Къде е бебето ми?

Здравословни практики при раждане

от Lamaze® International

№6 Оста­вете май­ката и бебето заедно – това е най-добрe за май­ката, бебето и кърменето

Джа­нет Крен­шоу, MSN, RN, NEA-BC, IBCLC, LCCEFACCE

След раж­да­нето си жената държи здра­вото си ново­ро­дено бебе за няколко минути. След това от пер­со­нала на бол­ни­цата отвеж­дат бебето ѝ в дет­с­кото отде­ле­ние и пре­мес­т­ват май­ката в ней­ната стая. През деня май­ката и бебето ѝ са заедно в бол­нич­ната стая, през нощта обаче бебето остава в дет­с­кото отдел­ние, защото спо­ред съве­тите на пер­со­нала към май­ката, по този начин тя ще може да се наспи по-добре. Май­ката осъз­нава, че е пре­ка­рала много време отде­лена от бебето си и си задава въп­роса дали рутин­ните прак­тики в бол­ни­ците наис­тина отго­ва­рят на нуж­дите на май­ките и бебе­тата след раждането.

Преди много години, когато раж­да­нето се пре­мес­тило от домо­вете в бол­ни­ците, пове­чето бебета не оста­вали с май­ките си. Май­ката оти­вала в бол­нична стая, а за бебето се гри­жели в дет­с­кото отде­ле­ние. Май­ките чакали дълги часове, за да видят бебе­тата си, а посе­ще­ни­ята на тех­ните бебета често били само в часо­вете за хра­нене. Меди­цин­с­кото със­ло­вие счи­тало, че когато за бебе­тата се гри­жат в дет­с­кото отде­ле­ние, те са по-защитени и по-здрави, а май­ките по-отпочинали.

Коп­неж за близост

Като осно­вен източ­ник, който ще Ви помогне да раз­бе­рете как реше­ни­ята относно гри­жите за Вас по време на бре­мен­ността и раж­да­нето могат да имат поло­жи­те­лен ефект върху Вас и Вашето бебе, Ламаз Интер­не­шъ­нал пред­лага научни данни, които показ­ват защо бли­зостта на бебето до Вас след раж­да­нето е важна и за двете страни.

Откакто свят све­тува жените са се нуж­да­ели и са искали бебе­тата им да бъдат близо до тях. Когато те били в обя­ти­ята им вед­нага след раж­дане и по време на почивка или сън, жените дър­жали бебе­тата си защи­тени, топли и нах­ра­нени. Днес ние знаем, че този “коп­неж за бли­зост” пред­с­тав­лява физи­ческа и емо­ци­о­нална нужда, спо­де­ляна от май­ката и бебето.

Про­уч­ва­ни­ята през пос­лед­ните години показ­ват, че за май­ките и тех­ните здрави бебета е най-добре да оста­нат зедно след раж­да­нето (Bergman, Linley, & Fawcus, 2004; Bystrova, Matthiesen, et al., 2007; Bystrova, Widstrom, et al., 2007; Christensson et al., 1992; International Lactation Consultant Association, 1999; Moore & Anderson, 2007; Moore, Anderson, & Bergman, 2007; World Health Organization [WHO], 1998). А екс­пер­тите се съг­ла­ся­ват, че освен ако не същес­т­вува меди­цин­ска при­чина, здра­вите майки и бебета не трябва да бъдат раз­де­ляни след раж­да­нето и по време на пър­вите дни след това (Academy of Breastfeeding Medicine [ABM] Protocol Committee, 2007; American Academy of Family Physicians, 2007; American Academy of Pediatrics [AAP] Expert Workgroup on Breastfeeding, 2005; International Lactation Consultant Association, 1999; UNICEF/WHO, 2004; WHO, 1998). Пре­къс­ва­нето, заба­вя­нето или огра­ни­ча­ва­нето на вре­мето, което май­ката и ней­ното бебе пре­кар­ват заедно, може да ока­жат неб­ла­гоп­ри­ятно вли­я­ние върху тях­ната връзка и кър­ме­нето (Enkin et al., 2000).

Когато май­ката и бебето са заедно

Бебе­тата оста­ват топли и пла­чат по-малко, а на кър­ме­нето се дава добър старт, когато май­ката и бебето са често заедно още от самото раж­дане. Май­ките се нау­ча­ват да раз­поз­на­ват нуж­дите на бебе­тата си, като отго­ва­рят на тях с неж­ност и любов. Започва да се фор­мира една връзка, която ще про­дължи цял живот.

Момен­тът на раждането

При­ро­дата е под­гот­вила Вас и Вашето бебе да се нуж­да­ете един от друг и да се тър­сите още от момента на раж­да­нето. Окси­то­ци­нът – хор­мо­нът, който прави така, че мат­ката Ви да кон­р­та­хира, ще сти­му­лира “май­чин­с­ките” чув­с­тва след раж­да­нето, докато се докос­вате, взи­рате един в друг и докато кър­мите бебето си (Uvnäs-Moberg, 1998; Winberg, 2005). Още повече окси­то­цин се осво­бож­дава докато дър­жите бебето си кожа до кожа. Мозъ­кът ви ще отдели ендор­фини – хор­мони подобни на нар­ко­тик, които сти­му­ли­рат тези май­чин­ски чув­с­тва. Тези хор­мони Ви пома­гат да се чув­с­т­вате спо­койни и активни, и пови­ша­ват тем­пе­ра­ту­рата на гър­дите Ви, така че да дър­жите бебето топло (Uvnäs-Moberg, 1998). Поради нор­мал­ния при­ток на адре­на­лин, през който бебета пре­ми­на­ват вед­нага след раж­дане, Вашето бебето ще бъде свежо, с изос­т­рено вни­ма­ние и готово да суче много скоро след раж­да­нето (Porter, 2004; Righard & Alade, 1990). В часо­вете и дните след раж­да­нето Вие ще се нау­чите да раз­поз­на­вате зна­ците на Вашето бебе и уни­кал­ния му начин на общу­ване с Вас.

Кон­такт “кожа до кожа”

Здра­вите ново­ро­дени, пос­та­вени кожа до кожа върху майка си, се прис­по­со­бя­ват лесно към живота извън утро­бата. Те оста­ват топли, пла­чат по-малко, имат по-ниски нива на хор­мо­ните на стреса, по-склонни са да сучат и засук­ват по-рано от ново­ро­де­ните, които са раз­де­лени от май­ките си (Bystrova, Widstrom, et al., 2007; Bystrova et al., 2003; Carfoot, Williamson, & Dickson, 2005; Christensson, Bhat, Amadi, Eriksson, & Hojer, 1998; Christensson et al., 1992; Lindenberg, Cabrera Artola, & Jimenez, 1990; Mikiel-Kostyra, Mazur, & Boltruszko, 2002; Uvnäs-Moberg, 1998 ). Пол­зите от кон­такта “кожа до кожа” про­дъл­жа­ват и след пър­вия час непос­ред­с­т­вено след раж­да­нето. Кол­кото по-дълго и по-често май­ката и бебето са кожа до кожа в часо­вете и дните след раж­да­нето, тол­кова по-големи са пол­зите (Moore & Anderson, 2007; Syfrett, Anderson, Neu, & Hilliard, 1996). Бебе­тата, на които им е сту­дено, вклю­чи­телно преж­дев­ре­менно роде­ните, въз­с­та­но­вя­ват нор­мал­ната си тем­пе­ра­тура по-бързо, когато май­ката ги държи кожа до кожа (Charpak et al., 2005). Когато май­ката и бебето ѝ са кожа до кожа, бебето е изло­жено на нор­мал­ните бак­те­рии от ней­ната кожа, които може да го пред­па­зят от раз­бо­ля­ване в след­с­т­вие на вредни мик­ро­ор­га­низми (WHO, 1998). Изс­лед­ва­ни­ята показ­ват, че жените, които дър­жат бебе­тата си кожа до кожа след раж­да­нето, се гри­жат за тях с повече уве­ре­ност и раз­поз­на­ват и отк­лик­ват на нуж­дите на сво­ите бебета по-бързо, откол­кото май­ките, които са били раз­де­лени от бебе­тата си (Widström et al., 1990). А и самите майки често пред­по­чи­тат да дър­жат бебето си кожа до кожа, откол­кото повито в одеалце!

Други ползи от кон­такта “кожа до кожа” за бебе­тата включ­ват по-лесно дишане, по-високи и по-стабилни нива на кръв­ната захар и естес­т­вено пре­ми­на­ване към кър­мене (K. Christensson, Cabrera, E. Christensson, Uvnäs-Moberg, & Winberg, 1995; Christensson et al., 1992; Johanson, Spencer, Rolfe, Jones, & Malla, 1992; Walters, Boggs, Ludington-Hoe, Price, & Morrison, 2007). Бебе­тата, пос­та­вени кожа до кожа със сво­ята майка вед­нага след раж­да­нето, при­те­жа­ват естес­т­вен инс­тинкт за при­кач­ване към гър­дата и обик­но­вено в рам­ките на един час започ­ват да сучат (Righard & Alade, 1990; Walters et al., 2007; Widström et al., 1990). Май­ките, които дър­жат бебе­тата си кожа до кожа след раж­да­нето е по-вероятно да про­из­веж­дат големи коли­чес­тва кърма, да кър­мят по-дълго и да кър­мят без да пред­ла­гат адап­ти­рано мляко (Bystrova, Matthiesen, et al., 2007; DiGirolamo, Grummer-Strawn, & Fein, 2001; Mikiel-Kostyra et al., 2002; Moore et al., 2007; Vaidya, Sharma, & Dhungel, 2005). Важно е също да се отбе­лежи, че екс­пер­тите пре­по­ръч­ват изк­лю­чи­телно кър­мене – без други теч­ности или храни – през пър­вите шест месеца от живота на бебето (AAP Expert Workgroup on Breastfeeding, 2005).

В една стая с вашето бебе

В дните след раж­да­нето – неза­ви­симо дали то е било в бол­ница, роди­лен цен­тър или вкъщи – физи­чес­ката и емо­ци­о­нал­ната нужда един от друг на май­ките и бебе­тата про­дъл­жава. Звучи логично, че кол­кото повече време двама души прек­р­ват заедно, тол­кова по-бързо се опоз­на­ват. Май­ките, които са с бебе­тата си за по-дълги пери­оди от време, вклю­чи­телно и през нощта, имат по-високи резул­тати на тес­то­вете, които измер­ват силата на май­чи­ната при­вър­за­ност към ней­ното бебе (Klaus et al., 1972; Norr, Roberts, & Freese, 1989; Prodromidis et al., 1995). Докато са заедно, май­ката бързо раз­бира нуж­дите на бебето си и как най-добре да се пог­рижи за тях, да утеши и успо­кои сво­ето новородено.

Съществуват много ползи от това да дър­жите бебето си пос­то­янно при вас през деня и през ноща (т. нар. “спо­де­ляне на стая”). Споделянето на стая с вашето бебе прави кър­ме­нето по-лесно. Нап­ра­ве­ните изс­лед­ва­ния по света показ­ват, че май­ките, които спо­де­лят стая със сво­ите бебета про­из­веж­дат повече мляко, про­из­веж­дат повече мляко по-бързо, кър­мят по-дълго и е по-вероятно да кър­мят изк­лю­чи­телно, в срав­не­ние с май­ките, които имат огра­ни­чен кон­такт с бебе­тата си или чиито бебета са в дет­с­кото отде­ле­ние през нощта (Bystrova, Matthiesen, et al., 2007; Daglas et al., 2005; Declercq, Sakala, Corry, & Applebaum, 2006; Fairbank et al., 2000; Flores-Huerta & Cisneros-Silva, 1997; Lindenberg et al., 1990; Pérez-Escamilla, Pollitt, Lönnerdal, & Dewey, 1994; Syafruddin, Djauhariah, & Dasril, 1988; Yamauchi & Yamanouchi, 1990).

Споделянето на стая е по-добро за бебе­тата. Докато бебе­тата са с май­ките си, те пла­чат по-малко, успо­ко­я­ват се по-бързо и пре­кар­ват по-дълго време в спо­коен сън (Keefe, 1987). Бебе­тата, които спо­де­лят стая с май­ките си, е по-вероятно да пое­мат повече мляко (Bystrova, Matthiesen, et al., 2007), да над­да­ват повече килог­рами на ден (Yamauchi & Yamanouchi, 1990), да бъдат кър­мени изк­лю­чи­телно (Mikiel-Kostyra, Mazur, & Wojdan-Godek, 2005) и е по-малко веро­ятно да раз­вият жъл­те­ница – пожъл­тя­ване на кожата, което поня­кога изис­ква лече­ние (S yafruddin et al., 1988).

Оби­чай­ната грижа за ново­ро­де­ните в бол­ни­цата (напр. прег­леди, пока­за­тели за жиз­не­ните фун­к­ции и къпане) може да се извър­шва докато май­ката и бебето спо­де­лят една стая. Вие може да бъдете близо до бебето си и дори да пома­гате с някои от гри­жите, ако жела­ете. Бебета, изкъ­пани от май­ките си и дър­жани кожа до кожа, се запаз­ват също тол­кова топли, кол­кото и бебе­тата, които се къпят в дет­с­кото отде­ле­ние и се пос­та­вят в тер­мок­ре­ват­чета (Medves & O’Brien, 2004).

Някои бла­го­же­ла­телни при­я­тели и род­нини може да ви съвет­ват да оста­вите бебето си в дет­с­кото отдел­ние през нощта, за да се нас­пите по-добре. Но изс­лед­ва­ни­ята показ­ват, че майки, за чиито бебета са се гри­жели в дет­с­кото отде­ле­ние, не се нас­пи­ват повече, откол­кото май­ките, които спо­де­лят една стая с бебе­тата си през нощта (Keefe, 1987, 1988; Waldenström & Swenson, 1991). Много майки спят по-спокойно, когато знаят, че бебе­тата им са при тях.

Споделянето на една стая може да има и други дъл­гос­рочни ползи за май­ките и бебе­тата. Изс­лед­ва­ни­ята показ­ват, че нивата на наси­лие над деца, неб­реж­ност и изос­та­вяне са по-ниски при май­ките, които имат чест и про­дъл­жи­те­лен кон­такт със сво­ите ново­ро­дени бебета по време на ран­ния пос­т­пар­тум период (N. Lvoff, V. Lvoff, & Klaus, 2000; O’Connor, Vietze, Sherrod, Sandler, & Altemeier, 1980).

Неог­ра­ни­чени въз­мож­ности за кърмене

Когато Вие и Вашето бебе сте заедно, кожа до кожа и спо­де­ляте една стая, ще имате неог­ра­ни­чени въз­мож­ности да се „упраж­ня­вате“ в кър­ме­нето. Нап­ра­вете така, че наис­тина да опол­зот­во­рите това време! Ако имате много посе­ти­тели, кажете им, че е време за кър­мене. Ако дър­жите бебето си кожа до кожа, спе­ци­ал­ните му начини на общу­ване ще им под­с­ка­жат, че то е гладно. Ако не е въз­можно бебето Ви да бъде във вашата стая, помо­лете да Ви го доне­сат за кър­мене. Според изс­лед­ва­ни­ята е по-вероятно май­ките да про­дъл­жат да кър­мят, ако бебето им е носено за кър­мене, когато не е въз­можно да спо­де­лят стая (DiGirolamo, Grummer-Strawn, & Fein, 2008).

Пре­по­ръки от експерите

Пол­зите от това май­ките и бебе­тата да са заедно са тол­кова вну­ши­телни, че много про­фе­си­о­нални орга­ни­за­ции дават пре­по­ръки, които насър­ча­ват кон­такта „кожа до кожа“ и спо­де­ля­нето на стая и се про­ти­во­пос­та­вят на рутин­ното раз­де­ляне на май­ките и бебе­тата след раж­дане. Тези орга­ни­за­ции включ­ват Ака­де­ми­ята по лак­та­ци­онна меди­цина (ABM Protocol Committee, 2007), Аме­ри­кан­с­ката ака­де­мия по педи­ат­рия (AAP Expert Workgroup on Breastfeeding, 2005), Аме­ри­кан­с­кия колеж по аку­шер­с­тво и гине­ко­ло­гия (ACOG Committee on Health Care for Underserved Women & Committee on Obstetric Practice, 2007), Асо­ци­а­ци­ята за жен­ско здраве, аку­шерки и нео­на­тални сес­три (2000), Световната здравна орга­ни­за­ция (1998) и Меж­ду­на­род­ната асо­ци­а­ция на кон­сул­тан­тите по кър­мене (1999).

Пре­по­ръки на Ламаз интернешънал

Чакате девет месеца, за да се срещ­нете с бебето си. Меч­та­ете за бебето си и очак­вате с нетър­пе­ние момента на раж­да­нето. Вед­нага след раж­да­нето Вие и Вашето бебе ще искате и ще се нуж­да­ете от това да бъдете заедно. Изс­лед­ва­ни­ята показ­ват, че най-доброто и за два­мата е да бъдете заедно. Осно­ва­ваща обу­че­ни­ето си на пос­лед­ните научни изс­лед­ва­ния, Ламаз интер­не­шъ­нал се при­съ­е­ди­нява към мно­гото други орга­ни­за­ции, които пре­по­ръч­ват май­ките и бебе­тата да бъдат заедно след раж­да­нето. Ламаз интер­не­шъ­нал Ви насър­чава да родите на място, където Вие и Вашето бебе можете да бъдете заедно без ненужни пре­къс­ва­ния. Ако раж­дате в бол­ница, кажете на меди­цин­с­кото лице, което се грижи за Вас, че въз­на­ме­ря­вате да дър­жите бебето си кожа до кожа след раж­да­нето и да го дър­жите при вас по време на прес­тоя. Също така уве­рете при­я­те­лите и семейс­т­вото си, че най-доброто място за Вашето бебе е при Вас!

За да нау­чите повече за безо­пас­ното и здра­вос­ловно раж­дане, про­че­тете офи­ци­ал­ния наръч­ник на Ламаз: Да родиш с уве­ре­ност (Lothian & DeVries, 2005), посе­тете уеб стра­ни­цата на Ламаз (www.lamaz.org) и се регис­т­ри­райте, за да полу­ча­вате имей­лите на Ламаз „Изг­раж­дане на уве­ре­ност сед­мица по седмица“.

Пос­ледно обно­вя­ване: юли 2009 г.

Биб­ли­ог­ра­фия:

  1. Academy of Breastfeeding Medicine [ABM] Protocol Committee. (2007). ABM Clinical Protocol #7: Model breastfeeding policy. Breastfeeding Medicine, 2(1), 50–55.
  2. American Academy of Family Physicians. (2007). Family physicians supporting breastfeeding (position paper). Retrieved April 15, 2009, from http://www.aafp.org/online/en/home/policy/policies/b/breastfeedingpositionpaper.html
  3. American Academy of Pediatrics Expert Workgroup on Breastfeeding. (2005). Breastfeeding and the use of human milk.Pediatrics, 115(2), 496–506.
  4. American College of Obstetricians and Gynecologists [ACOG] Committee on Health Care for Underserved Women & Committee on Obstetric Practice. (2007). ACOG Committee Opinion No. 361: Breastfeeding: Maternal and infant aspects. Obstetrics and Gynecology 109(2, Pt. 1), 479–480.
  5. Association of Women’s Health, Obstetric and Neonatal Nurses. (2000). Evidence-basedclinical practice guideline: Breastfeedingsupport: Prenatal care through the first year. Washington, DC: Author.
  6. Bergman, N. J., Linley, L. L., & Fawcus, S. R. (2004). Randomized controlled trial of skin-to-skin contact from birth versus conventional incubator for physiological stabilization in 1200– to 2199– gram newborns. Acta Paediatrica, 93, 779–785.
  7. Bystrova, K., Matthiesen, A.-S., Widstrom, A.-M., Ransjo-Arvidson, A.-B., Welles-Nyström, B., Vorontsov, I., et al. (2007). The effect of Russian maternity home routines on breastfeeding and neonatal weight loss with special reference to swaddling. Early Human Development, 83(1), 29–39.
  8. Bystrova, K., Widstrom, A.-M., Matthiesen, A.-S., Ransjo-Arvidson, A.-B, Welles-Nyström, B., Vorontsov, I., et al. (2007). Early lactation performance in primiparous and multiparous women in relation to different maternity home practices: A randomized trial in St. Petersburg. International Breastfeeding Journal, 2, 9.
  9. Bystrova, K., Widstrom, A.-M., Matthiesen, A.-S., Ransjo-Arvidson, A.-B., Welles-Nyström, B., Wassberg, C., et al. (2003). Skin-to-skin contact may reduce negative consequences of “the stress of being born”: A study on temperature in newborn infants subjected to different ward routines in St. Petersburg. Acta Paediatrica, 92(3), 320–326.
  10. Carfoot, S., Williamson, P., & Dickson, R. (2005). A randomized controlled trial in the north of England examining the effects of skin-to-skin care on breast feeding. Midwifery, 21 (1), 71–79.
  11. Charpak, N., Ruiz, J. G., Zupan, J., Cattaneo, A., Figueroa, Z., Tessier, R., et al. (2005). Kangaroo mother care: 25 years after. Acta Paediatrica, 94, 514–522.
  12. Christensson, K., Bhat, G. J., Amadi, B. C., Eriksson, B., & Hojer, B. (1998). Randomised study of skin-to-skin versus incubator care for rewarming low-risk hypothermic neonates. Lancet, 352(9134), 1115.
  13. Christensson, K., Cabrera, T., Christensson, E., Uvnäs-Moberg, K., & Winberg, J. (1995). Separation distress call in the human neonate in the absence of maternal body contact. Acta Paediatrica, 84(5), 468–473.
  14. Christensson, K., Siles, C., Moreno, L., Belaustequi, A., De La Fuente, P., Lagercrantz, H., et al. (1992). Temperature, metabolic adaptation and crying in healthy full-term newborns cared for skin-to-skin or in a cot. Acta Paediatrica, 81(6–7), 488–493.
  15. Daglas, M., Antoniou, E., Pitselis, G., Iatrakis, G., Kourounis, G., & Creatsas, G. (2005). Factors influencing the initiation and progress of breastfeeding in Greece. Clinical and Experimental Obstetrics & Gynecology, 32(3), 189–192.
  16. Declercq, E. R., Sakala, C., Corry, M. P., & Applebaum, S. (2006). Listening to mothers II: Report of the second national U.S. survey of women’s childbearing experiences. New York: Childbirth Connection.
  17. DiGirolamo, A. M., Grummer-Strawn, L. M., & Fein, S. (2001). Maternity care practices: Implications for breastfeeding.Birth, 28(2), 94–100.
  18. DiGirolamo, A. M., Grummer-Strawn, L. M., & Fein, S. (2008). Effect of maternity-care practices on breastfeeding. Maternity care practices: Implications for breastfeeding. Pediatrics, 122(Suppl. 4), S43S49.
  19. Enkin, M., Keirse, M. J. N. C., Neilson, J. Crowther, C., Duley, L., Hodnett, E., et al. (2000). A guide to effective care in pregnancy and childbirth. New York: Oxford University Press.
  20. Fairbank, L., O’Meara, S., Renfrew, M., Woolridge, M., Sowden, A., & Lister-Sharp, D. (2000). A systematic review to evaluate effectiveness of interventions to promote the initiation of breastfeeding. Health Technology Assessment, 4(25), 1–71.
  21. Flores-Huerta, S., & Cisneros-Silva, I. (1997). Mother-infant rooming-in and exclusive breast feeding. Salud Pública de México, 39(2), 110–116.
  22. International Lactation Consultant Association. (1999). Evidence-based guidelines for breastfeeding management during the first 14 days [Booklet]. Raleigh, NC: Author.
  23. Johanson, R. B., Spencer, S. A., Rolfe, P., Jones, P., & Malla, D. S. (1992). Effect of post-delivery care on neonatal body temperature. Acta Paediatrica,81(11), 859–863.
  24. Keefe, M. R. (1987). Comparison of neonatal nighttime sleep-wake patterns in nursery versus rooming-in environments.Nursing Research, 36(3), 140–144.
  25. Keefe, M. R. (1988). The impact of infant rooming-in on maternal sleep at night. Journal of Obstetric,Gynecologic, and Neonatal Nursing, 17(2), 122– 126.
  26. Klaus, M. H., Jerauld, R., Kreger, N. C., McAlpine, W., Steffa, M., Kennel, J. H., et al. (1972). Maternal attachment: Importance of the first postpartum days. The New England Journal ofMedicine, 286(9), 460–463.
  27. Lindenberg, C. S., Cabrera Artola, R., & Jimenez, V. (1990). The effect of early post-partum mother-infant contact and breast-feeding promotion on the incidence and continuation of breast-feeding. International Journal of Nursing Studies, 27(3), 179–186.
  28. Lvoff, N. M., Lvoff, V., & Klauss, M. H. (2000). Effect of the baby-friendly initiative on infant abandonment in a Russian hospital. Archives of Pediatrics & Adolescent Medicine, 154(5), 474–477.
  29. Medves, J., & O’Brien, B. (2004). The effect of bather and location of first bath on maintaining thermal stability in newborns. Journal of Obstetric, Gynecologic, and Neonatal Nursing, 33(2), 175–182.
  30. Mikiel-Kostyra, K., Mazur, J., & Boltruszko, I. (2002). Effect of skin-to-skin contact after delivery on duration of breastfeeding: A prospective cohort study. Acta Paediatrica, 91(12), 1301–1306.
  31. Mikiel-Kostyra, K., Mazur, J., & Wojdan-Godek, E. (2005). Factors affecting exclusive breastfeeding in Poland: Cross-sectional survey of population-based samples. Sozial– und Präventivmedizin/Social and Preventive Medicine,50(1), 52–59.
  32. Moore, E. R., & Anderson, G. C. (2007). Randomized controlled trial of very early mother-infant skin-to-skin contact and breastfeeding status. Journal of Midwifery & Women’s Health, 52(2), 116–125.
  33. Moore, E. R., Anderson, G. C., & Bergman, N. (2007). Early skin-to-skin contact for mothers and their healthy newborn infants. Cochrane Database of Systematic Reviews , Issue 3, Art. No.: CD003519.
  34. Norr, K. F., Roberts, J. E., & Freese, U. (1989). Early postpartum rooming-in and maternal attachment behaviors in a group of medically indigent primiparas. Journal of Nurse-Midwifery, 34(2), 85–91.
  35. O’Connor, S., Vietze, P. M., Sherrod K., Sandler, H. M., & Altemeier. W. A. (1980). Reduced incidence of parenting inadequacy following rooming-in. Pediatrics, 66(2), 176–182.
  36. Pérez-Escamilla, R., Pollitt, E., Lönnerdal, B., & Dewey, K. G. (1994). Infant feeding policies in maternity wards and their effect on breast-feeding success: An analytical overview. American Journal of Public Health, 84(1), 89–97.
  37. Porter, R. H. (2004). The biological significance of skin-to-skin contact and maternal orders. Acta Paediatrica, 93, 1560–1562.
  38. Prodromidis, M., Field, T., Arendt, R., Singer, L., Yando, R., & Bendell, D. (1995). Mothers touching newborns: A comparison of rooming-in versus minimal contact. Birth, 22(4), 196–200.
  39. Righard, L., & Alade, M. O. (1990). Effect of delivery room routines on success of first breast-feed. Lancet, 336(8723), 1105–1107.
  40. Syafruddin, M., Djauhariah, A. M., & Dasril, D. (1988). A study comparing rooming-in with separate nursing. Paediatrica Indonesiana, 28(5–6), 116–123.
  41. Syfrett, E. B., Anderson, G. C., Neu, J., & Hilliard, M. E. (1996, October). Very early kangaroo care beginning at birth for preterm infants and mothers who choose to breastfeed: Effect on outcome. Abstract presented at the first Workshop on the Kangaroo-Mother Method for Low Birth Weight Infants (sponsored by the World Health Organization, Maternal-Child Health Collaborating Center), Trieste, Italy.
  42. UNICEF/WHO. (2004). Baby-Friendly Hospital Initiative in the U.S.—The ten steps to successful breastfeeding. Retrieved April 15, 2009, from http://www.babyfriendlyusa.org/eng/10steps.html
  43. Uvnäs-Moberg, K. (1998). Oxytocin may mediate the benefits of positive social interactions and emotions.Psychoneuroendocrinology, 23(8), 819–838.
  44. Vaidya, K., Sharma, A., & Dhungel, S. (2005). Effect of early mother-baby close contact over the duration of exclusive breastfeeding. Nepal Medical College Journal, 7(2), 138–140.
  45. Waldenström, U., & Swenson, A. (1991). Rooming-in at night in the postpartum ward. Midwifery, 7(2), 82–89.
  46. Walters, M. W., Boggs, K. M., Ludington-Hoe, S., Price, K. M., & Morrison, B. (2007). Kangaroo care at birth for full term infants: A pilot study. MCN: The American Journal of Maternal/Child Nursing, 32(6), 375–381.
  47. Widström, A. M., Wahlberg, V., Matthiesen, A. S., Eneroth, P., Uvnäs-Moberg, K., & Werner, S., et al. (1990). Short-term effects of early suckling and touch of the nipple on maternal behavior. EarlyHuman Development, 21(3), 153–163.
  48. Winberg, J. (2005). Mother and newborn baby: Mutual regulation of physiology and behavior—A selective review.Developmental Psychobiology, 47(3), 217–229.
  49. World Health Organization [WHO]. (1998). Evidence for the ten steps to successful breastfeeding (rev. ed., WHO/CHD/98.9). Geneva, Switzerland: Author.
  50. Yamauchi, Y., & Yamanouchi, I. (1990). The relationship between rooming-in/not rooming-in and breast-feeding variables. Acta PaediatricaScandinavica, 79(11), 1017–1022.

Приз­на­тел­ност

Този доку­мент за здра­вос­ловна родилна прак­тика е редак­ти­ран и обно­вен от Джа­нет Крен­шоу, RN, MSN, NEA-BC, IBCLC, LCCEFACCE.

Шестте доку­мента за здра­вос­ловни родилни прак­тики са пър­во­на­чално изгот­вени през 2003 г. от Ламаз Интер­не­шъ­нал като част от 6-те док­лада за меди­цин­ски прак­тики.
Тази ста­тия е пре­ве­дена и раз­п­рос­т­ра­нена с раз­ре­ше­ни­ето на Ламаз Интер­не­шъ­нал. За повече инфор­ма­ция посе­тете www.lamaz.org.
This article was translated and reprinted with permission from Lamaze International. For more information visit: www.lamaze.org.

Leave a Reply

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Be nice. Keep it clean. Stay on topic. No spam.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.