Къде е бебето ми?

Връзката има значение…

Химия на привързаността

Човешките бебета се раж­дат без­по­мощни, с нужда да бъдат изцяло обг­риж­вани и защи­та­вани. За щас­тие те се раж­дат с всички необ­хо­дими инс­т­ру­менти и „инс­т­рук­ции”, с които да пос­тиг­нат подобна грижа и да ста­нат оби­чана и оби­чаща част от сво­ите семейс­тва и общес­тва. Вро­де­ните нер­вни и хор­мо­нални вза­и­мо­дейс­т­вия, пома­гащи на роди­теля и детето в този про­цес, са измежду най-мощните в при­ро­дата. Хормоналните знаци са ясни и неп­ре­о­до­лими и нашите инс­тин­кти могат да ни дадат всички под­хо­дящи отго­вори. Ако не поло­жат огромни уси­лия да избяг­ват и пре­неб­рег­ват подобни под­тици, роди­те­лите по естес­т­вен начин ще след­ват насо­ките на сво­ите нев­рони и хор­мони, отг­леж­дайки бебета си в бли­зък физи­чески контакт.

Вед­нъж родено, сис­те­мите за хор­мо­на­лен кон­т­рол и мозъч­ните синапси на бебето започ­ват трайно да се орга­ни­зи­рат спо­ред човеш­ките вза­и­мо­дейс­т­вия, които то пре­жи­вява. Ненуж­ните мозъчни рецеп­тори и нер­вни пътеки отпа­дат, а под­хо­дя­щите за даде­ната среда се подсилват.

Окси­то­цин: хор­мо­нът на връзката

Окси­то­ци­нът е хими­чески пра­те­ник, изп­ра­щан от мозъка пре­димно в отго­вор на соци­а­лен кон­такт, но него­вото осво­бож­да­ване е осо­бено отяв­лено при кон­такта кожа-до-кожа. Освен че носи ползи за здра­вето, тази хор­мо­но­по­добна суб­с­тан­ция под­по­мага съз­да­ва­нето на модели на при­вър­з­ване и пре­диз­виква жела­ние за по-нататъшен кон­такт с инди­вида, про­во­ки­ращ ней­ното отделяне.

Когато про­це­сът е нео­без­по­ко­я­ван, окси­то­ци­нът е един от основ­ните инс­т­ру­менти на при­ро­дата за изг­раж­дане на май­ката. Поради висо­ките нива на ест­ро­ген („жен­с­кият хор­мон”) през бре­мен­ността, броят на окси­то­ци­но­вите рецеп­тори в мозъка на бре­мен­ната жена се умно­жава дра­ма­тично към края на бре­мен­ността й. Това прави май­ката силно чув­с­т­ви­телна към нали­чи­ето на окси­то­цин. Тези рецеп­тори се уве­ли­ча­ват в частта от ней­ният мозък, която пре­диз­виква май­чин­с­кото поведение.

Пър­вото по-съществено сек­ре­ти­ране на окси­то­цин е след започ­ване на раж­да­нето. Ако се налага раж­дане с цеза­рово сече­ние, поз­во­ля­ва­нето на раж­да­нето да започне от само себе си гаран­тира извес­тна сек­ре­ция на този хор­мон на връз­ката (и оси­гу­рява една пос­ледна доза анти­тела за бебето през пла­цен­тата). Пре­ми­на­ва­нето през родил­ния канал допъл­ни­телно пови­шава нивата на окси­то­цин у май­ката и бебето.

Висо­кото ниво на окси­то­цин е при­чи­ната май­ката да опоз­нае уни­кал­ната миризма на сво­ето ново­ро­дено и вед­нъж прив­ле­чена от нея, да я пред­по­чита пред мириз­мата на всички оста­нали бебета. По подо­бен начин бебето е запа­ме­тило майка си и от бли­зостта си с нея изв­лича спо­койс­т­вие и нама­ля­ване на бол­ката. При раж­да­нето си ново­ро­де­ното вече е запа­ме­тило мириз­мата на амни­о­тич­ната си теч­ност. Тази запа­ме­тена миризма му помага да намери май­чи­ното зърно, което има подо­бен, но леко раз­ли­ча­ващ се мирис. В дните след раж­да­нето ново­ро­де­ното може да бъде успо­ко­ено от мириса на тази течност.

Пос­те­пенно през след­ва­щите дни бебето започва да пред­по­чита мириз­мата на май­чи­ните гърди, но това про­дъл­жа­ващо запа­ме­тя­ване на май­ката не е свър­зано с хра­не­нето. Всъщ­ност изкус­т­вено хра­не­ните бебета са прив­ли­чани повече от мириз­мата на май­чи­ната гръд (в лабо­ра­торни тес­тове), откол­кото от тази на адап­ти­ра­ното мляко, дори и две сед­мици след раждането.

Вли­я­ейки на май­чин­с­кото пове­де­ние и сти­му­ли­райки „сли­за­нето“ на мля­кото (поз­во­ля­ване на мля­кото да тече) по време на кър­мене, окси­то­ци­нът прави пър­вите опити за кър­мене естес­т­вени. Опи­тите за кър­мене в пър­вия час след раж­да­нето пре­диз­вик­ват скок на окси­то­цина до изк­лю­чи­телно високи нива и у май­ката, и у бебето. Май­ките, които отла­гат пър­вото кър­мене, губят част от тази изк­лю­чи­телно висока доза окси­то­цин, пред­ви­дена за момента непос­ред­с­т­вено след раж­да­нето. Мощ­ното пър­во­на­чално вза­имно запа­ме­тя­ване между май­ката и бебето служи главно за да могат да се раз­поз­на­ват в часо­вете и дните след раждането.

И все пак въз­мож­ността за дожи­вотна връзка и любов не е загу­бена, дори и този пър­во­на­ча­лен про­зо­рец да е изпус­нат. След раж­да­нето май­ката про­дъл­жава да про­из­вежда високи нива на окси­то­цин вслед­с­т­вие на кър­ме­нето и дър­жа­нето на бебето си, а нивата зави­сят от коли­чес­т­вото подобни кон­такти. Това хор­мо­нално със­то­я­ние оси­гу­рява чув­с­тво на спо­койс­т­вие и бла­го­по­лу­чие. Окси­то­ци­но­вите нива са по-високи при изк­лю­чи­телно кър­ме­щите майки, откол­кото при тези, даващи добавка. Под ран­ното вли­я­ние на окси­то­цина нер­вни съе­ди­не­ния в някои дялове на май­чи­ния мозък пре­тър­пя­ват реор­га­ни­за­ция, „запе­чат­вайки“ ней­ното май­чин­ско поведение.

Докато е на лице кон­такт между май­ката и ново­ро­де­ното, окси­то­ци­нът прави май­ката по-грижовна, готова да угажда на дру­гите, отк­лик­ваща на чув­с­т­вата им и спо­собна да раз­поз­нава невер­бал­ните знаци по-лесно. Про­дъл­жи­тел­ното кър­мене също засилва този ефект. С висо­ките нива на окси­то­цин май­чи­ните при­о­ри­тети се про­ме­нят и мозъ­кът й вече не изп­раща сиг­нали, под­тик­ващи я да се „гласи” с цел да прив­лече пар­т­ньор, а от там и бре­мен­ност. Сега след като детето е вече съз­да­дено, май­чи­ните навици да се „гласи” са насо­чени към бебето. Демон­с­т­ри­рано е, че висо­кият окси­то­цин при жен­с­ката насочва ней­ните пред­по­чи­та­ния към мъж­каря, който е нао­коло по време на него­вия пик (една добра при­чина за тат­кото да е нао­коло по време и след раж­да­нето). Про­дъл­жи­тел­ното под­дър­жане на високи нива на окси­то­цин при май­ката, бащата или бебето също така доп­ри­нася за по-ниско кръвно наля­гане и пони­жена сър­дечна чес­тота, както и за някои арте­ри­ални корек­ции и по този начин нама­лява в дъл­гос­ро­чен план риска от сър­дечно заболяване.

Въп­реки че бебето про­из­вежда свой соб­с­т­вен окси­то­цин в отго­вор на кър­ме­нето, май­ката също му пре­дава такъв чрез кър­мата. Това под­по­мага про­дъл­жи­тел­ната релак­са­ция и бли­зост между май­ката и бебето. По-непостоянно сек­ре­ти­ране на окси­то­цин се наб­лю­дава при хра­не­ните с шише бебета, но опре­де­лено нивото му е по-високо при бебе, хра­нено с шише в прег­ръд­ките на роди­тел, откол­кото при такова, на което шишето се подава от разстояние.

Под­дър­жа­нето на пос­то­я­нен теле­сен кон­такт и други обг­риж­ващи дейс­т­вия от роди­те­лите про­из­веж­дат пос­то­янни, високи нива на окси­то­цин у бебето, което в отго­вор доп­ри­нася за по-слабата му реак­ция на стрес хор­мо­ните. Мно­гоб­ройни пси­хо­ло­ги­чески про­уч­ва­ния показ­ват, че в зави­си­мост от роди­тел­с­ките прак­тики про­из­ти­ча­щите високи или ниски нива на окси­то­цин ще кон­т­ро­ли­рат трай­ната орга­ни­за­ция на мозъч­ния дял на бебето, отго­во­рен за спра­вя­нето със стреса, което ще доведе до трайни „ста­билно при­вър­зани” и „нес­та­билни” харак­те­рис­тики при под­рас­т­ва­щия и зре­лия инди­вид. Такива нес­та­билни харак­те­рис­тики включ­ват анти­со­ци­ално пове­де­ние, агре­сия, зат­руд­не­ния при съз­да­ване на трайни връзки с пар­т­ньор, умс­т­вени забо­ля­ва­ния и неу­ме­ние за спра­вяне със стреса.

Когато ново­ро­де­ното не полу­чава редовна окситоцин-произвеждаща отк­лик­ваща на нуж­дите му грижа, него­вият отго­вор на среса се изра­зява в пови­шени нива на стрес-хормона кор­ти­зол. Според био­хи­мични изс­лед­ва­ния хро­нично висо­ките нива кор­ти­зол при ново­ро­де­ните и про­из­ти­ча­щите от това хор­мо­нални и фун­к­ци­о­нални нас­т­ройки се асо­ци­и­рат с трайни про­мени в мозъка, които водят до пови­шена подат­ли­вост на стрес през целия живот — като нап­ри­мер пови­шени кръвно наля­гане и сър­де­чен ритъм. Май­ките също могат да изв­ле­кат полза от нама­ля­ва­щото стреса вли­я­ние на окси­то­цина – майки, които кър­мят, про­из­веж­дат зна­чи­телно по-малко стрес-хормон в срав­не­ние с хра­не­щите с шише.

И бащите не са оста­вени извън окси­то­ци­но­вото урав­не­ние. Дока­зано е, че и нивата на бащи­ния окси­то­цин се покач­ват с приб­ли­жа­ване края на бре­мен­ността на пар­т­ньор­ката му. Когато бащата пре­карва про­дъл­жи­телно време в кон­такт с ново­ро­де­ното, окси­то­ци­нът го под­тиква да е по-въвлечен в гри­жите за него, като едното засилва дру­гото. Окси­то­ци­нът при бащата също така пови­шава инте­реса му към физи­чески (не неп­ре­менно сек­су­а­лен) кон­такт с май­ката. Така при­ро­дата намира начин бащата да поже­лае да бъде отда­дена и удов­лет­во­рена част от семей­ната кар­тина чрез анга­жи­ране с бебето.

С него­вата мощ окси­то­ци­нът е един­с­т­вен по рода си сред много други хими­чески вещес­тва, с които при­ро­дата си служи с цел бебето да намери любовта и гри­жата, от които се нуждае.

Вазоп­ре­син и закрила

Въп­реки, че е нали­чен и акти­вен при май­ката и бебето по време на съз­да­ва­нето на връз­ката между тях, вазоп­ре­си­нът играе много по-голяма роля при бащата. Този хор­мон про­во­кира мозъчна реор­га­ни­за­ция към бащин­ско пове­де­ние, когато мъжът съжи­тел­с­тва с бре­мен­ната майка. Бащата става по-отдаден на пар­т­ньор­ката си и се държи закрилнически.

Про­из­веж­дан в отго­вор на бли­зост и допир, вазоп­ре­си­нът под­по­мага засил­ва­нето на връз­ката между бащата и май­ката, помага на бащата да раз­поз­нае и да се при­върже към бебето и го кара да пред­по­чита да бъде част от семейс­т­вото вместо сам. Спечелил си е репу­та­ци­ята на „хор­мон на моно­га­ми­ята”. Д-р Тереза Крен­шоу, автор на „Алхи­мия на любовта и страстта”, казва: „Тестостеронът иска да излезе да ловува, вазоп­ре­си­нът иска да си остане у дома”. Тя също така описва вазоп­ре­си­нът като смек­ча­ващ мъж­кото сек­су­ално поведение.

Вазоп­ре­си­нът под­силва пре­диз­вик­ва­ната от тес­тос­те­рона бащина склон­ност да защи­тава пар­т­ньор­ката и детето си, но смек­чава агре­си­ята му, пра­вейки го по-разумен и по-малко краен. Про­во­ки­райки по-рационално и не тол­кова непос­то­янно мис­лене, този хор­мон е в осно­вата на чув­с­т­ви­тел­ната бащин­ска роля, оси­гу­ря­вайки както ста­бил­ност, така и бдителност.

Про­лак­тин и поведение

Про­лак­тин се про­из­вежда от всички здрави хора по време на сън, под­по­ма­гайки под­дър­жа­нето на реп­ро­дук­тив­ните органи и имун­ните фун­к­ции. При май­ката про­лак­ти­нът се про­из­вежда в резул­тат на сука­нето и доп­ри­нася както за про­из­вод­с­т­вото на мляко, така и за май­чин­с­кото пове­де­ние. Про­лак­ти­нът отпуска май­ката и в ран­ните месеци след раж­да­нето съз­дава един вид умора по време на кър­мене, така че тя да няма жела­ние вед­нага да скочи и да се заеме с други неща.

Про­лак­ти­нът сти­му­лира гри­жов­ното пове­де­ние и с тече­ние на вре­мето насочва мозъка към реор­га­ни­за­ция, която бла­гоп­ри­ят­с­тва такова пове­де­ние. Бащи­ните нива на про­лак­тин започ­ват да се уве­ли­ча­ват по време на бре­мен­ността на май­ката, но най-големият скок при мъжа се случва след доста дни съжи­тел­с­тво с бебето.

В резул­тат на хор­мо­нално дири­жи­ра­ните мозъчни реор­га­ни­за­ции по време на бащин­с­т­вото, моде­лите на сек­ре­ти­ране на про­лак­тина се про­ме­нят. Дока­зано е, че бащите сек­ре­ти­рат про­лак­тин като отго­вор на зап­лаха от непоз­нат, докато това не е така при мъжете, които нямат деца. От друга страна кър­ме­щите майки не отде­лят про­лак­тин в резул­тат на силен шум, докато без­дет­ните жени го пра­вят. При децата и роди­те­лите без деца ско­ко­вете в про­лак­ти­но­вите нива са свър­зани с нивата на стрес, така че той обик­но­вено е счи­тан за стрес-хормон. При роди­те­лите той служи като хор­мон на родителството.

Пови­ше­ните нива про­лак­тин при кър­ме­щата майка и във­ле­че­ния баща водят до извес­тно нама­ля­ване на нивата на тес­тос­те­рона, което от своя страна нама­лява тях­ното либидо (но не и сек­су­ал­ното им фун­к­ци­о­ни­ране). Тяхната пло­до­ви­тост също може да бъде вре­менно нама­лена. Това нама­ля­ване на сек­су­ал­ната актив­ност и на пло­до­ви­тостта са изцяло с оглед на ново­ро­де­ното, оси­гу­ря­вайки дос­та­тъчно роди­тел­ско вни­ма­ние и енер­гия. Когато бащата учас­тва активно в гри­жите за бебето заедно с май­ката, би тряб­вало да има съот­вет­с­т­вие в жела­ни­ята и на два­мата и окси­то­ци­нът, заедно с дру­гите хими­чески агенти, под­си­гу­рява заси­лена връзка и не-сексуален инте­рес между тях, което пък служи за запаз­ва­нето на втори отда­ден гле­дач за бебето.

Опи­о­иди и отплата

Опи­о­идите (хор­мони на удо­вол­с­т­ви­ето) са естес­т­вени мор­фи­но­по­добни вещес­тва, съз­да­вани в телата ни. Те нама­ля­ват усе­ща­нето за болка и пови­ша­ват усе­ща­нето за въо­ду­шев­ле­ние. Социалните кон­такти, най-вече допи­рът и по-специално този между роди­тел и дете, сти­му­ли­рат сек­ре­ти­ра­нето на опи­о­иди, които съз­да­ват при­ятни усе­ща­ния, под­по­ма­гащи при­вър­з­ва­нето. Пред­по­чи­та­ния за мирис, вкус, дви­же­ние и дори за място могат да се поя­вят в резул­тат на въз­дейс­т­ви­ето на опи­о­идите по време на при­я­тен кон­такт, евен­ту­ално и пог­лед към лицето на оби­чан човек сти­му­лира тях­ното про­из­вод­с­тво. Опи­о­идите, про­из­веж­дани в дет­с­кия мозък като усло­вен отго­вор на топла роди­тел­ска прег­ръдка и целувка, могат ефи­касно да помог­нат за нама­ля­ване на бол­ката от падане или разочарование.

Родителите се „нау­ча­ват” да се нас­лаж­да­ват на бла­гот­ворни дей­ности като кър­мене и гуш­кане, а бебе­тата се „нау­ча­ват” да се нас­лаж­да­ват на това да бъдат носени, гуш­кани, люляни и всичко това е в резул­тат на опи­о­идите. Бебе­тата се нуж­даят от мляко и опи­о­идите са тях­ната наг­рада от при­ро­дата за полу­ча­ва­нето му, осо­бено при начал­ните опити. Пър­вите моменти на сукане орга­ни­зи­рат нер­вни пътища в мозъка на ново­ро­де­ното, под­тик­ващи го да про­дъл­жава с тази дей­ност. Това е и при­чи­ната кър­ме­ните бебета поня­кога да имат проб­леми, ако в родил­ното отде­ле­ние им се дава мляко с шише – ран­ното даване на шише съз­дава обър­к­ващи асо­ци­а­ции за удо­вол­с­т­вие еднов­ре­менно и към бибе­рона, и към май­чи­ните зърна. Всъщ­ност всяко слу­чайно усе­щане, изпи­тано по време на люле­ене, докос­ване и хра­нене, което не е вредно, може да стане част от усе­ща­нето за при­вър­за­ност на детето и да носи ком­форт. Това би могло да бъде топ­ли­ната на май­чи­ното тяло, бащи­ните гърди, баби­ната нежна прис­пивна песен, оде­ялце или дър­ве­ната решетка на дет­с­кото креватче.

Про­дъл­жи­тел­ното под­дър­жане на високи нива на про­лак­тина в при­вър­за­ния роди­тел сти­му­лира опи­о­ид­ната сис­тема, под­сил­вайки близ­ките любящи семейни вза­и­мо­от­но­ше­ния повече от всичко друго. Подобно на коде­ина и мор­фина, към естес­т­ве­ните опи­о­иди може да се наб­лю­дава при­вик­ване, което да намали за извес­тно време нивото на удов­лет­во­ре­ност от раз­лични дей­ности. Но това не е проб­лем за при­вър­за­ните роди­тели и бебета, защото по-високите нива на окси­то­цин, осо­бено про­из­ве­де­ният под вли­я­ни­ето на чест или про­дъл­жи­те­лен теле­сен кон­такт, всъщ­ност под­тис­кат при­вик­ва­нето към опи­о­идите, запаз­вайки усе­ща­нето за удов­лет­во­ре­ност от под­дър­жа­нето на близки семейни отно­ше­ния. От друга страна при­е­ма­нето на изкус­т­вени опи­о­идни лекар­с­тва измес­тва мозъч­ната нужда от семейни контакти.

При вече уста­но­вена силна опи­о­идна връзка раз­дя­лата може да бъде емо­ци­о­нално раз­с­т­рой­ваща, а при бебето веро­ятно дори физи­чески неп­ри­ятна при спа­да­нето на нивата на опи­о­идите в мозъка — подобно на сим­п­то­мите при отказ­ва­нето от кокаин и хероин. Когато нивата на опи­о­идите спад­нат, роди­те­лят може да почув­с­тва нужда да се при­бере вкъщи, да подържи бебето, а бебето — да започне да плаче за топла роди­тел­ска прег­ръдка. Поня­кога замес­т­ващи пове­де­ния могат да бъдат от помощ. Смукане на палеца нап­ри­мер може да донесе извес­тно облек­че­ние при час­тично и пълно лиша­ване от човешко или гумено зърно и може дори да пре­диз­вика за извес­тно време усе­ща­ния, подобни на изпит­ва­ните под вли­я­ние на опиоидите.

Норе­пи­неф­рин и учене

Кър­ме­нето също така води до про­из­вод­с­тво на допа­мин и него­вия про­дукт — норе­пи­неф­рин (адре­на­лин), които спо­ма­гат за запаз­ва­нето на някои от въз­дейс­т­ви­ята на ран­ното при­вър­з­ване. Те под­сил­ват енер­ги­ята и бди­тел­ността, както и някои от удо­вол­с­т­ви­ята от привързаността.

Норе­пи­неф­ри­нът помага за орга­ни­зи­ране на сис­те­мата за кон­т­рол на стреса у ново­ро­де­ното, както и на други важни хор­мо­нални сис­теми за кон­т­рол в съот­вет­с­т­вие с естес­т­вото на ран­ното отг­леж­дане. Той под­по­мага изу­ча­ва­нето на сре­дата и по-специално уче­нето чрез запа­ме­тя­ване, което се извър­шва чрез окси­то­цина, опи­о­идите и други хими­чески влияния.

Феромони и пър­вични инстинкти

Как тялото на мъжа раз­бира, че трябва да започне хор­мо­нални про­мени, когато живее с бре­менна жена? Как може ново­ро­де­ното точно да усети май­чи­ните „миризми”, които въз­рас­тен едва долавя? Отго­во­рът е феро­мони. Освен всичко оста­нало, феро­мо­ните са сте­ро­идни хор­мони, про­из­веж­дани от кожата ни. Телата ни са инс­тин­к­тивно прог­ра­ми­рани да реа­ги­рат по съот­ве­тен начин, когато усе­тим тези феро­мони около нас.

Ново­ро­де­ните са много по-чувствителни към феро­мо­ните от въз­рас­т­ните. Нес­по­собни да отго­во­рят на вер­бални или много други знаци, те оче­видно зави­сят от това при­ми­тивно сетиво, което кон­т­ро­лира голяма част от пове­де­ни­ето на по-низшите животни. Най-вероятно пър­во­на­чал­ното запа­ме­тя­ване на миризми и феро­мони от бебето не е само въп­рос на пред­по­чи­та­ние на роди­тел­с­ките миризми, но е и начин, чрез който при­ро­дата кон­т­ро­лира мозъч­ната орга­ни­за­ция и хор­мо­нал­ната сек­ре­ция с цел най-добрата адап­та­ция на бебето към обк­ръ­жа­ва­щата го среда. По този начин най-ранните, най-примитивните пре­жи­вя­ва­ния на бебето са свър­зани с по-висши уме­ния, като раз­поз­на­ване на лица и емо­ци­о­нално раз­поз­на­ване. Чрез тях бебето най-вероятно се нау­чава да усеща нивото на стрес у човека, който се грижи за него — нап­ри­мер когато май­ката изпитва страх или радост. Част от стра­да­ни­ето на бебето при раз­дяла може да бъде при­чи­нено от изгу­бе­ното чрез роди­теля усе­щане за безо­пас­ността на обк­ръ­жа­ва­щата го среда. Разбира се друго пър­вично усе­щане, на което ново­ро­де­ното отго­варя добре, е допи­рът и съот­ветно телес­ните миризми и феро­мони могат да бъдат усе­тени само, когато хората са физи­чески много близо един до друг.

От какво се нуж­дае све­тът сега…

Ново­ро­де­ните обик­но­вено пла­чат, когато са оста­вени да лежат сами. Ако си поз­во­лим да слу­шаме, нашите нев­рони и хор­мони ни под­с­каз­ват пра­вил­ния отго­вор. Бебе­тата са съз­да­дени така, че да бъдат хра­нени често по начин, който изис­ква кон­такт кожа-до-кожа, дър­жане и ори­ен­ти­ране по изра­же­ни­ето на лицето. Като резул­тат от подобни дейс­т­вия и у бебето, и у роди­теля нас­тъп­ват бла­гот­ворни, трайни мозъчни про­мени. Когато зна­ците са взети под вни­ма­ние, нарас­тва задо­во­ле­ното май­чин­ско пове­де­ние. Подоб­ря­ва­нето на бащин­с­кото пове­де­ние е също така обез­пе­чено. Участието на бащата спо­мага за него­вото по-нататъшно във­ли­чане и съз­дава съг­ла­сие между бащата и май­ката. Честата бли­зост и допир между бебето и роди­те­лите може да съз­даде мощна семейна свър­за­ност с много дъл­гос­рочни ползи.

Тъжното е, че в тече­ние на пос­лед­ното сто­ле­тие роди­те­лите са оку­ра­жа­вани от обу­чени от индус­т­ри­ята екс­перти да пре­неб­рег­ват всеки свой инс­тинкт към отго­вор на мощ­ните уроци по роди­тел­с­тво на бебето. Пси­хо­лози, нев­ро­лози и био­хи­мици сега пот­вър­диха това, което много от нас инс­тин­к­тивно подо­зи­раха: че много от пол­зите на роди­тел­с­т­вото са про­пус­нати по пътя и че поко­ле­ния деца веро­ятно са изпус­нали важни пре­и­му­щес­тва за цял живот.

Биб­ли­ог­ра­фия

  1. T.R. Insel, “Oxytocin — a neuropeptide for affiliation: evidence from behavioral, receptor autoradiographic, and comparative studies,” Psychoneuroendocrinology 17, no. 1 (1992): 3–35.
  2. H. Varendi et al., “Soothing effect of amniotic fluid smell in newborn infants,” Early Hum Dev (Estonia) 51, no. 1 (Apr 1998): 47–55.
  3. R.H. Porter et al., “An assessment of the salient olfactory environment of formula-fed infants,” Physiol Behav 50, no. 5 (Nov 1991): 907–11.
  4. S.S. Knox and K. Uvnas-Moberg, “Social isolation and cardiovascular disease: an atherosclerotic pathway?” Psychoneuroendocrinology 23, no. 8 (Nov 1998): 877–90.
  5. M. Altemus et al., “Suppression of hypothalamic-pituitary-adrenal axis responses to stress in lactating women,” J Clin Endocrinol Metab 80, no. 10 (Oct 1995): 2965–9
  6. R.S. Bridges, “The role of lactogenic hormones in maternal behavior in female rats,” Acta Paediatr Suppl 397 (Jun 1994): 33–9.
  7. G.L. Kovacs et al., “Oxytocin and addiction: a review,” Psychoneuroendocrinology (Hungary) 23, no. 8 (Nov 1998): 945–62.
  8. G.W. Kraemer et al., “A longitudinal study of the effect of different social rearing conditions on cerebrospinal fluid norepinephrine and biogenic amine metabolites in rhesus monkeys,” Neuropsychopharmacology 2, no. 3 (Sep 1989): 175–89

Leave a Reply

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Be nice. Keep it clean. Stay on topic. No spam.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.