Къде е бебето ми?

Кенгуровата грижа: Защо е полезна?

До нача­лото на 80-те години смър­т­ността сред недо­но­се­ните деца в Богота, Колум­бия беше 70 про­цента. Бебе­тата уми­раха от инфек­ции, проб­леми с диша­нето и липса на вни­ма­ние към тях от роди­те­лите. “Кен­гу­ро­вата грижа” за такива деца въз­никна от чис­тата необ­хо­ди­мост. Май­ките на недо­но­сени бебета започ­наха да се гри­жат за тях, като ги дър­жаха върху себе си 24 часа в дено­но­щи­ето — спяха с тях и ги носеха под дре­хите си, като в кен­гур­ска тор­бичка. Ако бебето се нуж­да­еше от кис­ло­род, то го полу­ча­ваше в кис­ло­родна палатка, пос­та­вена върху гър­дите на майка му.

Лека­рите, които в пос­лед­с­т­вие про­ве­доха про­уч­ване за кен­гу­ро­вата грижа, отбе­ля­заха зна­чи­те­лен спад в смър­т­ността на ново­ро­де­ните. Бебе­тата не само оце­ля­ваха, но и рас­тяха. В момента в Богота дори бебета, родени 10 сед­мици преди тер­мин, си тръг­ват от бол­ни­цата в рам­ките на 24 часа, стига да са живи, да дишат самос­то­я­телно, да са розови и да успя­ват да сучат. Все пак, тег­лото им се следи много стрик­тно и те могат да бъдат хра­нени със сонда при необходимост.

Д-р Сюзън Лъдин­г­тън е от хората, които най-активно дейс­т­ваха за въвеж­да­нето на кен­гу­ро­вата грижа в САЩ. Тя е тясно обвър­зана с много про­уч­ва­ния и рабо­тата й има голямо и поло­жи­телно зна­че­ние за недо­но­се­ните бебета и тех­ните семейс­тва. В САЩ мал­кото бол­ници, които имат про­то­коли за кен­гу­рова грижа, карат май­ката или бащата да “носят” бебе­тата за 2–3 часа на ден, кожа до кожа. Бебето е голичко, с изк­лю­че­ние на пам­перса, и поня­кога може да има пок­ри­вало на гръб­чето — или дре­хите на роди­те­лите, или сгъ­ната на четири пелена. Бебето е главно в изп­ра­вена пози­ция, доп­ряно до гър­дите на роди­теля си.

Пол­зите от кен­гу­ро­вата грижа са мно­гоб­ройни: Бебето има ста­би­лен пулс (без бра­ди­кар­дия), по-равномерно дишане (със 75% нама­ля­ват пери­о­дите на спи­ране на диша­нето — апнея), подоб­рено наси­щане на кръвта с кис­ло­род, без тем­пе­ра­ту­рен стрес, по-дълги пери­оди на сън, по-бързо над­да­ване на тегло, по-бързо раз­ви­тие на мозъка, нама­ля­ване на “без­цел­ните” дви­же­ния, по-малко плач, по-дълги пери­оди на буду­ване, по-успешно кър­мене и по-ранно изпис­ване от болницата.

Пол­зите за роди­те­лите включ­ват: по-малко тре­воги, че бебето е в интен­зивно отде­ле­ние; чув­с­т­ват се близо до детето си (и по-бързо се при­вър­з­ват); ста­ват уве­рени, че могат да се гри­жат за бебето си, дори по-добре от пер­со­нала на бол­ни­цата; имат вяра, че за детето им се гри­жат добре; имат усе­щане, че кон­т­ро­ли­рат ситу­а­ци­ята, без да спо­ме­на­ваме зна­чи­телно по-ниските финан­сови разходи.

Защо кен­гу­ро­вата грижа върши работа? Защо д-р Лъдин­г­тън и оста­на­лите наб­лю­да­ват такива фено­ме­нални резул­тати при бебе­тата, полу­ча­ващи кен­гу­рови грижи? Какво се случва с бебето и май­ката в това време?

Едно от пър­вите неща, които се случ­ват, е, че под­дър­жа­нето на телес­ната тем­пе­ра­тура на бебето зависи от май­ката, като изис­ква по-малко кало­рии от бебето, за да се затопля. Май­ките по естес­т­вен начин про­ме­нят топ­ли­ната на гър­дите си, за да под­дър­жат бебета си при опти­мална тем­пе­ра­тура, при която децата спят най-добре; имат най-добри нива на наси­щане на кръвта с кис­ло­род; хабят по-малко кало­рии, и т.н. Температурата на май­чи­ните гърди може да се покачи бързо и после бързо да спадне, след като бебето се затопли. Когато бебето започне да изс­тива, гър­дите отново се затоп­лят — с до 2 гра­дуса за 2 минути!

Пос­то­ян­ният кон­такт с мама помага на бебето да регу­лира чес­то­тата си на дишане и сър­деч­ния ритъм. Бебе­тата про­я­вя­ват зна­чи­телно по-малко бра­ди­кар­дия, а често и никаква. Диша­нето на носе­ните по този начин деца е по-стабилно. Дъл­бо­чи­ната на дишане става по-равномерна, апне­ята (спи­ране на диша­нето) нама­лява чети­рик­ратно, а често и въобще изчезва. Ако има епи­зоди на апнея, то про­дъл­жи­тел­ността на всеки епи­зод нама­лява. По време на соб­с­т­ве­ния ми опит с бебе в интен­зив­ното отде­ле­ние с бра­ди­кар­дия и апнея забе­ля­зах, че и двата проб­лема изчез­наха напълно, след като поч­нах в къщи да нося бебето си по кен­гу­ро­вия метод.

По време на кен­гу­ро­вата грижа, общият рас­теж на недо­но­се­ното нарас­тва. Това доня­къде се дължи на спо­соб­ността на бебето да спи добре, като по този начин съх­ра­нява енер­гия, която се насочва към рас­тежа. Според д-р Лъдин­г­тън, по време на пос­лед­ните 6 сед­мици от бре­мен­ността бебе­тата спят от 20 до 22 часа на дено­но­щие. В типич­ното интен­зивно отде­ле­ние те пре­кар­ват по-малко от два часа общо в дъл­бок, спо­коен сън. Пове­чето пъти спят на интер­вали от по 10 до 20 секунди. При кен­гу­ро­вата грижа бебето обик­но­вено се сгушва на гър­дите и зас­пива дъл­боко само след няколко минути. Тези деца над­да­ват по-бързо и е инте­ресно да се отбе­лежи, че обик­но­вено въобще не спа­дат спрямо рож­де­ното си тегло.

Изс­ле­до­ва­те­лите са съб­рали зна­чи­телно коли­чес­тво инфор­ма­ция за това какво става в мозъка на недо­но­се­ното дете по време на кен­гу­ро­вата грижа. Сърдечният ритъм и диша­нето на всяко бебе могат да се изоб­ра­зят на гра­фика като вид кар­тина. Но тъй като недо­но­се­ните не могат да коор­ди­ни­рат диша­нето и сър­деч­ния си ритъм, при тях се полу­чава по-хаотично изоб­ра­же­ние. Това озна­чава пови­шено нато­вар­ване на кардио-васкуларната сис­тема, тъй като при плача или нес­по­кой­ното дви­же­ние сис­те­мата не отго­варя с пови­ше­ние на сър­деч­ния ритъм. С други думи, чес­то­тата на дишане може да се уве­личи при плач, но сър­деч­ният ритъм — не. Със съз­ря­ва­нето на недо­но­се­ното дете, тези ритми се син­х­ро­ни­зи­рат, като показ­ват по-съразмерна гра­фика, когато се изоб­ра­зят заедно.

При бебе­тата под кен­гу­рова грижа изс­ле­до­ва­те­лите отк­ри­ват, че син­х­ро­ни­зи­ра­нето на двата ритъма нас­тъпва само след 10 минути. Това изг­лежда почти невъз­можно, защото съот­вет­с­тва на четири сед­мици раз­ви­тие на мозъка при нор­мално отг­леж­дано недо­но­сено бебе. Докато изс­ле­до­ва­те­лите про­уч­вали про­ме­ните в мозъч­ните вълни на децата под кен­гу­рова грижа, те отк­рили две зна­чи­телни неща. Първо — имало удво­я­ване на алфа въл­ните — свър­з­вани обик­но­вено със задо­вол­с­тво и бла­жен­с­тво. Второ, те отк­рили, че се случ­ват “delta brush”. Това се полу­чава, когато се фор­ми­рат нови синапси. Така че дър­жа­нето на детето кожа до кожа поз­во­лява на него­вия мозък да про­дължи да раз­вива нер­в­ните синапси.

Пред­с­та­вете си пос­ле­ди­ците, ако всички бебета в риск се носят по кен­гур­ски. Д-р Лъдин­г­тън обоб­щава пол­зите от кен­гу­ро­вата грижа много точно, като казва: “Разделянето на бебето от май­ката не е нор­мално от био­ло­гична гледна точка.”

Основна част на нашата работа като аку­шерки е да помог­нем на нашите кли­енти да раз­бе­рат какви са тех­ните опции, вклю­чи­телно рис­ко­вете, пол­зите и алтер­на­ти­вите им. Трябва да знаем дос­та­тъчно за кен­гу­ро­вата грижа, за да можем да им помог­нем да взе­мат инфор­ми­рано реше­ние – това е още едно помощно сред­с­тво в тор­бата за раж­дане на аку­шер­ката. Всички ново­ро­дени имат полза от кон­такт кожа до кожа, кър­мене, съв­мес­тно спане и т.н., но някои бебета много сери­озно се нуж­даят от кен­гу­рова грижа. Това включва преж­дев­ре­менно роде­ните, ново­ро­дени с нисък мус­ку­лен тонус или инва­лиди, ново­ро­дени със сери­озни нужди, тези със заба­вен вът­ре­ут­ро­бен рас­теж на плода или тези на които им е трудно да над­да­ват на тегло. На аку­шер­ките ще им е полезно да нау­чат осно­вите на кен­гу­ро­вата грижа, както и къде да се обър­нат за повече инфор­ма­ция. Наба­вя­нето на кни­гата на Д-р Лъдин­г­тън „Кен­гу­рова грижа” е добра първа стъпка. Много полезно също така е и оку­ра­жа­ване и насър­ча­ване на роди­те­лите. Пом­нете, че в някои слу­чаи кен­гу­ро­вата грижа е била раз­ли­ката между живот и смърт.

Copyright © 1997 Midwifery Today, Inc. Всички права запа­зени. Пре­ве­дено с раз­ре­ше­ние от Midwifery Today Issue 44, Winter 1997.
http://www.midwiferytoday.com/articles/kangaroocare.asp  /PH + 1 541 344 7438

За автор­ката

Холи Ричардсън е дула, сту­ден­тка по аку­шер­с­тво и води кла­сове за раж­дане. Тя е майка на седем деца и съп­руга на раз­би­ращ мъж. Областта, към която про­я­вява най-голям инте­рес, са неп­ред­ви­де­ните ситу­а­ции свър­зани с раждането.

Забе­лежка към превода

Статиите в Midwifery Today са пуб­ли­ку­вани на анг­лийски в ори­ги­нал. Midwifery Today, Inc. не гаран­тира точ­ността на пре­води на тех­ните ста­тии на друг език, освен на анг­лийски, вклю­чи­телно и на ста­тии, които са пуб­ли­ку­вани на уеб стра­ни­цата на Midwifery Today. За най-точната вер­сия на тази ста­тия винаги се позо­ва­вайте на анг­лийс­ката версия.

Биб­ли­ог­ра­фия

  • Ludington-Hoe, S.M. and Golant, S.K. (1993).Kangaroo Care: The Best You Can Do for Your Premature Infant.New York: Bantam Books.
  • Ludington, S.M. (1997).Conference presentation, with mention of research in progress.
  • Ludington, S.M.Kangaroo Care Bibliography.Current to March 1997.
Тази пре­водна ста­тия е пре­ве­дена и пуб­ли­ку­вана за първи път на офи­ци­ал­ния сайт на Родилница.

Leave a Reply

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Be nice. Keep it clean. Stay on topic. No spam.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.