Защита, насърчаване и подкрепа на кърменето: специалната роля на майчиното здравеопазване
Съвместно изложение на СЗО/УНИЦЕФ
Грижа за майката по време на и непосредствено след раждане
Голяма част от рутинните процедури, извършвани по време на родилния и перинаталния период, които често биват характеризирани според техния „хирургически” и „асептичен” подход, първоначално са въведени с цел контрол на перинаталните инфекции или облекчаване на работата на лекарите и останалия болничен персонал. Въпреки че не всички от тези процедури нарушават връзката майка-бебе, техният ефект върху кърменето често е негативен.
Преживяването на жената по време на раждането оказва влияние върху мотивацията й по отношение на кърменето и лекотата, с която поставя началото му. Чувствителността и отзивчивостта на здравния персонал към нуждите на жената, включително уважаването на нейното достойнство и лично пространство, допринасят за нейния комфорт и усещане за спокойствие. За да се сведе чувството на дискомфорт по време на родилния процес до минимум, на жената трябва да бъде позволено да се движи свободно, да заема удобни за нея пози и да има до себе си любим човек или друг доверен придружител, който да я съпътства и подкрепя. Такива обикновени практики могат да намалят продължителността на раждането и нуждата от окситоцин, хирургически интервенции и успокоителни, също както и да подобрят перспективите за успешно кърмене.
Необходимостта от седативни средства, обезболяващи и упойки, би следвало да бъде внимателно обмислена. Макар да е важно облекчаването на физическия дискомфорт на жената, безразборната или излишна употреба на подобни медикаменти може значително да намали способността й за нормално раждане, да причини сънливост, да попречи на установяването на близък контакт с бебето й непосредствено след раждането и да отслаби сукателните способности на новороденото. Би трябвало да се вземат и мерки за избягването на назначаването на каквито и да било медикаменти, включително хормони, които биха могли да попречат на започването и установяването на кърменето.
Вродените сукателни рефлекси на бебето са особено силни непосредствено след нормално раждане, а майката обикновено е нетърпелива да види и докосне детето си. Окуражаването на контакта кожа-до-кожа между майката и бебето веднага след раждането и позволяването на бебето да суче от гърдата, ще помогне за заздравяването на връзката майка-бебе и ще стимулира отделянето на мляко. Сукателните движения на бебето също ще стимулират освобождаването на окситоцин, което благоприятства отделянето на плацентата и маточните контракции по време на третата фаза на раждането.
Нуждата на майката от почивка след раждането може да бъде удоволетворена по-късно; всъщност почивката ще бъде подпомогната от първоначалния близък контакт с нейното бебе по време на първия половин час и нататък. След това новороденото трябвя да бъде почистено и подсушено — къпане не е необходимо — и да бъде положено върху корема на майката, за да може тя да го постави на гърда. Рутинното прилагане на сребърен нитрат или антибиотични капки за очи като превенция срещу конюнктивит може да бъде отложено с петнадесет или повече минути, за да не се попречи на контакта очи-в-очи между майката и бебето. Детето трябва да остане близо до майката по време на престоя в родилната зала.
Очевидно е, че подобни практики не са възможни в случай на цезарово сечение или други сериозни хирургически интервенции. Въпреки всичко, принципът на позволяване на близък контакт между майка и бебе възможно най-скоро след раждането, остава непроменен.
Предложения:
Специално внимание трябва да бъде отделено за осигуряването на уютна обстановка и създаването на физически и емоционален комфорт за майката по време на раждането. Нуждата от седативи, аналгетици и упойки през този период би трябвало да бъде внимателно разгледана на базата на индивидуалността на майката и бебето. Близкият контакт между майката и бебето трябва да бъде окуражен непосредствено след раждането.
Грижа за новороденото
Грижата за новороденото през първите 2 или 3 дни от живота и особено начинът, по който се храни, оказват много силно влияние върху качеството на кърменето. Родилното тегло на бебето би трябвало да бъде въведено в таблица, която да служи като важна отправна точка за майката и здравния работник за целите на последващите грижи.
Споделяне на обща стая
Контактът кожа-до-кожа и този очи-в-очи между майката и бебето, установени веднага след раждането, трябва да бъдат запазени, а майката следва да има неограничен достъп до детето си. По тази причина споделянето на обща стая би трябвало да замени практиката майката и бебето да бъдат разделяни, а „свижданията” да стават по график. Споделянето на обща стая има редица важни предимства пред разделянето на бебетата от майките им. Например, то благоприятства свързването/бондинга/, дава възможност за кърмене при поискване и позволява по-близък контакт с бащата и други членове на семейството.
Рискът от неонатална инфекция, който е от основно значение, всъщност е по-нисък в стаята на майката, отколкото в изолираното пространство на детското отделение, където могат да възникнат сериозни епидемии. Съхраняването на контакта майка-бебе, установен непосредствено след раждането, спомага колонизирането на бебешката кожа и стомашно-чревния тракт с микроорганизмите на майката, които имат тенденция да бъдат непатогенни и срещу които се съдържат антитела в кърмата. По този начин бебето едновременно е изложено на и защитено от организми, срещу които едва на по-късен етап в живота ще бъде изграден активен имунитет.
За сравнение, децата, държани в детско отделение, са изложени на бактериите на болничния персонал – микроорганизми, които като цяло са по-патогенни и често са резистентни на много антимикробни лекарства и срещу които майчиното мляко не притежава специфични антитела. Това обяснява лекотата, с която кожни заболявания, респираторни и стомашно-чревни инфекции, се развиват в такава среда. Споделянето на обща стая също така елиминира необходимостта персоналът да транспортира бебетата от и до стаите на майките, понякога намиращи се на големи разстояния в рамките на болницата или клиниката, а това би позволило на персонала да се заеме с други задачи.
Има редица начини за организация на споделянето на обща стая в зависимост от плана на конкретното родилно отделение или болница. Действащият принцип е да се позволи на майката свободен и лесен достъп до бебето й посредством близко съседство, независимо дали новороденото споделя майчиното легло, което предлага някои важни предимства, или пък е в друго легло в същата стая.
Хранене
На бебето трябва да бъде позволено да суче свободно, често и без график. Това ще осигури всички предимства на коластрата, която е изключително важна в имунологичен аспект (предпазва от често срещани заболявания), по отношение на храненето (осигурява витамини и минерали) и развитието (обезпечава съзряването на чревната лигавица).
Честото сукане и изпразване на гърдите също така благоприятстват по-доброто и по-бързото установяване на лактацията. Силното засукване е мощен стимул за секрецията на пролактин и окситоцин, което респективно инициира млечната секреция и стимулира рефлекса на потичането, правещ майчиното мляко достъпно за бебето, в допълнение към засилването на постпарталните маточни контракции и инволюция (възвръщане на матката към нормалната си форма). Правилното позициониране на новороденото на гърдата е важно, за да може достатъчно голяма част от гърдата да бъде поета в устата и да се осигури задоволително наличие на мляко и ефикасното му преминаване; в допълнение, то улеснява храненето и помага за предпазване от разранени и нацепени зърна и препълване на гърдите.
Изключителното кърмене би трябвало да бъде норма. Обичайно на бебетата не би трябвало да се дава орално нищо друго освен кърма по време на престоя им в болницата или клиниката. Предлагането на вода от шише с биберон, билкови чайове, глюкоза или, още по-лошо, адаптирани млека, не само е излишно в хранително отношение, но и намалява сукателните способности на новороденото, а следователно и лактационните стимули за майката. Нещо повече, подобни практики повишават риска от инфекция, а в случая на употреба на изкуствено мляко — на обостряне чувствителността на бебето към кравешките млечни протеини.
При нормални условия естествените енергийни и водни запаси са достатъчни за изхранването на новороденото през първите няколко дни от живота, докато лактацията бъде напълно установена. По тази причина е препоръчително държането на бебето в топла и не прекалено суха среда, за да бъде предпазено от ненужни енергийни загуби поради студ или загуба на вода заради потене.
Само малки количества заместител на кърма са нужни обикновено в болничните заведения за малкото бебета, които не могат да бъдат кърмени. Осигуряването им за децата в нужда не би следвало да пречи на поощряването на кърменето за мнозинството.
Предложения:
Родилното тегло на всяко бебе би трябвало да бъде нанасяно в таблица на растежа. Споделянето на обща стая би трябвало да бъде нормата за всички здрави новородени и майките би следвало да бъдат окуражавани да кърмят децата си при поискване. Изключителното кърмене трябва да бъде поощрявано, а на новородените не трябва да се предлагат никакви други храни и течности, освен в случаите на медицински индикации.
Изписване и последваща грижа
Фактът, че толкова много бебета напускат болниците и клиниките вече захранени с шише с биберон допринася значително за отлива от кърменето. Храненето от шише може да бъде въведено с най-добри намерения и дори да бъде приемано като временна мярка, докато кърменето бъде здраво установено. Всъщност, то играе ролята на потенциална заплаха срещу успешното начало и поддържане на лактацията посредством намаляване честотата и силата на засукването на новороденото. Често резултатът е, че майките са окуражени да продължат с изкуственото хранене, започнато в здравната институция.
Основни напътствия
Майките трябва да бъдат информирани, че редуването на изкуствен стимул (гумено зърно) и естествен стимул (гърда) само обърква оралния отклик на бебетата им. Тъй като сукането от гумено зърно е по-лесно, мускулите на бузите отслабват и желанието за гърда се изгубва. За да се избегне всяко намаляване на производството на мляко поради слабо сукане, нито изкуствени зърна, нито биберони (наричани още залъгалки) трябва да бъдат давани на кърмените бебета. В редките случаи, когато се налага дохранване, храната може да бъде предлагана с лъжичка, пипета или малка чашка.
Времето, което майката и бебето прекарват в болниците или клиниките след нормално раждане, варира значително – от 12–24 часа в някои случаи до 2–3 дни или дори седмица в други. Лактацията обикновено не е добре установена, а може дори да не е започнала, по времето, когато майката и бебето биват изписани. По тази причина е важно майката, напускайки болницата или клиниката, да има яснота и увереност относно това какво трябва да прави, за да кърми успешно. Ако майката е неопитна, тя трябва да бъде информирана относно рефлекса на потичане и маханизма на лактацията, и да бъде запозната с техниките на кърмене. Трябва да бъде посъветвана как да се грижи за гърдите си и да избягва прекаленото миене, което би могло да доведе до болезнени и разранени зърна. Тя трябва също да бъде окуражена да храни бебето си при поискване и да не предлага нищо различно от кърма. И накрая, в случаите когато кърменето е временно отложено или прекъснато по някаква причина, или когато майката е отделена от бебето си, трябва да й бъде показано как да инициира или поддържа лактацията с други средства.
В много страни жените създават социални групи за подкрепа, за да помагат на майките, които искат да кърмят децата си. Здравните работници би трябвало да подкрепят създаването и функционирането на такива групи, и да насочват към тях майките, особено младите и неопитните, след изписването им от болницата или клиниката. Индивидуалната консултация и здравното образоване и информационни материали, осигурявани от тези групи, могат да послужат като важно допълнение към усилията на здравните работници. Разпространението на подобни материали би трябвало да бъде окуражавано в рамките на здравната система.
Leave a Reply