Къде е бебето ми?

От утробата към света: Метаболитна перспектива

Следродилният пре­ход от емб­ри­он към ново­ро­де­но може да се харак­те­ри­зи­ра с дума­та „пре­къс­ва­не“. Новороденото тряб­ва неиз­беж­но да про­ме­ни сре­да­та си от тъм­но­то, топ­ло, мок­ро, защи­те­но мяс­то в утро­ба­та с по-сту­де­ни­те, сухи, ярки, шум­ни усло­вия на вън­ш­ния свят. Пъпната връв е пре­къс­на­та. Раздяла и раз­къс­ва­не са клю­чо­ви­те думи. Добре извес­т­ни­те про­ме­ни изис­к­ват топ­лин­на, сър­деч­но-съдо­ва, белод­роб­на, вес­ти­бу­лар­на, имун­на и мета­бо­лит­на адап­та­ция.

Сърдечно-съдо­ва­та, имун­на­та и топ­лин­на­та адап­та­ция са доб­ре доку­мен­ти­ра­ни в меди­цин­с­ки­те и аку­шер­с­ки­те учеб­ни­ци. Успешната мета­бо­лит­на адап­та­ция е също тол­ко­ва кри­тич­на за здра­ве­то на бебе­то. Въпреки това пове­че­то аку­шер­с­ки и мно­го педи­ат­рич­ни тек­с­то­ве не опис­ват нор­мал­на­та физи­о­ло­гия на мета­бо­лит­ния пре­ход от емб­ри­он към ново­ро­де­но. Вместо това, мета­бо­лит­на­та адап­та­ция се обсъж­да в гла­ви­те, посве­те­ни на хипог­ли­ке­ми­я­та или във връз­ка с нару­ше­ния на кръв­на­та глю­коз­на хоме­ос­та­за.

Точно как­то сър­деч­ни­ят ритъм, вдиш­ва­ни­я­та и цве­тът опре­де­лят аку­шер­с­ка­та оцен­ка на сър­деч­но-съдо­вия пре­ход, така хра­не­не­то пред­став­ля­ва про­зо­рец към оцен­ка­та на мета­бо­лит­ни­те адап­та­ци­он­ни про­це­си. Обаче мно­го съв­ре­мен­ни прак­ти­ки затруд­ня­ват раз­би­ра­не­то на нор­мал­на­та физи­о­ло­гия:

  1. Метаболитният пре­ход не се пре­по­да­ва в общия слу­чай в аку­шер­с­ки­те и меди­цин­с­ки­те програ­ми като част от нор­мал­на­та след­ро­дил­на адап­та­ция от емб­ри­он към ново­ро­де­но. Описания на мета­бо­лит­ни­те про­ме­ни лип­с­ват или са оскъд­ни. Когато ги има, обик­но­ве­но са свър­за­ни с пато­ло­гия.
  2. Изследвания показ­ват, че моде­ли­те на мета­бо­лит­на адап­та­ция са раз­лич­ни в зави­си­мост от това дали бебе­то е кър­ме­но или има изкус­т­ве­ни хра­не­ния (Hawdon et al., 1992; Del Rooy et al.,1998; Hawdon et al., 2000). Това широ­ко се игно­ри­ра при аку­шер­с­ки­те и педи­ат­рич­ни оцен­ки. Смесеното хра­не­не е оби­чай­но през пър­ви­те три дни след раж­да­не­то дори и кога­то май­ка­та иска да кър­ми изклю­чи­тел­но.
  3. Освен това, теку­щи­те дефи­ни­ции за кър­ме­не не взе­мат пред­вид дози­те в пър­ви­те дни след раж­да­не­то. Едно бебе се счи­та за кър­ме­но, кога­то полу­ча­ва някак­во коли­чес­т­во май­чи­но мля­ко, кол­ко­то и мал­ко да е то. Не взе­ма­не­то пред­вид дали бебе­то е изклю­чи­тел­но кър­ме­но замъг­ля­ва раз­би­ра­не­то на тези кли­нич­ни харак­те­рис­ти­ки, асо­ци­и­ра­ни с бебе­та само на кър­ма.
  4. Често май­ки­те са насър­ча­ва­ни да пови­ват бебе­та­та си от раж­да­не­то и да ги дър­жат в бебеш­ко­то кошче/легло, с изклю­че­ние на слу­ча­и­те, в кои­то се хра­нят актив­но. Тази прак­ти­ка пред­по­ла­га, че неп­ре­къс­на­то­то полу­ча­ва­не на хра­на от май­ка­та спи­ра при раж­да­не­то, как­то е в слу­чая на хра­не­не­то с шише. Незабавното пови­ва­не също акцен­ти­ра на момен­та на пре­къс­ва­не­то в след­ро­дил­ния пре­ход, поне­же май­ки­те са физи­чес­ки отде­ле­ни от бебе­та­та си дори и кога­то са в съща­та стая.Ранното физи­чес­ко отде­ля­не отри­ча кон­ти­ню­и­те­та и след­ро­дил­на­та спо­соб­ност на май­чи­но­то тяло да под­дър­жа хоме­ос­та­тич­на неутрална/топлинна сре­да при пре­хо­да от емб­ри­он към ново­ро­де­но. Оставянето на бебе­та­та в кош­че­то меж­ду хра­не­ни­я­та, вмес­то да бъдат дър­жа­ни, през пър­ви­те три дни след раж­да­не­то може да има нега­тив­но вли­я­ние вър­ху ран­но­то хра­не­не и кър­ме­не­то (Colson and Hawdon, 2002).
  5. Акушерската оцен­ка се бази­ра по-ско­ро на май­чи­ния избор откол­ко­то на физи­о­ло­ги­я­та. При нали­чие на проб­ле­ми с кър­ме­не­то през пър­ви­те три дни след раж­да­не­то чес­то се пред­ла­га хра­не­не­то с шише като реше­ние. Например кога­то бебе­то е кър­ме­но при поис­к­ва­не и е нес­по­кой­но, чес­то се смя­та, че май­чи­на­та колас­т­ра е недос­та­тъч­на. На май­ки­те чес­то се каз­ва, че могат да дадат шише на бебе­то, ако искат. Нелепо е, че изглеж­да така, сякаш май­чи­ни­ят избор моти­ви­ра дохран­ва­не­то. Често в бол­нич­ни­те запис­ки може да се види: „бебе­то е нес­по­кой­но, май­ка­та поис­ка бутил­ка.“

Изключително Кърмене

Изследвания демон­с­т­ри­рат био­ло­гич­на­та спе­ци­фич­ност и пол­зи­те от изклю­чи­тел­но­то кър­ме­не от раж­да­не­то до шест месе­ца след това (Inch, 1996; Lawrence, 1997; World Health Organization [WHO], 2001). Епидемиологията раз­кри­ва крат­кос­роч­ни­те и дъл­гос­роч­ни здрав­ни пол­зи за май­ка­та и бебе­то, асо­ци­и­ра­ни с кър­ме­не­то (Inch, 1996; Lawrence, 1997). Много от тях изглеж­да зави­сят от доза­та. Едно изслед­ва­не напри­мер демон­с­т­ри­ра асо­ци­а­ции меж­ду ран­но­то въвеж­да­не на изкус­т­ве­но мля­ко и уве­ли­че­ния брой на диха­тел­ни­те и пикоч­ни инфек­ции, дет­с­ки­те сто­маш­но-чрев­ни болес­ти, затлъс­тя­ва­не­то, аст­ма­та, ран­ни­ят инсу­ли­но­за­ви­сим диа­бет и пони­же­ни­те позна­ва­тел­ни фун­к­ции (Lawrence, 1997). Имайки пред­вид тези зави­се­щи от доза­та пол­зи е изне­над­ва­що, че пове­че май­ки не кър­мят изця­ло през пър­ви­те три дни след раж­да­не­то. Идентифициран е кон­ф­ликт меж­ду поли­ти­ки­те за кър­ме­не и някои от поли­ти­ки­те за пре­вен­ция на хипог­ли­ке­ми­я­та при ново­ро­де­ни­те (Dodds, 1996; Colson, 1997). Първите поли­ти­ки изис­к­ват на кър­ме­ни­те деца да не се дава дру­га хра­на или питие, освен май­чи­но мля­ко. Вторите поли­ти­ки пред­виж­дат дохран­ва­не, дефи­ни­ра­но като пред­ва­ри­тел­но пресмет­на­то коли­чес­т­во адап­ти­ра­но мля­ко да се дава на здра­ви дреб­нич­ки бебе­та и на здра­ви бебе­та с проб­лем­но хра­не­не, дори и кога­то кър­ме­не­то вър­ви доб­ре (Lucas, 1992; Dodds, 1996; Thureen et al.,1999). Дохранването в бол­ни­ца­та е сил­но свър­за­но с пони­же­на уве­ре­ност у май­ки­те и по-крат­ки сро­ко­ве на кър­ме­не (Blomquist, et al., 1994; Dodds, 1996; Foster et al., 1997).

В тази ста­тия се при­ема, че дие­та, със­то­я­ща се изклю­чи­тел­но от май­чи­но мля­ко, е хра­на­та за физи­о­ло­ги­я­та на мета­бо­лит­ния пре­ход от заро­диш към ново­ро­де­но. Изключителното кър­ме­не се дефи­ни­ра като кър­ме­не­то, кое­то май­ка­та и бебе­то извър­ш­ват заед­но. Това озна­ча­ва, че бебе­то не поглъ­ща нищо дру­го освен май­чи­но мля­ко. Скорошно изслед­ва­не навеж­да на мисъл­та, че актив­но­то кър­ме­не (в кон­т­раст на пасив­но­то при­ема­не на изце­де­на кър­ма) може да бъде фак­тор, улес­ня­ващ изклю­чи­тел­но­то кър­ме­не от раж­да­не­то (Colson and Hawdon, 2002). Това леко се раз­ли­ча­ва от теку­щи­те дефи­ни­ции за изклю­чи­тел­но кър­ме­не. Активното сука­не и учас­тие в хра­не­не­то за здра­во доно­се­но бебе през пър­ви­те три дни от живо­та му се смя­та за също тол­ко­ва същес­т­ве­но, кол­ко­то и дие­та, със­то­я­ща се изклю­чи­тел­но от изце­де­но май­чи­но мля­ко. Има раз­ли­ка меж­ду актив­но­то сука­не на гър­да­та и хра­не­не­то с кър­ма от чашка/шише. Това не отри­ча пол­зи­те от изцеж­да­не­то на кър­ма за недо­но­се­ни бебе­та, бол­ни бебе­та или бебе­та, за кои­то кър­ме­не­то е невъз­мож­но. За здра­ви бебе­та със сука­те­лен реф­лекс е за пред­по­чи­та­не бебе­то да е акти­вен учас­т­ник в хра­не­не­то, като това може да напра­ви и усе­ща­не­то от кър­ме­не­то по-нату­рал­но.

Физиология на метаболитния преход

(Опростена вер­сия на слож­ни про­це­си)

Веднага след раж­да­не­то, непос­ред­с­тве­но след като пъп­на­та връв е спря­ла да пул­си­ра, пла­цен­тар­на­та цир­ку­ла­ция ряз­ко спи­ра. Това озна­ча­ва, че посто­ян­ни­ят при­ток на хра­на от май­ка­та, в час­т­ност на глю­ко­за през пла­це­на­та, спи­ра. Нивото на кръв­на­та захар на ново­ро­де­но­то неза­бав­но пада при поч­ти всич­ки здра­ви бебе­та (Srinivasan et al., 1986). Новороденото тряб­ва да се адап­ти­ра към пери­о­дич­но хра­не­не, хра­нос­ми­ла­не и чрев­на абсорб­ция на хра­ни­тел­ни­те вещес­т­ва. Животът на заро­ди­ша се управ­ля­ва от инсу­ли­на. Глюкагонът е поч­ти изклю­чен по вре­ме на вът­ре­ут­роб­ния живот. В резул­тат на това инсу­ли­нът се изпол­з­ва по-ско­ро като хор­мон на рас­те­жа, откол­ко­то като мета­бо­ли­тен регу­ла­тор. При раж­да­не­то липо­ге­не­за­та (фор­ми­ра­не и скла­ди­ра­не на маз­ни­ни под фор­ма­та на мас­т­на тъкан) и глю­ко­ге­не­за­та (фор­ми­ра­не и скла­ди­ра­не на глю­ко­за под фор­ма­та на гли­ко­ген в чер­ния дроб, сър­деч­ния мус­кул и мозъ­ка) се замес­т­ват от мета­бо­лит­ни­те пъте­ки на ново­ро­де­ния живот. Това са гли­ко­ге­но­ли­за (раз­граж­да­не на гли­ко­ге­на), липо­ли­за (раз­граж­да­не на маз­ни­ни­те), глю­ко­не­о­ге­не­за (про­из­вод­с­тво на ендо­ген­на глю­ко­за) и кето­ге­не­за (фор­ми­ра­не на кетон­ни тела). Тези пъте­ки пред­по­ла­гат мета­бо­лит­но превк­люч­ва­не при раж­да­не от глю­ко­за към маз­ни­на и съот­вет­но дие­та, пър­во­на­чал­но бед­на на въг­ле­хид­ра­ти и бога­та на маз­ни­ни.

През бре­мен­ност­та про­ме­ни­те в май­чи­на­та мета­бо­лит­на актив­ност са спе­ци­ал­но пред­наз­на­че­ни да помог­нат за под­дър­жа­не­то на опти­мал­но­то емб­ри­о­нал­но хра­не­не. Майчиното тяло про­из­веж­да, тру­па и скла­ди­ра. Това озна­ча­ва, че май­ка­та оси­гу­ря­ва посто­я­нен при­ток на захар дирек­т­но в кръв­та на бебе­то й през пла­цен­та­та. Така бебе­то рас­те, тру­па и скла­ди­ра. Ембрионалният живот се харак­те­ри­зи­ра с ана­бо­ли­зъм. Здравото доно­се­но ново­ро­де­но идва на све­та „доб­ре отхра­не­но“. Здравите доно­се­ни бебе­та се раж­дат с гли­ко­ге­но­ви запа­си и пух­ка­ви бебеш­ки запа­си от маз­ни­ни, кои­то да посрещ­нат нуж­ди­те им през пър­ви­те дни, дока­то наме­рят и се научат как да се прикре­пят към извъ­нут­роб­ния им хра­ни­те­лен източ­ник – гър­да­та.

Приблизително през пър­ви­те три дни от живо­та си здра­во­то доно­се­но бебе се науча­ва как да орга­ни­зи­ра сука­не­то, преглъ­ща­не­то и диша­не­то. След раж­да­не­то млеч­на­та жле­за оси­гу­ря­ва гла­дък пре­ход и поема от пла­цен­та­та рабо­та­та по под­дър­жа­не на дие­та, спе­ци­фич­на за нуж­ди­те на човеш­ко­то поко­ле­ние. Ранното май­чи­но мля­ко – колас­т­ра­та – е бога­то на сред­но- и дъл­го­ве­риж­ни мас­т­ни кисе­ли­ни и бед­но на въг­ле­хид­ра­ти. Изследвания сочат, че сред­ни­ят обем колас­т­ра е 37 мили­лит­ра, като вари­ра в гра­ни­ци­те от 7 до 123 мили­лит­ра (Hartmann and Prosser, 1984; Hartmann, 1987). Този физи­о­ло­ги­чен дизайн отго­ва­ря на пони­же­на­та нуж­да на бебе­то (сред­но рав­на на око­ло 30мл. през пър­ви­те 24 часа). По-голя­мо коли­чес­т­во при­нуж­да­ва бебе­то да гъл­та шум­но на голе­ми глът­ки и това може да го обър­ка в момент, кога­то тряб­ва да коор­ди­ни­ра сука­не, гъл­та­не и диша­не. Коластрата идва на мал­ки кап­ки, дока­то кър­ма­че­то нами­ра гър­да­та, засук­ва, орга­ни­зи­ра нуж­ди­те си, пус­ка гър­да­та, спи и бива успо­ко­я­ва­но на гър­да­та. Малки коли­чес­т­ва колас­т­ра са поема­ни на чес­то. Това адек­ват­но хра­ни бебе­то, под­дър­жа физи­о­ло­гич­на кон­цен­т­ра­ция на кръв­на­та захар и има раз­хлаб­ващ ефект, бла­гоп­ри­я­тен за ран­но­то отде­ля­не на меко­ни­у­ма. Тъй като не се отде­лят голе­ми коли­чес­т­ва мля­ко, изклю­чи­тел­но кър­ме­ни­те през пър­ви­те три дни бебе­та обик­но­ве­но не повръ­щат.

Забележителна точ­ка в пре­хо­да от заро­диш към ново­ро­де­но е фак­та, че май­чи­но­то тяло е под­хо­дя­що и спе­ци­фич­но про­ек­ти­ра­но за отглеж­да­не­то на бебе­то. При раж­да­не физи­о­ло­ги­я­та пред­по­ла­га зна­чи­тел­на про­мя­на в типа хра­на за бебе­то. Доставяната през пла­цен­та­та глю­ко­за е заме­не­на с маз­ни­ни­те от колас­т­ра­та и пух­ка­ви­те бебеш­ки запа­си. Ранният живот на ново­ро­де­но­то се харак­те­ри­зи­ра с ката­бо­ли­зъм. За раз­ли­ка от въз­рас­т­ни­те, това със­то­я­ние на ката­бо­ли­зъм при ново­ро­де­но­то не е знак за пато­ло­гия, а е по-ско­ро инди­ка­ция за нор­мал­но напред­ва­не на мета­бо­лит­на­та про­мя­на. След раж­да­не­то нива­та на плаз­ме­ния инсу­лин падат със събуж­да­не­то на оста хипо­та­ла­мус-хипо­фи­за-над­бъб­реч­на жле­за (ХХН). Наблюдават се бър­зи пови­ше­ния в нива­та на хор­мо­ни­те на стре­са и в отде­ля­не­то на гли­ко­ген от пан­к­ре­а­са (Hawdon and Aynsley-Green, 1999). Тези хор­мо­нал­ни про­ме­ни предиз­вик­ват отде­ля­не­то на ензи­ми­те, необ­хо­ди­ми за усво­я­ва­не­то на енер­гий­на­та хра­на за посре­ща­не спе­ци­фич­ни­те нуж­ди на ново­ро­де­но­то (т.е. да посрещ­нат начал­на­та нуж­да от дие­та бога­та на маз­ни­ни и бед­на на въг­ле­хид­ра­ти).

Въпреки че успеш­на­та мета­бо­лит­на адап­та­ция включ­ва слож­ни био­хи­мич­ни про­це­си, за огром­на­та част от ново­ро­де­ни­те пре­хо­дът от утро­ба­та към све­та напред­ва глад­ко. Обаче пора­ди появи­ли­те се напос­ле­дък стра­хо­ве от хипог­ли­ке­мия, в бол­ни­ци­те се появя­ват прак­ти­ки чес­то изис­к­ва­щи рутин­но пред­пис­ва­не на спе­ци­ал­на гри­жа и дохран­ва­не с изкус­т­ве­но мля­ко, дори кога­то май­ка­та иска да кър­ми изклю­чи­тел­но. Заедно с дохран­ва­не­то, под­ла­га­не­то на спе­ци­ал­ни гри­жи се асо­ци­и­ра с нама­ле­на уве­ре­ност у май­ка­та и по-крат­ка про­дъл­жи­тел­ност на кър­ме­не­то (Hawdon, 1993).

Какво пресдтавлява неонаталната хипогликемия?

Попитайте два­де­сет здрав­ни спе­ци­а­лис­та как­во озна­ча­ва нео­на­тал­на хипог­ли­ке­мия и веро­ят­но ще полу­чи­те два­де­сет раз­лич­ни отго­во­ра. Казано с прости думи, хипог­ли­ке­мия озна­ча­ва по-мал­ко от „нор­мал­но­то коли­чес­т­во“ цир­ку­ли­ра­ща в кръв­та глю­ко­за (кръв­на захар), под кое­то би настъ­пи­ло увреж­да­не. При „нор­мал­ни усло­вия“ мозъ­кът и цен­т­рал­на­та нер­в­на сис­те­ма у въз­рас­т­ни­те са задъл­жи­тел­ни­те кон­су­ма­то­ри на глю­ко­за. Както хипо­тер­ми­я­та, хипо­во­ле­ми­я­та предиз­ви­ка­на от кръ­во­из­ли­ви и хипок­си­я­та, лип­са­та на доста­тъч­но глю­ко­за е важен стре­сор, предиз­ви­ка­тел­с­т­во към хоме­ос­та­за­та на все­ки бозай­ник. Също като все­ки от горе­из­б­ро­е­ни­те стре­со­ри, про­дъл­жи­тел­на­та ост­ра хипог­ли­ке­мия води до мозъч­но увреж­да­не или смърт.

Сложното е да се дефи­ни­рат „нор­мал­ни усло­вия“ и „нор­мал­но коли­чес­т­во“ на кон­цен­т­ра­ци­я­та на кръв­на захар у ново­ро­де­но­то. Нормалните нива на кръв­на­та захар у въз­рас­т­ни­те вари­рат меж­ду 3.9 и 6.1 ммол/л (70−110 милиг­ра­ма на деци­ли­тър). Тези чис­ла са пресмет­на­ти ста­тис­ти­чес­ки, изпол­з­вай­ки кон­цен­т­ра­ция на кръв­на захар с пове­че от 2 стан­дар­т­ни откло­не­ния над и под сред­но­то за здра­ви въз­рас­т­ни. Подобен гли­ке­ми­чен индекс за ново­ро­де­ни е проб­ле­ма­ти­чен по отно­ше­ние на дефи­ни­ция, зна­че­ние и кли­ни­чен менидж­мънт.

Дефиниция

Няма меди­цин­с­ки кон­сен­сус по отно­ше­ние на точ­ка­та на пре­ход от нор­мог­ли­ке­мия към хипог­ли­ке­мия. Според един преглед на 35 педи­ат­рич­ни учеб­ни­ка и про­уч­ва­не сред 178 педи­ат­ри, ком­би­ни­ра­ни­ят диа­па­зон на нор­мал­но­то е от по-мал­ко от 1 до 4ммол/л (Koh, 1988). По-ско­рош­ни изслед­ва­ния демон­с­т­ри­рат кон­цен­т­ра­ции на нор­мог­ли­ке­мия от по-мал­ко от 1.5 до 6.2ммол/л за здра­ви доно­се­ни бебе­та (Hawdon et al., 1992) и от 1.4 до 5.3 ммол/л (Hoseth et al., 2000). Здравите кър­ме­ни бебе­та имат по-нис­ка кон­цен­т­ра­ция на кръв­на­та захар откол­ко­то бебе­та хра­не­ни с изкус­т­ве­но мля­ко. (Hawdon et al., 1992; Hawdon et al., 1992; Del Rooy, 1998; Hawdon et al., 2000).

В дизай­на на по-ран­ни­те изслед­ва­ния чес­то лип­с­ва науч­на стро­гост. Изследователите, про­уч­ва­щи хипог­ли­ке­ми­я­та при ново­ро­де­ни­те, чес­то про­пус­кат да кон­т­ро­ли­рат мето­ди­те на хра­не­не, а кога­то го пра­вят, изклю­чи­тел­но­то кър­ме­не чес­то оста­ва неде­фи­ни­ра­но. Освен това недо­но­се­ни­те бебе­та чес­то са раз­де­ля­ни на здра­ви и/или бол­ни неза­ви­си­мо от гес­та­ци­он­на­та им въз­раст (ГВ). Действителната въз­раст на бебе­та­та в дни след раж­да­не­то ряд­ко се взи­ма под вни­ма­ние. Практическите пре­по­ръ­ки в резул­тат на таки­ва изслед­ва­ния чес­то екс­тра­по­ли­рат резул­та­ти­те на бол­ни бебе­та или на гру­пи с по-мла­да ГВ, кои­то са по-голе­ми по дейс­т­ви­тел­на въз­раст от нор­мал­ни­те здра­ви доно­се­ни бебе­та през пър­ви­те три дни след раж­да­не­то.

Мащабно рет­рос­пек­тив­но обзер­ва­ци­он­но изслед­ва­не про­уч­ва после­ди­ци­те от хипог­ли­ке­ми­я­та в извад­ка по удоб­с­тво от 661 недо­но­се­ни бебе­та, тежа­ли по-мал­ко от 1850 гра­ма при раж­да­не­то и пре­жи­ве­ли пър­ви­те 48 часа (Lucas et al., 1988). Нито едно от бебе­та­та не е било изклю­чи­тел­но кър­ме­но. Резултатите от това изслед­ва­не сочат, че в тази гру­па от бол­ни, с мно­го нис­ко родил­но тег­ло бебе­та, тези с кон­цен­т­ра­ция на кръв­на­та захар под 2.6ммол/л в пет или пове­че отдел­ни дни, има­ли неб­ла­гоп­ри­ят­ни нев­ро­ло­гич­ни послед­с­твия. Вместо да пред­ло­жат тези бол­ни и сери­оз­но недо­но­се­ни бебе­та да бъдат наблю­да­ва­ни от бли­зо, резул­та­ти­те от тех­ни­те изслед­ва­ния са екс­тра­по­ли­ра­ни за здра­ви доно­се­ни бебе­та през пър­ви­те 3 дни след раж­да­не­то. Практическите пре­по­ръ­ки съвет­ва­ли да се под­дър­жа рутин­но ниво­то на кръв­на­та захар на ново­ро­де­но­то рав­но или по-висо­ко от 2.6ммол/л след раж­да­не­то за всич­ки бебе­та, неза­ви­си­мо от ГВ и здра­вос­лов­но­то им със­то­я­ние.

От 1988г. 2.6 ммол/л е широ­ко изпол­з­ва­на дефи­ни­ция за нео­на­тал­на хипог­ли­ке­мия. Това озна­ча­ва, че екс­тра­по­ли­ра­ни­те дан­ни фор­ми­рат поли­ти­ки­те и прак­ти­ки­те в мно­го отде­ле­ния за май­чи­но здра­ве във Великобритания и САЩ. Поради тези пре­по­ръ­ки, на здра­ви бебе­та чес­то се пра­ви скри­нинг (взе­ма­не на кръв от пета­та или пръс­та) и съот­вет­но са дохран­ва­ни с изкус­т­ве­но мля­ко. Същото би било, ако обоснов­ка­та на поли­ти­ки­те за май­чи­но хра­не­не се бази­ра­ше на изслед­ва­не, демон­с­т­ри­ра­що, че някои май­ки, раз­ви­ли гес­та­ци­о­нен диа­бет, са има­ли нев­ро­ло­гич­ни проб­ле­ми след някол­ко после­до­ва­тел­ни епи­зо­да на след­ро­дил­на хипог­ли­ке­мия. Представете си, че всич­ки май­ки, кои­то отказ­ват хра­не­не след раж­да­не­то, са под­ло­же­ни на скри­нинг за хипог­ли­ке­мия и са хра­не­ни с изкус­т­ве­на енер­гий­на напит­ка чрез назо-гас­т­рал­на тръ­ба през ран­ния пост­на­та­лен пери­од.

Въпреки че тези виж­да­ния бяха оспо­ре­ни наско­ро от реди­ца екс­пер­ти в област­та (Cornblath et al., 2000), пове­че­то бол­нич­ни прак­ти­ки про­дъл­жа­ват да изпол­з­ват 2.6ммол/л като гра­нич­на стой­ност за дефи­ни­ра­не на хипог­ли­ке­мия.

Мениджмънт

Неонаталната хипог­ли­ке­мия чес­то не се асо­ци­и­ра с кли­нич­ни сим­п­то­ми. Подозрителните кли­нич­ни сим­п­то­ми обик­но­ве­но са нес­пе­ци­фич­ни, т.е. могат да се отна­сят за мно­го раз­лич­ни със­то­я­ния. Неспецифичността на кли­нич­ни­те сим­п­то­ми е дове­ла до изпол­з­ва­не на рутин­ни кри­те­рии за тре­ти­ра­не на бебе­та­та, счи­та­ни за рис­ко­ви по отно­ше­ние на нео­на­тал­на­та хипог­ли­ке­мия. Тези кри­те­рии спа­дат към три широ­ки кате­го­рии:

  • Много голе­ми (над 4кг) или мно­го мал­ки (под 2.5кг) бебе­та и бебе­та с изос­та­ва­не в рас­те­жа.
  • Всички бебе­та роде­ни пре­ди 37 пъл­ни гес­та­ци­он­ни сед­ми­ци.
  • Всички бебе­та в отде­ле­ни­е­то за ново­ро­де­ни, кои­то не се хра­нят доб­ре.

Първата пре­по­ръ­ка за лече­ние вина­ги е „да се нахра­ни бебе­то“. Отново нераз­би­ра­не­то на физи­о­ло­гич­ния дизайн зад отно­си­тел­но мал­ко­то коли­чес­т­во на колас­т­ра­та под­тик­ва към дохран­ва­не с изкус­т­ве­но мля­ко. Обаче дава­не­то на шише­та с изкус­т­ве­но мля­ко не вина­ги пови­ша­ва кон­цен­т­ра­ци­я­та на кръв­на­та захар. Скорошни изслед­ва­ния пока­за­ха, че дава­не­то на изкус­т­ве­но мля­ко с цел дохран­ва­не или допъл­ва­не на кър­ме­не­то под­тис­ка кето­ге­не­за­та с ефект обрат­но про­пор­ци­о­на­лен на коли­чес­т­во­то даде­но изкус­т­ве­но мля­ко (Hawdon et al., 2000). Тази рутин­на прак­ти­ка чес­то раз­строй­ва кър­ме­не­то. За мета­бо­лит­но ком­п­ро­ме­ти­ра­но бебе изклю­чи­тел­но­то хра­не­не с шише може да изос­т­ри само­то със­то­я­ние, за чие­то лече­ние е пред­пи­са­но. В очи­те на физи­о­ло­га колас­т­ра­та и изкус­т­ве­но­то мля­ко не са вза­им­но заме­ня­е­ми!

Значение

Няма изслед­ва­не относ­но това при как­ва про­дъл­жи­тел­ност лека­та хипог­ли­ке­мия би се ока­за­ла вред­на за здра­во­то доно­се­но бебе през пър­ви­те три дни след раж­да­не­то (Hawdon, 1999; Cornblath et al., 2000). Все пак 2–3 часа с нис­ка кон­цен­т­ра­ция на кръв­на­та захар изглеж­да са физи­о­ло­гич­но обус­ло­ве­ни след раж­да­не­то (Srinivasan et al., 1986).

Неонаталната хипог­ли­ке­мия е нари­ча­на „кате­го­ри­зи­ра­на като болест кли­нич­на еди­ни­ца“ (“an ill-characterised clinical entity”) (Williams, 1999). Уилямс отбе­ляз­ва, че нена­деж­д­ни­те бол­нич­ни скри­нинг тех­ни­ки вло­ша­ват проб­ле­ма. Взети заед­но, тези заклю­че­ния под­чер­та­ват без­смис­ли­е­то на дефи­ни­ра­не­то на нео­на­тал­на­та хипог­ли­ке­мия посред­с­твом чис­ла. Неонатолози кон­сул­тан­ти като Хоудън, Уилямс и ДеРой, Корнблат и сие, в САЩ, избяг­ват фик­си­ра­ни стой­нос­ти за кри­тич­на­та точ­ка (Cornblath et al. 2000). Вместо това те гле­дат на нео­на­тал­на­та гли­ке­мия в ней­на­та цялост. Дефиницията на нео­на­тал­на­та хипог­ли­ке­мия би тряб­ва­ло да е „най-нис­ка­та кон­цен­т­ра­ция на глю­ко­за, коя­то в ком­би­на­ция с дру­ги­те мета­бо­лит­ни хра­ни позво­ля­ва нор­мал­но­то фун­к­ци­о­ни­ра­не на мозъ­ка“ (Aynsley-Green and Hawdon, 1997). Тя би вари­ра­ла в диа­па­зо­на от нор­мал­ни слу­чаи по вре­ме на след­ро­дил­ния пре­ход и от едно бебе до дру­го. През пър­ви­те три дни след раж­да­не­то запла­хи­те за целост­та на нор­мог­ли­ке­ми­я­та са (осо­бе­но) стре­сът от сту­да, бебеш­ки­ят плач и всич­ки бол­нич­ни прак­ти­ки, кои­то сму­ща­ват чес­то­то поема­не на кап­ки­те колас­т­ра. За здра­ви­те бебе­та със съм­не­ния за хипог­ли­ке­мия се изис­к­ва пъл­на кли­нич­на оцен­ка на хра­не­не­то и със­то­я­ни­е­то след раж­да­не с цел изключ­ва­не на широк спек­тър от пато­ло­гии, напри­мер инфек­ции. В изо­ла­ция кон­цен­т­ра­ци­я­та на кръв­на­та захар пред­ла­га мно­го мал­ка диаг­нос­тич­на инфор­ма­ция. Разбирането за нор­мал­на нев­ро­ло­гия и за диа­па­зо­на от хра­ни­тел­ни режи­ми при бебе­та­та е от същес­т­ве­но зна­че­ние.

Оперативната дефи­ни­ция за хипог­ли­ке­мия не е в обсе­га на аку­шер­с­т­во­то, но аку­шер­ки­те също са заме­се­ни. Като пази­те­ли на нор­мал­но­то, те са отго­вор­ни да отбе­ле­жат вся­ко откло­не­ние в със­то­я­ни­е­то на бебе­то кол­ко­то е въз­мож­но по-рано. Това изис­к­ва отлич­но уме­ние за кли­нич­на оцен­ка, зна­ние за инди­ви­ду­ал­ност­та на мета­бо­лит­ния про­фил при ново­ро­де­но­то и основ­но раз­би­ра­не на някои еле­ган­т­ни защит­ни физи­о­ло­гич­ни меха­низ­ми през пър­ви­те три дни от живо­та на ново­ро­де­но­то.

Една неонатална перспектива

Обичайно е на бебе­та­та да се гле­да като на мини­а­тюр­ни копия на въз­рас­т­ни­те. Все пак всъщ­ност обрат­но­то е пове­че вяр­но. От ево­лю­ци­он­на глед­на точ­ка това, кое­то е или кое­то пра­ви едно живот­но, се обус­ла­вя от вече мина­ли съби­тия, а не от бъде­щи таки­ва (Morgan, 1994). Мозъкът на въз­рас­т­ния е алчен кон­су­ма­тор на глю­ко­за. Заключения от изслед­ва­ния вър­ху ново­ро­де­ни плъ­хо­ве и човеш­ки бебе­та, при кои­то ран­на­та дие­та се е със­то­я­ла изклю­чи­тел­но от колас­т­ра пред­по­ла­гат, че управ­ле­ни­е­то на ново­ро­де­но­то тяло е раз­лич­но от това на въз­рас­т­ния (Widmaier,1990). Уидмайер под­чер­та­ва, че при бозай­ни­ци­те оста хипо­та­ла­мус-хипо­фи­за-над­бъб­реч­на жле­за (ХХН) не е напъл­но фун­к­ци­о­нал­на през жиз­не­ния им цикъл. По вре­ме на бре­мен­ност­та и пър­ви­те сед­ми­ци след раж­да­не­то отно­си­тел­но инер­т­но­то със­то­я­ние на оста ХХН „повди­га въп­ро­си дали нис­ка­та глю­ко­за е истин­с­ки стре­сор за ново­ро­де­но­то, как­то е за въз­рас­т­ния“ (Widmaier, 1990). За Уидмайер е ясно, че раз­би­ра­не­то за регу­ла­ци­я­та на глю­коз­на­та хоме­ос­та­за у ново­ро­де­но­то вър­ви ръка за ръка с раз­би­ра­не­то за раз­ви­ти­е­то на ХХН оста в същия пери­од. Уидмайер срав­ня­ва стре­са от хипог­ли­ке­ми­я­та с хипок­сия. При въз­рас­т­ни­те бозай­ни­ци хипок­си­я­та води до бър­зо пред­ви­ди­мо пови­ша­ва­не актив­ност­та на ХХН оста. При ново­ро­де­ни плъ­хо­ве оба­че, хипок­си­я­та не успя­ва да предиз­ви­ка голя­мо пови­ше­ние на плаз­ме­ния адре­но­кор­ти­кот­ро­пен хор­мон (АКТХ) или глю­ко­кор­ти­ко­и­ди­те. Въпреки че хипок­си­я­та е най-чес­тия и потен­ци­ал­но увреж­дащ стрес за ново­ро­де­ния бозай­ник, същес­т­ву­ва отно­си­тел­на нео­на­тал­на резис­тен­т­ност към после­ди­ци­те от лип­са­та на кис­ло­род поне за кра­тък пери­од от вре­ме. Сблъскал се със слу­чай на хипок­сия, Уидмайер опис­ва уни­кал­на­та ком­пен­са­тор­на спо­соб­ност на ново­ро­де­но­то, коя­то по-къс­но е „загу­бе­на с въз­раст­та“.

Изследване вър­ху човеш­ки ново­ро­де­ни раз­кри­ва, че ново­ро­де­но­то бебе раз­чи­та на някол­ко меха­низ­ма за защи­та от после­ди­ци­те на физи­о­ло­гич­на­та сис­тем­на глю­ко­пе­ния, обик­но­ве­но про­явя­ва­ща се през пър­ви­те дни след раж­да­не­то. Те включ­ват вът­ре­мо­зъч­ни депа на гли­ко­ген, нис­ка потреб­ност от глю­ко­за, моду­ли­ра­не на мозъч­ния кръ­вен поток и опол­зот­во­ря­ва­не на алтер­на­тив­ни хра­ни като лак­тат и кетон­ни тела (Hawdon, 1999).

Кетозата, макар и обик­но­ве­но пато­ло­гич­на за въз­рас­т­ни­те, може да ока­же бла­гоп­ри­ят­но вли­я­ние и да кон­т­ра-регу­ли­ра физи­о­ло­гич­ни­те реак­ции у ново­ро­де­но­то. Новороденият плъх е доб­ре обо­руд­ван да опол­зот­во­ри кетон­ни­те тела за енер­гия дори и кога­то е нахра­нен и кетон­ни­те тела започ­нат да се уве­ли­ча­ват дра­ма­тич­но в нео­на­тал­на­та плаз­ма през пър­ви­те 24 часа след раж­да­не­то (Widmaier, 1990). Както и май­чи­на­та колас­т­ра, колас­т­ра­та при плъ­хо­ве­те има висо­ко съдър­жа­ние на маз­ни­ни. Уидмайер твър­ди, че не е изне­над­ва­що ново­ро­де­ни­ят мозък да е био­хи­мич­но ком­пе­тен­тен да се въз­пол­з­ва ефек­тив­но от този хра­ни­те­лен източ­ник. Хоудън и сие (1992) опис­ват подоб­ни шаб­ло­ни на мета­бо­лит­на адап­та­ция при здра­ви доно­се­ни кър­ме­ни човеш­ки ново­ро­де­ни с нор­мал­но за гес­та­ци­он­на­та въз­раст родил­но тег­ло. Техните резул­та­ти сочат, че кога­то кон­цен­т­ра­ци­я­та на глю­ко­за в кръв­та е нис­ка, кон­цен­т­ра­ци­я­та на кетон­ни тела е висо­ка. Кетонните тела се полу­ча­ват при бета окис­ле­ние на мас­т­ни кисе­ли­ни от мас­т­ни­те запа­си на тяло­то или от маз­ни­ни от мля­ко­то. Изследването на Хоудън вър­ху човеш­ки ново­ро­де­ни показ­ва, че кон­цен­т­ра­ци­я­та на кетон­ни тела сти­га мак­си­му­ма си на тре­тия ден след раж­да­не­то. Това явле­ние е наре­че­но кър­ма­чес­ка кето­за и веро­ят­но оси­гу­ря­ва алтер­на­тив­на мозъч­на хра­на, осо­бе­но доб­ре адап­ти­ра­на към нуж­ди­те на ново­ро­де­ни­ят мозък. Хоудън под­чер­та­ва, че несъм­не­но настъп­ва хипог­ли­ке­мич­но зася­га­не на мозъ­ка, но сте­пен­та и про­дъл­жи­тел­ност­та на нис­ки­те нива на кръв­на захар, необ­хо­ди­ми за настъп­ва­не на увреж­да­не, вари­ра в раз­лич­ни­те слу­чаи и зави­си от спо­соб­ност­та на вся­ко бебе да про­из­ве­де защит­на реак­ция (Hawdon et al., 1992).

По-ско­рош­ни резул­та­ти от изслед­ва­ния сочат, че здра­ви­те, но уме­ре­но недо­но­се­ни бебе­та (34 до 36 завър­ше­ни гес­та­ци­он­ни сед­ми­ци) и здра­ви­те бебе­та, кои­то са по-мал­ки или по-голе­ми за гес­та­ци­он­на­та си въз­раст, про­из­веж­дат кетон­ни тела като здра­ви­те доно­се­ни бебе­та, кога­то са изця­ло кър­ме­ни (Hawdon et al., 1992; DeRooy, 1998; Hawdon et al., 2000). Ние открих­ме, че спо­соб­ност­та за про­из­вод­с­тво на кетон­ни тела у тези здра­ви, но уяз­ви­ми бебе­та, е здра­во свър­за­на със стра­те­ги­я­та за кърмене/дохранване.

Биологична стратегия

Стратегия, улес­ня­ва­ща кър­ме­не­то и сле­до­ва­тел­но улес­ня­ва­ща след­ро­дил­на­та адап­та­ция, се със­тои в оку­ра­жа­ва­не на май­ки­те да носят бебе­та­та си от раж­да­не­то, в бли­зък теле­сен кон­такт, тол­ко­ва чес­то, кол­ко­то искат, в нео­без­по­ко­я­ва­на обста­нов­ка. Независимо как­во е наме­ре­ни­е­то им за хра­не­не на бебе­то, май­ки­те са насър­ча­ва­ни да се наслаж­да­ват на чес­то гуш­ка­не през пър­вия час след раж­да­не­то и през пър­ви­те три дни след това. Тази стра­те­гия се нари­ча био­ло­гич­но отглеж­да­не и се бази­ра на стра­те­ги­я­та, изпол­з­ва­на по вре­ме на горес­по­ме­на­то­то изслед­ва­не вър­ху кър­ме­не­то и мета­бо­лит­на­та адап­та­ция при уме­ре­но недо­но­се­ни бебе­та (Colson, 2000; Colson and Hawdon, 2002).

Какво е био­ло­гич­но отглеж­да­не?

Биологично отглеж­да­не се дефи­ни­ра ясно като вся­ко май­ка-бебе пове­де­ние на гър­да­та, при кое­то май­чи­ни­те телес­ни кон­ту­ри са в бли­зък кон­такт с гър­ди­те на бебе­то. За бебе­то био­ло­гич­но отглеж­да­не озна­ча­ва:

  • Докосване с уста, бли­за­не, душе­не, рове­не с муцун­ка и сгуш­ва­не на гър­да­та
  • Спане на гър­да­та
  • Опипване и тър­се­не на гър­да­та
  • Засукване на гър­да­та
  • Сукане, преглъ­ща­не, шум­но гъл­та­не на голе­ми глът­ки кър­ма чрез актив­но кър­ме­не

За май­ка­та био­ло­гич­но отглеж­да­не озна­ча­ва:

  • Носене бебе­то така, че бебеш­ки­те гър­ди да са в бли­зък кон­такт с очер­та­ни­я­та на май­чи­но­то тяло
  • Предлагане на неог­ра­ни­чен достъп до гър­ди­те с тол­ко­ва кон­такт кожа до кожа, кол­ко­то май­ка­та желае

Във физи­о­ло­гич­ни усло­вия, окси­то­ци­нът се отде­ля еднов­ре­мен­но при май­ка­та и при ново­ро­де­но­то, сти­му­ли­рай­ки мета­бо­лит­ни­те и пове­ден­чес­ки ефек­ти, кои­то предиз­вик­ват кон­так­та май­ка-ново­ро­де­но, кой­то след­ва (Uvnas-Moberg, 1996; Uvnas-Moberg et al., 1998). Когато физи­чес­ки­ят кон­такт меж­ду май­ка и бебе не е огра­ни­ча­ван след раж­да­не­то, пери­фер­на­та кон­цен­т­ра­ция на окси­то­цин в май­чи­но­то кръ­во­об­ра­ще­ние изглеж­да е по-висо­ка през пър­вия час след раж­да­не­то, откол­ко­то непос­ред­с­тве­но пре­ди него (Nissen et al., 1996). По също­то вре­ме, в защи­те­на, спо­кой­на и ненап­рег­на­та­ат­мос­фе­ра, физи­о­ло­гич­ни­те фаро­ве на мириз­ма­та (Varendi et al., 1994; Righard, 1995) могат да осве­тят пътя към гър­да­та. През пър­ви­те дни на извъ­нут­роб­ния живот ново­ро­де­но­то демон­с­т­ри­ра някол­ко инс­тин­к­тив­ни дей­нос­ти за нами­ра­не на гър­да­та и засук­ва­не (Pryor, 1963; Odent , 1977; Widstrom et al., 1987). Майките показ­ват естес­т­ве­но пред­по­чи­та­ние да дър­жат бебе­та­та си (DeChateau, 1987). Въпреки някои прак­ти­ки в родил­но­то отде­ле­ние, всъщ­ност суче­що­то бебе поема ини­ци­а­ти­ва­та при хра­не­не. Бебешкото тяло вър­ху или при­вър­за­но бли­зо до май­чи­но­то тяло изглеж­да акти­ви­ра реф­лек­си­те за кър­ме­не, дока­то бебеш­ки­те зна­ци предиз­вик­ват съот­вет­ния май­чин отго­вор (Colson 2000; Colson and Hawdon, 2002). Горното е част от тео­ре­тич­на­та рам­ка на кон­цеп­ци­я­та за био­ло­гич­но отглеж­да­не. Като се взе­мат пред­вид и някои по-ран­ни дока­за­тел­с­т­ва от 1960-те и 1970-те (Winnicott, 1964; Brazelton 1973; Klaus and Kennell, 1976), богат­с­тво­то от изслед­ва­ния вър­ху май­чи­на­та кен­гу­ру гри­жа (Anderson , 1989; Luddington-Hoe, 1993; Anderson, 1999) и физи­о­ло­ги­я­та на мета­бо­лит­ния пре­ход, ста­ва ясно, че кър­ме­не­то е слож­но вза­и­мо­от­но­ше­ние при отглеж­да­не­то на бебе­то.

Резултатите от изслед­ва­ни­я­та илюс­т­ри­рат два при­ме­ра на континюитет/постоянство по вре­ме на след­ро­дил­ния пре­ход: посто­ян­с­т­во на май­чи­ния окси­то­цин и май­чи­но­то тяло като източ­ник на топ­лин­на и успо­ко­я­ва­ща гри­жа за хра­не­не­то. Изследвания демон­с­т­ри­рат асо­ци­а­ция меж­ду по-дъл­ги интер­ва­ли меж­ду хра­не­ни­я­та и по-нис­ка­та кон­цен­т­ра­ция на кръв­на захар (Lucas et al., 1981; Hawdon et al., 1992). Биологичното отглеж­да­не нама­ля­ва тези интер­ва­ли. Честотата на актив­но­то хра­не­не обик­но­ве­но се пови­ша­ва посред­с­твом по-къса­та му про­дъл­жи­тел­ност през пър­ви­те три дни след раж­да­не­то.

Разбира се за май­ки­те е невъз­мож­но посто­ян­но да дър­жат бебе­та­та си. Когато си взе­мат почив­ка, бащи­ни­те ръце оси­гу­ря­ват топ­ли­на и сигур­ност. Много бащи каз­ват, че био­ло­гич­но­то отглеж­да­не е истин­с­ка радост и оча­ро­ва­те­лен начин за опоз­на­ва­не­то им с бебе­то.

От глед­на точ­ка как­то на прак­ти­ка­та, така и на био­ло­ги­я­та, нуж­ди­те на ново­ро­де­но­то от раз­ви­тие и емо­ци­о­нал­ни­те му нуж­ди са задо­во­ле­ни чрез сука­не­то (McNabb and Colson, 2000). Още през 1954г. Грантли Дик-Рийд обоб­ща­ва май­чи­ния био­ло­ги­чен капа­ци­тет да посрещ­не нуж­ди­те на ново­ро­де­но­то. Той твър­ди, че кър­ме­не­то задо­во­ля­ва нуж­ди­те на бебе­то от топ­ли­на, сигур­ност и хра­на. Тези твър­де­ния вина­ги са били признак на здрав разум. Резултатите от изслед­ва­ни­я­та сега под­кре­пят здра­вия разум. Основано на кон­ти­ню­и­те­та, при­същ на пре­хо­да от заро­диш към ново­ро­де­но, био­ло­гич­но­то отглеж­да­не е стра­те­гия „обрат­но към бъде­ще­то“, коя­то се изграж­да вър­ху пре­диш­ни наблю­де­ния (Reed, 1954; Winnicott, 1964; Montagu, 1971; Pryor, 1973). Биологичното отглеж­да­не може да помог­не на роди­те­ли­те да про­учат пове­че тра­ди­ци­он­ни сти­ло­ве на отглеж­да­не и да пре­жи­ве­ят радост­та от изклю­чи­тел­но­то кър­ме­не от раж­да­не­то.

Тази пуб­ли­ка­ция под­чер­та­ва про­пус­ки­те в зна­ни­я­та на май­ки и аку­шер­ки. Майките тряб­ва да бъдат по-доб­ре инфор­ми­ра­ни как био­ло­гич­на­та спе­ци­фич­ност на колас­т­ра­та им удов­лет­во­ря­ва про­ме­ня­щи­те се нуж­ди на бебе­та­та им. Акушерките тряб­ва да имат офи­ци­ал­на програ­ма в обу­че­ни­е­то, зася­га­ща как­то физи­о­ло­ги­я­та на нор­мал­ни­те мета­бо­лит­ни про­ме­ни от утро­ба­та към све­та, така и тео­ре­тич­на­та рам­ка на био­ло­гич­на­та стра­те­гия. Преподавателите тряб­ва спеш­но да попъл­нят тези праз­ни­ни в зна­ни­я­та.

Тази ста­тия обоб­ща­ва съдър­жа­ни­е­то на прак­ти­чес­ки про­ект за раз­ви­тие, наре­чен CATCHTM. Финансиран от Здравния отдел на Великобритания, South Bank University и E. Kent Hospitals NHS Trust, CATCHTM цели да уло­ви в пред­паз­на­та мре­жа на кър­ме­не­то оне­зи май­ки, кои­то спи­рат да кър­мят през пър­ви­те две сед­ми­ци след раж­да­не­то. Болничните доку­мен­та­циi и мате­ри­а­ли за здрав­ни­те спе­ци­а­лис­ти в момен­та се допъл­ват да съдър­жат:

  • бро­шу­ра­та Мother-Baby Experiences of Nurturing
  • кър­ма­чес­ки днев­ник май­ка-бебе
  • бол­нич­на поли­ти­ка относ­но хипог­ли­ке­мия
  • план за отглеж­да­не на здра­ви, но уяз­ви­ми (уме­ре­но недо­но­се­ни 34–36г.с. и доно­се­ни, но с нис­ко за гес­та­ци­он­на­та си въз­раст тег­ло) бебе­та
  • бол­нич­на диаг­ра­ма-ука­за­ние за здрав­ни­те спе­ци­а­лис­ти за под­по­ма­га­не на кър­ме­не­то през пър­ви­те три дни след раж­да­не­то
  • ком­пе­тен­ци­и­те на аку­шер­ки­те по отно­ше­ние на хра­не­не­то от мета­бо­лит­на пер­с­пек­ти­ва

За автора

Сузане Колсън е про­уч­ва­ща аку­шер­ка и лак­та­ци­он­на аку­шер­ка в East Kent NHS Trust, Англия. За пъл­на­та биог­ра­фия виж­те http://www.midwiferytoday.com/bio/colson.asp

Библиография

      • Anderson, G.C. (1989). Skin to skin: kangaroo care in western Europe American Journal of Nursing 89:662–666.
      • Anderson, G.C. (1999). Kangaroo care of the premature infant in E. Goldson (Ed) Nurturing the premature infant: Developmental interventions in the neonatal intensive care nursery. New York: Oxford University Press, pp.131–160.
      • Aynsley-Green, A., Hawdon, J.M. (April 1997) Hypoglycaemia in the neonate : current controversies Acta Paediatr 39(suppl 1): pp. S12S16.
      • Blomquist, H.K., Jonsbo, F., Serebuys F., Persson L.A. (1994). Supplementary feeding in the maternity ward shortens the duration of breastfeeding Acta Paediatr 83:1122–6.
      • Brazelton, T.B. (1973). Effect of maternal expectations on early infant behavior Early Child Development and Care 2: pp. 259–273.
      • Colson, S. (1997). A Cry for Neonatal Research, Midwives 110(1314): p. 174.
      • Colson, S.D. (2000). Biological suckling facilitates exclusive breastfeeding from birth a pilot study of 12 vulnerable infants, Dissertation submitted as Course requirement of MSc in Midwifery Studies South Bank University.
      • Colson, S.D., Hawdon, J.M. (2002). Biological nurturing increases duration of breastfeeding for a vulnerable cohort Book of Conference Proceedings, International Confederation of Midwives Conference Vienna, Austria.
      • Cornblath,M., Hawdon, J.M., Williams, A.F., Aynsley-Green, A., Ward-Platt, M.P., Schwartz, R., Kalhan, S.C. (2000). Controversies regarding definition of neonatal hypoglycemia: suggested operational thresholds Pediatrics 105(5).
      • DeChateau, P. (1987). Left-side preference in holding and carrying newborn infants: A three-year follow-up study. Acta Psychiatr Scand (75): pp. 283–86.
      • DeRooy, L., Williams, A.F., Lawrence, S.M., Thurston, J.G., Colson, S. (1998). Breastfeeding augments metabolic adaptation in small for gestational age and preterm neonates European Society for Paediatric Research Conference, Belfas.
      • Dodds R. (1996). When policies collide: breastfeeding and hypoglycaemia MIDIRS Midwifery Digest 6(4): 382–386.
      • Foster, K., Lader, D., Cheesbrough, S. (1997). Infant Feeding 1995 Office for National Statistics London: The Stationery Office
      • Hartmann P.E., (1987) Lactation and reproduction in western Australian women J Reprod Med (32):543–47.
      • Hartmann, P.E., Prosser, C.G. (1984). Physiological basis of longitudinal changes in human milk yield and composition Fed Proc (43):2448–53.
      • Hawdon, J.M., Ward Platt, M.P., Aynsley-Green, A. (1992) Patterns of metabolic adaptation in term and preterm infants in the first postnatal week. Arch Dis Child (67):357–365.
      • Hawdon, J.M. (February 1993). Diabetes Neonatal hypoglycaemia: the consequences of admisssion to the special care nursery. Maternal and Child Health pp. 48–51.
      • Hawdon, J.M., Aynsley-Green, A. (1999). Metabolic Disease, Disorders of blood glucose homeostasis in the neonate in Rennie J.M. and Roberton, N.R.C. Textbook of Neonatalogy. London: Churchill.
      • Livingstone (3rd edition).
      • Hawdon, J.M. (December 1999). Hypoglycaemia and the neonatal brain. European Journal of Peadiatrics 158(1): pp. S9S12.
      • Hawdon, J.M., Williams, A.F., Lawrence, S.M., Colson, S., Thurston, J.G. (April 2000). Formula supplements given to healthy breastfed preterm babies inhibit postnatal metabolic adaptation: results of a randomised controlled trial. Arch Dis Child (82)suppl 1.
      • Hoseth, E., Joergensen, A., Ebbesen, F., Moeller, M. (2000). Blood glucose levels in a population of healthy, breast fed, term infants of appropriate size for gestational age. Arch Dis Child Fetal Neonatal Ed (83): F117F119.
      • Inch, S. (1996). The importance of breastfeeding. MIDIRS Midwifery Digest (6)1: 79–83 and (6)2: 208–212.
      • Klaus, M.H., Kennell, J.H. (1976). Maternal-Infant Bonding. St Louis: Mosby Company. Lawrence, R. (1997). A Review of the Medical Benefits and Contraindications to Breastfeeding in the United States. Maternal and Child Health Technical Information Bulletin. HRSA.
      • Lucas, A., Boyes, S., Bloom, S.R., Aynsley-Green, A. (1981). Metabolic and endocrine responses to a milk feed in 6 day old term infants: differences between breast and cow’s milk formula feeding. Acta Paediatr Scand, 70: pp. 195–200.
      • Lucas, A., Morley, R, and Cole T.J. (1988). Adverse neurodevelopmental outcome of moderate neonatal hypoglycaemia. BMJ 297: pp. 1304-08.
      • Lucas, A. (1992). Infant Feeding Nutritional Physiology Part I: Dietary requirements of term and preterm infants, Part II: Feeding the fullterm infant in Roberton N.R.C. Textbook of Neonatology Edinburgh: Churchill Livingstone.
      • Luddington-Hoe, S.M. with Golant, S.K. (1993). Kangaroo Care. New York: Bantam Books.
      • McNabb, M., Colson S. (2000). From pregnancy to lactation: changing relations between mother and baby—a biological perspective. Midwifery Practice Core Topics 3.
      • Montagu, A. (1971). Touching: The Human Significance of the Skin. New York: Harper & Row.
      • Morgan, E. (1994). The Descent of the Child: Human Evolution from a New Perspective. London: Penguin Books Ltd.
      • Nissen, E., Uvnas-Moberg, K., Svensson, K., Stock, S., Widstrom, A.M., Winberg, J. (1996). Different patterns of oxytocin, prolactin but not cortisol release during breastfeeding in women delivered by Caesarean section or by the vaginal route. Early Hum Dev (45):103–118.
      • Odent, M. (1977). The early expression of the rooting reflex. Proceedings of the 5th international congress of psychosomatics, obstetrics and gynaecology. London: Academic Press. Pryor, K. (1963). Nursing Your Baby. New York: Harper & Row.
      • Reed, G.D. (1954). Childbirth Without Fear. London: Willliam Heinemann.
      • Righard, L., Alade, O.M. (1990). Effects of delivery room routines on success of first feed. Lancet (336):1105–07.
      • Righard, L. (1995). How do newborns find their mother’s breast? Birth (22) 3: pp. 174–5.
      • Srinivasan, G., Voora, S., Lilien, L.D. (July 1986). Clinical and laboratory observations Plasma glucose values in normal neonates: a new look. The Journal of Paediatrics, pp. 114–22.
      • Thureen, P.J., Deacon, J., O’Neill, P., Hernandez, J. (1999). Assessment and care of the well newborn. Philadelphia:W.B. Saunders Company.
      • Uvnas-Moberg, K. (1996). Neuroendocrinology of the Mother-Child Interaction. Trends in Endocrinology and Metabolism (7)4: pp. 126–31.
      • Uvnas-Moberg, K., Alster, P., Petersson, M., et al. (1998). Postnatal oxytocin injections cause sustained weight gain and increased nociceptive thresholds in male and female rats. Pediatric Research 43(3): pp. 344–44.
      • Varendi, H., Porter, R.H., Windberg, J. (1994). Does the newborn baby find the nipple by smell? Lancet (344): pp. 989–90.
      • WHO (2001). The optimal duration of exclusive breastfeeding—A systematic review online at www.who.int+/inf-pr-2001/en/note2001-07.html
      • Widmaier, E.P. (1990). Changes in responsiveness of the hypothalamic-pituitary-adrenocortinal axis to 2‑deoxy-D-Glucose in developing rats. Endocrinology 126(6): pp. 3116–23.
      • Widstrom, A.M., Ransjo-Arvidson, A.B., Christensson, K., Mathiesen, A.S., Winberg, J., & Uvnas-Moberg, K. (1987). Gastric suction in healthy newborn infants. Effects on circulation and developing feeding behaviour. Acta Paediatr Scand (76): pp. 566–72.
      • Williams, A. (1997). Hypoglycaemia of the Newborn: Review of the Literature, World Health Organisation, Geneva, online at www.who.int/chd/publications/imci/bf/hypoglyc/hypoglyc.htm
      • Winnicott, D.W. (1964). The Child, the Family and the Outside World. Harmondsworth, Middlesex, England: Penguin Books Ltd.

Забележка към превода

Статиите в Midwifery Today са пуб­ли­ку­ва­ни на анг­лийс­ки в ори­ги­нал. Midwifery Today, Inc. не гаран­ти­ра точ­ност­та на пре­во­ди на тех­ни­те ста­тии на друг език, освен на анг­лийс­ки, вклю­чи­тел­но и на ста­тии, кои­то са пуб­ли­ку­ва­ни на уеб стра­ни­ца­та на Midwifery Today. За най-точ­на­та вер­сия на тази ста­тия вина­ги се позо­ва­вай­те на анг­лийс­ка­та вер­сия.

Copyright © 2002 Midwifery Today, Inc. Всички пра­ва запа­зе­ни. Преведено с раз­ре­ше­ние от Midwifery Today, Issue 61, Spring 2002.
http://www.midwiferytoday.com/articles/womb.asp

1 Comment »

  • Деница says:

    Невероятно полез­на инфор­ма­ция. Моите ува­же­ния за рабо­та­та, коя­то вър­ши­те. 🙂

Leave a Reply

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Be nice. Keep it clean. Stay on topic. No spam.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.