До нача­ло­то на 80-те годи­ни смър­т­ност­та сред недо­но­се­ни­те деца в Богота, Колумбия беше 70 про­цен­та. Бебетата уми­ра­ха от инфек­ции, проб­ле­ми с диша­не­то и лип­са на вни­ма­ние към тях от роди­те­ли­те. “Кенгуровата гри­жа” за таки­ва деца въз­ник­на от чис­та­та необ­хо­ди­мост. Майките на недо­но­се­ни бебе­та започ­на­ха да се гри­жат за тях, като ги дър­жа­ха вър­ху себе си 24 часа в дено­но­щи­е­то — спя­ха с тях и ги носе­ха под дре­хи­те си, като в кен­гур­с­ка тор­бич­ка. Ако бебе­то се нуж­да­е­ше от кис­ло­род, то го полу­ча­ва­ше в кис­ло­род­на палат­ка, поста­ве­на вър­ху гър­ди­те на май­ка му.

Лекарите, кои­то в послед­с­твие про­ве­до­ха про­уч­ва­не за кен­гу­ро­ва­та гри­жа, отбе­ля­за­ха зна­чи­те­лен спад в смър­т­ност­та на ново­ро­де­ни­те. Бебетата не само оце­ля­ва­ха, но и рас­тя­ха. В момен­та в Богота дори бебе­та, роде­ни 10 сед­ми­ци пре­ди тер­мин, си тръг­ват от бол­ни­ца­та в рам­ки­те на 24 часа, сти­га да са живи, да дишат самос­то­я­тел­но, да са розо­ви и да успя­ват да сучат. Все пак, тег­ло­то им се сле­ди мно­го стрик­т­но и те могат да бъдат хра­не­ни със сон­да при необходимост.

Д‑р Сюзън Лъдингтън е от хора­та, кои­то най-актив­но дейс­т­ва­ха за въвеж­да­не­то на кен­гу­ро­ва­та гри­жа в САЩ. Тя е тяс­но обвър­за­на с мно­го про­уч­ва­ния и рабо­та­та й има голя­мо и поло­жи­тел­но зна­че­ние за недо­но­се­ни­те бебе­та и тех­ни­те семейс­т­ва. В САЩ мал­ко­то бол­ни­ци, кои­то имат про­то­ко­ли за кен­гу­ро­ва гри­жа, карат май­ка­та или баща­та да “носят” бебе­та­та за 2–3 часа на ден, кожа до кожа. Бебето е голич­ко, с изклю­че­ние на пам­пер­са, и поня­ко­га може да има покри­ва­ло на гръб­че­то — или дре­хи­те на роди­те­ли­те, или сгъ­на­та на чети­ри пеле­на. Бебето е глав­но в изпра­ве­на пози­ция, допря­но до гър­ди­те на роди­те­ля си.

Ползите от кен­гу­ро­ва­та гри­жа са мно­гоб­рой­ни: Бебето има ста­би­лен пулс (без бра­ди­кар­дия), по-рав­но­мер­но диша­не (със 75% нама­ля­ват пери­о­ди­те на спи­ра­не на диша­не­то — апнея), подоб­ре­но наси­ща­не на кръв­та с кис­ло­род, без тем­пе­ра­ту­рен стрес, по-дъл­ги пери­о­ди на сън, по-бър­зо над­да­ва­не на тег­ло, по-бър­зо раз­ви­тие на мозъ­ка, нама­ля­ва­не на “без­цел­ни­те” дви­же­ния, по-мал­ко плач, по-дъл­ги пери­о­ди на буду­ва­не, по-успеш­но кър­ме­не и по-ран­но изпис­ва­не от болницата.

Ползите за роди­те­ли­те включ­ват: по-мал­ко тре­во­ги, че бебе­то е в интен­зив­но отде­ле­ние; чув­с­т­ват се бли­зо до дете­то си (и по-бър­зо се при­вър­з­ват); ста­ват уве­ре­ни, че могат да се гри­жат за бебе­то си, дори по-доб­ре от пер­со­на­ла на бол­ни­ца­та; имат вяра, че за дете­то им се гри­жат доб­ре; имат усе­ща­не, че кон­т­ро­ли­рат ситу­а­ци­я­та, без да спо­ме­на­ва­ме зна­чи­тел­но по-нис­ки­те финан­со­ви разходи.

Защо кен­гу­ро­ва­та гри­жа вър­ши рабо­та? Защо д‑р Лъдингтън и оста­на­ли­те наблю­да­ват таки­ва фено­ме­нал­ни резул­та­ти при бебе­та­та, полу­ча­ва­щи кен­гу­ро­ви гри­жи? Какво се случ­ва с бебе­то и май­ка­та в това време?

Едно от пър­ви­те неща, кои­то се случ­ват, е, че под­дър­жа­не­то на телес­на­та тем­пе­ра­ту­ра на бебе­то зави­си от май­ка­та, като изис­к­ва по-мал­ко кало­рии от бебе­то, за да се затоп­ля. Майките по естес­т­вен начин про­ме­нят топ­ли­на­та на гър­ди­те си, за да под­дър­жат бебе­та си при опти­мал­на тем­пе­ра­ту­ра, при коя­то деца­та спят най-доб­ре; имат най-доб­ри нива на наси­ща­не на кръв­та с кис­ло­род; хабят по-мал­ко кало­рии, и т.н. Температурата на май­чи­ни­те гър­ди може да се пока­чи бър­зо и после бър­зо да спад­не, след като бебе­то се затоп­ли. Когато бебе­то започ­не да изсти­ва, гър­ди­те отно­во се затоп­лят — с до 2 гра­ду­са за 2 минути!

Постоянният кон­такт с мама пома­га на бебе­то да регу­ли­ра чес­то­та­та си на диша­не и сър­деч­ния ритъм. Бебетата про­явя­ват зна­чи­тел­но по-мал­ко бра­ди­кар­дия, а чес­то и никак­ва. Дишането на носе­ни­те по този начин деца е по-ста­бил­но. Дълбочината на диша­не ста­ва по-рав­но­мер­на, апне­я­та (спи­ра­не на диша­не­то) нама­ля­ва чети­рик­рат­но, а чес­то и въоб­ще изчез­ва. Ако има епи­зо­ди на апнея, то про­дъл­жи­тел­ност­та на все­ки епи­зод нама­ля­ва. По вре­ме на соб­с­тве­ния ми опит с бебе в интен­зив­но­то отде­ле­ние с бра­ди­кар­дия и апнея забе­ля­зах, че и два­та проб­ле­ма изчез­на­ха напъл­но, след като поч­нах в къщи да нося бебе­то си по кен­гу­ро­вия метод.

По вре­ме на кен­гу­ро­ва­та гри­жа, общи­ят рас­теж на недо­но­се­но­то нарас­т­ва. Това доня­къ­де се дъл­жи на спо­соб­ност­та на бебе­то да спи доб­ре, като по този начин съх­ра­ня­ва енер­гия, коя­то се насоч­ва към рас­те­жа. Според д‑р Лъдингтън, по вре­ме на послед­ни­те 6 сед­ми­ци от бре­мен­ност­та бебе­та­та спят от 20 до 22 часа на дено­но­щие. В типич­но­то интен­зив­но отде­ле­ние те пре­кар­ват по-мал­ко от два часа общо в дъл­бок, спо­ко­ен сън. Повечето пъти спят на интер­ва­ли от по 10 до 20 секун­ди. При кен­гу­ро­ва­та гри­жа бебе­то обик­но­ве­но се сгуш­ва на гър­ди­те и заспи­ва дъл­бо­ко само след някол­ко мину­ти. Тези деца над­да­ват по-бър­зо и е инте­рес­но да се отбе­ле­жи, че обик­но­ве­но въоб­ще не спа­дат спря­мо рож­де­но­то си тегло.

Изследователите са съб­ра­ли зна­чи­тел­но коли­чес­т­во инфор­ма­ция за това как­во ста­ва в мозъ­ка на недо­но­се­но­то дете по вре­ме на кен­гу­ро­ва­та гри­жа. Сърдечният ритъм и диша­не­то на вся­ко бебе могат да се изоб­ра­зят на гра­фи­ка като вид кар­ти­на. Но тъй като недо­но­се­ни­те не могат да коор­ди­ни­рат диша­не­то и сър­деч­ния си ритъм, при тях се полу­ча­ва по-хао­тич­но изоб­ра­же­ние. Това озна­ча­ва пови­ше­но нато­вар­ва­не на кар­дио-вас­ку­лар­на­та сис­те­ма, тъй като при пла­ча или нес­по­кой­но­то дви­же­ние сис­те­ма­та не отго­ва­ря с пови­ше­ние на сър­деч­ния ритъм. С дру­ги думи, чес­то­та­та на диша­не може да се уве­ли­чи при плач, но сър­деч­ни­ят ритъм — не. Със съз­ря­ва­не­то на недо­но­се­но­то дете, тези рит­ми се син­х­ро­ни­зи­рат, като показ­ват по-съраз­мер­на гра­фи­ка, кога­то се изоб­ра­зят заедно.

При бебе­та­та под кен­гу­ро­ва гри­жа изсле­до­ва­те­ли­те откри­ват, че син­х­ро­ни­зи­ра­не­то на два­та ритъ­ма настъп­ва само след 10 мину­ти. Това изглеж­да поч­ти невъз­мож­но, защо­то съот­вет­с­тва на чети­ри сед­ми­ци раз­ви­тие на мозъ­ка при нор­мал­но отглеж­да­но недо­но­се­но бебе. Докато изсле­до­ва­те­ли­те про­уч­ва­ли про­ме­ни­те в мозъч­ни­те въл­ни на деца­та под кен­гу­ро­ва гри­жа, те откри­ли две зна­чи­тел­ни неща. Първо — има­ло удво­я­ва­не на алфа въл­ни­те — свър­з­ва­ни обик­но­ве­но със задо­вол­с­т­во и бла­жен­с­т­во. Второ, те откри­ли, че се случ­ват “delta brush”. Това се полу­ча­ва, кога­то се фор­ми­рат нови синап­си. Така че дър­жа­не­то на дете­то кожа до кожа позво­ля­ва на него­вия мозък да про­дъл­жи да раз­ви­ва нер­в­ни­те синапси.

Представете си после­ди­ци­те, ако всич­ки бебе­та в риск се носят по кен­гур­с­ки. Д‑р Лъдингтън обоб­ща­ва пол­зи­те от кен­гу­ро­ва­та гри­жа мно­го точ­но, като каз­ва: “Разделянето на бебе­то от май­ка­та не е нор­мал­но от био­ло­гич­на глед­на точ­ка.”

Основна част на наша­та рабо­та като аку­шер­ки е да помог­нем на наши­те кли­ен­ти да раз­бе­рат как­ви са тех­ни­те опции, вклю­чи­тел­но рис­ко­ве­те, пол­зи­те и алтер­на­ти­ви­те им. Трябва да зна­ем доста­тъч­но за кен­гу­ро­ва­та гри­жа, за да можем да им помог­нем да взе­мат инфор­ми­ра­но реше­ние – това е още едно помощ­но сред­с­тво в тор­ба­та за раж­да­не на аку­шер­ка­та. Всички ново­ро­де­ни имат пол­за от кон­такт кожа до кожа, кър­ме­не, съв­мес­т­но спа­не и т.н., но някои бебе­та мно­го сери­оз­но се нуж­да­ят от кен­гу­ро­ва гри­жа. Това включ­ва преж­дев­ре­мен­но роде­ни­те, ново­ро­де­ни с нисък мус­ку­лен тонус или инва­ли­ди, ново­ро­де­ни със сери­оз­ни нуж­ди, тези със заба­вен вът­ре­ут­ро­бен рас­теж на пло­да или тези на кои­то им е труд­но да над­да­ват на тег­ло. На аку­шер­ки­те ще им е полез­но да научат осно­ви­те на кен­гу­ро­ва­та гри­жа, как­то и къде да се обър­нат за пове­че инфор­ма­ция. Набавянето на кни­га­та на Д‑р Лъдингтън „Кенгурова гри­жа” е доб­ра пър­ва стъп­ка. Много полез­но също така е и оку­ра­жа­ва­не и насър­ча­ва­не на роди­те­ли­те. Помнете, че в някои слу­чаи кен­гу­ро­ва­та гри­жа е била раз­ли­ка­та меж­ду живот и смърт.

За авторката

Холи Ричардсън е дула, сту­дент­ка по аку­шер­с­т­во и води кла­со­ве за раж­да­не. Тя е май­ка на седем деца и съп­ру­га на раз­би­ращ мъж. Областта, към коя­то про­явя­ва най-голям инте­рес, са неп­ред­ви­де­ни­те ситу­а­ции свър­за­ни с раждането.

Забележка към превода

Статиите в Midwifery Today са пуб­ли­ку­ва­ни на анг­лийс­ки в ори­ги­нал. Midwifery Today, Inc. не гаран­ти­ра точ­ност­та на пре­во­ди на тех­ни­те ста­тии на друг език, освен на анг­лийс­ки, вклю­чи­тел­но и на ста­тии, кои­то са пуб­ли­ку­ва­ни на уеб стра­ни­ца­та на Midwifery Today. За най-точ­на­та вер­сия на тази ста­тия вина­ги се позо­ва­вай­те на анг­лийс­ка­та версия.

Библиография

• Ludington-Hoe, S.M. and Golant, S.K. (1993).Kangaroo Care: The Best You Can Do for Your Premature Infant.New York: Bantam Books.
• Ludington, S.M. (1997).Conference presentation, with mention of research in progress.
• Ludington, S.M.Kangaroo Care Bibliography.Current to March 1997.

Автор:

Холи Ричардсън

Преводач:

Lilibon

Източник:

Kangaroo Care: Why Does It Work?