло­гич­ния про­цес. Непосредствено след раж­да­не­то на бебе­то основ­на гри­жа на таки­ва аку­шер­ки е май­ка­та да отде­ли висо­ки нива окси­то­цин, защо­то той е необ­хо­дим за бла­го­по­луч­но­то раж­да­не на пла­цен­та­та и е хор­мо­нът на любовта.

Те пър­во се уве­ря­ват, че ста­я­та е доста­тъч­но топ­ла. През тре­та­та фаза жени­те нико­га не се оплак­ват, че им е пре­ка­ле­но топ­ло. Ако тре­пе­рят, зна­чи мяс­то­то не е доста­тъч­но топ­ло. В слу­чай на домаш­но раж­да­не, един­с­т­ве­ни­ят важен уред,  кой­то тряб­ва да се при­гот­ви, е под­виж­на отоп­ли­тел­на печ­ка, коя­то да може да се вклю­чи нався­къ­де и по вся­ко вре­ме и може да се пол­з­ва за затоп­ля­не на оде­я­ла или хав­лии. Другата им цел е да се погри­жат май­ка­та да не бъде раз­сей­ва­на, дока­то гле­да бебе­то в очи­те и усе­ща кон­так­та с бебеш­ка­та кожа. Има без­б­рой начи­ни за отвли­ча­не вни­ма­ни­е­то на май­ка­та и бебе­то в този пери­од, кои­то могат да се избег­нат. Майката може да се раз­сее, защо­то се чув­с­т­ва наблю­да­ва­на или направ­ля­ва­на, защо­то някой гово­ри, защо­то бол­нич­ни­ят пер­со­нал иска да пре­ре­же пъп­на­та връв пре­ди раж­да­не­то на пла­цен­та­та, защо­то теле­фо­нът звъ­ни или защо­то вне­зап­но е свет­на­та лам­па и т.н. На този етап, след раж­да­не във физи­о­ло­гич­ни усло­вия, май­ка­та е все още в спе­ци­фич­но със­то­я­ние на съз­на­ни­е­то, като „на дру­га пла­не­та“. Нейният нео­кор­текс е все още в почив­ка до извес­т­на сте­пен. Паролата тряб­ва да бъде: „Не буде­те майката!“

Перспектива 12: Политическа бележка

Разбираемо е, че изуча­ва­не­то на тре­та­та фаза на раж­да­не­то от неме­ди­цин­с­ка пер­с­пек­ти­ва кара мно­го хора – осо­бе­но лека­ри­те – да се чув­с­т­ват нелов­ко. Всяко одоб­ре­ние, кое­то би ни дове­ло до пре­ос­мис­ля­не на отно­ше­ни­е­то ни към този кра­тък пери­од от вре­ме, раз­тър­с­ва сами­те осно­ви на наша­та кул­ту­ра. Изследването може да е поли­ти­чес­ки неко­рек­т­но. Политически неко­рек­т­но­то изслед­ва­не включ­ва опре­де­ле­ни аспек­ти на „пър­вич­но здрав­но изслед­ва­не“, осо­бе­но про­уч­ва­ния, раз­глеж­да­щи дъл­гос­роч­ни­те после­ди­ци от начи­на, по кой­то сме роде­ни. Медицинското общес­т­во и меди­и­те избяг­ват заклю­че­ни­я­та на тези важ­ни про­уч­ва­ния – за таки­ва акту­ал­ни проб­ле­ми като мало­лет­на­та престъп­ност, само­у­бийс­т­ва­та сред тиней­джъ­ри, прист­рас­тя­ва­не­то към меди­ка­мен­ти, ано­рек­сия, аути­зъм и т.н. – въп­ре­ки пуб­ли­ку­ва­не­то им в авто­ри­тет­ни меди­цин­с­ки или науч­ни списания.

За автора

Мишел Оден, док­тор по меди­ци­на, уста­но­вен в Primal Health Research Centre в London и раз­вил май­чи­ния сек­тор в Pithiviers, Франция, къде­то се изпол­з­ват басей­ни за раж­да­не. Той е автор на десет кни­ги, пуб­ли­ку­ва­ни на 20 ези­ка. Две от тях – “Раждането пре­ро­де­но” и “Природата на раж­да­не­то и кър­ме­не­то” – са пуб­ли­ку­ва­ни пър­во­на­чал­но в САЩ. Най-ско­рош­на­та му кни­га е Фермерът и акушер-гинекологът.

Забележка към превода

Статиите в Midwifery Today са пуб­ли­ку­ва­ни на анг­лийс­ки в ори­ги­нал. Midwifery Today, Inc. не гаран­ти­ра точ­ност­та на пре­во­ди на тех­ни­те ста­тии на друг език, освен на анг­лийс­ки, вклю­чи­тел­но и на ста­тии, кои­то са пуб­ли­ку­ва­ни на уеб стра­ни­ца­та на Midwifery Today. За най-точ­на­та вер­сия на тази ста­тия вина­ги се позо­ва­вай­те на анг­лийс­ка­та версия.

Copyright © 2002 Midwifery Today, Inc. Всички пра­ва запа­зе­ни. Преведено с раз­ре­ше­ние от Midwifery Today, Issue 61, Spring 2002.
http://midwiferytoday.com/articles/firsthour.asp

1 Comment »

  • Hipparchia says:

    Тези суб­с­тан­ции бло­ки­рат отде­ля­не­то на естес­т­ве­ния хор­мон. Освен това те нямат пове­ден­чес­ко влияние. ”

    Само по себе си про­ти­во­ре­чи­во. Ако нали­чи­е­то на хор­мон има пове­ден­чес­ко вли­я­ние, то и лип­са­та му ще има такова. 

    Освен това какъв точ­но е меха­низ­мът, по кой­то мозъ­кът раз­би­ра, че му е инжек­ти­ран син­те­ти­чен окси­то­цин, за да не про­из­веж­да соб­с­твен? Особено след като се знае, че син­те­тич­ни­ят окси­то­цин (с еднак­ва моле­ку­ла) не пре­ми­на­ва в мозъка? 

    Изцяло е про­пус­на­та и спо­соб­ност­та на чове­ка да изпол­з­ва съз­на­ни­е­то си- осно­вен източ­ник на пове­де­ние, спо­соб­но да преско­чи дейс­т­ви­е­то на поч­ти всич­ки хор­мо­ни; труд­но, но не и неизпълнимо.

Leave a Reply

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Be nice. Keep it clean. Stay on topic. No spam.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.