от Lamaze® International

№6 Оставете майката и бебето заедно – това е най-добрe за майката, бебето и кърменето

Джанет Креншоу, MSN, RN, NEA-BC, IBCLC, LCCE, FACCE

След раж­да­не­то си жена­та дър­жи здра­во­то си ново­ро­де­но бебе за някол­ко мину­ти. След това от пер­со­на­ла на бол­ни­ца­та отвеж­дат бебе­то ѝ в дет­с­ко­то отде­ле­ние и пре­мес­т­ват май­ка­та в ней­на­та стая. През деня май­ка­та и бебе­то ѝ са заед­но в бол­нич­на­та стая, през нощ­та оба­че бебе­то оста­ва в дет­с­ко­то отдел­ние, защо­то спо­ред съве­ти­те на пер­со­на­ла към май­ка­та, по този начин тя ще може да се наспи по-доб­ре. Майката осъз­на­ва, че е пре­ка­ра­ла мно­го вре­ме отде­ле­на от бебе­то си и си зада­ва въп­ро­са дали рутин­ни­те прак­ти­ки в бол­ни­ци­те наис­ти­на отго­ва­рят на нуж­ди­те на май­ки­те и бебе­та­та след раждането.

Преди мно­го годи­ни, кога­то раж­да­не­то се пре­мес­ти­ло от домо­ве­те в бол­ни­ци­те, пове­че­то бебе­та не оста­ва­ли с май­ки­те си. Майката отива­ла в бол­нич­на стая, а за бебе­то се гри­же­ли в дет­с­ко­то отде­ле­ние. Майките чака­ли дъл­ги часо­ве, за да видят бебе­та­та си, а посе­ще­ни­я­та на тех­ни­те бебе­та чес­то били само в часо­ве­те за хра­не­не. Медицинското със­ло­вие счи­та­ло, че кога­то за бебе­та­та се гри­жат в дет­с­ко­то отде­ле­ние, те са по-защи­те­ни и по-здра­ви, а май­ки­те по-отпочинали.

Копнеж за близост

Като осно­вен източ­ник, кой­то ще Ви помог­не да раз­бе­ре­те как реше­ни­я­та относ­но гри­жи­те за Вас по вре­ме на бре­мен­ност­та и раж­да­не­то могат да имат поло­жи­те­лен ефект вър­ху Вас и Вашето бебе, Ламаз Интернешънал пред­ла­га науч­ни дан­ни, кои­то показ­ват защо бли­зост­та на бебе­то до Вас след раж­да­не­то е важ­на и за две­те страни.

Откакто свят све­ту­ва жени­те са се нуж­да­е­ли и са иска­ли бебе­та­та им да бъдат бли­зо до тях. Когато те били в обя­ти­я­та им вед­на­га след раж­да­не и по вре­ме на почив­ка или сън, жени­те дър­жа­ли бебе­та­та си защи­те­ни, топ­ли и нахра­не­ни. Днес ние зна­ем, че този “коп­неж за бли­зост” пред­став­ля­ва физи­чес­ка и емо­ци­о­нал­на нуж­да, спо­де­ля­на от май­ка­та и бебето.

Проучванията през послед­ни­те годи­ни показ­ват, че за май­ки­те и тех­ни­те здра­ви бебе­та е най-доб­ре да оста­нат зед­но след раж­да­не­то (Bergman, Linley, & Fawcus, 2004; Bystrova, Matthiesen, et al., 2007; Bystrova, Widstrom, et al., 2007; Christensson et al., 1992; International Lactation Consultant Association, 1999; Moore & Anderson, 2007; Moore, Anderson, & Bergman, 2007; World Health Organization [WHO], 1998). А екс­пер­ти­те се съг­ла­ся­ват, че освен ако не същес­т­ву­ва меди­цин­с­ка при­чи­на, здра­ви­те май­ки и бебе­та не тряб­ва да бъдат раз­де­ля­ни след раж­да­не­то и по вре­ме на пър­ви­те дни след това (Academy of Breastfeeding Medicine [ABM] Protocol Committee, 2007; American Academy of Family Physicians, 2007; American Academy of Pediatrics [AAP] Expert Workgroup on Breastfeeding, 2005; International Lactation Consultant Association, 1999; UNICEF/WHO, 2004; WHO, 1998). Прекъсването, заба­вя­не­то или огра­ни­ча­ва­не­то на вре­ме­то, кое­то май­ка­та и ней­но­то бебе пре­кар­ват заед­но, може да ока­жат неб­ла­гоп­ри­ят­но вли­я­ние вър­ху тях­на­та връз­ка и кър­ме­не­то (Enkin et al., 2000).

Когато майката и бебето са заедно

Бебетата оста­ват топ­ли и пла­чат по-мал­ко, а на кър­ме­не­то се дава добър старт, кога­то май­ка­та и бебе­то са чес­то заед­но още от само­то раж­да­не. Майките се науча­ват да раз­поз­на­ват нуж­ди­те на бебе­та­та си, като отго­ва­рят на тях с неж­ност и любов. Започва да се фор­ми­ра една връз­ка, коя­то ще про­дъл­жи цял живот.

Моментът на раждането

Природата е под­гот­ви­ла Вас и Вашето бебе да се нуж­да­е­те един от друг и да се тър­си­те още от момен­та на раж­да­не­то. Окситоцинът – хор­мо­нът, кой­то пра­ви така, че мат­ка­та Ви да конрта­хи­ра, ще сти­му­ли­ра “май­чин­с­ки­те” чув­с­т­ва след раж­да­не­то, дока­то се докос­ва­те, взи­ра­те един в друг и дока­то кър­ми­те бебе­то си (Uvnäs-Moberg, 1998; Winberg, 2005). Още пове­че окси­то­цин се осво­бож­да­ва дока­то дър­жи­те бебе­то си кожа до кожа. Мозъкът ви ще отде­ли ендор­фи­ни – хор­мо­ни подоб­ни на нар­ко­тик, кои­то сти­му­ли­рат тези май­чин­с­ки чув­с­т­ва. Тези хор­мо­ни Ви пома­гат да се чув­с­т­ва­те спо­кой­ни и актив­ни, и пови­ша­ват тем­пе­ра­ту­ра­та на гър­ди­те Ви, така че да дър­жи­те бебе­то топ­ло (Uvnäs-Moberg, 1998). Поради нор­мал­ния при­ток на адре­на­лин, през кой­то бебе­та пре­ми­на­ват вед­на­га след раж­да­не, Вашето бебе­то ще бъде све­жо, с изос­т­ре­но вни­ма­ние и гото­во да суче мно­го ско­ро след раж­да­не­то (Porter, 2004; Righard & Alade, 1990). В часо­ве­те и дни­те след раж­да­не­то Вие ще се научи­те да раз­поз­на­ва­те зна­ци­те на Вашето бебе и уни­кал­ния му начин на общу­ва­не с Вас.

Контакт “кожа до кожа”

Здравите ново­ро­де­ни, поста­ве­ни кожа до кожа вър­ху май­ка си, се приспо­со­бя­ват лес­но към живо­та извън утро­ба­та. Те оста­ват топ­ли, пла­чат по-мал­ко, имат по-нис­ки нива на хор­мо­ни­те на стре­са, по-склон­ни са да сучат и засук­ват по-рано от ново­ро­де­ни­те, кои­то са раз­де­ле­ни от май­ки­те си (Bystrova, Widstrom, et al., 2007; Bystrova et al., 2003; Carfoot, Williamson, & Dickson, 2005; Christensson, Bhat, Amadi, Eriksson, & Hojer, 1998; Christensson et al., 1992; Lindenberg, Cabrera Artola, & Jimenez, 1990; Mikiel-Kostyra, Mazur, & Boltruszko, 2002; Uvnäs-Moberg, 1998 ). Ползите от кон­так­та “кожа до кожа” про­дъл­жа­ват и след пър­вия час непос­ред­с­тве­но след раж­да­не­то. Колкото по-дъл­го и по-чес­то май­ка­та и бебе­то са кожа до кожа в часо­ве­те и дни­те след раж­да­не­то, тол­ко­ва по-голе­ми са пол­зи­те (Moore & Anderson, 2007; Syfrett, Anderson, Neu, & Hilliard, 1996). Бебетата, на кои­то им е сту­де­но, вклю­чи­тел­но преж­дев­ре­мен­но роде­ни­те, въз­ста­но­вя­ват нор­мал­на­та си тем­пе­ра­ту­ра по-бър­зо, кога­то май­ка­та ги дър­жи кожа до кожа (Charpak et al., 2005). Когато май­ка­та и бебе­то ѝ са кожа до кожа, бебе­то е изло­же­но на нор­мал­ни­те бак­те­рии от ней­на­та кожа, кои­то може да го пред­па­зят от раз­бо­ля­ва­не в след­с­твие на вред­ни мик­ро­ор­га­низ­ми (WHO, 1998). Изследванията показ­ват, че жени­те, кои­то дър­жат бебе­та­та си кожа до кожа след раж­да­не­то, се гри­жат за тях с пове­че уве­ре­ност и раз­поз­на­ват и отклик­ват на нуж­ди­те на сво­и­те бебе­та по-бър­зо, откол­ко­то май­ки­те, кои­то са били раз­де­ле­ни от бебе­та­та си (Widström et al., 1990). А и сами­те май­ки чес­то пред­по­чи­тат да дър­жат бебе­то си кожа до кожа, откол­ко­то пови­то в одеалце!

Други пол­зи от кон­так­та “кожа до кожа” за бебе­та­та включ­ват по-лес­но диша­не, по-висо­ки и по-ста­бил­ни нива на кръв­на­та захар и естес­т­ве­но пре­ми­на­ва­не към кър­ме­не (K. Christensson, Cabrera, E. Christensson, Uvnäs-Moberg, & Winberg, 1995; Christensson et al., 1992; Johanson, Spencer, Rolfe, Jones, & Malla, 1992; Walters, Boggs, Ludington-Hoe, Price, & Morrison, 2007). Бебетата, поста­ве­ни кожа до кожа със сво­я­та май­ка вед­на­га след раж­да­не­то, при­те­жа­ват естес­т­вен инс­тинкт за при­кач­ва­не към гър­да­та и обик­но­ве­но в рам­ки­те на един час започ­ват да сучат (Righard & Alade, 1990; Walters et al., 2007; Widström et al., 1990). Майките, кои­то дър­жат бебе­та­та си кожа до кожа след раж­да­не­то е по-веро­ят­но да про­из­веж­дат голе­ми коли­чес­т­ва кър­ма, да кър­мят по-дъл­го и да кър­мят без да пред­ла­гат адап­ти­ра­но мля­ко (Bystrova, Matthiesen, et al., 2007; DiGirolamo, Grummer-Strawn, & Fein, 2001; Mikiel-Kostyra et al., 2002; Moore et al., 2007; Vaidya, Sharma, & Dhungel, 2005). Важно е също да се отбе­ле­жи, че екс­пер­ти­те пре­по­ръч­ват изклю­чи­тел­но кър­ме­не – без дру­ги теч­нос­ти или хра­ни – през пър­ви­те шест месе­ца от живо­та на бебе­то (AAP Expert Workgroup on Breastfeeding, 2005).

В една стая с вашето бебе

В дни­те след раж­да­не­то – неза­ви­си­мо дали то е било в бол­ни­ца, роди­лен цен­тър или вкъ­щи – физи­чес­ка­та и емо­ци­о­нал­на­та нуж­да един от друг на май­ки­те и бебе­та­та про­дъл­жа­ва. Звучи логич­но, че кол­ко­то пове­че вре­ме два­ма души прекрват заед­но, тол­ко­ва по-бър­зо се опоз­на­ват. Майките, кои­то са с бебе­та­та си за по-дъл­ги пери­о­ди от вре­ме, вклю­чи­тел­но и през нощ­та, имат по-висо­ки резул­та­ти на тес­то­ве­те, кои­то измер­ват сила­та на май­чи­на­та при­вър­за­ност към ней­но­то бебе (Klaus et al., 1972; Norr, Roberts, & Freese, 1989; Prodromidis et al., 1995). Докато са заед­но, май­ка­та бър­зо раз­би­ра нуж­ди­те на бебе­то си и как най-доб­ре да се погри­жи за тях, да уте­ши и успо­кои сво­е­то новородено.

Съществуват мно­го пол­зи от това да дър­жи­те бебе­то си посто­ян­но при вас през деня и през ноща (т. нар. “спо­де­ля­не на стая”). Споделянето на стая с ваше­то бебе пра­ви кър­ме­не­то по-лес­но. Направените изслед­ва­ния по све­та показ­ват, че май­ки­те, кои­то спо­де­лят стая със сво­и­те бебе­та про­из­веж­дат пове­че мля­ко, про­из­веж­дат пове­че мля­ко по-бър­зо, кър­мят по-дъл­го и е по-веро­ят­но да кър­мят изклю­чи­тел­но, в срав­не­ние с май­ки­те, кои­то имат огра­ни­чен кон­такт с бебе­та­та си или чии­то бебе­та са в дет­с­ко­то отде­ле­ние през нощ­та (Bystrova, Matthiesen, et al., 2007; Daglas et al., 2005; Declercq, Sakala, Corry, & Applebaum, 2006; Fairbank et al., 2000; Flores-Huerta & Cisneros-Silva, 1997; Lindenberg et al., 1990; Pérez-Escamilla, Pollitt, Lönnerdal, & Dewey, 1994; Syafruddin, Djauhariah, & Dasril, 1988; Yamauchi & Yamanouchi, 1990).

Споделянето на стая е по-добро за бебе­та­та. Докато бебе­та­та са с май­ки­те си, те пла­чат по-мал­ко, успо­ко­я­ват се по-бър­зо и пре­кар­ват по-дъл­го вре­ме в спо­ко­ен сън (Keefe, 1987). Бебетата, кои­то спо­де­лят стая с май­ки­те си, е по-веро­ят­но да поемат пове­че мля­ко (Bystrova, Matthiesen, et al., 2007), да над­да­ват пове­че килог­ра­ми на ден (Yamauchi & Yamanouchi, 1990), да бъдат кър­ме­ни изклю­чи­тел­но (Mikiel-Kostyra, Mazur, & Wojdan-Godek, 2005) и е по-мал­ко веро­ят­но да раз­ви­ят жъл­те­ни­ца – пожъл­тя­ва­не на кожа­та, кое­то поня­ко­га изис­к­ва лече­ние (S yafruddin et al., 1988).

Обичайната гри­жа за ново­ро­де­ни­те в бол­ни­ца­та (напр. прегле­ди, пока­за­те­ли за жиз­не­ни­те фун­к­ции и къпа­не) може да се извър­ш­ва дока­то май­ка­та и бебе­то спо­де­лят една стая. Вие може да бъде­те бли­зо до бебе­то си и дори да пома­га­те с някои от гри­жи­те, ако жела­е­те. Бебета, изкъ­па­ни от май­ки­те си и дър­жа­ни кожа до кожа, се запаз­ват също тол­ко­ва топ­ли, кол­ко­то и бебе­та­та, кои­то се къпят в дет­с­ко­то отде­ле­ние и се поста­вят в тер­мок­ре­ват­че­та (Medves & O’Brien, 2004).

Някои бла­го­же­ла­тел­ни при­яте­ли и род­ни­ни може да ви съвет­ват да оста­ви­те бебе­то си в дет­с­ко­то отдел­ние през нощ­та, за да се наспи­те по-доб­ре. Но изслед­ва­ни­я­та показ­ват, че май­ки, за чии­то бебе­та са се гри­же­ли в дет­с­ко­то отде­ле­ние, не се наспи­ват пове­че, откол­ко­то май­ки­те, кои­то спо­де­лят една стая с бебе­та­та си през нощ­та (Keefe, 1987, 1988; Waldenström & Swenson, 1991). Много май­ки спят по-спо­кой­но, кога­то зна­ят, че бебе­та­та им са при тях.

Споделянето на една стая може да има и дру­ги дъл­гос­роч­ни пол­зи за май­ки­те и бебе­та­та. Изследванията показ­ват, че нива­та на наси­лие над деца, неб­реж­ност и изос­та­вя­не са по-нис­ки при май­ки­те, кои­то имат чест и про­дъл­жи­те­лен кон­такт със сво­и­те ново­ро­де­ни бебе­та по вре­ме на ран­ния пост­пар­тум пери­од (N. Lvoff, V. Lvoff, & Klaus, 2000; O’Connor, Vietze, Sherrod, Sandler, & Altemeier, 1980).

Неограничени възможности за кърмене

Когато Вие и Вашето бебе сте заед­но, кожа до кожа и спо­де­ля­те една стая, ще има­те неог­ра­ни­че­ни въз­мож­нос­ти да се „упраж­ня­ва­те“ в кър­ме­не­то. Направете така, че наис­ти­на да опол­зот­во­ри­те това вре­ме! Ако има­те мно­го посе­ти­те­ли, каже­те им, че е вре­ме за кър­ме­не. Ако дър­жи­те бебе­то си кожа до кожа, спе­ци­ал­ни­те му начи­ни на общу­ва­не ще им под­ска­жат, че то е глад­но. Ако не е въз­мож­но бебе­то Ви да бъде във ваша­та стая, помо­ле­те да Ви го доне­сат за кър­ме­не. Според изслед­ва­ни­я­та е по-веро­ят­но май­ки­те да про­дъл­жат да кър­мят, ако бебе­то им е носе­но за кър­ме­не, кога­то не е въз­мож­но да спо­де­лят стая (DiGirolamo, Grummer-Strawn, & Fein, 2008).

Препоръки от експерите

Ползите от това май­ки­те и бебе­та­та да са заед­но са тол­ко­ва вну­ши­тел­ни, че мно­го про­фе­си­о­нал­ни орга­ни­за­ции дават пре­по­ръ­ки, кои­то насър­ча­ват кон­так­та „кожа до кожа“ и спо­де­ля­не­то на стая и се про­ти­во­пос­та­вят на рутин­но­то раз­де­ля­не на май­ки­те и бебе­та­та след раж­да­не. Тези орга­ни­за­ции включ­ват Академията по лак­та­ци­он­на меди­ци­на (ABM Protocol Committee, 2007), Американската ака­де­мия по педи­ат­рия (AAP Expert Workgroup on Breastfeeding, 2005), Американския колеж по аку­шер­с­т­во и гине­ко­ло­гия (ACOG Committee on Health Care for Underserved Women & Committee on Obstetric Practice, 2007), Асоциацията за жен­с­ко здра­ве, аку­шер­ки и нео­на­тал­ни сес­т­ри (2000), Световната здрав­на орга­ни­за­ция (1998) и Международната асо­ци­а­ция на кон­сул­тан­ти­те по кър­ме­не (1999).

Препоръки на Ламаз интернешънал

Чакате девет месе­ца, за да се срещ­не­те с бебе­то си. Мечтаете за бебе­то си и очак­ва­те с нетър­пе­ние момен­та на раж­да­не­то. Веднага след раж­да­не­то Вие и Вашето бебе ще иска­те и ще се нуж­да­е­те от това да бъде­те заед­но. Изследванията показ­ват, че най-добро­то и за два­ма­та е да бъде­те заед­но. Основаваща обу­че­ни­е­то си на послед­ни­те науч­ни изслед­ва­ния, Ламаз интер­не­шъ­нал се при­съ­е­ди­ня­ва към мно­го­то дру­ги орга­ни­за­ции, кои­то пре­по­ръч­ват май­ки­те и бебе­та­та да бъдат заед­но след раж­да­не­то. Ламаз интер­не­шъ­нал Ви насър­ча­ва да роди­те на мяс­то, къде­то Вие и Вашето бебе може­те да бъде­те заед­но без ненуж­ни пре­къс­ва­ния. Ако раж­да­те в бол­ни­ца, каже­те на меди­цин­с­ко­то лице, кое­то се гри­жи за Вас, че въз­на­ме­ря­ва­те да дър­жи­те бебе­то си кожа до кожа след раж­да­не­то и да го дър­жи­те при вас по вре­ме на престоя. Също така уве­ре­те при­яте­ли­те и семейс­т­во­то си, че най-добро­то мяс­то за Вашето бебе е при Вас!

За да научи­те пове­че за безо­пас­но­то и здра­вос­лов­но раж­да­не, про­че­те­те офи­ци­ал­ния наръч­ник на Ламаз: Да родиш с уве­ре­ност (Lothian & DeVries, 2005), посе­те­те уеб стра­ни­ца­та на Ламаз (www.lamaz.org) и се регис­т­ри­рай­те, за да полу­ча­ва­те имей­ли­те на Ламаз „Изграждане на уве­ре­ност сед­ми­ца по седмица“.

Последно обно­вя­ва­не: юли 2009 г.

Библиография:

1. Academy of Breastfeeding Medicine [ABM] Protocol Committee. (2007). ABM Clinical Protocol #7: Model breastfeeding policy. Breastfeeding Medicine, 2(1), 50–55.
2. American Academy of Family Physicians. (2007). Family physicians supporting breastfeeding (position paper). Retrieved April 15, 2009, from http://www.aafp.org/online/en/home/policy/policies/b/breastfeedingpositionpaper.html
3. American Academy of Pediatrics Expert Workgroup on Breastfeeding. (2005). Breastfeeding and the use of human milk.Pediatrics, 115(2), 496–506.
4. American College of Obstetricians and Gynecologists [ACOG] Committee on Health Care for Underserved Women & Committee on Obstetric Practice. (2007). ACOG Committee Opinion No. 361: Breastfeeding: Maternal and infant aspects. Obstetrics and Gynecology 109(2, Pt. 1), 479–480.
5. Association of Women’s Health, Obstetric and Neonatal Nurses. (2000). Evidence-basedclinical practice guideline: Breastfeedingsupport: Prenatal care through the first year. Washington, DC: Author.
6. Bergman, N. J., Linley, L. L., & Fawcus, S. R. (2004). Randomized controlled trial of skin-to-skin contact from birth versus conventional incubator for physiological stabilization in 1200- to 2199- gram newborns. Acta Paediatrica, 93, 779–785.
7. Bystrova, K., Matthiesen, A.-S., Widstrom, A.-M., Ransjo-Arvidson, A.-B., Welles-Nyström, B., Vorontsov, I., et al. (2007). The effect of Russian maternity home routines on breastfeeding and neonatal weight loss with special reference to swaddling. Early Human Development, 83(1), 29–39.
8. Bystrova, K., Widstrom, A.-M., Matthiesen, A.-S., Ransjo-Arvidson, A.-B, Welles-Nyström, B., Vorontsov, I., et al. (2007). Early lactation performance in primiparous and multiparous women in relation to different maternity home practices: A randomized trial in St. Petersburg. International Breastfeeding Journal, 2, 9.
9. Bystrova, K., Widstrom, A.-M., Matthiesen, A.-S., Ransjo-Arvidson, A.-B., Welles-Nyström, B., Wassberg, C., et al. (2003). Skin-to-skin contact may reduce negative consequences of “the stress of being born”: A study on temperature in newborn infants subjected to different ward routines in St. Petersburg. Acta Paediatrica, 92(3), 320–326.
10. Carfoot, S., Williamson, P., & Dickson, R. (2005). A randomized controlled trial in the north of England examining the effects of skin-to-skin care on breast feeding. Midwifery, 21 (1), 71–79.
11. Charpak, N., Ruiz, J. G., Zupan, J., Cattaneo, A., Figueroa, Z., Tessier, R., et al. (2005). Kangaroo mother care: 25 years after. Acta Paediatrica, 94, 514–522.
12. Christensson, K., Bhat, G. J., Amadi, B. C., Eriksson, B., & Hojer, B. (1998). Randomised study of skin-to-skin versus incubator care for rewarming low-risk hypothermic neonates. Lancet, 352(9134), 1115.
13. Christensson, K., Cabrera, T., Christensson, E., Uvnäs-Moberg, K., & Winberg, J. (1995). Separation distress call in the human neonate in the absence of maternal body contact. Acta Paediatrica, 84(5), 468–473.
14. Christensson, K., Siles, C., Moreno, L., Belaustequi, A., De La Fuente, P., Lagercrantz, H., et al. (1992). Temperature, metabolic adaptation and crying in healthy full-term newborns cared for skin-to-skin or in a cot. Acta Paediatrica, 81(6–7), 488–493.
15. Daglas, M., Antoniou, E., Pitselis, G., Iatrakis, G., Kourounis, G., & Creatsas, G. (2005). Factors influencing the initiation and progress of breastfeeding in Greece. Clinical and Experimental Obstetrics & Gynecology, 32(3), 189–192.
16. Declercq, E. R., Sakala, C., Corry, M. P., & Applebaum, S. (2006). Listening to mothers II: Report of the second national U.S. survey of women’s childbearing experiences. New York: Childbirth Connection.
17. DiGirolamo, A. M., Grummer-Strawn, L. M., & Fein, S. (2001). Maternity care practices: Implications for breastfeeding.Birth, 28(2), 94–100.
18. DiGirolamo, A. M., Grummer-Strawn, L. M., & Fein, S. (2008). Effect of maternity-care practices on breastfeeding. Maternity care practices: Implications for breastfeeding. Pediatrics, 122(Suppl. 4), S43–S49.
19. Enkin, M., Keirse, M. J. N. C., Neilson, J. Crowther, C., Duley, L., Hodnett, E., et al. (2000). A guide to effective care in pregnancy and childbirth. New York: Oxford University Press.
20. Fairbank, L., O’Meara, S., Renfrew, M., Woolridge, M., Sowden, A., & Lister-Sharp, D. (2000). A systematic review to evaluate effectiveness of interventions to promote the initiation of breastfeeding. Health Technology Assessment, 4(25), 1–71.
21. Flores-Huerta, S., & Cisneros-Silva, I. (1997). Mother-infant rooming-in and exclusive breast feeding. Salud Pública de México, 39(2), 110–116.
22. International Lactation Consultant Association. (1999). Evidence-based guidelines for breastfeeding management during the first 14 days [Booklet]. Raleigh, NC: Author.
23. Johanson, R. B., Spencer, S. A., Rolfe, P., Jones, P., & Malla, D. S. (1992). Effect of post-delivery care on neonatal body temperature. Acta Paediatrica,81(11), 859–863.
24. Keefe, M. R. (1987). Comparison of neonatal nighttime sleep-wake patterns in nursery versus rooming-in environments.Nursing Research, 36(3), 140–144.
25. Keefe, M. R. (1988). The impact of infant rooming-in on maternal sleep at night. Journal of Obstetric,Gynecologic, and Neonatal Nursing, 17(2), 122– 126.
26. Klaus, M. H., Jerauld, R., Kreger, N. C., McAlpine, W., Steffa, M., Kennel, J. H., et al. (1972). Maternal attachment: Importance of the first postpartum days. The New England Journal ofMedicine, 286(9), 460–463.
27. Lindenberg, C. S., Cabrera Artola, R., & Jimenez, V. (1990). The effect of early post-partum mother-infant contact and breast-feeding promotion on the incidence and continuation of breast-feeding. International Journal of Nursing Studies, 27(3), 179–186.
28. Lvoff, N. M., Lvoff, V., & Klauss, M. H. (2000). Effect of the baby-friendly initiative on infant abandonment in a Russian hospital. Archives of Pediatrics & Adolescent Medicine, 154(5), 474–477.
29. Medves, J., & O’Brien, B. (2004). The effect of bather and location of first bath on maintaining thermal stability in newborns. Journal of Obstetric, Gynecologic, and Neonatal Nursing, 33(2), 175–182.
30. Mikiel-Kostyra, K., Mazur, J., & Boltruszko, I. (2002). Effect of skin-to-skin contact after delivery on duration of breastfeeding: A prospective cohort study. Acta Paediatrica, 91(12), 1301–1306.
31. Mikiel-Kostyra, K., Mazur, J., & Wojdan-Godek, E. (2005). Factors affecting exclusive breastfeeding in Poland: Cross-sectional survey of population-based samples. Sozial- und Präventivmedizin/Social and Preventive Medicine,50(1), 52–59.
32. Moore, E. R., & Anderson, G. C. (2007). Randomized controlled trial of very early mother-infant skin-to-skin contact and breastfeeding status. Journal of Midwifery & Women’s Health, 52(2), 116–125.
33. Moore, E. R., Anderson, G. C., & Bergman, N. (2007). Early skin-to-skin contact for mothers and their healthy newborn infants. Cochrane Database of Systematic Reviews , Issue 3, Art. No.: CD003519.
34. Norr, K. F., Roberts, J. E., & Freese, U. (1989). Early postpartum rooming-in and maternal attachment behaviors in a group of medically indigent primiparas. Journal of Nurse-Midwifery, 34(2), 85–91.
35. O’Connor, S., Vietze, P. M., Sherrod K., Sandler, H. M., & Altemeier. W. A. (1980). Reduced incidence of parenting inadequacy following rooming-in. Pediatrics, 66(2), 176–182.
36. Pérez-Escamilla, R., Pollitt, E., Lönnerdal, B., & Dewey, K. G. (1994). Infant feeding policies in maternity wards and their effect on breast-feeding success: An analytical overview. American Journal of Public Health, 84(1), 89–97.
37. Porter, R. H. (2004). The biological significance of skin-to-skin contact and maternal orders. Acta Paediatrica, 93, 1560–1562.
38. Prodromidis, M., Field, T., Arendt, R., Singer, L., Yando, R., & Bendell, D. (1995). Mothers touching newborns: A comparison of rooming-in versus minimal contact. Birth, 22(4), 196–200.
39. Righard, L., & Alade, M. O. (1990). Effect of delivery room routines on success of first breast-feed. Lancet, 336(8723), 1105–1107.
40. Syafruddin, M., Djauhariah, A. M., & Dasril, D. (1988). A study comparing rooming-in with separate nursing. Paediatrica Indonesiana, 28(5–6), 116–123.
41. Syfrett, E. B., Anderson, G. C., Neu, J., & Hilliard, M. E. (1996, October). Very early kangaroo care beginning at birth for preterm infants and mothers who choose to breastfeed: Effect on outcome. Abstract presented at the first Workshop on the Kangaroo-Mother Method for Low Birth Weight Infants (sponsored by the World Health Organization, Maternal-Child Health Collaborating Center), Trieste, Italy.
42. UNICEF/WHO. (2004). Baby-Friendly Hospital Initiative in the U.S.—The ten steps to successful breastfeeding. Retrieved April 15, 2009, from http://www.babyfriendlyusa.org/eng/10steps.html
43. Uvnäs-Moberg, K. (1998). Oxytocin may mediate the benefits of positive social interactions and emotions.Psychoneuroendocrinology, 23(8), 819–838.
44. Vaidya, K., Sharma, A., & Dhungel, S. (2005). Effect of early mother-baby close contact over the duration of exclusive breastfeeding. Nepal Medical College Journal, 7(2), 138–140.
45. Waldenström, U., & Swenson, A. (1991). Rooming-in at night in the postpartum ward. Midwifery, 7(2), 82–89.
46. Walters, M. W., Boggs, K. M., Ludington-Hoe, S., Price, K. M., & Morrison, B. (2007). Kangaroo care at birth for full term infants: A pilot study. MCN: The American Journal of Maternal/Child Nursing, 32(6), 375–381.
47. Widström, A. M., Wahlberg, V., Matthiesen, A. S., Eneroth, P., Uvnäs-Moberg, K., & Werner, S., et al. (1990). Short-term effects of early suckling and touch of the nipple on maternal behavior. EarlyHuman Development, 21(3), 153–163.
48. Winberg, J. (2005). Mother and newborn baby: Mutual regulation of physiology and behavior—A selective review.Developmental Psychobiology, 47(3), 217–229.
49. World Health Organization [WHO]. (1998). Evidence for the ten steps to successful breastfeeding (rev. ed., WHO/CHD/98.9). Geneva, Switzerland: Author.
50. Yamauchi, Y., & Yamanouchi, I. (1990). The relationship between rooming-in/not rooming-in and breast-feeding variables. Acta PaediatricaScandinavica, 79(11), 1017–1022.

Признателност

Този доку­мент за здра­вос­лов­на родил­на прак­ти­ка е редак­ти­ран и обно­вен от Джанет Креншоу, RN, MSN, NEA-BC, IBCLC, LCCE, FACCE.

Преводач:

Магдалена Тодоринска