Къде е бебето ми?

Връзката има значение…

Химия на привързаността

Човешките бебе­та се раж­дат без­по­мощ­ни, с нуж­да да бъдат изця­ло обгриж­ва­ни и защи­та­ва­ни. За щас­тие те се раж­дат с всич­ки необ­хо­ди­ми инс­т­ру­мен­ти и „инс­т­рук­ции”, с кои­то да постиг­нат подоб­на гри­жа и да ста­нат оби­ча­на и оби­ча­ща част от сво­и­те семейс­т­ва и общес­т­ва. Вродените нер­в­ни и хор­мо­нал­ни вза­и­мо­дейс­т­вия, пома­га­щи на роди­те­ля и дете­то в този про­цес, са измеж­ду най-мощ­ни­те в при­ро­да­та. Хормоналните зна­ци са ясни и неп­ре­о­до­ли­ми и наши­те инс­тин­к­ти могат да ни дадат всич­ки под­хо­дя­щи отго­во­ри. Ако не поло­жат огром­ни уси­лия да избяг­ват и пре­неб­рег­ват подоб­ни под­ти­ци, роди­те­ли­те по естес­т­вен начин ще след­ват насо­ки­те на сво­и­те нев­ро­ни и хор­мо­ни, отглеж­дай­ки бебе­та си в бли­зък физи­чес­ки контакт.

Веднъж роде­но, сис­те­ми­те за хор­мо­на­лен кон­т­рол и мозъч­ни­те синап­си на бебе­то започ­ват трай­но да се орга­ни­зи­рат спо­ред човеш­ки­те вза­и­мо­дейс­т­вия, кои­то то пре­жи­вя­ва. Ненужните мозъч­ни рецеп­то­ри и нер­в­ни пъте­ки отпа­дат, а под­хо­дя­щи­те за даде­на­та сре­да се подсилват.

Окситоцин: хормонът на връзката

Окситоцинът е хими­чес­ки пра­те­ник, изпра­щан от мозъ­ка пре­дим­но в отго­вор на соци­а­лен кон­такт, но него­во­то осво­бож­да­ва­не е осо­бе­но отяв­ле­но при кон­так­та кожа-до-кожа. Освен че носи пол­зи за здра­ве­то, тази хор­мо­но­по­доб­на суб­с­тан­ция под­по­ма­га съз­да­ва­не­то на моде­ли на при­вър­з­ва­не и предиз­вик­ва жела­ние за по-ната­тъ­шен кон­такт с инди­ви­да, про­во­ки­ращ ней­но­то отделяне.

Когато про­це­сът е нео­без­по­ко­я­ван, окси­то­ци­нът е един от основ­ни­те инс­т­ру­мен­ти на при­ро­да­та за изграж­да­не на май­ка­та. Поради висо­ки­те нива на ест­ро­ген („жен­с­ки­ят хор­мон”) през бре­мен­ност­та, бро­ят на окси­то­ци­но­ви­те рецеп­то­ри в мозъ­ка на бре­мен­на­та жена се умно­жа­ва дра­ма­тич­но към края на бре­мен­ност­та й. Това пра­ви май­ка­та сил­но чув­с­т­ви­тел­на към нали­чи­е­то на окси­то­цин. Тези рецеп­то­ри се уве­ли­ча­ват в част­та от ней­ни­ят мозък, коя­то предиз­вик­ва май­чин­с­ко­то поведение.

Първото по-същес­т­ве­но сек­ре­ти­ра­не на окси­то­цин е след започ­ва­не на раж­да­не­то. Ако се нала­га раж­да­не с цеза­ро­во сече­ние, позво­ля­ва­не­то на раж­да­не­то да започ­не от само себе си гаран­ти­ра извес­т­на сек­ре­ция на този хор­мон на връз­ка­та (и оси­гу­ря­ва една послед­на доза анти­те­ла за бебе­то през пла­цен­та­та). Преминаването през родил­ния канал допъл­ни­тел­но пови­ша­ва нива­та на окси­то­цин у май­ка­та и бебето.

Високото ниво на окси­то­цин е при­чи­на­та май­ка­та да опоз­нае уни­кал­на­та мириз­ма на сво­е­то ново­ро­де­но и вед­нъж привле­че­на от нея, да я пред­по­чи­та пред мириз­ма­та на всич­ки оста­на­ли бебе­та. По подо­бен начин бебе­то е запа­ме­ти­ло май­ка си и от бли­зост­та си с нея извли­ча спо­койс­т­вие и нама­ля­ва­не на бол­ка­та. При раж­да­не­то си ново­ро­де­но­то вече е запа­ме­ти­ло мириз­ма­та на амни­о­тич­на­та си теч­ност. Тази запа­ме­те­на мириз­ма му пома­га да наме­ри май­чи­но­то зър­но, кое­то има подо­бен, но леко раз­ли­ча­ващ се мирис. В дни­те след раж­да­не­то ново­ро­де­но­то може да бъде успо­ко­е­но от мири­са на тази течност.

Постепенно през след­ва­щи­те дни бебе­то започ­ва да пред­по­чи­та мириз­ма­та на май­чи­ни­те гър­ди, но това про­дъл­жа­ва­що запа­ме­тя­ва­не на май­ка­та не е свър­за­но с хра­не­не­то. Всъщност изкус­т­ве­но хра­не­ни­те бебе­та са привли­ча­ни пове­че от мириз­ма­та на май­чи­на­та гръд (в лабо­ра­тор­ни тес­то­ве), откол­ко­то от тази на адап­ти­ра­но­то мля­ко, дори и две сед­ми­ци след раждането.

Влияейки на май­чин­с­ко­то пове­де­ние и сти­му­ли­рай­ки „сли­за­не­то“ на мля­ко­то (позво­ля­ва­не на мля­ко­то да тече) по вре­ме на кър­ме­не, окси­то­ци­нът пра­ви пър­ви­те опи­ти за кър­ме­не естес­т­ве­ни. Опитите за кър­ме­не в пър­вия час след раж­да­не­то предиз­вик­ват скок на окси­то­ци­на до изклю­чи­тел­но висо­ки нива и у май­ка­та, и у бебе­то. Майките, кои­то отла­гат пър­во­то кър­ме­не, губят част от тази изклю­чи­тел­но висо­ка доза окси­то­цин, пред­ви­де­на за момен­та непос­ред­с­тве­но след раж­да­не­то. Мощното пър­во­на­чал­но вза­им­но запа­ме­тя­ва­не меж­ду май­ка­та и бебе­то слу­жи глав­но за да могат да се раз­поз­на­ват в часо­ве­те и дни­те след раждането.

И все пак въз­мож­ност­та за дожи­вот­на връз­ка и любов не е загу­бе­на, дори и този пър­во­на­ча­лен про­зо­рец да е изпус­нат. След раж­да­не­то май­ка­та про­дъл­жа­ва да про­из­веж­да висо­ки нива на окси­то­цин вслед­с­твие на кър­ме­не­то и дър­жа­не­то на бебе­то си, а нива­та зави­сят от коли­чес­т­во­то подоб­ни кон­так­ти. Това хор­мо­нал­но със­то­я­ние оси­гу­ря­ва чув­с­т­во на спо­койс­т­вие и бла­го­по­лу­чие. Окситоциновите нива са по-висо­ки при изклю­чи­тел­но кър­ме­щи­те май­ки, откол­ко­то при тези, дава­щи добав­ка. Под ран­но­то вли­я­ние на окси­то­ци­на нер­в­ни съе­ди­не­ния в някои дяло­ве на май­чи­ния мозък пре­тър­пя­ват реор­га­ни­за­ция, „запе­чат­вай­ки“ ней­но­то май­чин­с­ко поведение.

Докато е на лице кон­такт меж­ду май­ка­та и ново­ро­де­но­то, окси­то­ци­нът пра­ви май­ка­та по-гри­жов­на, гото­ва да угаж­да на дру­ги­те, отклик­ва­ща на чув­с­т­ва­та им и спо­соб­на да раз­поз­на­ва невер­бал­ни­те зна­ци по-лес­но. Продължителното кър­ме­не също засил­ва този ефект. С висо­ки­те нива на окси­то­цин май­чи­ни­те при­ори­те­ти се про­ме­нят и мозъ­кът й вече не изпра­ща сиг­на­ли, под­тик­ва­щи я да се „гла­си” с цел да привле­че пар­т­ньор, а от там и бре­мен­ност. Сега след като дете­то е вече съз­да­де­но, май­чи­ни­те нави­ци да се „гла­си” са насо­че­ни към бебе­то. Демонстрирано е, че висо­ки­ят окси­то­цин при жен­с­ка­та насоч­ва ней­ни­те пред­по­чи­та­ния към мъж­ка­ря, кой­то е наоко­ло по вре­ме на него­вия пик (една доб­ра при­чи­на за тат­ко­то да е наоко­ло по вре­ме и след раж­да­не­то). Продължителното под­дър­жа­не на висо­ки нива на окси­то­цин при май­ка­та, баща­та или бебе­то също така допри­на­ся за по-нис­ко кръв­но наля­га­не и пони­же­на сър­деч­на чес­то­та, как­то и за някои арте­ри­ал­ни корек­ции и по този начин нама­ля­ва в дъл­гос­ро­чен план рис­ка от сър­деч­но заболяване.

Въпреки че бебе­то про­из­веж­да свой соб­с­твен окси­то­цин в отго­вор на кър­ме­не­то, май­ка­та също му пре­да­ва такъв чрез кър­ма­та. Това под­по­ма­га про­дъл­жи­тел­на­та релак­са­ция и бли­зост меж­ду май­ка­та и бебе­то. По-непос­то­ян­но сек­ре­ти­ра­не на окси­то­цин се наблю­да­ва при хра­не­ни­те с шише бебе­та, но опре­де­ле­но ниво­то му е по-висо­ко при бебе, хра­не­но с шише в прегръд­ки­те на роди­тел, откол­ко­то при тако­ва, на кое­то шише­то се пода­ва от разстояние.

Поддържането на посто­я­нен теле­сен кон­такт и дру­ги обгриж­ва­щи дейс­т­вия от роди­те­ли­те про­из­веж­дат посто­ян­ни, висо­ки нива на окси­то­цин у бебе­то, кое­то в отго­вор допри­на­ся за по-сла­ба­та му реак­ция на стрес хор­мо­ни­те. Многобройни пси­хо­ло­ги­чес­ки про­уч­ва­ния показ­ват, че в зави­си­мост от роди­тел­с­ки­те прак­ти­ки про­из­ти­ча­щи­те висо­ки или нис­ки нива на окси­то­цин ще кон­т­ро­ли­рат трай­на­та орга­ни­за­ция на мозъч­ния дял на бебе­то, отго­во­рен за спра­вя­не­то със стре­са, кое­то ще дове­де до трай­ни „ста­бил­но при­вър­за­ни” и „нес­та­бил­ни” харак­те­рис­ти­ки при под­рас­т­ва­щия и зре­лия инди­вид. Такива нес­та­бил­ни харак­те­рис­ти­ки включ­ват анти­со­ци­ал­но пове­де­ние, агре­сия, затруд­не­ния при съз­да­ва­не на трай­ни връз­ки с пар­т­ньор, умс­т­ве­ни забо­ля­ва­ния и неу­ме­ние за спра­вя­не със стреса.

Когато ново­ро­де­но­то не полу­ча­ва редов­на окси­то­цин-про­из­веж­да­ща отклик­ва­ща на нуж­ди­те му гри­жа, него­ви­ят отго­вор на сре­са се изра­зя­ва в пови­ше­ни нива на стрес-хор­мо­на кор­ти­зол. Според био­хи­мич­ни изслед­ва­ния хро­нич­но висо­ки­те нива кор­ти­зол при ново­ро­де­ни­те и про­из­ти­ча­щи­те от това хор­мо­нал­ни и фун­к­ци­о­нал­ни наст­рой­ки се асо­ци­и­рат с трай­ни про­ме­ни в мозъ­ка, кои­то водят до пови­ше­на подат­ли­вост на стрес през целия живот — като напри­мер пови­ше­ни кръв­но наля­га­не и сър­де­чен ритъм. Майките също могат да извле­кат пол­за от нама­ля­ва­що­то стре­са вли­я­ние на окси­то­ци­на – май­ки, кои­то кър­мят, про­из­веж­дат зна­чи­тел­но по-мал­ко стрес-хор­мон в срав­не­ние с хра­не­щи­те с шише.

И бащи­те не са оста­ве­ни извън окси­то­ци­но­во­то урав­не­ние. Доказано е, че и нива­та на бащи­ния окси­то­цин се покач­ват с прибли­жа­ва­не края на бре­мен­ност­та на пар­т­ньор­ка­та му. Когато баща­та пре­кар­ва про­дъл­жи­тел­но вре­ме в кон­такт с ново­ро­де­но­то, окси­то­ци­нът го под­тик­ва да е по-във­ле­чен в гри­жи­те за него, като едно­то засил­ва дру­го­то. Окситоцинът при баща­та също така пови­ша­ва инте­ре­са му към физи­чес­ки (не неп­ре­мен­но сек­су­а­лен) кон­такт с май­ка­та. Така при­ро­да­та нами­ра начин баща­та да поже­лае да бъде отда­де­на и удов­лет­во­ре­на част от семей­на­та кар­ти­на чрез анга­жи­ра­не с бебето.

С него­ва­та мощ окси­то­ци­нът е един­с­т­вен по рода си сред мно­го дру­ги хими­чес­ки вещес­т­ва, с кои­то при­ро­да­та си слу­жи с цел бебе­то да наме­ри любов­та и гри­жа­та, от кои­то се нуждае.

Вазопресин и закрила

Въпреки, че е нали­чен и акти­вен при май­ка­та и бебе­то по вре­ме на съз­да­ва­не­то на връз­ка­та меж­ду тях, вазоп­ре­си­нът играе мно­го по-голя­ма роля при баща­та. Този хор­мон про­во­ки­ра мозъч­на реор­га­ни­за­ция към бащин­с­ко пове­де­ние, кога­то мъжът съжи­тел­с­т­ва с бре­мен­на­та май­ка. Бащата ста­ва по-отда­ден на пар­т­ньор­ка­та си и се дър­жи закрилнически.

Произвеждан в отго­вор на бли­зост и допир, вазоп­ре­си­нът под­по­ма­га засил­ва­не­то на връз­ка­та меж­ду баща­та и май­ка­та, пома­га на баща­та да раз­поз­нае и да се при­вър­же към бебе­то и го кара да пред­по­чи­та да бъде част от семейс­т­во­то вмес­то сам. Спечелил си е репу­та­ци­я­та на „хор­мон на моно­га­ми­я­та”. Д‑р Тереза Креншоу, автор на „Алхимия на любов­та и страст­та”, каз­ва: „Тестостеронът иска да изле­зе да лову­ва, вазоп­ре­си­нът иска да си оста­не у дома”. Тя също така опис­ва вазоп­ре­си­нът като смек­ча­ващ мъж­ко­то сек­су­ал­но поведение.

Вазопресинът под­сил­ва предиз­вик­ва­на­та от тес­тос­те­ро­на бащи­на склон­ност да защи­та­ва пар­т­ньор­ка­та и дете­то си, но смек­ча­ва агре­си­я­та му, пра­вей­ки го по-разумен и по-мал­ко кра­ен. Провокирайки по-раци­о­нал­но и не тол­ко­ва непос­то­ян­но мис­ле­не, този хор­мон е в осно­ва­та на чув­с­т­ви­тел­на­та бащин­с­ка роля, оси­гу­ря­вай­ки как­то ста­бил­ност, така и бдителност.

Пролактин и поведение

Пролактин се про­из­веж­да от всич­ки здра­ви хора по вре­ме на сън, под­по­ма­гай­ки под­дър­жа­не­то на реп­ро­дук­тив­ни­те орга­ни и имун­ни­те фун­к­ции. При май­ка­та про­лак­ти­нът се про­из­веж­да в резул­тат на сука­не­то и допри­на­ся как­то за про­из­вод­с­тво­то на мля­ко, така и за май­чин­с­ко­то пове­де­ние. Пролактинът отпус­ка май­ка­та и в ран­ни­те месе­ци след раж­да­не­то съз­да­ва един вид умо­ра по вре­ме на кър­ме­не, така че тя да няма жела­ние вед­на­га да ско­чи и да се заеме с дру­ги неща.

Пролактинът сти­му­ли­ра гри­жов­но­то пове­де­ние и с тече­ние на вре­ме­то насоч­ва мозъ­ка към реор­га­ни­за­ция, коя­то бла­гоп­ри­ят­с­тва тако­ва пове­де­ние. Бащините нива на про­лак­тин започ­ват да се уве­ли­ча­ват по вре­ме на бре­мен­ност­та на май­ка­та, но най-голе­ми­ят скок при мъжа се случ­ва след доста дни съжи­тел­с­т­во с бебето.

В резул­тат на хор­мо­нал­но дири­жи­ра­ни­те мозъч­ни реор­га­ни­за­ции по вре­ме на бащин­с­т­во­то, моде­ли­те на сек­ре­ти­ра­не на про­лак­ти­на се про­ме­нят. Доказано е, че бащи­те сек­ре­ти­рат про­лак­тин като отго­вор на запла­ха от непоз­нат, дока­то това не е така при мъже­те, кои­то нямат деца. От дру­га стра­на кър­ме­щи­те май­ки не отде­лят про­лак­тин в резул­тат на силен шум, дока­то без­дет­ни­те жени го пра­вят. При деца­та и роди­те­ли­те без деца ско­ко­ве­те в про­лак­ти­но­ви­те нива са свър­за­ни с нива­та на стрес, така че той обик­но­ве­но е счи­тан за стрес-хор­мон. При роди­те­ли­те той слу­жи като хор­мон на родителството.

Повишените нива про­лак­тин при кър­ме­ща­та май­ка и във­ле­че­ния баща водят до извес­т­но нама­ля­ва­не на нива­та на тес­тос­те­ро­на, кое­то от своя стра­на нама­ля­ва тях­но­то либи­до (но не и сек­су­ал­но­то им фун­к­ци­о­ни­ра­не). Тяхната пло­до­ви­тост също може да бъде вре­мен­но нама­ле­на. Това нама­ля­ва­не на сек­су­ал­на­та актив­ност и на пло­до­ви­тост­та са изця­ло с оглед на ново­ро­де­но­то, оси­гу­ря­вай­ки доста­тъч­но роди­тел­с­ко вни­ма­ние и енер­гия. Когато баща­та учас­т­ва актив­но в гри­жи­те за бебе­то заед­но с май­ка­та, би тряб­ва­ло да има съот­вет­с­твие в жела­ни­я­та и на два­ма­та и окси­то­ци­нът, заед­но с дру­ги­те хими­чес­ки аген­ти, под­си­гу­ря­ва заси­ле­на връз­ка и не-сек­су­а­лен инте­рес меж­ду тях, кое­то пък слу­жи за запаз­ва­не­то на вто­ри отда­ден гле­дач за бебето.

Опиоиди и отплата

Опиоидите (хор­мо­ни на удо­вол­с­т­ви­е­то) са естес­т­ве­ни мор­фи­но­по­доб­ни вещес­т­ва, съз­да­ва­ни в тела­та ни. Те нама­ля­ват усе­ща­не­то за бол­ка и пови­ша­ват усе­ща­не­то за въо­ду­шев­ле­ние. Социалните кон­так­ти, най-вече допи­рът и по-спе­ци­ал­но този меж­ду роди­тел и дете, сти­му­ли­рат сек­ре­ти­ра­не­то на опи­о­и­ди, кои­то съз­да­ват при­ят­ни усе­ща­ния, под­по­ма­га­щи при­вър­з­ва­не­то. Предпочитания за мирис, вкус, дви­же­ние и дори за мяс­то могат да се появят в резул­тат на въз­дейс­т­ви­е­то на опи­о­и­ди­те по вре­ме на при­ятен кон­такт, евен­ту­ал­но и поглед към лице­то на оби­чан човек сти­му­ли­ра тях­но­то про­из­вод­с­тво. Опиоидите, про­из­веж­да­ни в дет­с­кия мозък като усло­вен отго­вор на топ­ла роди­тел­с­ка прегръд­ка и целув­ка, могат ефи­кас­но да помог­нат за нама­ля­ва­не на бол­ка­та от пада­не или разочарование.

Родителите се „науча­ват” да се наслаж­да­ват на бла­гот­вор­ни дей­нос­ти като кър­ме­не и гуш­ка­не, а бебе­та­та се „науча­ват” да се наслаж­да­ват на това да бъдат носе­ни, гуш­ка­ни, люля­ни и всич­ко това е в резул­тат на опи­о­и­ди­те. Бебетата се нуж­да­ят от мля­ко и опи­о­и­ди­те са тях­на­та награ­да от при­ро­да­та за полу­ча­ва­не­то му, осо­бе­но при начал­ни­те опи­ти. Първите момен­ти на сука­не орга­ни­зи­рат нер­в­ни пъти­ща в мозъ­ка на ново­ро­де­но­то, под­тик­ва­щи го да про­дъл­жа­ва с тази дей­ност. Това е и при­чи­на­та кър­ме­ни­те бебе­та поня­ко­га да имат проб­ле­ми, ако в родил­но­то отде­ле­ние им се дава мля­ко с шише – ран­но­то дава­не на шише съз­да­ва обър­к­ва­щи асо­ци­а­ции за удо­вол­с­т­вие еднов­ре­мен­но и към бибе­ро­на, и към май­чи­ни­те зър­на. Всъщност вся­ко слу­чай­но усе­ща­не, изпи­та­но по вре­ме на люле­е­не, докос­ва­не и хра­не­не, кое­то не е вред­но, може да ста­не част от усе­ща­не­то за при­вър­за­ност на дете­то и да носи ком­форт. Това би мог­ло да бъде топ­ли­на­та на май­чи­но­то тяло, бащи­ни­те гър­ди, баби­на­та неж­на приспив­на песен, оде­ял­це или дър­ве­на­та решет­ка на дет­с­ко­то креватче.

Продължителното под­дър­жа­не на висо­ки нива на про­лак­ти­на в при­вър­за­ния роди­тел сти­му­ли­ра опи­о­ид­на­та сис­те­ма, под­сил­вай­ки близ­ки­те любя­щи семей­ни вза­и­мо­от­но­ше­ния пове­че от всич­ко дру­го. Подобно на коде­и­на и мор­фи­на, към естес­т­ве­ни­те опи­о­и­ди може да се наблю­да­ва при­вик­ва­не, кое­то да нама­ли за извес­т­но вре­ме ниво­то на удов­лет­во­ре­ност от раз­лич­ни дей­нос­ти. Но това не е проб­лем за при­вър­за­ни­те роди­те­ли и бебе­та, защо­то по-висо­ки­те нива на окси­то­цин, осо­бе­но про­из­ве­де­ни­ят под вли­я­ни­е­то на чест или про­дъл­жи­те­лен теле­сен кон­такт, всъщ­ност под­тис­кат при­вик­ва­не­то към опи­о­и­ди­те, запаз­вай­ки усе­ща­не­то за удов­лет­во­ре­ност от под­дър­жа­не­то на близ­ки семей­ни отно­ше­ния. От дру­га стра­на при­ема­не­то на изкус­т­ве­ни опи­о­ид­ни лекар­с­т­ва измес­т­ва мозъч­на­та нуж­да от семей­ни контакти.

При вече уста­но­ве­на сил­на опи­о­ид­на връз­ка раз­дя­ла­та може да бъде емо­ци­о­нал­но раз­строй­ва­ща, а при бебе­то веро­ят­но дори физи­чес­ки неп­ри­ят­на при спа­да­не­то на нива­та на опи­о­и­ди­те в мозъ­ка — подоб­но на сим­п­то­ми­те при отказ­ва­не­то от кока­ин и херо­ин. Когато нива­та на опи­о­и­ди­те спад­нат, роди­те­лят може да почув­с­т­ва нуж­да да се при­бе­ре вкъ­щи, да подър­жи бебе­то, а бебе­то — да започ­не да пла­че за топ­ла роди­тел­с­ка прегръд­ка. Понякога замес­т­ва­щи пове­де­ния могат да бъдат от помощ. Смукане на пале­ца напри­мер може да доне­се извес­т­но облек­че­ние при час­тич­но и пъл­но лиша­ва­не от човеш­ко или гуме­но зър­но и може дори да предиз­ви­ка за извес­т­но вре­ме усе­ща­ния, подоб­ни на изпит­ва­ни­те под вли­я­ние на опиоидите.

Норепинефрин и учене

Кърменето също така води до про­из­вод­с­тво на допа­мин и него­вия про­дукт — норе­пи­неф­рин (адре­на­лин), кои­то спо­ма­гат за запаз­ва­не­то на някои от въз­дейс­т­ви­я­та на ран­но­то при­вър­з­ва­не. Те под­сил­ват енер­ги­я­та и бди­тел­ност­та, как­то и някои от удо­вол­с­т­ви­я­та от привързаността.

Норепинефринът пома­га за орга­ни­зи­ра­не на сис­те­ма­та за кон­т­рол на стре­са у ново­ро­де­но­то, как­то и на дру­ги важ­ни хор­мо­нал­ни сис­те­ми за кон­т­рол в съот­вет­с­твие с естес­т­во­то на ран­но­то отглеж­да­не. Той под­по­ма­га изуча­ва­не­то на сре­да­та и по-спе­ци­ал­но уче­не­то чрез запа­ме­тя­ва­не, кое­то се извър­ш­ва чрез окси­то­ци­на, опи­о­и­ди­те и дру­ги хими­чес­ки влияния.

Феромони и първични инстинкти

Как тяло­то на мъжа раз­би­ра, че тряб­ва да започ­не хор­мо­нал­ни про­ме­ни, кога­то живее с бре­мен­на жена? Как може ново­ро­де­но­то точ­но да усе­ти май­чи­ни­те „мириз­ми”, кои­то въз­рас­тен едва дола­вя? Отговорът е феро­мо­ни. Освен всич­ко оста­на­ло, феро­мо­ни­те са сте­ро­ид­ни хор­мо­ни, про­из­веж­да­ни от кожа­та ни. Телата ни са инс­тин­к­тив­но програ­ми­ра­ни да реа­ги­рат по съот­ве­тен начин, кога­то усе­тим тези феро­мо­ни око­ло нас.

Новородените са мно­го по-чув­с­т­ви­тел­ни към феро­мо­ни­те от въз­рас­т­ни­те. Неспособни да отго­во­рят на вер­бал­ни или мно­го дру­ги зна­ци, те оче­вид­но зави­сят от това при­ми­тив­но сети­во, кое­то кон­т­ро­ли­ра голя­ма част от пове­де­ни­е­то на по-низ­ши­те живот­ни. Най-веро­ят­но пър­во­на­чал­но­то запа­ме­тя­ва­не на мириз­ми и феро­мо­ни от бебе­то не е само въп­рос на пред­по­чи­та­ние на роди­тел­с­ки­те мириз­ми, но е и начин, чрез кой­то при­ро­да­та кон­т­ро­ли­ра мозъч­на­та орга­ни­за­ция и хор­мо­нал­на­та сек­ре­ция с цел най-доб­ра­та адап­та­ция на бебе­то към обкръ­жа­ва­ща­та го сре­да. По този начин най-ран­ни­те, най-при­ми­тив­ни­те пре­жи­вя­ва­ния на бебе­то са свър­за­ни с по-вис­ши уме­ния, като раз­поз­на­ва­не на лица и емо­ци­о­нал­но раз­поз­на­ва­не. Чрез тях бебе­то най-веро­ят­но се науча­ва да усе­ща ниво­то на стрес у чове­ка, кой­то се гри­жи за него — напри­мер кога­то май­ка­та изпит­ва страх или радост. Част от стра­да­ни­е­то на бебе­то при раз­дя­ла може да бъде при­чи­не­но от изгу­бе­но­то чрез роди­те­ля усе­ща­не за безо­пас­ност­та на обкръ­жа­ва­ща­та го сре­да. Разбира се дру­го пър­вич­но усе­ща­не, на кое­то ново­ро­де­но­то отго­ва­ря доб­ре, е допи­рът и съот­вет­но телес­ни­те мириз­ми и феро­мо­ни могат да бъдат усе­те­ни само, кога­то хора­та са физи­чес­ки мно­го бли­зо един до друг.

От какво се нуждае светът сега…

Новородените обик­но­ве­но пла­чат, кога­то са оста­ве­ни да лежат сами. Ако си позво­лим да слу­ша­ме, наши­те нев­ро­ни и хор­мо­ни ни под­сказ­ват пра­вил­ния отго­вор. Бебетата са съз­да­де­ни така, че да бъдат хра­не­ни чес­то по начин, кой­то изис­к­ва кон­такт кожа-до-кожа, дър­жа­не и ори­ен­ти­ра­не по изра­же­ни­е­то на лице­то. Като резул­тат от подоб­ни дейс­т­вия и у бебе­то, и у роди­те­ля настъп­ват бла­гот­вор­ни, трай­ни мозъч­ни про­ме­ни. Когато зна­ци­те са взе­ти под вни­ма­ние, нарас­т­ва задо­во­ле­но­то май­чин­с­ко пове­де­ние. Подобряването на бащин­с­ко­то пове­де­ние е също така обез­пе­че­но. Участието на баща­та спо­ма­га за него­во­то по-ната­тъш­но във­ли­ча­не и съз­да­ва съг­ла­сие меж­ду баща­та и май­ка­та. Честата бли­зост и допир меж­ду бебе­то и роди­те­ли­те може да съз­да­де мощ­на семей­на свър­за­ност с мно­го дъл­гос­роч­ни ползи.

Тъжното е, че в тече­ние на послед­но­то сто­ле­тие роди­те­ли­те са оку­ра­жа­ва­ни от обу­че­ни от индус­т­ри­я­та екс­пер­ти да пре­неб­рег­ват все­ки свой инс­тинкт към отго­вор на мощ­ни­те уро­ци по роди­тел­с­т­во на бебе­то. Психолози, нев­ро­ло­зи и био­хи­ми­ци сега потвър­ди­ха това, кое­то мно­го от нас инс­тин­к­тив­но подо­зи­ра­ха: че мно­го от пол­зи­те на роди­тел­с­т­во­то са про­пус­на­ти по пътя и че поко­ле­ния деца веро­ят­но са изпус­на­ли важ­ни пре­иму­щес­т­ва за цял живот.

Библиография

  1. T.R. Insel, “Oxytocin — a neuropeptide for affiliation: evidence from behavioral, receptor autoradiographic, and comparative studies,” Psychoneuroendocrinology 17, no. 1 (1992): 3–35.
  2. H. Varendi et al., “Soothing effect of amniotic fluid smell in newborn infants,” Early Hum Dev (Estonia) 51, no. 1 (Apr 1998): 47–55.
  3. R.H. Porter et al., “An assessment of the salient olfactory environment of formula-fed infants,” Physiol Behav 50, no. 5 (Nov 1991): 907–11.
  4. S.S. Knox and K. Uvnas-Moberg, “Social isolation and cardiovascular disease: an atherosclerotic pathway?” Psychoneuroendocrinology 23, no. 8 (Nov 1998): 877–90.
  5. M. Altemus et al., “Suppression of hypothalamic-pituitary-adrenal axis responses to stress in lactating women,” J Clin Endocrinol Metab 80, no. 10 (Oct 1995): 2965–9
  6. R.S. Bridges, “The role of lactogenic hormones in maternal behavior in female rats,” Acta Paediatr Suppl 397 (Jun 1994): 33–9.
  7. G.L. Kovacs et al., “Oxytocin and addiction: a review,” Psychoneuroendocrinology (Hungary) 23, no. 8 (Nov 1998): 945–62.
  8. G.W. Kraemer et al., “A longitudinal study of the effect of different social rearing conditions on cerebrospinal fluid norepinephrine and biogenic amine metabolites in rhesus monkeys,” Neuropsychopharmacology 2, no. 3 (Sep 1989): 175–89

Leave a Reply

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Be nice. Keep it clean. Stay on topic. No spam.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.