Кампания “Първи контакт”
Първи контакт: кампания за неразделяне на майката и бебето
след раждането и по време на болничния престой
По повод 25 ноември, Международния ден за премахване насилието срещу жените, група Родилница организира кампания Първи контакт, целяща да информира обществеността за значимостта на първия контакт между майката и бебето.
Въпреки множеството медицински проучвания за ползите от ранния контакт между бебето и майката, българските болници продължават рутинно да ги разделят и да нарушават правата на родилката. В момента бебетата се отделят от майките средно за 2–6 часа след нормално раждане и между 12–48 часа след Цезарово сечение. Това противоречи на препоръките на Световната здравна организация бебетата да се дават на майките в рамките на 30 минути след раждането, а рутинните процедури да се отлагат за по-късно. Тези препоръки са подкрепени от множество медицински изследвания от последните 30 години.
Според Конвенцията на ООН за правата на детето родителите имат право да не бъдат разделяни от детето си против тяхната воля. В допълнение, наредба от 1996 година на Министерство на здравеопазването определя, че единият от родителите на дете до 14 години има право да го придружава в болницата. Това включва и най-малките пациенти, недоносените бебета, чиито родители не биват допускани да придружат децата си.
На настоящата страница бъдещите родители ще могат да намерят информация за правата си, статии за важността на първия контакт и лични разкази. Медицинските специалисти ще могат да намерят библиография на медицински изследвания по темата.
Кампанията се подкрепя от Български хелзинкски комитет, Сдружение “Естествено” и Асоциация на българските дули.
Здравейте,
Много се надявам да се направи нещо по въпроса, особено за недоносените деца и техните майки, или за децата с други проблеми, които налагат да прекарат време в кувьоз. Отношението на докторите е кошмарно в тези случаи. Буквално се налагаше да се моля да ми се даде информация за бебето, да го видя за минутка поне. Забранено ми беше да влизам в стаята, където го държаха. Всеки ден сестрите ми обясняваха, че само доктор може да ми даде информация, а доктора все нямаше време и все не идваше. Това в Шейново, януари 2006. Детето не беше някакъв тежък случай, с проблеми, но решили бяха да го държат в кувьоз и на кислород.
Двете седмици след раждането му, хем второ дете, бяха най-травмиращия период от живота ми, с дълги последици. И главно заради отношението към мен в болницата и факта, че бях така болезнено отделена от детето, през една стена, но като в затвор, със забрана дори да го погледна. Детето сега е на 5 и половина, в подготвителна група в училище. Вчера имаше новогодишно празненство.
Само да спомена, че първата ми дъщеря раждах в Ню Йорк, и си представете само разликата. Там е точно обратното — контактът майка — бебе е от изключително значение и се окуражава непрекъснато. Там също раждах със секцио, детето ми също трябваше да бъде изолирано.
И още нещо — това, че не дават на бащите да присъстват на раждането в България, също е грешно. Вместо да променят вече тази нагласа, че бебето е работа само на майките и бабите, те продължават да държат бащите далеч от процеса.
Въобще, првилното е раждането да се приеме най-вече като важна стъпка за майка, бебе и баща, а не като поредната болнична процедура. Да се направи всичко възможно те да не се изолират по това време, а напротив, да им се възлага още в началото отговорност и участие.
Последно: Като видях инициативата, много се ентусиазирах. Обаче като намерих подробността за Хелзинския комитет, ми се охлади ентусиазма. Като ми се каже Български Хелзински комитет се сещам за тези противни вещици, които се явяват редовно по телевизията, ама толкова неприятни, особено една бузеста, леко плешива, която излъчва такава студенина, високомерие и безразличие, че едва ли нейната работа има някакъв реален резултат, силно се съмнявам да има. Прекалено недоволна и отрицателна, за да има зад гърба си някакъв успех.
Дано другите участници в кампанията свършат нещо. Успех на тях.