Всяко заве­де­ние, кое­то пред­ла­га услу­ги за родил­ки и ново­ро­де­ни, трябва:

1. Да има пис­ме­на поли­ти­ка за кър­ме­не­то, коя­то рутин­но се съоб­ща­ва на всич­ки здрав­ни работници.
2. Да обу­ча­ва всич­ки здрав­ни работ­ни­ци в уме­ния, необ­хо­ди­ми за изпъл­не­ни­е­то на тази политика.
3. Да инфор­ми­ра всич­ки бре­мен­ни жени за пол­зи­те и начи­ни­те на кърмене.
4. Да пре­дос­та­вя помощ на май­ки­те за започ­ва­не на кър­ме­не до ½ час след раждането.
5. Да се показ­ва на май­ки­те как да кър­мят и как да под­дър­жат лак­та­ци­я­та, дори ако се нала­га да бъдат раз­де­ле­ни от тех­ни­те бебета.
6. Да не се дава на ново­ро­де­ни­те хра­на или теч­нос­ти, раз­лич­ни от кър­ма­та, освен ако това не се нала­га по меди­цин­с­ки показания.
7. Да наста­ня­ва заед­но май­ки­те и деца­та и те да не бъдат раз­де­ля­ни 24 часа в денонощието.
8. Да се насър­ча­ва кър­ме­не­то на поискване.
9. Да не се дават бибе­ро­ни на кър­ме­ни­те бебета.
10. Да се насър­ча­ва съз­да­ва­не­то на гру­пи за под­кре­па на кър­ме­не­то и да се насоч­ват май­ки­те към тях при изпис­ва­не­то от бол­ни­ца­та или родил­ния дом.

Преводач:

Елена Атева

Автор:

СЗО / УНИЦЕФ