Къде е бебето ми?

Първият час след раждането: Не будете майката!

Часът след раж­да­нето е несъм­нено една от най-критичните фази в човеш­кия живот. Не слу­чайно всички соци­ални групи рутинно са нару­ша­вали физи­о­ло­гич­ния про­цес през този кра­тък период от време чрез вяр­ва­ния и риту­али. Нашата кул­турна среда е до голяма сте­пен офор­мена в самото начало на вза­и­мо­дейс­т­ви­ето майка-новородено.

Пър­вият час след раж­да­нето може да се пог­ледне от мно­жес­тво допъл­ващи се пер­с­пек­тиви. Моята цел е да опиша 12 такива пер­с­пек­тиви, за да демон­с­т­ри­рам истин­с­ката вели­чина на тази огромна тема.

Пер­с­пек­тива 1: Вне­зап­ната нужда от дишане

Няма нужда да раз­ви­ваме тази обширно доку­мен­ти­рана пер­с­пек­тива. Добре извес­тно е, че през пър­вия час след раж­да­нето бебето вне­запно трябва да започне да изпол­зва дро­бо­вете си. Това в час­т­ност пред­по­лага, че сър­цето трябва спешно да започне да помпа кръв в белод­роб­ното кръ­во­об­ра­ще­ние. Необ­хо­димо усло­вие за това е белод­роб­ното и сис­тем­ното кръ­во­об­ра­ще­ния да се раз­де­лят чрез зат­ва­ряне на връз­ките между тях (дук­тус арте­ри­о­зус и фора­мен овале).

Пер­с­пек­тива 2: Пове­ден­чески въз­дейс­т­вия на хормоните

Тази пер­с­пек­тива трябва да се раз­вива, така че налич­ната инфор­ма­ция е скорошна.

Днес сме в пози­ция да обяс­ним, че всички раз­лични хор­мони, отде­ляни от май­ката и плода по време на пър­вата и вто­рата фаза на раж­да­нето, все още не са ели­ми­ни­рани по време на пър­вия час след раж­да­нето. Всеки от тях играе спе­ци­фична роля във вза­и­мо­дейс­т­ви­ето майка-новородено. До скоро дори не се подо­зи­раше за пове­ден­чес­ките въз­дейс­т­вия на тези хормони.

Клю­чо­вият хор­мон, учас­т­ващ във физи­о­ло­ги­ята на раж­да­нето, е несъм­нено окси­то­ци­нът. Меха­нич­ните му вли­я­ния са добре извес­тни отдавна (вли­я­ние върху маточ­ните кон­т­рак­ции за раж­да­нето на бебето и пла­цен­тата; вли­я­ние върху кон­т­рак­ци­ите на мио­епи­тел­ните клетки на гър­дите за реф­лекса на сли­за­нето на мля­кото). Прандж и Педер­сен демон­с­т­ри­рат пове­ден­чес­ките вли­я­ния на окси­то­цина за пръв път през 1979г. чрез екс­пе­ри­мент с плъ­хове: Инжек­ция окси­то­цин дирек­тно в мозъка на нераж­дали плъ­хове пре­диз­виква май­чин­ско пове­де­ние. Този екс­пе­ри­мент пос­тавя осно­вата на ново поко­ле­ние изс­лед­ва­ния. Резултатите от сто­тици такива изс­лед­ва­ния може да се обоб­щят в едно или две изре­че­ния: Окси­то­ци­нът е типич­ният алт­ру­ис­ти­чен хор­мон; той дейс­тва неза­ви­симо от това за кой аспект на любовта става въпрос.

Тези данни изг­леж­дат важни, като се знае, че спо­ред швед­ски изс­лед­ва­ния точно в пери­ода след раж­да­нето на бебето и преди раж­да­нето на пла­цен­тата жените са спо­собни да дос­тиг­нат най-високите въз­можни нива на окси­то­цин. Както при всички други обс­то­я­тел­с­тва (нап­ри­мер сек­су­а­лен акт или лак­та­ция), отде­ля­нето на окси­то­цин силно зависи от окол­ните фак­тори. По-лесно е, ако мяс­тото е много топло (така че нивото на хор­мо­ните от рода на адре­на­лина да е въз­можно по-ниско). По-лесно е също така, ако май­ката няма други задъл­же­ния, освен да гледа бебето в очите и да усеща кон­такта с бебеш­ката кожа, без нищо да отв­лича вни­ма­ни­ето й. Начи­нът, по който се отделя окси­то­ци­нът, е ново изс­ле­до­ва­тел­ско поп­рище. За да е ефек­тивно, това отде­ляне трябва да е пул­си­ращо: Кол­кото по-висока е чес­то­тата на пул­си­ране, тол­кова по-ефективен е този хормон.

Окси­то­ци­нът никога не е отде­лян в изо­ла­ция. Той винаги е част от сло­жен хор­мо­на­лен баланс. Затова любовта има тол­кова много аспекти. В час­т­ност в слу­чая на пър­вия час след раж­да­нето, във физи­о­ло­гични усло­вия, пикът на окси­то­цина е свър­зан с високо ниво на про­лак­тина, който е извес­тен и като „хор­мон на май­чин­с­т­вото“. Това е най-типичната ситу­а­ция на инду­ци­ране на любов към бебе­тата. Окси­то­ци­нът и про­лак­ти­нът се допъл­ват. Освен това ест­ро­ге­ните акти­ви­рат окси­то­ци­но­вите и про­лак­ти­но­вите рецеп­тори. Винаги трябва да мис­лим в кон­тек­ста на хор­мо­нал­ния баланс.

През 1979г. е демон­с­т­ри­рано също и отде­ля­нето на мор­фи­но­по­добни хор­мони от май­ката по време на раж­дане. Отде­ля­нето на тези ендор­фини е добре доку­мен­ти­рано в наши дни. В нача­лото на 1980-те години ние нау­чихме, че бебето също отделя свои соб­с­т­вени ендор­фини по време на родил­ния про­цес и днес няма съм­не­ние, че извес­тно време след раж­да­нето и май­ката, и бебето са наси­тени с опи­ати. Свойството на опи­а­тите да пре­диз­вик­ват чув­с­тво на зави­си­мост е добре извес­тно, така че лесно може да се пред­види нача­лото на една „зави­си­мост“ или привързаност.

Дори хор­мо­ните от семейс­т­вото на адре­на­лина (често смя­тани за хор­мони на агре­си­ята) играят оче­видна роля във вза­и­мо­дейс­т­ви­ето между майка и бебе непос­ред­с­т­вено след раж­да­нето. По време на пос­лед­ните кон­т­рак­ции преди раж­да­нето нивото на тези хор­мони в май­ката дос­тига своя връх. Затова, във физи­о­ло­гични усло­вия, вед­нага след нача­лото на реф­лекса за изгон­ване на фетуса (fetus ejection reflex) жените са пре­димно изп­ра­вени, пълни с енер­гия, изпит­ващи вне­запна нужда да сграб­чат нещо или някого. Често имат нужда да изпият чаша вода, точно както би нап­ра­вил гово­ри­тел пред широка ауди­то­рия. Един от резул­та­тите от това отде­ляне на адре­на­лин е, че май­ката е будна и енер­гична по време на раж­да­нето. Нека помис­лим за дивите бозай­ници и ще можем по-ясно да раз­бе­рем какво пре­дим­с­тво за май­ката е да има дос­та­тъчно енер­гия  и агре­сив­ност – да защити ново­ро­де­ното си бебе, ако се наложи. Агре­сив­ността е един от аспек­тите на май­чи­ната любов. Също така е добре извес­тно, че бебето има свои соб­с­т­вени меха­низми за оце­ля­ване по време на пос­лед­ните силни изпъж­дащи кон­т­рак­ции и отделя свои соб­с­т­вени хор­мони от семейс­т­вото на адре­на­лина. При­лив на норад­ре­на­лин дава въз­мож­ност на фетуса да се прис­по­соби към физи­о­ло­гич­ния недос­тиг на кис­ло­род, спе­ци­фи­чен за тази фаза на раж­да­нето. Види­мите резул­тати от отде­ля­нето на тези хор­мони са, че бебето е будно при раж­дане, с широко отво­рени очи и раз­ши­рени зеници. Човешките майки са оча­ро­вани и въз­хи­тени от пог­леда на ново­ро­де­ните си бебета. Като че ли бебето дава няка­къв сиг­нал и опре­де­лено изг­лежда, че този човешки кон­такт очи в очи е важна черта на нача­лото на връз­ката между май­ката и бебето при хората.

Крайно слож­ната роля на хор­мо­ните от адреналин-норадреналиновото семейс­тво във вза­и­мо­дейс­т­ви­ето между майка и бебе не е изс­лед­вана отдавна. Малък брой екс­пе­ри­менти с животни отва­рят пътя за допъл­ни­телни про­уч­ва­ния. Мишки, които нямат ген, отго­во­рен за про­из­вод­с­т­вото на норад­ре­на­лин, оста­вят мал­ките си раз­п­ръс­нати, мръсни и ненах­ра­нени, освен ако не са инжек­ти­рани с норадреналин-произвеждащо вещес­тво по време на раждане.

От хор­мо­нална гледна точка е ясно, че всички аспекти на сек­су­ал­ността след­ват същия обра­зец. Във всички раз­лични епи­зоди на нашия сек­су­а­лен живот се отде­лят същите хор­мони и се разиг­ра­ват подобни сце­на­рии. Нап­ри­мер по време на полов акт и два­мата пар­т­ньори – мъж и жена – отде­лят окси­то­цин и ендор­фин. Нача­лото на една връзка следва същия модел, както връз­ката майка-бебе през пър­вия час след раждането.

Текущите ни зна­ния за пове­ден­чес­кото въз­дейс­т­вие на раз­лич­ните хор­мони, свър­зани с родил­ния про­цес, ни пома­гат да раз­бе­рем кон­цеп­ци­ята за сен­зи­тив­ния период, въве­дена от ето­ло­зите. Ясно е, че всички раз­лични хор­мони, отде­ляни от май­ката и бебето по време на раж­да­нето, не се ели­ми­ни­рат вед­нага. Ясно е също, че всички те играят спе­ци­фична роля в пос­лед­ва­щите вза­и­мо­дейс­т­вия между май­ката и бебето.

Пер­с­пек­тива 3: Пер­с­пек­ти­вата на етолозите

Ето­ло­зите наб­лю­да­ват пове­де­ни­ето на животни и хора. Често те изу­ча­ват едно опре­де­лено пове­де­ние в няколко нес­вър­зани живо­тин­ски вида.Те са пър­вите учени, които зая­вя­ват, че по отно­ше­ние на връз­ката майка-новородено при птици и бозай­ници същес­т­вува един кра­тък, но кри­ти­чен период непос­ред­с­т­вено сред раж­да­нето, който никога няма да се пов­тори. Харлоу изу­чава в час­т­ност про­цеса на при­вър­з­ване при приматите.

Важ­ността на ето­ло­гич­ния под­ход пос­те­пенно излиза на повър­х­ността след ско­рош­ните отк­ри­тия на пове­ден­чес­ките въз­дейс­т­вия на хор­мо­ните, учас­т­ващи в родил­ния процес.

Едно ето­ло­гично изс­лед­ване на пър­вия час след раж­да­нето при хората е трудно пос­ти­жимо, понеже физи­о­ло­гич­ните про­цеси са рутинно пре­къс­вани. Все пак това е въз­можно при нео­би­чайни усло­вия. Пред­с­та­вете си жена, която ражда в соб­с­т­ве­ната си баня, докато съп­ру­гът й паза­рува. Тя е на много топло и доста тъмно място. Изобщо не се чув­с­тва наб­лю­да­вана. Все пак през отк­рех­на­тата врата можете да хвър­ляте бързи пог­леди от време на време. Ком­би­ни­райки зна­ни­ята си от раз­лични подобни исто­рии, вие ще можете да опи­шете едно сте­ре­о­типно пове­де­ние. Първо, май­ката пог­лежда ново­ро­де­ното си бебе между кра­ката си. След малко се осме­лява да го докосне с пръсти. Пос­те­пенно става все по-смела и иска да гушне бебето в обя­ти­ята си. По това време пове­чето жени изг­леж­дат пле­нени от бебеш­ките очи.

Пер­с­пек­тива 4: Пър­вият час като начало на лактацията

Имаше време, не тол­кова отдавна, когато не счи­тахме пър­вия час след раж­да­нето за време, през което трябва да започне лак­та­ци­ята. Пред­с­та­вете си бебе, родено у дома преди век. Пъп­ната връв е пре­ря­зана вед­нага. После бебето е измито, обле­чено и пока­зано на май­ката, преди да бъде пос­та­вено в кош­чето. Един анек­дот може да ни помогне да осъз­наем колко ско­рошна е тази пер­с­пек­тива. През 1977г. в Рим, на кон­г­рес по пси­хо­со­ма­тика, гине­ко­ло­гия и аку­шер­с­тво, аз пред­с­та­вих док­лад за ран­ните про­яви на реф­лекса за тър­сене (rooting reflex). Просто опис­вах иде­ал­ните усло­вия, които пома­гат на бебето да намери гър­дата през пър­вия час след раж­да­нето. Никой от при­със­т­ва­щите на сеси­ята акушер-гинеколози и педи­атри не можа да повярва, че човеш­кото бебе е спо­собно да намери гър­дата през пър­вия час след раждането.

Днес пове­чето аку­шерки знаят, че бебето е естес­т­вено прог­ра­ми­рано да намери гър­дата през пър­вия час след раж­да­нето. Освен това може да се раз­бере, че във физи­о­ло­гични усло­вия, когато ново­ро­де­ното бебе е готово да намери гър­дата, май­ката все още е в спе­ци­фи­чен хор­мо­на­лен баланс. Тя е все още „на друга пла­нета“.  Все още е твърде инс­тин­к­тивна. Тя знае как да държи бебето си. При хората кър­ме­нето е потен­ци­ално инс­тин­к­тивно – през пър­вия час след раж­да­нето. След това вече има поле за обу­че­ние, ими­та­ция и дори техника.

Пер­с­пек­тива 5: Пър­вият час и мета­бо­лит­ната адаптация

Докато бебето е в утро­бата, хра­ни­тел­ните вещес­тва, осо­бено жиз­не­но­важ­ната храна глю­коза, са дос­та­вяни неп­ре­къс­нато през пъп­ната връв. Непос­ред­с­т­вено след раж­да­нето бебето трябва при­викне към хра­нене на пор­ции. Забе­ле­жи­тел­ната спо­соб­ност на ново­ро­де­ното да отго­варя на зна­чи­телно ниски глю­козни нива е изу­ча­вана в дъл­бо­чина от М. Кор­н­б­лат в САЩ и Джейн Хоудън, Лаура Дирой и Сузане Кол­сон (вижте ста­ти­ята на Сузане „От утро­бата към света“, Midwifery Today Брой 61, стр. 12) във Великобритания.

Пер­с­пек­тива 6: Бак­те­ри­о­ло­гич­ната гледна точка

При раж­да­нето бебето е чисто от вся­какви мик­ро­ор­га­низми. Един час по-късно мили­они мик­ро­ор­га­низми пок­ри­ват лига­ви­ците му. Да се родиш озна­чава да вле­зеш в света на мик­ро­бите. Въп­ро­сът е кои мик­ро­ор­га­низми ще са пър­вите, които ще коло­ни­зи­рат тялото на бебето? Бак­те­ри­о­ло­зите знаят, че побе­ди­те­лите в над­п­ре­ва­рата ще бъдат вла­де­тели на тери­то­ри­ята. Мик­ро­ор­га­низ­мите в обк­ръ­же­ни­ето на май­ката са вече поз­нати и при­я­тел­ски от гледна точка на ново­ро­де­ното, защото майка и бебе спо­де­лят едни и същи анти­тела (IgG). С други думи, от бак­те­ри­о­ло­гична гледна точка ново­ро­де­ното човешко бебе спешно се нуж­дае да е в кон­такт само с един човек – май­ката. Ако доба­вим, че ран­ната кон­су­ма­ция на колас­тра ще помогне за уста­но­вя­ване на иде­ална сто­машна флора, няма съм­не­ние, че от бак­те­ри­о­ло­гична гледна точка пър­вият час след раж­да­нето е кри­ти­чен период с дожи­вотни пос­ле­дици. Нашата сто­машна флора може да се пред­с­тави като аспект на нашата инди­ви­ду­ал­ност, който не може лесно да се про­меня по-късно в живота.

Пер­с­пек­тива 7: Начало на про­цеса на терморегулация

Докато е било в утро­бата, бебето не е имало въз­мож­ност да изпита про­мени в тем­пе­ра­ту­рата (с изк­лю­че­ние на въз­можни епи­зоди на треска при май­ката). Още вед­нъж, пър­вите минути след раж­да­нето се явя­ват като пре­къс­ване на пос­то­ян­ните усло­вия преди това. Тъй като меха­низ­мите на тер­мо­ре­гу­ла­ция все още не са узрели при раж­да­нето, има тео­ре­тични при­чини да се тре­во­жим за слу­ча­ите на май­чина хипер­тер­мия по време на раж­дане, пре­диз­ви­кана от епи­ду­рална анес­те­зия или твърде гореща баня. Такива ситу­а­ции може да пре­диз­ви­кат по опа­сен начин тер­мо­ре­гу­ла­ци­ята на бебето чрез пре­у­ве­ли­ча­ване раз­ли­ките в тем­пе­ра­ту­рата между сре­дите в утро­бата и вън от нея.

Пер­с­пек­тива 8: Адап­ти­ране към гравитацията

През пър­вия час се уста­но­вява ново отно­ше­ние към гра­ви­та­ци­ята. Извед­нъж вес­ти­бу­лар­ният нерв, който служи за рав­но­ве­си­ето, започва да носи към мозъка без­п­ре­це­ден­тен поток от импулси от полу­ок­ръж­ните канали и тор­бич­ките на вес­ти­бу­лар­ния апарат.

Пер­с­пек­тива 9: Етно­лож­кият подход

Етно­ло­ги­ята се е утвър­дила като наука чрез пуб­ли­ку­ване на бази от данни. Днес ней­ният мате­риал за бре­мен­ност, раж­дане и пър­вите дни след раж­да­нето е лесно достъпен.

Пове­чето кул­тури пре­къс­ват пър­вия кон­такт между май­ката и бебето през пър­вия час след раж­да­нето. Най-универсалният и инт­ри­гу­ващ начин за пос­ти­гане на това е просто чрез под­дър­жане на някакво вяр­ване, как­вото е вяр­ва­нето, че колас­т­рата е зара­зена или вредна за бебето, дори че е суб­с­тан­ция, която трябва да се изцеди и изх­върли. Такова вяр­ване изис­ква непос­ред­с­т­вено след раж­да­нето бебето да не е в ръцете на майка си. Това пред­по­лага някакви риту­али, като риту­ала по пре­ряз­ва­нето на пъп­ната връв непос­ред­с­т­вено след раж­да­нето. Пър­вият кон­такт между май­ката и бебето може да бъде нару­шен чрез много други риту­али: къпане, три­ене, стег­нато пови­ване, връз­ване на кра­ката, „опуш­ване“ на бебето, про­дуп­ч­ване ушите на мал­ките моми­ченца, отва­ряне на вра­тите в сту­дени дър­жави и т.н.

Ще отнеме томове да пред­с­та­вим изчер­па­телно про­уч­ване на харак­те­рис­ти­ките на огром­ния брой кул­тури по отно­ше­ние на начина, по който те пре­диз­вик­ват май­чи­ния защи­тен инс­тинкт през чув­с­т­ви­тел­ния период след раж­да­нето. Все пак едно просто зак­лю­че­ние може да се изв­лече от бърз прег­лед на дан­ните, които имаме на раз­по­ло­же­ние: кол­кото по-голяма е соци­ал­ната нужда от агре­сия и въз­мож­ност за уни­що­же­ние на живот, тол­кова по-натрапчиви са риту­а­лите и вяр­ва­ни­ята в пери­ода около раждането.

Ако обез­по­ко­я­ва­нето на пър­вия кон­такт между майка и бебе и раз­п­рос­т­ра­ня­ва­нето на такива изви­не­ния като вяр­ва­нето, че колас­т­рата е лоша, са тол­кова уни­вер­сални, то това озна­чава, че това пове­де­ние е донесло ево­лю­ци­онни ползи.

Взе­майки пред­вид и ком­би­ни­райки всички пер­с­пек­тиви, които под­чер­та­ват важ­ността на пър­вия час след раж­да­нето и след рефе­ри­ра­нето на пери­на­тал­ните риту­али и вяр­ва­ния, ние сме в пози­ция да твър­дим, че кул­тур­ната среда се оформя до голяма сте­пен през часа след раж­да­нето. Сега можем да раз­г­ле­даме часа след раж­да­нето в кон­тек­ста на нашите модерни общества.

Пер­с­пек­тива 10: Акушеро-гинекологичният подход

Всички тези съоб­ра­же­ния бяха необ­хо­дими преди да пог­лед­нем на пър­вия час след раж­да­нето в кон­тек­ста на нашите модерни общес­тва. В нашите общес­тва кул­тур­ният кон­т­рол върху раж­да­нето е пре­димно меди­цин­ски контрол.

От меди­цин­с­ката лите­ра­тура и учеб­ници става ясно, че в лекар­с­ките аку­шер­ски кръ­гове въп­ро­сът е: „Как водиш така наре­че­ната трета фаза?“ Меди­цин­с­ките спи­са­ния пери­о­дично пуб­ли­ку­ват очак­вани ран­до­ми­зи­рани, кон­т­ро­ли­рани изс­лед­ва­ния, срав­ня­ващи раз­лични начини на „водене“ на тре­тата фаза. Един­с­т­ве­ната им цел е да се оце­нят рис­ко­вете от пос­т­пар­та­лен кръ­во­из­лив. Тези изс­лед­ва­ния са про­веж­дани в кон­тек­ста на големи акушеро-гинекологични отде­ле­ния. Всички про­то­коли на изс­лед­ва­ни­ята изпол­з­ват нега­тивна дефи­ни­ция за „изчак­ващо водене“ (без изпол­з­ване на меди­ка­менти за тони­зи­ране на мат­ката и без клам­пи­ране на пъп­ната връв). Факторите, които биха въз­дейс­т­вали бла­гоп­ри­ятно върху отде­ля­нето на  окси­то­цин, не са вклю­чени в про­то­ко­лите. Резултатите от такива изс­лед­ва­ния са довели до прак­ти­ката на рутинно инжек­ти­ране на окси­то­ци­нови суб­с­тан­ции на всички майки по време на раж­да­нето на бебето. Тези суб­с­тан­ции бло­ки­рат отде­ля­нето на естес­т­ве­ния хор­мон. Освен това те нямат пове­ден­ческо вли­я­ние. Пос­ле­ди­ците от тези лекар­ски аку­шер­ски прак­тики трябва да се раз­г­ле­дат в кон­тек­ста на цивилизацията.

Пер­с­пек­тива 11: Аку­шер­с­кият подход

Някои аку­шерки все още могат да прак­ти­ку­ват автен­тично аку­шер­с­тво. Това озна­чава, че не са роби на строги пра­вила и про­то­коли. Те могат да играят ролята си на защит­ници на физи­о­ло­гич­ния про­цес. Непос­ред­с­т­вено след раж­да­нето на бебето основна грижа на такива аку­шерки е май­ката да отдели високи нива окси­то­цин, защото той е необ­хо­дим за бла­го­по­луч­ното раж­дане на пла­цен­тата и е хор­мо­нът на любовта.

Те първо се уве­ря­ват, че ста­ята е дос­та­тъчно топла. През тре­тата фаза жените никога не се оплак­ват, че им е пре­ка­лено топло. Ако тре­пе­рят, значи мяс­тото не е дос­та­тъчно топло. В слу­чай на домашно раж­дане, един­с­т­ве­ният важен уред,  който трябва да се при­готви, е под­вижна отоп­ли­телна печка, която да може да се включи нав­ся­къде и по всяко време и може да се пол­зва за затоп­ляне на оде­яла или хав­лии. Дру­гата им цел е да се пог­ри­жат май­ката да не бъде раз­сей­вана, докато гледа бебето в очите и усеща кон­такта с бебеш­ката кожа. Има без­б­рой начини за отв­ли­чане вни­ма­ни­ето на май­ката и бебето в този период, които могат да се избег­нат. Май­ката може да се раз­сее, защото се чув­с­тва наб­лю­да­вана или нап­рав­ля­вана, защото някой говори, защото бол­нич­ният пер­со­нал иска да пре­реже пъп­ната връв преди раж­да­нето на пла­цен­тата, защото теле­фо­нът звъни или защото вне­запно е свет­ната лампа и т.н. На този етап, след раж­дане във физи­о­ло­гични усло­вия, май­ката е все още в спе­ци­фично със­то­я­ние на съз­на­ни­ето, като „на друга пла­нета“. Ней­ният нео­кор­текс е все още в почивка до извес­тна сте­пен. Паро­лата трябва да бъде: „Не будете майката!“

Пер­с­пек­тива 12: Поли­ти­ческа бележка

Разбираемо е, че изу­ча­ва­нето на тре­тата фаза на раж­да­нето от неме­ди­цин­ска пер­с­пек­тива кара много хора – осо­бено лека­рите – да се чув­с­т­ват неловко. Всяко одоб­ре­ние, което би ни довело до пре­ос­мис­ляне на отно­ше­ни­ето ни към този кра­тък период от време, раз­тър­сва самите основи на нашата кул­тура. Изс­лед­ва­нето може да е поли­ти­чески неко­рек­тно. Поли­ти­чески неко­рек­т­ното изс­лед­ване включва опре­де­лени аспекти на „пър­вично здравно изс­лед­ване“, осо­бено про­уч­ва­ния, раз­г­леж­дащи дъл­гос­роч­ните пос­ле­дици от начина, по който сме родени. Меди­цин­с­кото общес­тво и меди­ите избяг­ват зак­лю­че­ни­ята на тези важни про­уч­ва­ния – за такива акту­ални проб­леми като мало­лет­ната прес­тъп­ност, само­у­бийс­т­вата сред тинейджъри, прис­т­рас­тя­ва­нето към меди­ка­менти, ано­рек­сия, аути­зъм и т.н. – въп­реки пуб­ли­ку­ва­нето им в авто­ри­тетни меди­цин­ски или научни списания.

За автора

Мишел Оден, док­тор по меди­цина, уста­но­вен в Primal Health Research Centre в London и раз­вил май­чи­ния сек­тор в Pithiviers, Франция, където се изпол­з­ват басейни за раж­дане. Той е автор на десет книги, пуб­ли­ку­вани на 20 езика. Две от тях – “Раждането пре­ро­дено” и “При­ро­дата на раж­да­нето и кър­ме­нето” – са пуб­ли­ку­вани пър­во­на­чално в САЩ. Най-скорошната му книга е Фермерът и акушер-гинекологът.

Забе­лежка към превода

Статиите в Midwifery Today са пуб­ли­ку­вани на анг­лийски в ори­ги­нал. Midwifery Today, Inc. не гаран­тира точ­ността на пре­води на тех­ните ста­тии на друг език, освен на анг­лийски, вклю­чи­телно и на ста­тии, които са пуб­ли­ку­вани на уеб стра­ни­цата на Midwifery Today. За най-точната вер­сия на тази ста­тия винаги се позо­ва­вайте на анг­лийс­ката версия.

Copyright © 2002 Midwifery Today, Inc. Всички права запа­зени. Пре­ве­дено с раз­ре­ше­ние от Midwifery Today, Issue 61, Spring 2002.
http://midwiferytoday.com/articles/firsthour.asp

1 Comment »

  • Hipparchia says:

    Тези суб­с­тан­ции бло­ки­рат отде­ля­нето на естес­т­ве­ния хор­мон. Освен това те нямат пове­ден­ческо влияние. ”

    Само по себе си про­ти­во­ре­чиво. Ако нали­чи­ето на хор­мон има пове­ден­ческо вли­я­ние, то и лип­сата му ще има такова.

    Освен това какъв точно е меха­низ­мът, по който мозъ­кът раз­бира, че му е инжек­ти­ран син­те­ти­чен окси­то­цин, за да не про­из­вежда соб­с­т­вен? Осо­бено след като се знае, че син­те­тич­ният окси­то­цин (с еднаква моле­кула) не пре­ми­нава в мозъка?

    Изцяло е про­пус­ната и спо­соб­ността на човека да изпол­зва съз­на­ни­ето си– осно­вен източ­ник на пове­де­ние, спо­собно да прес­кочи дейс­т­ви­ето на почти всички хор­мони; трудно, но не и неизпълнимо.

Leave a Reply

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Be nice. Keep it clean. Stay on topic. No spam.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.