Първият час след раждането: Не будете майката!
Часът след раждането е несъмнено една от най-критичните фази в човешкия живот. Не случайно всички социални групи рутинно са нарушавали физиологичния процес през този кратък период от време чрез вярвания и ритуали. Нашата културна среда е до голяма степен оформена в самото начало на взаимодействието майка-новородено.
Първият час след раждането може да се погледне от множество допълващи се перспективи. Моята цел е да опиша 12 такива перспективи, за да демонстрирам истинската величина на тази огромна тема.
Перспектива 1: Внезапната нужда от дишане
Няма нужда да развиваме тази обширно документирана перспектива. Добре известно е, че през първия час след раждането бебето внезапно трябва да започне да използва дробовете си. Това в частност предполага, че сърцето трябва спешно да започне да помпа кръв в белодробното кръвообращение. Необходимо условие за това е белодробното и системното кръвообращения да се разделят чрез затваряне на връзките между тях (дуктус артериозус и форамен овале).
Перспектива 2: Поведенчески въздействия на хормоните
Тази перспектива трябва да се развива, така че наличната информация е скорошна.
Днес сме в позиция да обясним, че всички различни хормони, отделяни от майката и плода по време на първата и втората фаза на раждането, все още не са елиминирани по време на първия час след раждането. Всеки от тях играе специфична роля във взаимодействието майка-новородено. До скоро дори не се подозираше за поведенческите въздействия на тези хормони.
Ключовият хормон, участващ във физиологията на раждането, е несъмнено окситоцинът. Механичните му влияния са добре известни отдавна (влияние върху маточните контракции за раждането на бебето и плацентата; влияние върху контракциите на миоепителните клетки на гърдите за рефлекса на слизането на млякото). Прандж и Педерсен демонстрират поведенческите влияния на окситоцина за пръв път през 1979г. чрез експеримент с плъхове: Инжекция окситоцин директно в мозъка на нераждали плъхове предизвиква майчинско поведение. Този експеримент поставя основата на ново поколение изследвания. Резултатите от стотици такива изследвания може да се обобщят в едно или две изречения: Окситоцинът е типичният алтруистичен хормон; той действа независимо от това за кой аспект на любовта става въпрос.
Тези данни изглеждат важни, като се знае, че според шведски изследвания точно в периода след раждането на бебето и преди раждането на плацентата жените са способни да достигнат най-високите възможни нива на окситоцин. Както при всички други обстоятелства (например сексуален акт или лактация), отделянето на окситоцин силно зависи от околните фактори. По-лесно е, ако мястото е много топло (така че нивото на хормоните от рода на адреналина да е възможно по-ниско). По-лесно е също така, ако майката няма други задължения, освен да гледа бебето в очите и да усеща контакта с бебешката кожа, без нищо да отвлича вниманието й. Начинът, по който се отделя окситоцинът, е ново изследователско поприще. За да е ефективно, това отделяне трябва да е пулсиращо: Колкото по-висока е честотата на пулсиране, толкова по-ефективен е този хормон.
Окситоцинът никога не е отделян в изолация. Той винаги е част от сложен хормонален баланс. Затова любовта има толкова много аспекти. В частност в случая на първия час след раждането, във физиологични условия, пикът на окситоцина е свързан с високо ниво на пролактина, който е известен и като „хормон на майчинството“. Това е най-типичната ситуация на индуциране на любов към бебетата. Окситоцинът и пролактинът се допълват. Освен това естрогените активират окситоциновите и пролактиновите рецептори. Винаги трябва да мислим в контекста на хормоналния баланс.
През 1979г. е демонстрирано също и отделянето на морфиноподобни хормони от майката по време на раждане. Отделянето на тези ендорфини е добре документирано в наши дни. В началото на 1980-те години ние научихме, че бебето също отделя свои собствени ендорфини по време на родилния процес и днес няма съмнение, че известно време след раждането и майката, и бебето са наситени с опиати. Свойството на опиатите да предизвикват чувство на зависимост е добре известно, така че лесно може да се предвиди началото на една „зависимост“ или привързаност.
Дори хормоните от семейството на адреналина (често смятани за хормони на агресията) играят очевидна роля във взаимодействието между майка и бебе непосредствено след раждането. По време на последните контракции преди раждането нивото на тези хормони в майката достига своя връх. Затова, във физиологични условия, веднага след началото на рефлекса за изгонване на фетуса (fetus ejection reflex) жените са предимно изправени, пълни с енергия, изпитващи внезапна нужда да сграбчат нещо или някого. Често имат нужда да изпият чаша вода, точно както би направил говорител пред широка аудитория. Един от резултатите от това отделяне на адреналин е, че майката е будна и енергична по време на раждането. Нека помислим за дивите бозайници и ще можем по-ясно да разберем какво предимство за майката е да има достатъчно енергия и агресивност – да защити новороденото си бебе, ако се наложи. Агресивността е един от аспектите на майчината любов. Също така е добре известно, че бебето има свои собствени механизми за оцеляване по време на последните силни изпъждащи контракции и отделя свои собствени хормони от семейството на адреналина. Прилив на норадреналин дава възможност на фетуса да се приспособи към физиологичния недостиг на кислород, специфичен за тази фаза на раждането. Видимите резултати от отделянето на тези хормони са, че бебето е будно при раждане, с широко отворени очи и разширени зеници. Човешките майки са очаровани и възхитени от погледа на новородените си бебета. Като че ли бебето дава някакъв сигнал и определено изглежда, че този човешки контакт очи в очи е важна черта на началото на връзката между майката и бебето при хората.
Крайно сложната роля на хормоните от адреналин-норадреналиновото семейство във взаимодействието между майка и бебе не е изследвана отдавна. Малък брой експерименти с животни отварят пътя за допълнителни проучвания. Мишки, които нямат ген, отговорен за производството на норадреналин, оставят малките си разпръснати, мръсни и ненахранени, освен ако не са инжектирани с норадреналин-произвеждащо вещество по време на раждане.
От хормонална гледна точка е ясно, че всички аспекти на сексуалността следват същия образец. Във всички различни епизоди на нашия сексуален живот се отделят същите хормони и се разиграват подобни сценарии. Например по време на полов акт и двамата партньори – мъж и жена – отделят окситоцин и ендорфин. Началото на една връзка следва същия модел, както връзката майка-бебе през първия час след раждането.
Текущите ни знания за поведенческото въздействие на различните хормони, свързани с родилния процес, ни помагат да разберем концепцията за сензитивния период, въведена от етолозите. Ясно е, че всички различни хормони, отделяни от майката и бебето по време на раждането, не се елиминират веднага. Ясно е също, че всички те играят специфична роля в последващите взаимодействия между майката и бебето.
Перспектива 3: Перспективата на етолозите
Етолозите наблюдават поведението на животни и хора. Често те изучават едно определено поведение в няколко несвързани животински вида.Те са първите учени, които заявяват, че по отношение на връзката майка-новородено при птици и бозайници съществува един кратък, но критичен период непосредствено сред раждането, който никога няма да се повтори. Харлоу изучава в частност процеса на привързване при приматите.
Важността на етологичния подход постепенно излиза на повърхността след скорошните открития на поведенческите въздействия на хормоните, участващи в родилния процес.
Едно етологично изследване на първия час след раждането при хората е трудно постижимо, понеже физиологичните процеси са рутинно прекъсвани. Все пак това е възможно при необичайни условия. Представете си жена, която ражда в собствената си баня, докато съпругът й пазарува. Тя е на много топло и доста тъмно място. Изобщо не се чувства наблюдавана. Все пак през открехнатата врата можете да хвърляте бързи погледи от време на време. Комбинирайки знанията си от различни подобни истории, вие ще можете да опишете едно стереотипно поведение. Първо, майката поглежда новороденото си бебе между краката си. След малко се осмелява да го докосне с пръсти. Постепенно става все по-смела и иска да гушне бебето в обятията си. По това време повечето жени изглеждат пленени от бебешките очи.
Перспектива 4: Първият час като начало на лактацията
Имаше време, не толкова отдавна, когато не считахме първия час след раждането за време, през което трябва да започне лактацията. Представете си бебе, родено у дома преди век. Пъпната връв е прерязана веднага. После бебето е измито, облечено и показано на майката, преди да бъде поставено в кошчето. Един анекдот може да ни помогне да осъзнаем колко скорошна е тази перспектива. През 1977г. в Рим, на конгрес по психосоматика, гинекология и акушерство, аз представих доклад за ранните прояви на рефлекса за търсене (rooting reflex). Просто описвах идеалните условия, които помагат на бебето да намери гърдата през първия час след раждането. Никой от присъстващите на сесията акушер-гинеколози и педиатри не можа да повярва, че човешкото бебе е способно да намери гърдата през първия час след раждането.
Днес повечето акушерки знаят, че бебето е естествено програмирано да намери гърдата през първия час след раждането. Освен това може да се разбере, че във физиологични условия, когато новороденото бебе е готово да намери гърдата, майката все още е в специфичен хормонален баланс. Тя е все още „на друга планета“. Все още е твърде инстинктивна. Тя знае как да държи бебето си. При хората кърменето е потенциално инстинктивно – през първия час след раждането. След това вече има поле за обучение, имитация и дори техника.
Перспектива 5: Първият час и метаболитната адаптация
Докато бебето е в утробата, хранителните вещества, особено жизненоважната храна глюкоза, са доставяни непрекъснато през пъпната връв. Непосредствено след раждането бебето трябва привикне към хранене на порции. Забележителната способност на новороденото да отговаря на значително ниски глюкозни нива е изучавана в дълбочина от М. Корнблат в САЩ и Джейн Хоудън, Лаура Дирой и Сузане Колсон (вижте статията на Сузане „От утробата към света“, Midwifery Today Брой 61, стр. 12) във Великобритания.
Перспектива 6: Бактериологичната гледна точка
При раждането бебето е чисто от всякакви микроорганизми. Един час по-късно милиони микроорганизми покриват лигавиците му. Да се родиш означава да влезеш в света на микробите. Въпросът е кои микроорганизми ще са първите, които ще колонизират тялото на бебето? Бактериолозите знаят, че победителите в надпреварата ще бъдат владетели на територията. Микроорганизмите в обкръжението на майката са вече познати и приятелски от гледна точка на новороденото, защото майка и бебе споделят едни и същи антитела (IgG). С други думи, от бактериологична гледна точка новороденото човешко бебе спешно се нуждае да е в контакт само с един човек – майката. Ако добавим, че ранната консумация на коластра ще помогне за установяване на идеална стомашна флора, няма съмнение, че от бактериологична гледна точка първият час след раждането е критичен период с доживотни последици. Нашата стомашна флора може да се представи като аспект на нашата индивидуалност, който не може лесно да се променя по-късно в живота.
Перспектива 7: Начало на процеса на терморегулация
Докато е било в утробата, бебето не е имало възможност да изпита промени в температурата (с изключение на възможни епизоди на треска при майката). Още веднъж, първите минути след раждането се явяват като прекъсване на постоянните условия преди това. Тъй като механизмите на терморегулация все още не са узрели при раждането, има теоретични причини да се тревожим за случаите на майчина хипертермия по време на раждане, предизвикана от епидурална анестезия или твърде гореща баня. Такива ситуации може да предизвикат по опасен начин терморегулацията на бебето чрез преувеличаване разликите в температурата между средите в утробата и вън от нея.
Перспектива 8: Адаптиране към гравитацията
През първия час се установява ново отношение към гравитацията. Изведнъж вестибуларният нерв, който служи за равновесието, започва да носи към мозъка безпрецедентен поток от импулси от полуокръжните канали и торбичките на вестибуларния апарат.
Перспектива 9: Етноложкият подход
Етнологията се е утвърдила като наука чрез публикуване на бази от данни. Днес нейният материал за бременност, раждане и първите дни след раждането е лесно достъпен.
Повечето култури прекъсват първия контакт между майката и бебето през първия час след раждането. Най-универсалният и интригуващ начин за постигане на това е просто чрез поддържане на някакво вярване, каквото е вярването, че коластрата е заразена или вредна за бебето, дори че е субстанция, която трябва да се изцеди и изхвърли. Такова вярване изисква непосредствено след раждането бебето да не е в ръцете на майка си. Това предполага някакви ритуали, като ритуала по прерязването на пъпната връв непосредствено след раждането. Първият контакт между майката и бебето може да бъде нарушен чрез много други ритуали: къпане, триене, стегнато повиване, връзване на краката, „опушване“ на бебето, продупчване ушите на малките момиченца, отваряне на вратите в студени държави и т.н.
Ще отнеме томове да представим изчерпателно проучване на характеристиките на огромния брой култури по отношение на начина, по който те предизвикват майчиния защитен инстинкт през чувствителния период след раждането. Все пак едно просто заключение може да се извлече от бърз преглед на данните, които имаме на разположение: колкото по-голяма е социалната нужда от агресия и възможност за унищожение на живот, толкова по-натрапчиви са ритуалите и вярванията в периода около раждането.
Ако обезпокояването на първия контакт между майка и бебе и разпространяването на такива извинения като вярването, че коластрата е лоша, са толкова универсални, то това означава, че това поведение е донесло еволюционни ползи.
Вземайки предвид и комбинирайки всички перспективи, които подчертават важността на първия час след раждането и след реферирането на перинаталните ритуали и вярвания, ние сме в позиция да твърдим, че културната среда се оформя до голяма степен през часа след раждането. Сега можем да разгледаме часа след раждането в контекста на нашите модерни общества.
Перспектива 10: Акушеро-гинекологичният подход
Всички тези съображения бяха необходими преди да погледнем на първия час след раждането в контекста на нашите модерни общества. В нашите общества културният контрол върху раждането е предимно медицински контрол.
От медицинската литература и учебници става ясно, че в лекарските акушерски кръгове въпросът е: „Как водиш така наречената трета фаза?“ Медицинските списания периодично публикуват очаквани рандомизирани, контролирани изследвания, сравняващи различни начини на „водене“ на третата фаза. Единствената им цел е да се оценят рисковете от постпартален кръвоизлив. Тези изследвания са провеждани в контекста на големи акушеро-гинекологични отделения. Всички протоколи на изследванията използват негативна дефиниция за „изчакващо водене“ (без използване на медикаменти за тонизиране на матката и без клампиране на пъпната връв). Факторите, които биха въздействали благоприятно върху отделянето на окситоцин, не са включени в протоколите. Резултатите от такива изследвания са довели до практиката на рутинно инжектиране на окситоцинови субстанции на всички майки по време на раждането на бебето. Тези субстанции блокират отделянето на естествения хормон. Освен това те нямат поведенческо влияние. Последиците от тези лекарски акушерски практики трябва да се разгледат в контекста на цивилизацията.
Перспектива 11: Акушерският подход
Някои акушерки все още могат да практикуват автентично акушерство. Това означава, че не са роби на строги правила и протоколи. Те могат да играят ролята си на защитници на физиологичния процес. Непосредствено след раждането на бебето основна грижа на такива акушерки е майката да отдели високи нива окситоцин, защото той е необходим за благополучното раждане на плацентата и е хормонът на любовта.
Те първо се уверяват, че стаята е достатъчно топла. През третата фаза жените никога не се оплакват, че им е прекалено топло. Ако треперят, значи мястото не е достатъчно топло. В случай на домашно раждане, единственият важен уред, който трябва да се приготви, е подвижна отоплителна печка, която да може да се включи навсякъде и по всяко време и може да се ползва за затопляне на одеяла или хавлии. Другата им цел е да се погрижат майката да не бъде разсейвана, докато гледа бебето в очите и усеща контакта с бебешката кожа. Има безброй начини за отвличане вниманието на майката и бебето в този период, които могат да се избегнат. Майката може да се разсее, защото се чувства наблюдавана или направлявана, защото някой говори, защото болничният персонал иска да пререже пъпната връв преди раждането на плацентата, защото телефонът звъни или защото внезапно е светната лампа и т.н. На този етап, след раждане във физиологични условия, майката е все още в специфично състояние на съзнанието, като „на друга планета“. Нейният неокортекс е все още в почивка до известна степен. Паролата трябва да бъде: „Не будете майката!“
Перспектива 12: Политическа бележка
Разбираемо е, че изучаването на третата фаза на раждането от немедицинска перспектива кара много хора – особено лекарите – да се чувстват неловко. Всяко одобрение, което би ни довело до преосмисляне на отношението ни към този кратък период от време, разтърсва самите основи на нашата култура. Изследването може да е политически некоректно. Политически некоректното изследване включва определени аспекти на „първично здравно изследване“, особено проучвания, разглеждащи дългосрочните последици от начина, по който сме родени. Медицинското общество и медиите избягват заключенията на тези важни проучвания – за такива актуални проблеми като малолетната престъпност, самоубийствата сред тинейджъри, пристрастяването към медикаменти, анорексия, аутизъм и т.н. – въпреки публикуването им в авторитетни медицински или научни списания.
За автора
Мишел Оден, доктор по медицина, установен в Primal Health Research Centre в London и развил майчиния сектор в Pithiviers, Франция, където се използват басейни за раждане. Той е автор на десет книги, публикувани на 20 езика. Две от тях – “Раждането преродено” и “Природата на раждането и кърменето” – са публикувани първоначално в САЩ. Най-скорошната му книга е Фермерът и акушер-гинекологът.
Забележка към превода
Статиите в Midwifery Today са публикувани на английски в оригинал. Midwifery Today, Inc. не гарантира точността на преводи на техните статии на друг език, освен на английски, включително и на статии, които са публикувани на уеб страницата на Midwifery Today. За най-точната версия на тази статия винаги се позовавайте на английската версия.
http://midwiferytoday.com/articles/firsthour.asp
“Тези субстанции блокират отделянето на естествения хормон. Освен това те нямат поведенческо влияние. ”
Само по себе си противоречиво. Ако наличието на хормон има поведенческо влияние, то и липсата му ще има такова.
Освен това какъв точно е механизмът, по който мозъкът разбира, че му е инжектиран синтетичен окситоцин, за да не произвежда собствен? Особено след като се знае, че синтетичният окситоцин (с еднаква молекула) не преминава в мозъка?
Изцяло е пропусната и способността на човека да използва съзнанието си- основен източник на поведение, способно да прескочи действието на почти всички хормони; трудно, но не и неизпълнимо.