Къде е бебето ми?

Кампания “Първи контакт”

Първи контакт: кампания за неразделяне на майката и бебето
след раждането и по време на болничния престой

РодилницаПо повод 25 ноем­в­ри, Международния ден за пре­мах­ва­не наси­ли­е­то сре­щу жени­те, гру­па Родилница орга­ни­зи­ра кам­па­ния Първи кон­такт, целя­ща да инфор­ми­ра общес­т­ве­ност­та за зна­чи­мост­та на пър­вия кон­такт меж­ду май­ка­та и бебе­то.

Въпреки мно­жес­т­во­то меди­цин­с­ки про­уч­ва­ния за пол­зи­те от ран­ния кон­такт меж­ду бебе­то и май­ка­та, бъл­гар­с­ки­те бол­ни­ци про­дъл­жа­ват рутин­но да ги раз­де­лят и да нару­ша­ват пра­ва­та на родил­ка­та. В момен­та бебе­та­та се отде­лят от май­ки­те сред­но за 2–6 часа след нор­мал­но раж­да­не и меж­ду 12–48 часа след Цезарово сече­ние. Това про­ти­во­ре­чи на пре­по­ръ­ки­те на Световната здрав­на орга­ни­за­ция бебе­та­та да се дават на май­ки­те в рам­ки­те на 30 мину­ти след раж­да­не­то, а рутин­ни­те про­це­ду­ри да се отла­гат за по-къс­но. Тези пре­по­ръ­ки са под­кре­пе­ни от мно­жес­т­во меди­цин­с­ки изслед­ва­ния от послед­ни­те 30 годи­ни.

Според Конвенцията на ООН за пра­ва­та на дете­то роди­те­ли­те имат пра­во да не бъдат раз­де­ля­ни от дете­то си про­тив тях­на­та воля. В допъл­не­ние, наред­ба от 1996 годи­на на Министерство на здра­ве­о­паз­ва­не­то опре­де­ля, че еди­ни­ят от роди­те­ли­те на дете до 14 годи­ни има пра­во да го придру­жа­ва в бол­ни­ца­та. Това включ­ва и най-мал­ки­те паци­ен­ти, недо­но­се­ни­те бебе­та, чии­то роди­те­ли не биват допус­ка­ни да придру­жат деца­та си.

На насто­я­ща­та стра­ни­ца бъде­щи­те роди­те­ли ще могат да наме­рят инфор­ма­ция за пра­ва­та си, ста­тии за важ­ност­та на пър­вия кон­такт и лич­ни раз­ка­зи. Медицинските спе­ци­а­лис­ти ще могат да наме­рят биб­ли­ог­ра­фия на меди­цин­с­ки изслед­ва­ния по тема­та.

Кампанията се под­кре­пя от Български хел­зинк­с­ки коми­тет, Сдружение “Естествено” и Асоциация на бъл­гар­с­ки­те дули.

  Естествено АБДNND

1 Comment »

  • Катя Спиридонова says:

    Здравейте,

    Много се надя­вам да се напра­ви нещо по въп­ро­са, осо­бе­но за недо­но­се­ни­те деца и тех­ни­те май­ки, или за деца­та с дру­ги проб­ле­ми, кои­то нала­гат да пре­ка­рат вре­ме в кувьоз. Отношението на док­то­ри­те е кош­мар­но в тези слу­чаи. Буквално се нала­га­ше да се моля да ми се даде инфор­ма­ция за бебе­то, да го видя за минут­ка поне. Забранено ми беше да вли­зам в ста­я­та, къде­то го дър­жа­ха. Всеки ден сес­т­ри­те ми обяс­ня­ва­ха, че само док­тор може да ми даде инфор­ма­ция, а док­то­ра все няма­ше вре­ме и все не идва­ше. Това в Шейново, яну­а­ри 2006. Детето не беше няка­къв тежък слу­чай, с проб­ле­ми, но реши­ли бяха да го дър­жат в кувьоз и на кис­ло­род.

    Двете сед­ми­ци след раж­да­не­то му, хем вто­ро дете, бяха най-трав­ми­ра­щия пери­од от живо­та ми, с дъл­ги после­ди­ци. И глав­но зара­ди отно­ше­ни­е­то към мен в бол­ни­ца­та и фак­та, че бях така болез­не­но отде­ле­на от дете­то, през една сте­на, но като в затвор, със забра­на дори да го поглед­на. Детето сега е на 5 и поло­ви­на, в под­гот­ви­тел­на гру­па в учи­ли­ще. Вчера има­ше ново­го­диш­но праз­нен­с­т­во.

    Само да спо­ме­на, че пър­ва­та ми дъще­ря раж­дах в Ню Йорк, и си пред­ста­ве­те само раз­ли­ка­та. Там е точ­но обрат­но­то — кон­так­тът май­ка — бебе е от изклю­чи­тел­но зна­че­ние и се оку­ра­жа­ва неп­ре­къс­на­то. Там също раж­дах със сек­цио, дете­то ми също тряб­ва­ше да бъде изо­ли­ра­но.

    И още нещо — това, че не дават на бащи­те да при­със­т­ват на раж­да­не­то в България, също е греш­но. Вместо да про­ме­нят вече тази нагла­са, че бебе­то е рабо­та само на май­ки­те и баби­те, те про­дъл­жа­ват да дър­жат бащи­те далеч от про­це­са.

    Въобще, првил­но­то е раж­да­не­то да се при­еме най-вече като важ­на стъп­ка за май­ка, бебе и баща, а не като поред­на­та бол­нич­на про­це­ду­ра. Да се напра­ви всич­ко въз­мож­но те да не се изо­ли­рат по това вре­ме, а напро­тив, да им се въз­ла­га още в нача­ло­то отго­вор­ност и учас­тие.

    Последно: Като видях ини­ци­а­ти­ва­та, мно­го се енту­си­а­зи­рах. Обаче като наме­рих под­роб­ност­та за Хелзинския коми­тет, ми се охла­ди енту­си­аз­ма. Като ми се каже Български Хелзински коми­тет се сещам за тези про­тив­ни вещи­ци, кои­то се явя­ват редов­но по теле­ви­зи­я­та, ама тол­ко­ва неп­ри­ят­ни, осо­бе­но една бузес­та, леко пле­ши­ва, коя­то излъч­ва така­ва сту­де­ни­на, висо­ко­ме­рие и без­раз­ли­чие, че едва ли ней­на­та рабо­та има няка­къв реа­лен резул­тат, сил­но се съм­ня­вам да има. Прекалено недо­вол­на и отри­ца­тел­на, за да има зад гър­ба си няка­къв успех.

    Дано дру­ги­те учас­т­ни­ци в кам­па­ни­я­та свър­шат нещо. Успех на тях.

Leave a Reply

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Be nice. Keep it clean. Stay on topic. No spam.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.