Съвместно изло­же­ние на СЗО/УНИЦЕФ

Грижа за майката по време на и непосредствено след раждане

Голяма част от рутин­ни­те про­це­ду­ри, извър­ш­ва­ни по вре­ме на родил­ния и пери­на­тал­ния пери­од, кои­то чес­то биват харак­те­ри­зи­ра­ни спо­ред тех­ния „хирур­ги­чес­ки” и „асеп­ти­чен” под­ход, пър­во­на­чал­но са въве­де­ни с цел кон­т­рол на пери­на­тал­ни­те инфек­ции или облек­ча­ва­не на рабо­та­та на лека­ри­те и оста­на­лия бол­ни­чен пер­со­нал. Въпреки че не всич­ки от тези про­це­ду­ри нару­ша­ват връз­ка­та май­ка-бебе, тех­ни­ят ефект вър­ху кър­ме­не­то чес­то е негативен.

Преживяването на жена­та по вре­ме на раж­да­не­то оказ­ва вли­я­ние вър­ху моти­ва­ци­я­та й по отно­ше­ние на кър­ме­не­то и леко­та­та, с коя­то поста­вя нача­ло­то му. Чувствителността и отзив­чи­вост­та на здрав­ния пер­со­нал към нуж­ди­те на жена­та, вклю­чи­тел­но ува­жа­ва­не­то на ней­но­то дос­тойн­с­т­во и лич­но прост­ран­с­т­во, допри­на­сят за ней­ния ком­форт и усе­ща­не за спо­койс­т­вие. За да се све­де чув­с­т­во­то на дис­ком­форт по вре­ме на родил­ния про­цес до мини­мум, на жена­та тряб­ва да бъде позво­ле­но да се дви­жи сво­бод­но, да заема удоб­ни за нея пози и да има до себе си любим човек или друг дове­рен придру­жи­тел, кой­то да я съпът­с­тва и под­кре­пя. Такива обик­но­ве­ни прак­ти­ки могат да нама­лят про­дъл­жи­тел­ност­та на раж­да­не­то и нуж­да­та от окси­то­цин, хирур­ги­чес­ки интер­вен­ции и успо­ко­и­тел­ни, също как­то и да подоб­рят пер­с­пек­ти­ви­те за успеш­но кърмене.

Необходимостта от седа­тив­ни сред­с­тва, обез­бо­ля­ва­щи и упой­ки, би след­ва­ло да бъде вни­ма­тел­но обмис­ле­на. Макар да е важ­но облек­ча­ва­не­то на физи­чес­кия дис­ком­форт на жена­та, без­раз­бор­на­та или излиш­на упот­ре­ба на подоб­ни меди­ка­мен­ти може зна­чи­тел­но да нама­ли спо­соб­ност­та й за нор­мал­но раж­да­не, да при­чи­ни сън­ли­вост, да поп­ре­чи на уста­но­вя­ва­не­то на бли­зък кон­такт с бебе­то й непос­ред­с­тве­но след раж­да­не­то и да отсла­би сука­тел­ни­те спо­соб­нос­ти на ново­ро­де­но­то. Би тряб­ва­ло да се взе­мат и мер­ки за избяг­ва­не­то на назна­ча­ва­не­то на как­ви­то и да било меди­ка­мен­ти, вклю­чи­тел­но хор­мо­ни, кои­то биха мог­ли да поп­ре­чат на започ­ва­не­то и уста­но­вя­ва­не­то на кърменето.

Вродените сука­тел­ни реф­лек­си на бебе­то са осо­бе­но сил­ни непос­ред­с­тве­но след нор­мал­но раж­да­не, а май­ка­та обик­но­ве­но е нетър­пе­ли­ва да види и докос­не дете­то си. Окуражаването на кон­так­та кожа-до-кожа меж­ду май­ка­та и бебе­то вед­на­га след раж­да­не­то и позво­ля­ва­не­то на бебе­то да суче от гър­да­та, ще помог­не за зазд­ра­вя­ва­не­то на връз­ка­та май­ка-бебе и ще сти­му­ли­ра отде­ля­не­то на мля­ко. Сукателните дви­же­ния на бебе­то също ще сти­му­ли­рат осво­бож­да­ва­не­то на окси­то­цин, кое­то бла­гоп­ри­ят­с­тва отде­ля­не­то на пла­цен­та­та и маточ­ни­те кон­т­рак­ции по вре­ме на тре­та­та фаза на раждането.

Нуждата на май­ка­та от почив­ка след раж­да­не­то може да бъде удо­во­лет­во­ре­на по-къс­но; всъщ­ност почив­ка­та ще бъде под­по­мог­на­та от пър­во­на­чал­ния бли­зък кон­такт с ней­но­то бебе по вре­ме на пър­вия поло­вин час и ната­тък. След това ново­ро­де­но­то тряб­вя да бъде почис­те­но и под­су­ше­но — къпа­не не е необ­хо­ди­мо — и да бъде поло­же­но вър­ху коре­ма на май­ка­та, за да може тя да го поста­ви на гър­да. Рутинното при­ла­га­не на сре­бъ­рен нит­рат или анти­би­о­тич­ни кап­ки за очи като пре­вен­ция сре­щу конюн­к­ти­вит може да бъде отло­же­но с пет­на­де­сет или пове­че мину­ти, за да не се поп­ре­чи на кон­так­та очи-в-очи меж­ду май­ка­та и бебе­то. Детето тряб­ва да оста­не бли­зо до май­ка­та по вре­ме на престоя в родил­на­та зала.

Очевидно е, че подоб­ни прак­ти­ки не са въз­мож­ни в слу­чай на цеза­ро­во сече­ние или дру­ги сери­оз­ни хирур­ги­чес­ки интер­вен­ции. Въпреки всич­ко, прин­ци­път на позво­ля­ва­не на бли­зък кон­такт меж­ду май­ка и бебе въз­мож­но най-ско­ро след раж­да­не­то, оста­ва непроменен.

Предложения:
Специално вни­ма­ние тряб­ва да бъде отде­ле­но за оси­гу­ря­ва­не­то на уют­на обста­нов­ка и съз­да­ва­не­то на физи­чес­ки и емо­ци­о­на­лен ком­форт за май­ка­та по вре­ме на раж­да­не­то. Нуждата от седа­ти­ви, анал­ге­ти­ци и упой­ки през този пери­од би тряб­ва­ло да бъде вни­ма­тел­но раз­гле­да­на на база­та на инди­ви­ду­ал­ност­та на май­ка­та и бебе­то. Близкият кон­такт меж­ду май­ка­та и бебе­то тряб­ва да бъде оку­ра­жен непос­ред­с­тве­но след раждането.

Грижа за новороденото

Грижата за ново­ро­де­но­то през пър­ви­те 2 или 3 дни от живо­та и осо­бе­но начи­нът, по кой­то се хра­ни, оказ­ват мно­го сил­но вли­я­ние вър­ху качес­т­во­то на кър­ме­не­то. Родилното тег­ло на бебе­то би тряб­ва­ло да бъде въве­де­но в таб­ли­ца, коя­то да слу­жи като важ­на отправ­на точ­ка за май­ка­та и здрав­ния работ­ник за цели­те на послед­ва­щи­те грижи.

Споделяне на обща стая

Контактът кожа-до-кожа и този очи-в-очи меж­ду май­ка­та и бебе­то, уста­но­ве­ни вед­на­га след раж­да­не­то, тряб­ва да бъдат запа­зе­ни, а май­ка­та след­ва да има неог­ра­ни­чен достъп до дете­то си. По тази при­чи­на спо­де­ля­не­то на обща стая би тряб­ва­ло да заме­ни прак­ти­ка­та май­ка­та и бебе­то да бъдат раз­де­ля­ни, а „свиж­да­ни­я­та” да ста­ват по гра­фик. Споделянето на обща стая има реди­ца важ­ни пре­дим­с­т­ва пред раз­де­ля­не­то на бебе­та­та от май­ки­те им. Например, то бла­гоп­ри­ят­с­тва свързването/бондинга/, дава въз­мож­ност за кър­ме­не при поис­к­ва­не и позво­ля­ва по-бли­зък кон­такт с баща­та и дру­ги чле­но­ве на семейството.

Рискът от нео­на­тал­на инфек­ция, кой­то е от основ­но зна­че­ние, всъщ­ност е по-нисък в ста­я­та на май­ка­та, откол­ко­то в изо­ли­ра­но­то прост­ран­с­т­во на дет­с­ко­то отде­ле­ние, къде­то могат да въз­ник­нат сери­оз­ни епи­де­мии. Съхраняването на кон­так­та май­ка-бебе, уста­но­вен непос­ред­с­тве­но след раж­да­не­то, спо­ма­га коло­ни­зи­ра­не­то на бебеш­ка­та кожа и сто­маш­но-чрев­ния тракт с мик­ро­ор­га­низ­ми­те на май­ка­та, кои­то имат тен­ден­ция да бъдат непа­то­ген­ни и сре­щу кои­то се съдър­жат анти­те­ла в кър­ма­та. По този начин бебе­то еднов­ре­мен­но е изло­же­но на и защи­те­но от орга­низ­ми, сре­щу кои­то едва на по-късен етап в живо­та ще бъде изгра­ден акти­вен имунитет.

За срав­не­ние, деца­та, дър­жа­ни в дет­с­ко отде­ле­ние, са изло­же­ни на бак­те­ри­и­те на бол­нич­ния пер­со­нал – мик­ро­ор­га­низ­ми, кои­то като цяло са по-пато­ген­ни и чес­то са резис­тен­т­ни на мно­го анти­мик­роб­ни лекар­с­т­ва и сре­щу кои­то май­чи­но­то мля­ко не при­те­жа­ва спе­ци­фич­ни анти­те­ла. Това обяс­ня­ва леко­та­та, с коя­то кож­ни забо­ля­ва­ния, рес­пи­ра­тор­ни и сто­маш­но-чрев­ни инфек­ции, се раз­ви­ват в така­ва сре­да. Споделянето на обща стая също така ели­ми­ни­ра необ­хо­ди­мост­та пер­со­на­лът да тран­с­пор­ти­ра бебе­та­та от и до ста­и­те на май­ки­те, поня­ко­га нами­ра­щи се на голе­ми раз­сто­я­ния в рам­ки­те на бол­ни­ца­та или кли­ни­ка­та, а това би позво­ли­ло на пер­со­на­ла да се заеме с дру­ги задачи.

Има реди­ца начи­ни за орга­ни­за­ция на спо­де­ля­не­то на обща стая в зави­си­мост от пла­на на кон­к­рет­но­то родил­но отде­ле­ние или бол­ни­ца. Действащият прин­цип е да се позво­ли на май­ка­та сво­бо­ден и лесен достъп до бебе­то й посред­с­твом близ­ко съсед­с­тво, неза­ви­си­мо дали ново­ро­де­но­то спо­де­ля май­чи­но­то лег­ло, кое­то пред­ла­га някои важ­ни пре­дим­с­т­ва, или пък е в дру­го лег­ло в съща­та стая.

Хранене

На бебе­то тряб­ва да бъде позво­ле­но да суче сво­бод­но, чес­то и без гра­фик. Това ще оси­гу­ри всич­ки пре­дим­с­т­ва на колас­т­ра­та, коя­то е изклю­чи­тел­но важ­на в иму­но­ло­ги­чен аспект (пред­паз­ва от чес­то сре­ща­ни забо­ля­ва­ния), по отно­ше­ние на хра­не­не­то (оси­гу­ря­ва вита­ми­ни и мине­ра­ли) и раз­ви­ти­е­то (обез­пе­ча­ва съз­ря­ва­не­то на чрев­на­та лига­ви­ца).

Честото сука­не и изпраз­ва­не на гър­ди­те също така бла­гоп­ри­ят­с­тват по-добро­то и по-бър­зо­то уста­но­вя­ва­не на лак­та­ци­я­та. Силното засук­ва­не е мощен сти­мул за сек­ре­ци­я­та на про­лак­тин и окси­то­цин, кое­то рес­пек­тив­но ини­ци­и­ра млеч­на­та сек­ре­ция и сти­му­ли­ра реф­лек­са на поти­ча­не­то, пра­вещ май­чи­но­то мля­ко достъп­но за бебе­то, в допъл­не­ние към засил­ва­не­то на пост­пар­тал­ни­те маточ­ни кон­т­рак­ции и инво­лю­ция (въз­връ­ща­не на мат­ка­та към нор­мал­на­та си фор­ма). Правилното пози­ци­о­ни­ра­не на ново­ро­де­но­то на гър­да­та е важ­но, за да може доста­тъч­но голя­ма част от гър­да­та да бъде поета в уста­та и да се оси­гу­ри задо­во­ли­тел­но нали­чие на мля­ко и ефи­кас­но­то му пре­ми­на­ва­не; в допъл­не­ние, то улес­ня­ва хра­не­не­то и пома­га за пред­паз­ва­не от раз­ра­не­ни и наце­пе­ни зър­на и пре­пъл­ва­не на гърдите.

Изключителното кър­ме­не би тряб­ва­ло да бъде нор­ма. Обичайно на бебе­та­та не би тряб­ва­ло да се дава орал­но нищо дру­го освен кър­ма по вре­ме на престоя им в бол­ни­ца­та или кли­ни­ка­та. Предлагането на вода от шише с бибе­рон, бил­ко­ви чайо­ве, глю­ко­за или, още по-лошо, адап­ти­ра­ни мле­ка, не само е излиш­но в хра­ни­тел­но отно­ше­ние, но и нама­ля­ва сука­тел­ни­те спо­соб­нос­ти на ново­ро­де­но­то, а сле­до­ва­тел­но и лак­та­ци­он­ни­те сти­му­ли за май­ка­та. Нещо пове­че, подоб­ни прак­ти­ки пови­ша­ват рис­ка от инфек­ция, а в слу­чая на упот­ре­ба на изкус­т­ве­но мля­ко — на обос­т­ря­не чув­с­т­ви­тел­ност­та на бебе­то към кра­веш­ки­те млеч­ни протеини.

При нор­мал­ни усло­вия естес­т­ве­ни­те енер­гий­ни и вод­ни запа­си са доста­тъч­ни за изхран­ва­не­то на ново­ро­де­но­то през пър­ви­те някол­ко дни от живо­та, дока­то лак­та­ци­я­та бъде напъл­но уста­но­ве­на. По тази при­чи­на е пре­по­ръ­чи­тел­но дър­жа­не­то на бебе­то в топ­ла и не пре­ка­ле­но суха сре­да, за да бъде пред­па­зе­но от ненуж­ни енер­гий­ни загу­би пора­ди студ или загу­ба на вода зара­ди потене.

Само мал­ки коли­чес­т­ва замес­ти­тел на кър­ма са нуж­ни обик­но­ве­но в бол­нич­ни­те заве­де­ния за мал­ко­то бебе­та, кои­то не могат да бъдат кър­ме­ни. Осигуряването им за деца­та в нуж­да не би след­ва­ло да пре­чи на поощ­ря­ва­не­то на кър­ме­не­то за мнозинството.

Предложения:
Родилното тег­ло на вся­ко бебе би тряб­ва­ло да бъде нана­ся­но в таб­ли­ца на рас­те­жа. Споделянето на обща стая би тряб­ва­ло да бъде нор­ма­та за всич­ки здра­ви ново­ро­де­ни и май­ки­те би след­ва­ло да бъдат оку­ра­жа­ва­ни да кър­мят деца­та си при поис­к­ва­не. Изключителното кър­ме­не тряб­ва да бъде поощ­ря­ва­но, а на ново­ро­де­ни­те не тряб­ва да се пред­ла­гат никак­ви дру­ги хра­ни и теч­нос­ти, освен в слу­ча­и­те на меди­цин­с­ки индикации.

Изписване и последваща грижа

Фактът, че тол­ко­ва мно­го бебе­та напус­кат бол­ни­ци­те и кли­ни­ки­те вече захра­не­ни с шише с бибе­рон допри­на­ся зна­чи­тел­но за отли­ва от кър­ме­не­то. Храненето от шише може да бъде въве­де­но с най-доб­ри наме­ре­ния и дори да бъде при­ема­но като вре­мен­на мяр­ка, дока­то кър­ме­не­то бъде здра­во уста­но­ве­но. Всъщност, то играе роля­та на потен­ци­ал­на запла­ха сре­щу успеш­но­то нача­ло и под­дър­жа­не на лак­та­ци­я­та посред­с­твом нама­ля­ва­не чес­то­та­та и сила­та на засук­ва­не­то на ново­ро­де­но­то. Често резул­та­тът е, че май­ки­те са оку­ра­же­ни да про­дъл­жат с изкус­т­ве­но­то хра­не­не, започ­на­то в здрав­на­та институция.

Основни напътствия

Майките тряб­ва да бъдат инфор­ми­ра­ни, че реду­ва­не­то на изкус­т­вен сти­мул (гуме­но зър­но) и естес­т­вен сти­мул (гър­да) само обър­к­ва орал­ния отклик на бебе­та­та им. Тъй като сука­не­то от гуме­но зър­но е по-лес­но, мус­ку­ли­те на бузи­те отслаб­ват и жела­ни­е­то за гър­да се изгуб­ва. За да се избег­не вся­ко нама­ля­ва­не на про­из­вод­с­тво­то на мля­ко пора­ди сла­бо сука­не, нито изкус­т­ве­ни зър­на, нито бибе­ро­ни (нари­ча­ни още залъ­гал­ки) тряб­ва да бъдат дава­ни на кър­ме­ни­те бебе­та. В ред­ки­те слу­чаи, кога­то се нала­га дохран­ва­не, хра­на­та може да бъде пред­ла­га­на с лъжич­ка, пипе­та или мал­ка чашка.

Времето, кое­то май­ка­та и бебе­то пре­кар­ват в бол­ни­ци­те или кли­ни­ки­те след нор­мал­но раж­да­не, вари­ра зна­чи­тел­но – от 12–24 часа в някои слу­чаи до 2–3 дни или дори сед­ми­ца в дру­ги. Лактацията обик­но­ве­но не е доб­ре уста­но­ве­на, а може дори да не е започ­на­ла, по вре­ме­то, кога­то май­ка­та и бебе­то биват изпи­са­ни. По тази при­чи­на е важ­но май­ка­та, напус­кай­ки бол­ни­ца­та или кли­ни­ка­та, да има ясно­та и уве­ре­ност относ­но това как­во тряб­ва да пра­ви, за да кър­ми успеш­но. Ако май­ка­та е нео­пит­на, тя тряб­ва да бъде инфор­ми­ра­на относ­но реф­лек­са на поти­ча­не и маха­низ­ма на лак­та­ци­я­та, и да бъде запоз­на­та с тех­ни­ки­те на кър­ме­не. Трябва да бъде посъ­вет­ва­на как да се гри­жи за гър­ди­те си и да избяг­ва пре­ка­ле­но­то мие­не, кое­то би мог­ло да дове­де до болез­не­ни и раз­ра­не­ни зър­на. Тя тряб­ва също да бъде оку­ра­же­на да хра­ни бебе­то си при поис­к­ва­не и да не пред­ла­га нищо раз­лич­но от кър­ма. И накрая, в слу­ча­и­те кога­то кър­ме­не­то е вре­мен­но отло­же­но или пре­къс­на­то по някак­ва при­чи­на, или кога­то май­ка­та е отде­ле­на от бебе­то си, тряб­ва да й бъде пока­за­но как да ини­ци­и­ра или под­дър­жа лак­та­ци­я­та с дру­ги средства.

В мно­го стра­ни жени­те съз­да­ват соци­ал­ни гру­пи за под­кре­па, за да пома­гат на май­ки­те, кои­то искат да кър­мят деца­та си. Здравните работ­ни­ци би тряб­ва­ло да под­кре­пят съз­да­ва­не­то и фун­к­ци­о­ни­ра­не­то на таки­ва гру­пи, и да насоч­ват към тях май­ки­те, осо­бе­но мла­ди­те и нео­пит­ни­те, след изпис­ва­не­то им от бол­ни­ца­та или кли­ни­ка­та. Индивидуалната кон­сул­та­ция и здрав­но­то обра­зо­ва­не и инфор­ма­ци­он­ни мате­ри­а­ли, оси­гу­ря­ва­ни от тези гру­пи, могат да послу­жат като важ­но допъл­не­ние към уси­ли­я­та на здрав­ни­те работ­ни­ци. Разпространението на подоб­ни мате­ри­а­ли би тряб­ва­ло да бъде оку­ра­жа­ва­но в рам­ки­те на здрав­на­та система.

Автор:

СЗО / УНИЦЕФ

Преводач:

Галина Стамболиева