Следродилният пре­ход от емб­ри­он към ново­ро­де­но може да се харак­те­ри­зи­ра с дума­та „пре­къс­ва­не“. Новороденото тряб­ва неиз­беж­но да про­ме­ни сре­да­та си от тъм­но­то, топ­ло, мок­ро, защи­те­но мяс­то в утро­ба­та с по-сту­де­ни­те, сухи, ярки, шум­ни усло­вия на вън­ш­ния свят. Пъпната връв е пре­къс­на­та. Раздяла и раз­къс­ва­не са клю­чо­ви­те думи. Добре извес­т­ни­те про­ме­ни изис­к­ват топ­лин­на, сър­деч­но-съдо­ва, белод­роб­на, вес­ти­бу­лар­на, имун­на и мета­бо­лит­на адаптация.

Сърдечно-съдо­ва­та, имун­на­та и топ­лин­на­та адап­та­ция са доб­ре доку­мен­ти­ра­ни в меди­цин­с­ки­те и аку­шер­с­ки­те учеб­ни­ци. Успешната мета­бо­лит­на адап­та­ция е също тол­ко­ва кри­тич­на за здра­ве­то на бебе­то. Въпреки това пове­че­то аку­шер­с­ки и мно­го педи­ат­рич­ни тек­с­то­ве не опис­ват нор­мал­на­та физи­о­ло­гия на мета­бо­лит­ния пре­ход от емб­ри­он към ново­ро­де­но. Вместо това, мета­бо­лит­на­та адап­та­ция се обсъж­да в гла­ви­те, посве­те­ни на хипог­ли­ке­ми­я­та или във връз­ка с нару­ше­ния на кръв­на­та глю­коз­на хомеостаза.

Точно как­то сър­деч­ни­ят ритъм, вдиш­ва­ни­я­та и цве­тът опре­де­лят аку­шер­с­ка­та оцен­ка на сър­деч­но-съдо­вия пре­ход, така хра­не­не­то пред­став­ля­ва про­зо­рец към оцен­ка­та на мета­бо­лит­ни­те адап­та­ци­он­ни про­це­си. Обаче мно­го съв­ре­мен­ни прак­ти­ки затруд­ня­ват раз­би­ра­не­то на нор­мал­на­та физиология:

1. Метаболитният пре­ход не се пре­по­да­ва в общия слу­чай в аку­шер­с­ки­те и меди­цин­с­ки­те програ­ми като част от нор­мал­на­та след­ро­дил­на адап­та­ция от емб­ри­он към ново­ро­де­но. Описания на мета­бо­лит­ни­те про­ме­ни лип­с­ват или са оскъд­ни. Когато ги има, обик­но­ве­но са свър­за­ни с патология.
2. Изследвания показ­ват, че моде­ли­те на мета­бо­лит­на адап­та­ция са раз­лич­ни в зави­си­мост от това дали бебе­то е кър­ме­но или има изкус­т­ве­ни хра­не­ния (Hawdon et al., 1992; Del Rooy et al.,1998; Hawdon et al., 2000). Това широ­ко се игно­ри­ра при аку­шер­с­ки­те и педи­ат­рич­ни оцен­ки. Смесеното хра­не­не е оби­чай­но през пър­ви­те три дни след раж­да­не­то дори и кога­то май­ка­та иска да кър­ми изключително.
3. Освен това, теку­щи­те дефи­ни­ции за кър­ме­не не взе­мат пред­вид дози­те в пър­ви­те дни след раж­да­не­то. Едно бебе се счи­та за кър­ме­но, кога­то полу­ча­ва някак­во коли­чес­т­во май­чи­но мля­ко, кол­ко­то и мал­ко да е то. Не взе­ма­не­то пред­вид дали бебе­то е изклю­чи­тел­но кър­ме­но замъг­ля­ва раз­би­ра­не­то на тези кли­нич­ни харак­те­рис­ти­ки, асо­ци­и­ра­ни с бебе­та само на кърма.
4. Често май­ки­те са насър­ча­ва­ни да пови­ват бебе­та­та си от раж­да­не­то и да ги дър­жат в бебеш­ко­то кошче/легло, с изклю­че­ние на слу­ча­и­те, в кои­то се хра­нят актив­но. Тази прак­ти­ка пред­по­ла­га, че неп­ре­къс­на­то­то полу­ча­ва­не на хра­на от май­ка­та спи­ра при раж­да­не­то, как­то е в слу­чая на хра­не­не­то с шише. Незабавното пови­ва­не също акцен­ти­ра на момен­та на пре­къс­ва­не­то в след­ро­дил­ния пре­ход, поне­же май­ки­те са физи­чес­ки отде­ле­ни от бебе­та­та си дори и кога­то са в съща­та стая.Ранното физи­чес­ко отде­ля­не отри­ча кон­ти­ню­и­те­та и след­ро­дил­на­та спо­соб­ност на май­чи­но­то тяло да под­дър­жа хоме­ос­та­тич­на неутрална/топлинна сре­да при пре­хо­да от емб­ри­он към ново­ро­де­но. Оставянето на бебе­та­та в кош­че­то меж­ду хра­не­ни­я­та, вмес­то да бъдат дър­жа­ни, през пър­ви­те три дни след раж­да­не­то може да има нега­тив­но вли­я­ние вър­ху ран­но­то хра­не­не и кър­ме­не­то (Colson and Hawdon, 2002).
5. Акушерската оцен­ка се бази­ра по-ско­ро на май­чи­ния избор откол­ко­то на физи­о­ло­ги­я­та. При нали­чие на проб­ле­ми с кър­ме­не­то през пър­ви­те три дни след раж­да­не­то чес­то се пред­ла­га хра­не­не­то с шише като реше­ние. Например кога­то бебе­то е кър­ме­но при поис­к­ва­не и е нес­по­кой­но, чес­то се смя­та, че май­чи­на­та колас­т­ра е недос­та­тъч­на. На май­ки­те чес­то се каз­ва, че могат да дадат шише на бебе­то, ако искат. Нелепо е, че изглеж­да така, сякаш май­чи­ни­ят избор моти­ви­ра дохран­ва­не­то. Често в бол­нич­ни­те запис­ки може да се види: „бебе­то е нес­по­кой­но, май­ка­та поис­ка бутилка.“

Изключително Кърмене

Изследвания демон­с­т­ри­рат био­ло­гич­на­та спе­ци­фич­ност и пол­зи­те от изклю­чи­тел­но­то кър­ме­не от раж­да­не­то до шест месе­ца след това (Inch, 1996; Lawrence, 1997; World Health Organization [WHO], 2001). Епидемиологията раз­кри­ва крат­кос­роч­ни­те и дъл­гос­роч­ни здрав­ни пол­зи за май­ка­та и бебе­то, асо­ци­и­ра­ни с кър­ме­не­то (Inch, 1996; Lawrence, 1997). Много от тях изглеж­да зави­сят от доза­та. Едно изслед­ва­не напри­мер демон­с­т­ри­ра асо­ци­а­ции меж­ду ран­но­то въвеж­да­не на изкус­т­ве­но мля­ко и уве­ли­че­ния брой на диха­тел­ни­те и пикоч­ни инфек­ции, дет­с­ки­те сто­маш­но-чрев­ни болес­ти, затлъс­тя­ва­не­то, аст­ма­та, ран­ни­ят инсу­ли­но­за­ви­сим диа­бет и пони­же­ни­те позна­ва­тел­ни фун­к­ции (Lawrence, 1997). Имайки пред­вид тези зави­се­щи от доза­та пол­зи е изне­над­ва­що, че пове­че май­ки не кър­мят изця­ло през пър­ви­те три дни след раж­да­не­то. Идентифициран е кон­ф­ликт меж­ду поли­ти­ки­те за кър­ме­не и някои от поли­ти­ки­те за пре­вен­ция на хипог­ли­ке­ми­я­та при ново­ро­де­ни­те (Dodds, 1996; Colson, 1997). Първите поли­ти­ки изис­к­ват на кър­ме­ни­те деца да не се дава дру­га хра­на или питие, освен май­чи­но мля­ко. Вторите поли­ти­ки пред­виж­дат дохран­ва­не, дефи­ни­ра­но като пред­ва­ри­тел­но пресмет­на­то коли­чес­т­во адап­ти­ра­но мля­ко да се дава на здра­ви дреб­нич­ки бебе­та и на здра­ви бебе­та с проб­лем­но хра­не­не, дори и кога­то кър­ме­не­то вър­ви доб­ре (Lucas, 1992; Dodds, 1996; Thureen et al.,1999). Дохранването в бол­ни­ца­та е сил­но свър­за­но с пони­же­на уве­ре­ност у май­ки­те и по-крат­ки сро­ко­ве на кър­ме­не (Blomquist, et al., 1994; Dodds, 1996; Foster et al., 1997).

В тази ста­тия се при­ема, че дие­та, със­то­я­ща се изклю­чи­тел­но от май­чи­но мля­ко, е хра­на­та за физи­о­ло­ги­я­та на мета­бо­лит­ния пре­ход от заро­диш към ново­ро­де­но. Изключителното кър­ме­не се дефи­ни­ра като кър­ме­не­то, кое­то май­ка­та и бебе­то извър­ш­ват заед­но. Това озна­ча­ва, че бебе­то не поглъ­ща нищо дру­го освен май­чи­но мля­ко. Скорошно изслед­ва­не навеж­да на мисъл­та, че актив­но­то кър­ме­не (в кон­т­раст на пасив­но­то при­ема­не на изце­де­на кър­ма) може да бъде фак­тор, улес­ня­ващ изклю­чи­тел­но­то кър­ме­не от раж­да­не­то (Colson and Hawdon, 2002). Това леко се раз­ли­ча­ва от теку­щи­те дефи­ни­ции за изклю­чи­тел­но кър­ме­не. Активното сука­не и учас­тие в хра­не­не­то за здра­во доно­се­но бебе през пър­ви­те три дни от живо­та му се смя­та за също тол­ко­ва същес­т­ве­но, кол­ко­то и дие­та, със­то­я­ща се изклю­чи­тел­но от изце­де­но май­чи­но мля­ко. Има раз­ли­ка меж­ду актив­но­то сука­не на гър­да­та и хра­не­не­то с кър­ма от чашка/шише. Това не отри­ча пол­зи­те от изцеж­да­не­то на кър­ма за недо­но­се­ни бебе­та, бол­ни бебе­та или бебе­та, за кои­то кър­ме­не­то е невъз­мож­но. За здра­ви бебе­та със сука­те­лен реф­лекс е за пред­по­чи­та­не бебе­то да е акти­вен учас­т­ник в хра­не­не­то, като това може да напра­ви и усе­ща­не­то от кър­ме­не­то по-натурално.

Физиология на метаболитния преход

(Опростена вер­сия на слож­ни процеси)

Веднага след раж­да­не­то, непос­ред­с­тве­но след като пъп­на­та връв е спря­ла да пул­си­ра, пла­цен­тар­на­та цир­ку­ла­ция ряз­ко спи­ра. Това озна­ча­ва, че посто­ян­ни­ят при­ток на хра­на от май­ка­та, в час­т­ност на глю­ко­за през пла­це­на­та, спи­ра. Нивото на кръв­на­та захар на ново­ро­де­но­то неза­бав­но пада при поч­ти всич­ки здра­ви бебе­та (Srinivasan et al., 1986). Новороденото тряб­ва да се адап­ти­ра към пери­о­дич­но хра­не­не, хра­нос­ми­ла­не и чрев­на абсорб­ция на хра­ни­тел­ни­те вещес­т­ва. Животът на заро­ди­ша се управ­ля­ва от инсу­ли­на. Глюкагонът е поч­ти изклю­чен по вре­ме на вът­ре­ут­роб­ния живот. В резул­тат на това инсу­ли­нът се изпол­з­ва по-ско­ро като хор­мон на рас­те­жа, откол­ко­то като мета­бо­ли­тен регу­ла­тор. При раж­да­не­то липо­ге­не­за­та (фор­ми­ра­не и скла­ди­ра­не на маз­ни­ни под фор­ма­та на мас­т­на тъкан) и глю­ко­ге­не­за­та (фор­ми­ра­не и скла­ди­ра­не на глю­ко­за под фор­ма­та на гли­ко­ген в чер­ния дроб, сър­деч­ния мус­кул и мозъ­ка) се замес­т­ват от мета­бо­лит­ни­те пъте­ки на ново­ро­де­ния живот. Това са гли­ко­ге­но­ли­за (раз­граж­да­не на гли­ко­ге­на), липо­ли­за (раз­граж­да­не на маз­ни­ни­те), глю­ко­не­о­ге­не­за (про­из­вод­с­тво на ендо­ген­на глю­ко­за) и кето­ге­не­за (фор­ми­ра­не на кетон­ни тела). Тези пъте­ки пред­по­ла­гат мета­бо­лит­но превк­люч­ва­не при раж­да­не от глю­ко­за към маз­ни­на и съот­вет­но дие­та, пър­во­на­чал­но бед­на на въг­ле­хид­ра­ти и бога­та на мазнини.

През бре­мен­ност­та про­ме­ни­те в май­чи­на­та мета­бо­лит­на актив­ност са спе­ци­ал­но пред­наз­на­че­ни да помог­нат за под­дър­жа­не­то на опти­мал­но­то емб­ри­о­нал­но хра­не­не. Майчиното тяло про­из­веж­да, тру­па и скла­ди­ра. Това озна­ча­ва, че май­ка­та оси­гу­ря­ва посто­я­нен при­ток на захар дирек­т­но в кръв­та на бебе­то й през пла­цен­та­та. Така бебе­то рас­те, тру­па и скла­ди­ра. Ембрионалният живот се харак­те­ри­зи­ра с ана­бо­ли­зъм. Здравото доно­се­но ново­ро­де­но идва на све­та „доб­ре отхра­не­но“. Здравите доно­се­ни бебе­та се раж­дат с гли­ко­ге­но­ви запа­си и пух­ка­ви бебеш­ки запа­си от маз­ни­ни, кои­то да посрещ­нат нуж­ди­те им през пър­ви­те дни, дока­то наме­рят и се научат как да се прикре­пят към извъ­нут­роб­ния им хра­ни­те­лен източ­ник – гърдата.

Приблизително през пър­ви­те три дни от живо­та си здра­во­то доно­се­но бебе се науча­ва как да орга­ни­зи­ра сука­не­то, преглъ­ща­не­то и диша­не­то. След раж­да­не­то млеч­на­та жле­за оси­гу­ря­ва гла­дък пре­ход и поема от пла­цен­та­та рабо­та­та по под­дър­жа­не на дие­та, спе­ци­фич­на за нуж­ди­те на човеш­ко­то поко­ле­ние. Ранното май­чи­но мля­ко – колас­т­ра­та – е бога­то на сред­но- и дъл­го­ве­риж­ни мас­т­ни кисе­ли­ни и бед­но на въг­ле­хид­ра­ти. Изследвания сочат, че сред­ни­ят обем колас­т­ра е 37 мили­лит­ра, като вари­ра в гра­ни­ци­те от 7 до 123 мили­лит­ра (Hartmann and Prosser, 1984; Hartmann, 1987). Този физи­о­ло­ги­чен дизайн отго­ва­ря на пони­же­на­та нуж­да на бебе­то (сред­но рав­на на око­ло 30мл. през пър­ви­те 24 часа). По-голя­мо коли­чес­т­во при­нуж­да­ва бебе­то да гъл­та шум­но на голе­ми глът­ки и това може да го обър­ка в момент, кога­то тряб­ва да коор­ди­ни­ра сука­не, гъл­та­не и диша­не. Коластрата идва на мал­ки кап­ки, дока­то кър­ма­че­то нами­ра гър­да­та, засук­ва, орга­ни­зи­ра нуж­ди­те си, пус­ка гър­да­та, спи и бива успо­ко­я­ва­но на гър­да­та. Малки коли­чес­т­ва колас­т­ра са поема­ни на чес­то. Това адек­ват­но хра­ни бебе­то, под­дър­жа физи­о­ло­гич­на кон­цен­т­ра­ция на кръв­на­та захар и има раз­хлаб­ващ ефект, бла­гоп­ри­я­тен за ран­но­то отде­ля­не на меко­ни­у­ма. Тъй като не се отде­лят голе­ми коли­чес­т­ва мля­ко, изклю­чи­тел­но кър­ме­ни­те през пър­ви­те три дни бебе­та обик­но­ве­но не повръщат.

Забележителна точ­ка в пре­хо­да от заро­диш към ново­ро­де­но е фак­та, че май­чи­но­то тяло е под­хо­дя­що и спе­ци­фич­но про­ек­ти­ра­но за отглеж­да­не­то на бебе­то. При раж­да­не физи­о­ло­ги­я­та пред­по­ла­га зна­чи­тел­на про­мя­на в типа хра­на за бебе­то. Доставяната през пла­цен­та­та глю­ко­за е заме­не­на с маз­ни­ни­те от колас­т­ра­та и пух­ка­ви­те бебеш­ки запа­си. Ранният живот на ново­ро­де­но­то се харак­те­ри­зи­ра с ката­бо­ли­зъм. За раз­ли­ка от въз­рас­т­ни­те, това със­то­я­ние на ката­бо­ли­зъм при ново­ро­де­но­то не е знак за пато­ло­гия, а е по-ско­ро инди­ка­ция за нор­мал­но напред­ва­не на мета­бо­лит­на­та про­мя­на. След раж­да­не­то нива­та на плаз­ме­ния инсу­лин падат със събуж­да­не­то на оста хипо­та­ла­мус-хипо­фи­за-над­бъб­реч­на жле­за (ХХН). Наблюдават се бър­зи пови­ше­ния в нива­та на хор­мо­ни­те на стре­са и в отде­ля­не­то на гли­ко­ген от пан­к­ре­а­са (Hawdon and Aynsley-Green, 1999). Тези хор­мо­нал­ни про­ме­ни предиз­вик­ват отде­ля­не­то на ензи­ми­те, необ­хо­ди­ми за усво­я­ва­не­то на енер­гий­на­та хра­на за посре­ща­не спе­ци­фич­ни­те нуж­ди на ново­ро­де­но­то (т.е. да посрещ­нат начал­на­та нуж­да от дие­та бога­та на маз­ни­ни и бед­на на въглехидрати).

Въпреки че успеш­на­та мета­бо­лит­на адап­та­ция включ­ва слож­ни био­хи­мич­ни про­це­си, за огром­на­та част от ново­ро­де­ни­те пре­хо­дът от утро­ба­та към све­та напред­ва глад­ко. Обаче пора­ди появи­ли­те се напос­ле­дък стра­хо­ве от хипог­ли­ке­мия, в бол­ни­ци­те се появя­ват прак­ти­ки чес­то изис­к­ва­щи рутин­но пред­пис­ва­не на спе­ци­ал­на гри­жа и дохран­ва­не с изкус­т­ве­но мля­ко, дори кога­то май­ка­та иска да кър­ми изклю­чи­тел­но. Заедно с дохран­ва­не­то, под­ла­га­не­то на спе­ци­ал­ни гри­жи се асо­ци­и­ра с нама­ле­на уве­ре­ност у май­ка­та и по-крат­ка про­дъл­жи­тел­ност на кър­ме­не­то (Hawdon, 1993).

Какво пресдтавлява неонаталната хипогликемия?

Попитайте два­де­сет здрав­ни спе­ци­а­лис­та как­во озна­ча­ва нео­на­тал­на хипог­ли­ке­мия и веро­ят­но ще полу­чи­те два­де­сет раз­лич­ни отго­во­ра. Казано с прости думи, хипог­ли­ке­мия озна­ча­ва по-мал­ко от „нор­мал­но­то коли­чес­т­во“ цир­ку­ли­ра­ща в кръв­та глю­ко­за (кръв­на захар), под кое­то би настъ­пи­ло увреж­да­не. При „нор­мал­ни усло­вия“ мозъ­кът и цен­т­рал­на­та нер­в­на сис­те­ма у въз­рас­т­ни­те са задъл­жи­тел­ни­те кон­су­ма­то­ри на глю­ко­за. Както хипо­тер­ми­я­та, хипо­во­ле­ми­я­та предиз­ви­ка­на от кръ­во­из­ли­ви и хипок­си­я­та, лип­са­та на доста­тъч­но глю­ко­за е важен стре­сор, предиз­ви­ка­тел­с­т­во към хоме­ос­та­за­та на все­ки бозай­ник. Също като все­ки от горе­из­б­ро­е­ни­те стре­со­ри, про­дъл­жи­тел­на­та ост­ра хипог­ли­ке­мия води до мозъч­но увреж­да­не или смърт.

Сложното е да се дефи­ни­рат „нор­мал­ни усло­вия“ и „нор­мал­но коли­чес­т­во“ на кон­цен­т­ра­ци­я­та на кръв­на захар у ново­ро­де­но­то. Нормалните нива на кръв­на­та захар у въз­рас­т­ни­те вари­рат меж­ду 3.9 и 6.1 ммол/л (70−110 милиг­ра­ма на деци­ли­тър). Тези чис­ла са пресмет­на­ти ста­тис­ти­чес­ки, изпол­з­вай­ки кон­цен­т­ра­ция на кръв­на захар с пове­че от 2 стан­дар­т­ни откло­не­ния над и под сред­но­то за здра­ви въз­рас­т­ни. Подобен гли­ке­ми­чен индекс за ново­ро­де­ни е проб­ле­ма­ти­чен по отно­ше­ние на дефи­ни­ция, зна­че­ние и кли­ни­чен мениджмънт.

Дефиниция

Няма меди­цин­с­ки кон­сен­сус по отно­ше­ние на точ­ка­та на пре­ход от нор­мог­ли­ке­мия към хипог­ли­ке­мия. Според един преглед на 35 педи­ат­рич­ни учеб­ни­ка и про­уч­ва­не сред 178 педи­ат­ри, ком­би­ни­ра­ни­ят диа­па­зон на нор­мал­но­то е от по-мал­ко от 1 до 4ммол/л (Koh, 1988). По-ско­рош­ни изслед­ва­ния демон­с­т­ри­рат кон­цен­т­ра­ции на нор­мог­ли­ке­мия от по-мал­ко от 1.5 до 6.2ммол/л за здра­ви доно­се­ни бебе­та (Hawdon et al., 1992) и от 1.4 до 5.3 ммол/л (Hoseth et al., 2000). Здравите кър­ме­ни бебе­та имат по-нис­ка кон­цен­т­ра­ция на кръв­на­та захар откол­ко­то бебе­та хра­не­ни с изкус­т­ве­но мля­ко. (Hawdon et al., 1992; Hawdon et al., 1992; Del Rooy, 1998; Hawdon et al., 2000).

В дизай­на на по-ран­ни­те изслед­ва­ния чес­то лип­с­ва науч­на стро­гост. Изследователите, про­уч­ва­щи хипог­ли­ке­ми­я­та при ново­ро­де­ни­те, чес­то про­пус­кат да кон­т­ро­ли­рат мето­ди­те на хра­не­не, а кога­то го пра­вят, изклю­чи­тел­но­то кър­ме­не чес­то оста­ва неде­фи­ни­ра­но. Освен това недо­но­се­ни­те бебе­та чес­то са раз­де­ля­ни на здра­ви и/или бол­ни неза­ви­си­мо от гес­та­ци­он­на­та им въз­раст (ГВ). Действителната въз­раст на бебе­та­та в дни след раж­да­не­то ряд­ко се взи­ма под вни­ма­ние. Практическите пре­по­ръ­ки в резул­тат на таки­ва изслед­ва­ния чес­то екс­тра­по­ли­рат резул­та­ти­те на бол­ни бебе­та или на гру­пи с по-мла­да ГВ, кои­то са по-голе­ми по дейс­т­ви­тел­на въз­раст от нор­мал­ни­те здра­ви доно­се­ни бебе­та през пър­ви­те три дни след раждането.

Мащабно рет­рос­пек­тив­но обзер­ва­ци­он­но изслед­ва­не про­уч­ва после­ди­ци­те от хипог­ли­ке­ми­я­та в извад­ка по удоб­с­тво от 661 недо­но­се­ни бебе­та, тежа­ли по-мал­ко от 1850 гра­ма при раж­да­не­то и пре­жи­ве­ли пър­ви­те 48 часа (Lucas et al., 1988). Нито едно от бебе­та­та не е било изклю­чи­тел­но кър­ме­но. Резултатите от това изслед­ва­не сочат, че в тази гру­па от бол­ни, с мно­го нис­ко родил­но тег­ло бебе­та, тези с кон­цен­т­ра­ция на кръв­на­та захар под 2.6ммол/л в пет или пове­че отдел­ни дни, има­ли неб­ла­гоп­ри­ят­ни нев­ро­ло­гич­ни послед­с­твия. Вместо да пред­ло­жат тези бол­ни и сери­оз­но недо­но­се­ни бебе­та да бъдат наблю­да­ва­ни от бли­зо, резул­та­ти­те от тех­ни­те изслед­ва­ния са екс­тра­по­ли­ра­ни за здра­ви доно­се­ни бебе­та през пър­ви­те 3 дни след раж­да­не­то. Практическите пре­по­ръ­ки съвет­ва­ли да се под­дър­жа рутин­но ниво­то на кръв­на­та захар на ново­ро­де­но­то рав­но или по-висо­ко от 2.6ммол/л след раж­да­не­то за всич­ки бебе­та, неза­ви­си­мо от ГВ и здра­вос­лов­но­то им състояние.

От 1988г. 2.6 ммол/л е широ­ко изпол­з­ва­на дефи­ни­ция за нео­на­тал­на хипог­ли­ке­мия. Това озна­ча­ва, че екс­тра­по­ли­ра­ни­те дан­ни фор­ми­рат поли­ти­ки­те и прак­ти­ки­те в мно­го отде­ле­ния за май­чи­но здра­ве във Великобритания и САЩ. Поради тези пре­по­ръ­ки, на здра­ви бебе­та чес­то се пра­ви скри­нинг (взе­ма­не на кръв от пета­та или пръс­та) и съот­вет­но са дохран­ва­ни с изкус­т­ве­но мля­ко. Същото би било, ако обоснов­ка­та на поли­ти­ки­те за май­чи­но хра­не­не се бази­ра­ше на изслед­ва­не, демон­с­т­ри­ра­що, че някои май­ки, раз­ви­ли гес­та­ци­о­нен диа­бет, са има­ли нев­ро­ло­гич­ни проб­ле­ми след някол­ко после­до­ва­тел­ни епи­зо­да на след­ро­дил­на хипог­ли­ке­мия. Представете си, че всич­ки май­ки, кои­то отказ­ват хра­не­не след раж­да­не­то, са под­ло­же­ни на скри­нинг за хипог­ли­ке­мия и са хра­не­ни с изкус­т­ве­на енер­гий­на напит­ка чрез назо-гас­т­рал­на тръ­ба през ран­ния пост­на­та­лен период.

Въпреки че тези виж­да­ния бяха оспо­ре­ни наско­ро от реди­ца екс­пер­ти в област­та (Cornblath et al., 2000), пове­че­то бол­нич­ни прак­ти­ки про­дъл­жа­ват да изпол­з­ват 2.6ммол/л като гра­нич­на стой­ност за дефи­ни­ра­не на хипогликемия.

Мениджмънт

Неонаталната хипог­ли­ке­мия чес­то не се асо­ци­и­ра с кли­нич­ни сим­п­то­ми. Подозрителните кли­нич­ни сим­п­то­ми обик­но­ве­но са нес­пе­ци­фич­ни, т.е. могат да се отна­сят за мно­го раз­лич­ни със­то­я­ния. Неспецифичността на кли­нич­ни­те сим­п­то­ми е дове­ла до изпол­з­ва­не на рутин­ни кри­те­рии за тре­ти­ра­не на бебе­та­та, счи­та­ни за рис­ко­ви по отно­ше­ние на нео­на­тал­на­та хипог­ли­ке­мия. Тези кри­те­рии спа­дат към три широ­ки категории:

• Много голе­ми (над 4кг) или мно­го мал­ки (под 2.5кг) бебе­та и бебе­та с изос­та­ва­не в растежа.
• Всички бебе­та роде­ни пре­ди 37 пъл­ни гес­та­ци­он­ни седмици.
• Всички бебе­та в отде­ле­ни­е­то за ново­ро­де­ни, кои­то не се хра­нят добре.

Първата пре­по­ръ­ка за лече­ние вина­ги е „да се нахра­ни бебе­то“. Отново нераз­би­ра­не­то на физи­о­ло­гич­ния дизайн зад отно­си­тел­но мал­ко­то коли­чес­т­во на колас­т­ра­та под­тик­ва към дохран­ва­не с изкус­т­ве­но мля­ко. Обаче дава­не­то на шише­та с изкус­т­ве­но мля­ко не вина­ги пови­ша­ва кон­цен­т­ра­ци­я­та на кръв­на­та захар. Скорошни изслед­ва­ния пока­за­ха, че дава­не­то на изкус­т­ве­но мля­ко с цел дохран­ва­не или допъл­ва­не на кър­ме­не­то под­тис­ка кето­ге­не­за­та с ефект обрат­но про­пор­ци­о­на­лен на коли­чес­т­во­то даде­но изкус­т­ве­но мля­ко (Hawdon et al., 2000). Тази рутин­на прак­ти­ка чес­то раз­строй­ва кър­ме­не­то. За мета­бо­лит­но ком­п­ро­ме­ти­ра­но бебе изклю­чи­тел­но­то хра­не­не с шише може да изос­т­ри само­то със­то­я­ние, за чие­то лече­ние е пред­пи­са­но. В очи­те на физи­о­ло­га колас­т­ра­та и изкус­т­ве­но­то мля­ко не са вза­им­но заменяеми!

Значение

Няма изслед­ва­не относ­но това при как­ва про­дъл­жи­тел­ност лека­та хипог­ли­ке­мия би се ока­за­ла вред­на за здра­во­то доно­се­но бебе през пър­ви­те три дни след раж­да­не­то (Hawdon, 1999; Cornblath et al., 2000). Все пак 2–3 часа с нис­ка кон­цен­т­ра­ция на кръв­на­та захар изглеж­да са физи­о­ло­гич­но обус­ло­ве­ни след раж­да­не­то (Srinivasan et al., 1986).

Неонаталната хипог­ли­ке­мия е нари­ча­на „кате­го­ри­зи­ра­на като болест кли­нич­на еди­ни­ца“ (“an ill-characterised clinical entity”) (Williams, 1999). Уилямс отбе­ляз­ва, че нена­деж­д­ни­те бол­нич­ни скри­нинг тех­ни­ки вло­ша­ват проб­ле­ма. Взети заед­но, тези заклю­че­ния под­чер­та­ват без­смис­ли­е­то на дефи­ни­ра­не­то на нео­на­тал­на­та хипог­ли­ке­мия посред­с­твом чис­ла. Неонатолози кон­сул­тан­ти като Хоудън, Уилямс и ДеРой, Корнблат и сие, в САЩ, избяг­ват фик­си­ра­ни стой­нос­ти за кри­тич­на­та точ­ка (Cornblath et al. 2000). Вместо това те гле­дат на нео­на­тал­на­та гли­ке­мия в ней­на­та цялост. Дефиницията на нео­на­тал­на­та хипог­ли­ке­мия би тряб­ва­ло да е „най-нис­ка­та кон­цен­т­ра­ция на глю­ко­за, коя­то в ком­би­на­ция с дру­ги­те мета­бо­лит­ни хра­ни позво­ля­ва нор­мал­но­то фун­к­ци­о­ни­ра­не на мозъ­ка“ (Aynsley-Green and Hawdon, 1997). Тя би вари­ра­ла в диа­па­зо­на от нор­мал­ни слу­чаи по вре­ме на след­ро­дил­ния пре­ход и от едно бебе до дру­го. През пър­ви­те три дни след раж­да­не­то запла­хи­те за целост­та на нор­мог­ли­ке­ми­я­та са (осо­бе­но) стре­сът от сту­да, бебеш­ки­ят плач и всич­ки бол­нич­ни прак­ти­ки, кои­то сму­ща­ват чес­то­то поема­не на кап­ки­те колас­т­ра. За здра­ви­те бебе­та със съм­не­ния за хипог­ли­ке­мия се изис­к­ва пъл­на кли­нич­на оцен­ка на хра­не­не­то и със­то­я­ни­е­то след раж­да­не с цел изключ­ва­не на широк спек­тър от пато­ло­гии, напри­мер инфек­ции. В изо­ла­ция кон­цен­т­ра­ци­я­та на кръв­на­та захар пред­ла­га мно­го мал­ка диаг­нос­тич­на инфор­ма­ция. Разбирането за нор­мал­на нев­ро­ло­гия и за диа­па­зо­на от хра­ни­тел­ни режи­ми при бебе­та­та е от същес­т­ве­но значение.

Оперативната дефи­ни­ция за хипог­ли­ке­мия не е в обсе­га на аку­шер­с­т­во­то, но аку­шер­ки­те също са заме­се­ни. Като пази­те­ли на нор­мал­но­то, те са отго­вор­ни да отбе­ле­жат вся­ко откло­не­ние в със­то­я­ни­е­то на бебе­то кол­ко­то е въз­мож­но по-рано. Това изис­к­ва отлич­но уме­ние за кли­нич­на оцен­ка, зна­ние за инди­ви­ду­ал­ност­та на мета­бо­лит­ния про­фил при ново­ро­де­но­то и основ­но раз­би­ра­не на някои еле­ган­т­ни защит­ни физи­о­ло­гич­ни меха­низ­ми през пър­ви­те три дни от живо­та на новороденото.

Една неонатална перспектива

Обичайно е на бебе­та­та да се гле­да като на мини­а­тюр­ни копия на въз­рас­т­ни­те. Все пак всъщ­ност обрат­но­то е пове­че вяр­но. От ево­лю­ци­он­на глед­на точ­ка това, кое­то е или кое­то пра­ви едно живот­но, се обус­ла­вя от вече мина­ли съби­тия, а не от бъде­щи таки­ва (Morgan, 1994). Мозъкът на въз­рас­т­ния е алчен кон­су­ма­тор на глю­ко­за. Заключения от изслед­ва­ния вър­ху ново­ро­де­ни плъ­хо­ве и човеш­ки бебе­та, при кои­то ран­на­та дие­та се е със­то­я­ла изклю­чи­тел­но от колас­т­ра пред­по­ла­гат, че управ­ле­ни­е­то на ново­ро­де­но­то тяло е раз­лич­но от това на въз­рас­т­ния (Widmaier,1990). Уидмайер под­чер­та­ва, че при бозай­ни­ци­те оста хипо­та­ла­мус-хипо­фи­за-над­бъб­реч­на жле­за (ХХН) не е напъл­но фун­к­ци­о­нал­на през жиз­не­ния им цикъл. По вре­ме на бре­мен­ност­та и пър­ви­те сед­ми­ци след раж­да­не­то отно­си­тел­но инер­т­но­то със­то­я­ние на оста ХХН „повди­га въп­ро­си дали нис­ка­та глю­ко­за е истин­с­ки стре­сор за ново­ро­де­но­то, как­то е за въз­рас­т­ния“ (Widmaier, 1990). За Уидмайер е ясно, че раз­би­ра­не­то за регу­ла­ци­я­та на глю­коз­на­та хоме­ос­та­за у ново­ро­де­но­то вър­ви ръка за ръка с раз­би­ра­не­то за раз­ви­ти­е­то на ХХН оста в същия пери­од. Уидмайер срав­ня­ва стре­са от хипог­ли­ке­ми­я­та с хипок­сия. При въз­рас­т­ни­те бозай­ни­ци хипок­си­я­та води до бър­зо пред­ви­ди­мо пови­ша­ва­не актив­ност­та на ХХН оста. При ново­ро­де­ни плъ­хо­ве оба­че, хипок­си­я­та не успя­ва да предиз­ви­ка голя­мо пови­ше­ние на плаз­ме­ния адре­но­кор­ти­кот­ро­пен хор­мон (АКТХ) или глю­ко­кор­ти­ко­и­ди­те. Въпреки че хипок­си­я­та е най-чес­тия и потен­ци­ал­но увреж­дащ стрес за ново­ро­де­ния бозай­ник, същес­т­ву­ва отно­си­тел­на нео­на­тал­на резис­тен­т­ност към после­ди­ци­те от лип­са­та на кис­ло­род поне за кра­тък пери­од от вре­ме. Сблъскал се със слу­чай на хипок­сия, Уидмайер опис­ва уни­кал­на­та ком­пен­са­тор­на спо­соб­ност на ново­ро­де­но­то, коя­то по-къс­но е „загу­бе­на с възрастта“.

Изследване вър­ху човеш­ки ново­ро­де­ни раз­кри­ва, че ново­ро­де­но­то бебе раз­чи­та на някол­ко меха­низ­ма за защи­та от после­ди­ци­те на физи­о­ло­гич­на­та сис­тем­на глю­ко­пе­ния, обик­но­ве­но про­явя­ва­ща се през пър­ви­те дни след раж­да­не­то. Те включ­ват вът­ре­мо­зъч­ни депа на гли­ко­ген, нис­ка потреб­ност от глю­ко­за, моду­ли­ра­не на мозъч­ния кръ­вен поток и опол­зот­во­ря­ва­не на алтер­на­тив­ни хра­ни като лак­тат и кетон­ни тела (Hawdon, 1999).

Кетозата, макар и обик­но­ве­но пато­ло­гич­на за въз­рас­т­ни­те, може да ока­же бла­гоп­ри­ят­но вли­я­ние и да кон­т­ра-регу­ли­ра физи­о­ло­гич­ни­те реак­ции у ново­ро­де­но­то. Новороденият плъх е доб­ре обо­руд­ван да опол­зот­во­ри кетон­ни­те тела за енер­гия дори и кога­то е нахра­нен и кетон­ни­те тела започ­нат да се уве­ли­ча­ват дра­ма­тич­но в нео­на­тал­на­та плаз­ма през пър­ви­те 24 часа след раж­да­не­то (Widmaier, 1990). Както и май­чи­на­та колас­т­ра, колас­т­ра­та при плъ­хо­ве­те има висо­ко съдър­жа­ние на маз­ни­ни. Уидмайер твър­ди, че не е изне­над­ва­що ново­ро­де­ни­ят мозък да е био­хи­мич­но ком­пе­тен­тен да се въз­пол­з­ва ефек­тив­но от този хра­ни­те­лен източ­ник. Хоудън и сие (1992) опис­ват подоб­ни шаб­ло­ни на мета­бо­лит­на адап­та­ция при здра­ви доно­се­ни кър­ме­ни човеш­ки ново­ро­де­ни с нор­мал­но за гес­та­ци­он­на­та въз­раст родил­но тег­ло. Техните резул­та­ти сочат, че кога­то кон­цен­т­ра­ци­я­та на глю­ко­за в кръв­та е нис­ка, кон­цен­т­ра­ци­я­та на кетон­ни тела е висо­ка. Кетонните тела се полу­ча­ват при бета окис­ле­ние на мас­т­ни кисе­ли­ни от мас­т­ни­те запа­си на тяло­то или от маз­ни­ни от мля­ко­то. Изследването на Хоудън вър­ху човеш­ки ново­ро­де­ни показ­ва, че кон­цен­т­ра­ци­я­та на кетон­ни тела сти­га мак­си­му­ма си на тре­тия ден след раж­да­не­то. Това явле­ние е наре­че­но кър­ма­чес­ка кето­за и веро­ят­но оси­гу­ря­ва алтер­на­тив­на мозъч­на хра­на, осо­бе­но доб­ре адап­ти­ра­на към нуж­ди­те на ново­ро­де­ни­ят мозък. Хоудън под­чер­та­ва, че несъм­не­но настъп­ва хипог­ли­ке­мич­но зася­га­не на мозъ­ка, но сте­пен­та и про­дъл­жи­тел­ност­та на нис­ки­те нива на кръв­на захар, необ­хо­ди­ми за настъп­ва­не на увреж­да­не, вари­ра в раз­лич­ни­те слу­чаи и зави­си от спо­соб­ност­та на вся­ко бебе да про­из­ве­де защит­на реак­ция (Hawdon et al., 1992).

По-ско­рош­ни резул­та­ти от изслед­ва­ния сочат, че здра­ви­те, но уме­ре­но недо­но­се­ни бебе­та (34 до 36 завър­ше­ни гес­та­ци­он­ни сед­ми­ци) и здра­ви­те бебе­та, кои­то са по-мал­ки или по-голе­ми за гес­та­ци­он­на­та си въз­раст, про­из­веж­дат кетон­ни тела като здра­ви­те доно­се­ни бебе­та, кога­то са изця­ло кър­ме­ни (Hawdon et al., 1992; DeRooy, 1998; Hawdon et al., 2000). Ние открих­ме, че спо­соб­ност­та за про­из­вод­с­тво на кетон­ни тела у тези здра­ви, но уяз­ви­ми бебе­та, е здра­во свър­за­на със стра­те­ги­я­та за кърмене/дохранване.

Биологична стратегия

Стратегия, улес­ня­ва­ща кър­ме­не­то и сле­до­ва­тел­но улес­ня­ва­ща след­ро­дил­на­та адап­та­ция, се със­тои в оку­ра­жа­ва­не на май­ки­те да носят бебе­та­та си от раж­да­не­то, в бли­зък теле­сен кон­такт, тол­ко­ва чес­то, кол­ко­то искат, в нео­без­по­ко­я­ва­на обста­нов­ка. Независимо как­во е наме­ре­ни­е­то им за хра­не­не на бебе­то, май­ки­те са насър­ча­ва­ни да се наслаж­да­ват на чес­то гуш­ка­не през пър­вия час след раж­да­не­то и през пър­ви­те три дни след това. Тази стра­те­гия се нари­ча био­ло­гич­но отглеж­да­не и се бази­ра на стра­те­ги­я­та, изпол­з­ва­на по вре­ме на горес­по­ме­на­то­то изслед­ва­не вър­ху кър­ме­не­то и мета­бо­лит­на­та адап­та­ция при уме­ре­но недо­но­се­ни бебе­та (Colson, 2000; Colson and Hawdon, 2002).

Какво е био­ло­гич­но отглеждане?

Биологично отглеж­да­не се дефи­ни­ра ясно като вся­ко май­ка-бебе пове­де­ние на гър­да­та, при кое­то май­чи­ни­те телес­ни кон­ту­ри са в бли­зък кон­такт с гър­ди­те на бебе­то. За бебе­то био­ло­гич­но отглеж­да­не означава:

• Докосване с уста, бли­за­не, душе­не, рове­не с муцун­ка и сгуш­ва­не на гърдата
• Спане на гърдата
• Опипване и тър­се­не на гърдата
• Засукване на гърдата
• Сукане, преглъ­ща­не, шум­но гъл­та­не на голе­ми глът­ки кър­ма чрез актив­но кърмене

За май­ка­та био­ло­гич­но отглеж­да­не означава:

• Носене бебе­то така, че бебеш­ки­те гър­ди да са в бли­зък кон­такт с очер­та­ни­я­та на май­чи­но­то тяло
• Предлагане на неог­ра­ни­чен достъп до гър­ди­те с тол­ко­ва кон­такт кожа до кожа, кол­ко­то май­ка­та желае

Във физи­о­ло­гич­ни усло­вия, окси­то­ци­нът се отде­ля еднов­ре­мен­но при май­ка­та и при ново­ро­де­но­то, сти­му­ли­рай­ки мета­бо­лит­ни­те и пове­ден­чес­ки ефек­ти, кои­то предиз­вик­ват кон­так­та май­ка-ново­ро­де­но, кой­то след­ва (Uvnas-Moberg, 1996; Uvnas-Moberg et al., 1998). Когато физи­чес­ки­ят кон­такт меж­ду май­ка и бебе не е огра­ни­ча­ван след раж­да­не­то, пери­фер­на­та кон­цен­т­ра­ция на окси­то­цин в май­чи­но­то кръ­во­об­ра­ще­ние изглеж­да е по-висо­ка през пър­вия час след раж­да­не­то, откол­ко­то непос­ред­с­тве­но пре­ди него (Nissen et al., 1996). По също­то вре­ме, в защи­те­на, спо­кой­на и ненап­рег­на­та­ат­мос­фе­ра, физи­о­ло­гич­ни­те фаро­ве на мириз­ма­та (Varendi et al., 1994; Righard, 1995) могат да осве­тят пътя към гър­да­та. През пър­ви­те дни на извъ­нут­роб­ния живот ново­ро­де­но­то демон­с­т­ри­ра някол­ко инс­тин­к­тив­ни дей­нос­ти за нами­ра­не на гър­да­та и засук­ва­не (Pryor, 1963; Odent , 1977; Widstrom et al., 1987). Майките показ­ват естес­т­ве­но пред­по­чи­та­ние да дър­жат бебе­та­та си (DeChateau, 1987). Въпреки някои прак­ти­ки в родил­но­то отде­ле­ние, всъщ­ност суче­що­то бебе поема ини­ци­а­ти­ва­та при хра­не­не. Бебешкото тяло вър­ху или при­вър­за­но бли­зо до май­чи­но­то тяло изглеж­да акти­ви­ра реф­лек­си­те за кър­ме­не, дока­то бебеш­ки­те зна­ци предиз­вик­ват съот­вет­ния май­чин отго­вор (Colson 2000; Colson and Hawdon, 2002). Горното е част от тео­ре­тич­на­та рам­ка на кон­цеп­ци­я­та за био­ло­гич­но отглеж­да­не. Като се взе­мат пред­вид и някои по-ран­ни дока­за­тел­с­т­ва от 1960-те и 1970-те (Winnicott, 1964; Brazelton 1973; Klaus and Kennell, 1976), богат­с­тво­то от изслед­ва­ния вър­ху май­чи­на­та кен­гу­ру гри­жа (Anderson , 1989; Luddington-Hoe, 1993; Anderson, 1999) и физи­о­ло­ги­я­та на мета­бо­лит­ния пре­ход, ста­ва ясно, че кър­ме­не­то е слож­но вза­и­мо­от­но­ше­ние при отглеж­да­не­то на бебето.

Резултатите от изслед­ва­ни­я­та илюс­т­ри­рат два при­ме­ра на континюитет/постоянство по вре­ме на след­ро­дил­ния пре­ход: посто­ян­с­т­во на май­чи­ния окси­то­цин и май­чи­но­то тяло като източ­ник на топ­лин­на и успо­ко­я­ва­ща гри­жа за хра­не­не­то. Изследвания демон­с­т­ри­рат асо­ци­а­ция меж­ду по-дъл­ги интер­ва­ли меж­ду хра­не­ни­я­та и по-нис­ка­та кон­цен­т­ра­ция на кръв­на захар (Lucas et al., 1981; Hawdon et al., 1992). Биологичното отглеж­да­не нама­ля­ва тези интер­ва­ли. Честотата на актив­но­то хра­не­не обик­но­ве­но се пови­ша­ва посред­с­твом по-къса­та му про­дъл­жи­тел­ност през пър­ви­те три дни след раждането.

Разбира се за май­ки­те е невъз­мож­но посто­ян­но да дър­жат бебе­та­та си. Когато си взе­мат почив­ка, бащи­ни­те ръце оси­гу­ря­ват топ­ли­на и сигур­ност. Много бащи каз­ват, че био­ло­гич­но­то отглеж­да­не е истин­с­ка радост и оча­ро­ва­те­лен начин за опоз­на­ва­не­то им с бебето.

От глед­на точ­ка как­то на прак­ти­ка­та, така и на био­ло­ги­я­та, нуж­ди­те на ново­ро­де­но­то от раз­ви­тие и емо­ци­о­нал­ни­те му нуж­ди са задо­во­ле­ни чрез сука­не­то (McNabb and Colson, 2000). Още през 1954г. Грантли Дик-Рийд обоб­ща­ва май­чи­ния био­ло­ги­чен капа­ци­тет да посрещ­не нуж­ди­те на ново­ро­де­но­то. Той твър­ди, че кър­ме­не­то задо­во­ля­ва нуж­ди­те на бебе­то от топ­ли­на, сигур­ност и хра­на. Тези твър­де­ния вина­ги са били признак на здрав разум. Резултатите от изслед­ва­ни­я­та сега под­кре­пят здра­вия разум. Основано на кон­ти­ню­и­те­та, при­същ на пре­хо­да от заро­диш към ново­ро­де­но, био­ло­гич­но­то отглеж­да­не е стра­те­гия „обрат­но към бъде­ще­то“, коя­то се изграж­да вър­ху пре­диш­ни наблю­де­ния (Reed, 1954; Winnicott, 1964; Montagu, 1971; Pryor, 1973). Биологичното отглеж­да­не може да помог­не на роди­те­ли­те да про­учат пове­че тра­ди­ци­он­ни сти­ло­ве на отглеж­да­не и да пре­жи­ве­ят радост­та от изклю­чи­тел­но­то кър­ме­не от раждането.

Тази пуб­ли­ка­ция под­чер­та­ва про­пус­ки­те в зна­ни­я­та на май­ки и аку­шер­ки. Майките тряб­ва да бъдат по-доб­ре инфор­ми­ра­ни как био­ло­гич­на­та спе­ци­фич­ност на колас­т­ра­та им удов­лет­во­ря­ва про­ме­ня­щи­те се нуж­ди на бебе­та­та им. Акушерките тряб­ва да имат офи­ци­ал­на програ­ма в обу­че­ни­е­то, зася­га­ща как­то физи­о­ло­ги­я­та на нор­мал­ни­те мета­бо­лит­ни про­ме­ни от утро­ба­та към све­та, така и тео­ре­тич­на­та рам­ка на био­ло­гич­на­та стра­те­гия. Преподавателите тряб­ва спеш­но да попъл­нят тези праз­ни­ни в знанията.

Тази ста­тия обоб­ща­ва съдър­жа­ни­е­то на прак­ти­чес­ки про­ект за раз­ви­тие, наре­чен CATCHTM. Финансиран от Здравния отдел на Великобритания, South Bank University и E. Kent Hospitals NHS Trust, CATCHTM цели да уло­ви в пред­паз­на­та мре­жа на кър­ме­не­то оне­зи май­ки, кои­то спи­рат да кър­мят през пър­ви­те две сед­ми­ци след раж­да­не­то. Болничните доку­мен­та­циi и мате­ри­а­ли за здрав­ни­те спе­ци­а­лис­ти в момен­та се допъл­ват да съдържат:

• бро­шу­ра­та Мother-Baby Experiences of Nurturing
• кър­ма­чес­ки днев­ник майка-бебе
• бол­нич­на поли­ти­ка относ­но хипогликемия
• план за отглеж­да­не на здра­ви, но уяз­ви­ми (уме­ре­но недо­но­се­ни 34–36г.с. и доно­се­ни, но с нис­ко за гес­та­ци­он­на­та си въз­раст тег­ло) бебета
• бол­нич­на диаг­ра­ма-ука­за­ние за здрав­ни­те спе­ци­а­лис­ти за под­по­ма­га­не на кър­ме­не­то през пър­ви­те три дни след раждането
• ком­пе­тен­ци­и­те на аку­шер­ки­те по отно­ше­ние на хра­не­не­то от мета­бо­лит­на перспектива

За автора

Сузане Колсън е про­уч­ва­ща аку­шер­ка и лак­та­ци­он­на аку­шер­ка в East Kent NHS Trust, Англия. За пъл­на­та биог­ра­фия виж­те http://www.midwiferytoday.com/bio/colson.asp

Библиография

• Anderson, G.C. (1989). Skin to skin: kangaroo care in western Europe American Journal of Nursing 89:662–666.
• Anderson, G.C. (1999). Kangaroo care of the premature infant in E. Goldson (Ed) Nurturing the premature infant: Developmental interventions in the neonatal intensive care nursery. New York: Oxford University Press, pp.131–160.
• Aynsley-Green, A., Hawdon, J.M. (April 1997) Hypoglycaemia in the neonate : current controversies Acta Paediatr 39(suppl 1): pp. S12–S16.
• Blomquist, H.K., Jonsbo, F., Serebuys F., Persson L.A. (1994). Supplementary feeding in the maternity ward shortens the duration of breastfeeding Acta Paediatr 83:1122–6.
• Brazelton, T.B. (1973). Effect of maternal expectations on early infant behavior Early Child Development and Care 2: pp. 259–273.
• Colson, S. (1997). A Cry for Neonatal Research, Midwives 110(1314): p. 174.
• Colson, S.D. (2000). Biological suckling facilitates exclusive breastfeeding from birth a pilot study of 12 vulnerable infants, Dissertation submitted as Course requirement of MSc in Midwifery Studies South Bank University.
• Colson, S.D., Hawdon, J.M. (2002). Biological nurturing increases duration of breastfeeding for a vulnerable cohort Book of Conference Proceedings, International Confederation of Midwives Conference Vienna, Austria.
• Cornblath,M., Hawdon, J.M., Williams, A.F., Aynsley-Green, A., Ward-Platt, M.P., Schwartz, R., Kalhan, S.C. (2000). Controversies regarding definition of neonatal hypoglycemia: suggested operational thresholds Pediatrics 105(5).
• DeChateau, P. (1987). Left-side preference in holding and carrying newborn infants: A three-year follow-up study. Acta Psychiatr Scand (75): pp. 283–86.
• DeRooy, L., Williams, A.F., Lawrence, S.M., Thurston, J.G., Colson, S. (1998). Breastfeeding augments metabolic adaptation in small for gestational age and preterm neonates European Society for Paediatric Research Conference, Belfas.
• Dodds R. (1996). When policies collide: breastfeeding and hypoglycaemia MIDIRS Midwifery Digest 6(4): 382–386.
• Foster, K., Lader, D., Cheesbrough, S. (1997). Infant Feeding 1995 Office for National Statistics London: The Stationery Office
• Hartmann P.E., (1987) Lactation and reproduction in western Australian women J Reprod Med (32):543–47.
• Hartmann, P.E., Prosser, C.G. (1984). Physiological basis of longitudinal changes in human milk yield and composition Fed Proc (43):2448–53.
• Hawdon, J.M., Ward Platt, M.P., Aynsley-Green, A. (1992) Patterns of metabolic adaptation in term and preterm infants in the first postnatal week. Arch Dis Child (67):357–365.
• Hawdon, J.M. (February 1993). Diabetes Neonatal hypoglycaemia: the consequences of admisssion to the special care nursery. Maternal and Child Health pp. 48–51.
• Hawdon, J.M., Aynsley-Green, A. (1999). Metabolic Disease, Disorders of blood glucose homeostasis in the neonate in Rennie J.M. and Roberton, N.R.C. Textbook of Neonatalogy. London: Churchill.
• Livingstone (3rd edition).
• Hawdon, J.M. (December 1999). Hypoglycaemia and the neonatal brain. European Journal of Peadiatrics 158(1): pp. S9–S12.
• Hawdon, J.M., Williams, A.F., Lawrence, S.M., Colson, S., Thurston, J.G. (April 2000). Formula supplements given to healthy breastfed preterm babies inhibit postnatal metabolic adaptation: results of a randomised controlled trial. Arch Dis Child (82)suppl 1.
• Hoseth, E., Joergensen, A., Ebbesen, F., Moeller, M. (2000). Blood glucose levels in a population of healthy, breast fed, term infants of appropriate size for gestational age. Arch Dis Child Fetal Neonatal Ed (83): F117–F119.
• Inch, S. (1996). The importance of breastfeeding. MIDIRS Midwifery Digest (6)1: 79–83 and (6)2: 208–212.
• Klaus, M.H., Kennell, J.H. (1976). Maternal-Infant Bonding. St Louis: Mosby Company. Lawrence, R. (1997). A Review of the Medical Benefits and Contraindications to Breastfeeding in the United States. Maternal and Child Health Technical Information Bulletin. HRSA.
• Lucas, A., Boyes, S., Bloom, S.R., Aynsley-Green, A. (1981). Metabolic and endocrine responses to a milk feed in 6 day old term infants: differences between breast and cow’s milk formula feeding. Acta Paediatr Scand, 70: pp. 195–200.
• Lucas, A., Morley, R, and Cole T.J. (1988). Adverse neurodevelopmental outcome of moderate neonatal hypoglycaemia. BMJ 297: pp. 1304-08.
• Lucas, A. (1992). Infant Feeding Nutritional Physiology Part I: Dietary requirements of term and preterm infants, Part II: Feeding the fullterm infant in Roberton N.R.C. Textbook of Neonatology Edinburgh: Churchill Livingstone.
• Luddington-Hoe, S.M. with Golant, S.K. (1993). Kangaroo Care. New York: Bantam Books.
• McNabb, M., Colson S. (2000). From pregnancy to lactation: changing relations between mother and baby—a biological perspective. Midwifery Practice Core Topics 3.
• Montagu, A. (1971). Touching: The Human Significance of the Skin. New York: Harper & Row.
• Morgan, E. (1994). The Descent of the Child: Human Evolution from a New Perspective. London: Penguin Books Ltd.
• Nissen, E., Uvnas-Moberg, K., Svensson, K., Stock, S., Widstrom, A.M., Winberg, J. (1996). Different patterns of oxytocin, prolactin but not cortisol release during breastfeeding in women delivered by Caesarean section or by the vaginal route. Early Hum Dev (45):103–118.
• Odent, M. (1977). The early expression of the rooting reflex. Proceedings of the 5th international congress of psychosomatics, obstetrics and gynaecology. London: Academic Press. Pryor, K. (1963). Nursing Your Baby. New York: Harper & Row.
• Reed, G.D. (1954). Childbirth Without Fear. London: Willliam Heinemann.
• Righard, L., Alade, O.M. (1990). Effects of delivery room routines on success of first feed. Lancet (336):1105–07.
• Righard, L. (1995). How do newborns find their mother’s breast? Birth (22) 3: pp. 174–5.
• Srinivasan, G., Voora, S., Lilien, L.D. (July 1986). Clinical and laboratory observations Plasma glucose values in normal neonates: a new look. The Journal of Paediatrics, pp. 114–22.
• Thureen, P.J., Deacon, J., O’Neill, P., Hernandez, J. (1999). Assessment and care of the well newborn. Philadelphia:W.B. Saunders Company.
• Uvnas-Moberg, K. (1996). Neuroendocrinology of the Mother-Child Interaction. Trends in Endocrinology and Metabolism (7)4: pp. 126–31.
• Uvnas-Moberg, K., Alster, P., Petersson, M., et al. (1998). Postnatal oxytocin injections cause sustained weight gain and increased nociceptive thresholds in male and female rats. Pediatric Research 43(3): pp. 344–44.
• Varendi, H., Porter, R.H., Windberg, J. (1994). Does the newborn baby find the nipple by smell? Lancet (344): pp. 989–90.
• WHO (2001). The optimal duration of exclusive breastfeeding—A systematic review online at www.who.int+/inf-pr-2001/en/note2001-07.html
• Widmaier, E.P. (1990). Changes in responsiveness of the hypothalamic-pituitary-adrenocortinal axis to 2‑deoxy-D-Glucose in developing rats. Endocrinology 126(6): pp. 3116–23.
• Widstrom, A.M., Ransjo-Arvidson, A.B., Christensson, K., Mathiesen, A.S., Winberg, J., & Uvnas-Moberg, K. (1987). Gastric suction in healthy newborn infants. Effects on circulation and developing feeding behaviour. Acta Paediatr Scand (76): pp. 566–72.
• Williams, A. (1997). Hypoglycaemia of the Newborn: Review of the Literature, World Health Organisation, Geneva, online at www.who.int/chd/publications/imci/bf/hypoglyc/hypoglyc.htm
• Winnicott, D.W. (1964). The Child, the Family and the Outside World. Harmondsworth, Middlesex, England: Penguin Books Ltd.

Забележка към превода

Статиите в Midwifery Today са пуб­ли­ку­ва­ни на анг­лийс­ки в ори­ги­нал. Midwifery Today, Inc. не гаран­ти­ра точ­ност­та на пре­во­ди на тех­ни­те ста­тии на друг език, освен на анг­лийс­ки, вклю­чи­тел­но и на ста­тии, кои­то са пуб­ли­ку­ва­ни на уеб стра­ни­ца­та на Midwifery Today. За най-точ­на­та вер­сия на тази ста­тия вина­ги се позо­ва­вай­те на анг­лийс­ка­та версия.

Автор:

Сузане Колсън

Преводач:

Андреас

Източник:

Womb to World: A Metabolic Perspective