Къде е бебето ми?

Кенгуровата грижа: Защо е полезна?

До нача­ло­то на 80-те годи­ни смър­т­ност­та сред недо­но­се­ни­те деца в Богота, Колумбия беше 70 про­цен­та. Бебетата уми­ра­ха от инфек­ции, проб­ле­ми с диша­не­то и лип­са на вни­ма­ние към тях от роди­те­ли­те. “Кенгуровата гри­жа” за таки­ва деца въз­ник­на от чис­та­та необ­хо­ди­мост. Майките на недо­но­се­ни бебе­та започ­на­ха да се гри­жат за тях, като ги дър­жа­ха вър­ху себе си 24 часа в дено­но­щи­е­то — спя­ха с тях и ги носе­ха под дре­хи­те си, като в кен­гур­с­ка тор­бич­ка. Ако бебе­то се нуж­да­е­ше от кис­ло­род, то го полу­ча­ва­ше в кис­ло­род­на палат­ка, поста­ве­на вър­ху гър­ди­те на май­ка му.

Лекарите, кои­то в послед­с­твие про­ве­до­ха про­уч­ва­не за кен­гу­ро­ва­та гри­жа, отбе­ля­за­ха зна­чи­те­лен спад в смър­т­ност­та на ново­ро­де­ни­те. Бебетата не само оце­ля­ва­ха, но и рас­тя­ха. В момен­та в Богота дори бебе­та, роде­ни 10 сед­ми­ци пре­ди тер­мин, си тръг­ват от бол­ни­ца­та в рам­ки­те на 24 часа, сти­га да са живи, да дишат самос­то­я­тел­но, да са розо­ви и да успя­ват да сучат. Все пак, тег­ло­то им се сле­ди мно­го стрик­т­но и те могат да бъдат хра­не­ни със сон­да при необ­хо­ди­мост.

Д‑р Сюзън Лъдингтън е от хора­та, кои­то най-актив­но дейс­т­ва­ха за въвеж­да­не­то на кен­гу­ро­ва­та гри­жа в САЩ. Тя е тяс­но обвър­за­на с мно­го про­уч­ва­ния и рабо­та­та й има голя­мо и поло­жи­тел­но зна­че­ние за недо­но­се­ни­те бебе­та и тех­ни­те семейс­т­ва. В САЩ мал­ко­то бол­ни­ци, кои­то имат про­то­ко­ли за кен­гу­ро­ва гри­жа, карат май­ка­та или баща­та да “носят” бебе­та­та за 2–3 часа на ден, кожа до кожа. Бебето е голич­ко, с изклю­че­ние на пам­пер­са, и поня­ко­га може да има покри­ва­ло на гръб­че­то — или дре­хи­те на роди­те­ли­те, или сгъ­на­та на чети­ри пеле­на. Бебето е глав­но в изпра­ве­на пози­ция, допря­но до гър­ди­те на роди­те­ля си.

Ползите от кен­гу­ро­ва­та гри­жа са мно­гоб­рой­ни: Бебето има ста­би­лен пулс (без бра­ди­кар­дия), по-рав­но­мер­но диша­не (със 75% нама­ля­ват пери­о­ди­те на спи­ра­не на диша­не­то — апнея), подоб­ре­но наси­ща­не на кръв­та с кис­ло­род, без тем­пе­ра­ту­рен стрес, по-дъл­ги пери­о­ди на сън, по-бър­зо над­да­ва­не на тег­ло, по-бър­зо раз­ви­тие на мозъ­ка, нама­ля­ва­не на “без­цел­ни­те” дви­же­ния, по-мал­ко плач, по-дъл­ги пери­о­ди на буду­ва­не, по-успеш­но кър­ме­не и по-ран­но изпис­ва­не от бол­ни­ца­та.

Ползите за роди­те­ли­те включ­ват: по-мал­ко тре­во­ги, че бебе­то е в интен­зив­но отде­ле­ние; чув­с­т­ват се бли­зо до дете­то си (и по-бър­зо се при­вър­з­ват); ста­ват уве­ре­ни, че могат да се гри­жат за бебе­то си, дори по-доб­ре от пер­со­на­ла на бол­ни­ца­та; имат вяра, че за дете­то им се гри­жат доб­ре; имат усе­ща­не, че кон­т­ро­ли­рат ситу­а­ци­я­та, без да спо­ме­на­ва­ме зна­чи­тел­но по-нис­ки­те финан­со­ви раз­хо­ди.

Защо кен­гу­ро­ва­та гри­жа вър­ши рабо­та? Защо д‑р Лъдингтън и оста­на­ли­те наблю­да­ват таки­ва фено­ме­нал­ни резул­та­ти при бебе­та­та, полу­ча­ва­щи кен­гу­ро­ви гри­жи? Какво се случ­ва с бебе­то и май­ка­та в това вре­ме?

Едно от пър­ви­те неща, кои­то се случ­ват, е, че под­дър­жа­не­то на телес­на­та тем­пе­ра­ту­ра на бебе­то зави­си от май­ка­та, като изис­к­ва по-мал­ко кало­рии от бебе­то, за да се затоп­ля. Майките по естес­т­вен начин про­ме­нят топ­ли­на­та на гър­ди­те си, за да под­дър­жат бебе­та си при опти­мал­на тем­пе­ра­ту­ра, при коя­то деца­та спят най-доб­ре; имат най-доб­ри нива на наси­ща­не на кръв­та с кис­ло­род; хабят по-мал­ко кало­рии, и т.н. Температурата на май­чи­ни­те гър­ди може да се пока­чи бър­зо и после бър­зо да спад­не, след като бебе­то се затоп­ли. Когато бебе­то започ­не да изсти­ва, гър­ди­те отно­во се затоп­лят — с до 2 гра­ду­са за 2 мину­ти!

Постоянният кон­такт с мама пома­га на бебе­то да регу­ли­ра чес­то­та­та си на диша­не и сър­деч­ния ритъм. Бебетата про­явя­ват зна­чи­тел­но по-мал­ко бра­ди­кар­дия, а чес­то и никак­ва. Дишането на носе­ни­те по този начин деца е по-ста­бил­но. Дълбочината на диша­не ста­ва по-рав­но­мер­на, апне­я­та (спи­ра­не на диша­не­то) нама­ля­ва чети­рик­рат­но, а чес­то и въоб­ще изчез­ва. Ако има епи­зо­ди на апнея, то про­дъл­жи­тел­ност­та на все­ки епи­зод нама­ля­ва. По вре­ме на соб­с­тве­ния ми опит с бебе в интен­зив­но­то отде­ле­ние с бра­ди­кар­дия и апнея забе­ля­зах, че и два­та проб­ле­ма изчез­на­ха напъл­но, след като поч­нах в къщи да нося бебе­то си по кен­гу­ро­вия метод.

По вре­ме на кен­гу­ро­ва­та гри­жа, общи­ят рас­теж на недо­но­се­но­то нарас­т­ва. Това доня­къ­де се дъл­жи на спо­соб­ност­та на бебе­то да спи доб­ре, като по този начин съх­ра­ня­ва енер­гия, коя­то се насоч­ва към рас­те­жа. Според д‑р Лъдингтън, по вре­ме на послед­ни­те 6 сед­ми­ци от бре­мен­ност­та бебе­та­та спят от 20 до 22 часа на дено­но­щие. В типич­но­то интен­зив­но отде­ле­ние те пре­кар­ват по-мал­ко от два часа общо в дъл­бок, спо­ко­ен сън. Повечето пъти спят на интер­ва­ли от по 10 до 20 секун­ди. При кен­гу­ро­ва­та гри­жа бебе­то обик­но­ве­но се сгуш­ва на гър­ди­те и заспи­ва дъл­бо­ко само след някол­ко мину­ти. Тези деца над­да­ват по-бър­зо и е инте­рес­но да се отбе­ле­жи, че обик­но­ве­но въоб­ще не спа­дат спря­мо рож­де­но­то си тег­ло.

Изследователите са съб­ра­ли зна­чи­тел­но коли­чес­т­во инфор­ма­ция за това как­во ста­ва в мозъ­ка на недо­но­се­но­то дете по вре­ме на кен­гу­ро­ва­та гри­жа. Сърдечният ритъм и диша­не­то на вся­ко бебе могат да се изоб­ра­зят на гра­фи­ка като вид кар­ти­на. Но тъй като недо­но­се­ни­те не могат да коор­ди­ни­рат диша­не­то и сър­деч­ния си ритъм, при тях се полу­ча­ва по-хао­тич­но изоб­ра­же­ние. Това озна­ча­ва пови­ше­но нато­вар­ва­не на кар­дио-вас­ку­лар­на­та сис­те­ма, тъй като при пла­ча или нес­по­кой­но­то дви­же­ние сис­те­ма­та не отго­ва­ря с пови­ше­ние на сър­деч­ния ритъм. С дру­ги думи, чес­то­та­та на диша­не може да се уве­ли­чи при плач, но сър­деч­ни­ят ритъм — не. Със съз­ря­ва­не­то на недо­но­се­но­то дете, тези рит­ми се син­х­ро­ни­зи­рат, като показ­ват по-съраз­мер­на гра­фи­ка, кога­то се изоб­ра­зят заед­но.

При бебе­та­та под кен­гу­ро­ва гри­жа изсле­до­ва­те­ли­те откри­ват, че син­х­ро­ни­зи­ра­не­то на два­та ритъ­ма настъп­ва само след 10 мину­ти. Това изглеж­да поч­ти невъз­мож­но, защо­то съот­вет­с­тва на чети­ри сед­ми­ци раз­ви­тие на мозъ­ка при нор­мал­но отглеж­да­но недо­но­се­но бебе. Докато изсле­до­ва­те­ли­те про­уч­ва­ли про­ме­ни­те в мозъч­ни­те въл­ни на деца­та под кен­гу­ро­ва гри­жа, те откри­ли две зна­чи­тел­ни неща. Първо — има­ло удво­я­ва­не на алфа въл­ни­те — свър­з­ва­ни обик­но­ве­но със задо­вол­с­т­во и бла­жен­с­т­во. Второ, те откри­ли, че се случ­ват “delta brush”. Това се полу­ча­ва, кога­то се фор­ми­рат нови синап­си. Така че дър­жа­не­то на дете­то кожа до кожа позво­ля­ва на него­вия мозък да про­дъл­жи да раз­ви­ва нер­в­ни­те синап­си.

Представете си после­ди­ци­те, ако всич­ки бебе­та в риск се носят по кен­гур­с­ки. Д‑р Лъдингтън обоб­ща­ва пол­зи­те от кен­гу­ро­ва­та гри­жа мно­го точ­но, като каз­ва: “Разделянето на бебе­то от май­ка­та не е нор­мал­но от био­ло­гич­на глед­на точ­ка.”

Основна част на наша­та рабо­та като аку­шер­ки е да помог­нем на наши­те кли­ен­ти да раз­бе­рат как­ви са тех­ни­те опции, вклю­чи­тел­но рис­ко­ве­те, пол­зи­те и алтер­на­ти­ви­те им. Трябва да зна­ем доста­тъч­но за кен­гу­ро­ва­та гри­жа, за да можем да им помог­нем да взе­мат инфор­ми­ра­но реше­ние – това е още едно помощ­но сред­с­тво в тор­ба­та за раж­да­не на аку­шер­ка­та. Всички ново­ро­де­ни имат пол­за от кон­такт кожа до кожа, кър­ме­не, съв­мес­т­но спа­не и т.н., но някои бебе­та мно­го сери­оз­но се нуж­да­ят от кен­гу­ро­ва гри­жа. Това включ­ва преж­дев­ре­мен­но роде­ни­те, ново­ро­де­ни с нисък мус­ку­лен тонус или инва­ли­ди, ново­ро­де­ни със сери­оз­ни нуж­ди, тези със заба­вен вът­ре­ут­ро­бен рас­теж на пло­да или тези на кои­то им е труд­но да над­да­ват на тег­ло. На аку­шер­ки­те ще им е полез­но да научат осно­ви­те на кен­гу­ро­ва­та гри­жа, как­то и къде да се обър­нат за пове­че инфор­ма­ция. Набавянето на кни­га­та на Д‑р Лъдингтън „Кенгурова гри­жа” е доб­ра пър­ва стъп­ка. Много полез­но също така е и оку­ра­жа­ва­не и насър­ча­ва­не на роди­те­ли­те. Помнете, че в някои слу­чаи кен­гу­ро­ва­та гри­жа е била раз­ли­ка­та меж­ду живот и смърт.

Copyright © 1997 Midwifery Today, Inc. Всички пра­ва запа­зе­ни. Преведено с раз­ре­ше­ние от Midwifery Today Issue 44, Winter 1997.
http://www.midwiferytoday.com/articles/kangaroocare.asp  /PH + 1 541 344 7438

За авторката

Холи Ричардсън е дула, сту­дент­ка по аку­шер­с­т­во и води кла­со­ве за раж­да­не. Тя е май­ка на седем деца и съп­ру­га на раз­би­ращ мъж. Областта, към коя­то про­явя­ва най-голям инте­рес, са неп­ред­ви­де­ни­те ситу­а­ции свър­за­ни с раж­да­не­то.

Забележка към превода

Статиите в Midwifery Today са пуб­ли­ку­ва­ни на анг­лийс­ки в ори­ги­нал. Midwifery Today, Inc. не гаран­ти­ра точ­ност­та на пре­во­ди на тех­ни­те ста­тии на друг език, освен на анг­лийс­ки, вклю­чи­тел­но и на ста­тии, кои­то са пуб­ли­ку­ва­ни на уеб стра­ни­ца­та на Midwifery Today. За най-точ­на­та вер­сия на тази ста­тия вина­ги се позо­ва­вай­те на анг­лийс­ка­та вер­сия.

Библиография

  • Ludington-Hoe, S.M. and Golant, S.K. (1993).Kangaroo Care: The Best You Can Do for Your Premature Infant.New York: Bantam Books.
  • Ludington, S.M. (1997).Conference presentation, with mention of research in progress.
  • Ludington, S.M.Kangaroo Care Bibliography.Current to March 1997.
Тази пре­вод­на ста­тия е пре­ве­де­на и пуб­ли­ку­ва­на за пър­ви път на офи­ци­ал­ния сайт на Родилница.

Leave a Reply

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Be nice. Keep it clean. Stay on topic. No spam.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.