Кенгуровата грижа: Защо е полезна?
До началото на 80-те години смъртността сред недоносените деца в Богота, Колумбия беше 70 процента. Бебетата умираха от инфекции, проблеми с дишането и липса на внимание към тях от родителите. “Кенгуровата грижа” за такива деца възникна от чистата необходимост. Майките на недоносени бебета започнаха да се грижат за тях, като ги държаха върху себе си 24 часа в денонощието — спяха с тях и ги носеха под дрехите си, като в кенгурска торбичка. Ако бебето се нуждаеше от кислород, то го получаваше в кислородна палатка, поставена върху гърдите на майка му.
Лекарите, които в последствие проведоха проучване за кенгуровата грижа, отбелязаха значителен спад в смъртността на новородените. Бебетата не само оцеляваха, но и растяха. В момента в Богота дори бебета, родени 10 седмици преди термин, си тръгват от болницата в рамките на 24 часа, стига да са живи, да дишат самостоятелно, да са розови и да успяват да сучат. Все пак, теглото им се следи много стриктно и те могат да бъдат хранени със сонда при необходимост.
Д‑р Сюзън Лъдингтън е от хората, които най-активно действаха за въвеждането на кенгуровата грижа в САЩ. Тя е тясно обвързана с много проучвания и работата й има голямо и положително значение за недоносените бебета и техните семейства. В САЩ малкото болници, които имат протоколи за кенгурова грижа, карат майката или бащата да “носят” бебетата за 2–3 часа на ден, кожа до кожа. Бебето е голичко, с изключение на памперса, и понякога може да има покривало на гръбчето — или дрехите на родителите, или сгъната на четири пелена. Бебето е главно в изправена позиция, допряно до гърдите на родителя си.
Ползите от кенгуровата грижа са многобройни: Бебето има стабилен пулс (без брадикардия), по-равномерно дишане (със 75% намаляват периодите на спиране на дишането — апнея), подобрено насищане на кръвта с кислород, без температурен стрес, по-дълги периоди на сън, по-бързо наддаване на тегло, по-бързо развитие на мозъка, намаляване на “безцелните” движения, по-малко плач, по-дълги периоди на будуване, по-успешно кърмене и по-ранно изписване от болницата.
Ползите за родителите включват: по-малко тревоги, че бебето е в интензивно отделение; чувстват се близо до детето си (и по-бързо се привързват); стават уверени, че могат да се грижат за бебето си, дори по-добре от персонала на болницата; имат вяра, че за детето им се грижат добре; имат усещане, че контролират ситуацията, без да споменаваме значително по-ниските финансови разходи.
Защо кенгуровата грижа върши работа? Защо д‑р Лъдингтън и останалите наблюдават такива феноменални резултати при бебетата, получаващи кенгурови грижи? Какво се случва с бебето и майката в това време?
Едно от първите неща, които се случват, е, че поддържането на телесната температура на бебето зависи от майката, като изисква по-малко калории от бебето, за да се затопля. Майките по естествен начин променят топлината на гърдите си, за да поддържат бебета си при оптимална температура, при която децата спят най-добре; имат най-добри нива на насищане на кръвта с кислород; хабят по-малко калории, и т.н. Температурата на майчините гърди може да се покачи бързо и после бързо да спадне, след като бебето се затопли. Когато бебето започне да изстива, гърдите отново се затоплят — с до 2 градуса за 2 минути!
Постоянният контакт с мама помага на бебето да регулира честотата си на дишане и сърдечния ритъм. Бебетата проявяват значително по-малко брадикардия, а често и никаква. Дишането на носените по този начин деца е по-стабилно. Дълбочината на дишане става по-равномерна, апнеята (спиране на дишането) намалява четирикратно, а често и въобще изчезва. Ако има епизоди на апнея, то продължителността на всеки епизод намалява. По време на собствения ми опит с бебе в интензивното отделение с брадикардия и апнея забелязах, че и двата проблема изчезнаха напълно, след като почнах в къщи да нося бебето си по кенгуровия метод.
По време на кенгуровата грижа, общият растеж на недоносеното нараства. Това донякъде се дължи на способността на бебето да спи добре, като по този начин съхранява енергия, която се насочва към растежа. Според д‑р Лъдингтън, по време на последните 6 седмици от бременността бебетата спят от 20 до 22 часа на денонощие. В типичното интензивно отделение те прекарват по-малко от два часа общо в дълбок, спокоен сън. Повечето пъти спят на интервали от по 10 до 20 секунди. При кенгуровата грижа бебето обикновено се сгушва на гърдите и заспива дълбоко само след няколко минути. Тези деца наддават по-бързо и е интересно да се отбележи, че обикновено въобще не спадат спрямо рожденото си тегло.
Изследователите са събрали значително количество информация за това какво става в мозъка на недоносеното дете по време на кенгуровата грижа. Сърдечният ритъм и дишането на всяко бебе могат да се изобразят на графика като вид картина. Но тъй като недоносените не могат да координират дишането и сърдечния си ритъм, при тях се получава по-хаотично изображение. Това означава повишено натоварване на кардио-васкуларната система, тъй като при плача или неспокойното движение системата не отговаря с повишение на сърдечния ритъм. С други думи, честотата на дишане може да се увеличи при плач, но сърдечният ритъм — не. Със съзряването на недоносеното дете, тези ритми се синхронизират, като показват по-съразмерна графика, когато се изобразят заедно.
При бебетата под кенгурова грижа изследователите откриват, че синхронизирането на двата ритъма настъпва само след 10 минути. Това изглежда почти невъзможно, защото съответства на четири седмици развитие на мозъка при нормално отглеждано недоносено бебе. Докато изследователите проучвали промените в мозъчните вълни на децата под кенгурова грижа, те открили две значителни неща. Първо — имало удвояване на алфа вълните — свързвани обикновено със задоволство и блаженство. Второ, те открили, че се случват “delta brush”. Това се получава, когато се формират нови синапси. Така че държането на детето кожа до кожа позволява на неговия мозък да продължи да развива нервните синапси.
Представете си последиците, ако всички бебета в риск се носят по кенгурски. Д‑р Лъдингтън обобщава ползите от кенгуровата грижа много точно, като казва: “Разделянето на бебето от майката не е нормално от биологична гледна точка.”
Основна част на нашата работа като акушерки е да помогнем на нашите клиенти да разберат какви са техните опции, включително рисковете, ползите и алтернативите им. Трябва да знаем достатъчно за кенгуровата грижа, за да можем да им помогнем да вземат информирано решение – това е още едно помощно средство в торбата за раждане на акушерката. Всички новородени имат полза от контакт кожа до кожа, кърмене, съвместно спане и т.н., но някои бебета много сериозно се нуждаят от кенгурова грижа. Това включва преждевременно родените, новородени с нисък мускулен тонус или инвалиди, новородени със сериозни нужди, тези със забавен вътреутробен растеж на плода или тези на които им е трудно да наддават на тегло. На акушерките ще им е полезно да научат основите на кенгуровата грижа, както и къде да се обърнат за повече информация. Набавянето на книгата на Д‑р Лъдингтън „Кенгурова грижа” е добра първа стъпка. Много полезно също така е и окуражаване и насърчаване на родителите. Помнете, че в някои случаи кенгуровата грижа е била разликата между живот и смърт.
http://www.midwiferytoday.com/articles/kangaroocare.asp /PH + 1 541 344 7438
За авторката
Холи Ричардсън е дула, студентка по акушерство и води класове за раждане. Тя е майка на седем деца и съпруга на разбиращ мъж. Областта, към която проявява най-голям интерес, са непредвидените ситуации свързани с раждането.
Забележка към превода
Статиите в Midwifery Today са публикувани на английски в оригинал. Midwifery Today, Inc. не гарантира точността на преводи на техните статии на друг език, освен на английски, включително и на статии, които са публикувани на уеб страницата на Midwifery Today. За най-точната версия на тази статия винаги се позовавайте на английската версия.
Библиография
- Ludington-Hoe, S.M. and Golant, S.K. (1993).Kangaroo Care: The Best You Can Do for Your Premature Infant.New York: Bantam Books.
- Ludington, S.M. (1997).Conference presentation, with mention of research in progress.
- Ludington, S.M.Kangaroo Care Bibliography.Current to March 1997.
Leave a Reply