Първи контакт след цезарово сечение
Имах план и силно желание да родя естествено, но на контролен преглед ден след термина се оказа, че беба е застанала с рамо към шийката на матката, главичката вече не е фиксирана в таза (както беше в последните няколко седмици от бременността) и е килната на една страна. Предвид това, и други фактори, като това, че съм на инвалидна количка, изтощавам се бързо, имам силно изразено изкривяване на гръбнака точно в тазовата област и рисковете, които пълната упойка носи за хора с моето заболяване (ако евентуално се наложи спешно секцио и епидуралната не хване), след много размисли решихме да преминем на опция планирано секцио. Въпреки това, държах много да не бъда разделяна с бебето от момента на раждане, тъй като знаех колко важно е това за състоянието на бебето, за привързването, както и за успешното установяване на кърменето.
Преди операцията говорих с доктора ми за това как ще протече всичко. Стандартната процедура в болницата беше следната: бебето се ражда, акушерка го взема, забърсва и набързо го преглежда на масичка до операционната маса, след което го слагат голо на гърдите на майката и покриват двете със затоплени одеала. Акушерката ме увери, че не е проблем бебето да е непрекъснато с мен.
Докторът ми обаче сподели, усмихвайки се, че според него това не е начинът, по който трябва да се практикува контакт кожа до кожа, а именно — че воденето на бебето до страничната масичка и забърсването му водят до излишна загуба на топлина (температурата в операционната е сравнително ниска). Също така добави, че забърсването на амниотичната течност не е препоръчително, тъй като миризмата играе голяма роля в първите моменти след раждането. Ароматът на амниотичната течност, останала по гърдите на майката след раждането, също помага при първите няколко сесии на кърмене и няколко акушерки ме посъветваха, че като си взема душ след раждането, е добре да не мия областта на гърдите. И така докторът ми предложи в момента, в който изкара беба, да я пъхне под операционната покривка, директно върху корема ми, а акушерката да я придърпа нагоре до гърдите ми. Това много ме зарадва, защото не исках да бъда разделяна от бебето, та било то и за малко.
Беше ми много нервно преди влизането в операционната, въпреки любезността на всички от персонала. Акушерките и сестрите явно виждаха, че се притеснявам и бяха много мили и усмихнати, уверяваха ме, че всичко ще е наред и ме поздравяваха за предстоящата ми среща с дъщеря ми. Поставянето на епидуралната упойка беше извършено от консултант анестезиолог и мина успешно, въпреки опасенията за проблеми поради гръбначното изкривяване.

Тук се вижда как повдигат покривката за да сложат беба на корема ми, преди да бъдат извършени каквито и да е манипулации, включително и прекъсване на пъпната връв.
След това се успокоих донякъде, тъй като знаех, че ще мога да съм в съзнание по време на раждането. Лепенките по тялото ми за проследяване на пулса ми бяха сложени нагоре към рамената и по гърба, за да няма пречки за беба, като ми я дадат върху гърдите ми. През цялото време мъжът ми също беше неотлъчно до мен — прегръщаше ме, държеше ръката ми и ме галеше по челото.
Няколко минути по-късно докторът каза, че моментът е дошъл и понеже не можех да видя как я изкара от корема ми, разказваше подробно за това какво ставаше — “Ето главичката излезе… бавно се показва едното рамо… ето го и другото… ето го и телцето”. Толкова бях развълнувана, нямах търпение да я видя! В следващия момент се вдигна покривката откъм корема ми и изпод нея за първи път видях дъщеря си — малката ѝ, мокра главичка върху корема ми, плъзгайки се нагоре към мен!!
Не мога да изразя с думи щастието и обичта, която изпитах в този момент! Прегърнах я, целунах я, помирисах я — поех я с всяко едно сетиво! Малкото ѝ, топло и меко телце шаваше отгоре ми! От устичката и нослето ѝ малко по малко изтекоха течностите от дробовете ѝ, без нужда от изсмукване или друга манпулация. Леко хленчеше и мъркаше върху мен, но така и не проплака — беше спокойна и напълно будна, с отворени очички и се оглеждаше наоколо. Мъжът ми беше наведен над нас, също я прегръщаше и поемаше от миризмата ѝ — нещо така важно за привързването, както за майките, така и за бащите. Таткото преряза пъпната връв. Веднага бяхме покрити със загряти одеала, които да топлят и двете ни. Сложиха на беба шапчица. Така си се гушкахме и се опознавахме в продължение на около 20 мин.
Тогава имаше един момент, в който малко ми прилоша (в последствие разбрах, че кръвното ми е паднало), дишането ми беше трудно с тежестта на беба върху гърдите ми и казах на акушерката, че не се чувствам много добре. Температурата на беба също беше леко по-ниска от необходимото, предполагам заради това, че моето тяло не се чувстваше оптимално. Попитаха ме дали имам нещо против да я вземат и повият директно в топли одеала, след което да ми я върнат. Съгласих се и това всъщност беше добре дошло в този момент, защото успях да се съвзема малко в рамките на 4‑те минути, през които беба не беше върху мен. През това време мъжът ми беше неотлъчно с нея.
След като ми върнаха беба, одеалата бяха махнати и я сложиха пак директно кожа до кожа върху мен. Половин час след раждането си, все още на операционната маса, беба успешно засука за пръв път. Малко след това операцията приключи и ме преместиха в следоперационна зала, където продължихме да се кърмим и гушкаме. Половин час по-късно ни преместиха в стаята ни. Стандартна практика в болниците тук е бебето да не се разделя от майката. Ако тя не може да се грижи за него поради една или друга причина, помощ се оказва от акушерка или сестра в отделението или, както ние предпочетохме, от мъжа ми, който беше нон-стоп с нас. Става въпрос за държавна болница в Австралия.
Въпреки, че раждането ми не беше естествено, така както първоначално планувах, бях доволна и щастлива накрая. Желанията ми бяха уважени от доктора и медицинския персонал като цяло, а това, че беба беше с мен, кожа до кожа, от момента на раждането, ме накара да се чувствам спокойна и сигурна относно състоянието ѝ, както и веднага да навляза в нова си роля на майка. Мисля че независимо от това как протича едно раждане, и при положение, че няма спешни ситуации, идеалното място за бебето е едно — в обятията на майка си!
Ваня, благодаря ти за споделеното! 🙂 Надявам се тази практика да стане рутина и в българските болници!
Впечатлен съм! Благодаря за разказа!
И си пожелавам някога и тук да се доближим до това ниво.
Право да си кажа преди да стигна до последните два пасажа вече се чудех — “Това къде се случва” — явно се случва.
Поздрави!
Ваня, честита дъщеричка! Да ви е жива и здрава! Благодаря ти за прекрасната история! Дано наистина някой ден да имаме късмета да разкажем нещо подобно от България! 🙂
Ваня, страхотен разказ! Благодаря, че сподели 🙂 Пожелавам си и тук да се доближим до това ниво на общуване между лекари и родилки!
Благодаря ви за милите думи! 🙂 Разказах го с надеждата, да се види че не е необходимо нищо специално за да бъде реализирано и в България това — просто малко гъвкавост в болничните практики и във вижданията на докторите.
Прекрасно раждане и прекрасна първа среща! Имала си чудесно, спокойно секцио, направо човек да поиска да роди с операция, като чете историята ти. 🙂
Страхотен разказ! Развълнува ме! 🙂 Просто покрива 100% моята представа за това как точно трябва да протече раждането на детето ми (по медицински показатели трябва да родя секцио). Чудя се кога ли ще е възможно това у нас?!? Страшно ми е кофти, че всичко това се пренебрегва от нашите лекари и подхождат към това свято събитие като към просто поредната единица в биографията им! :((((
ДА ВИ Е ЧЕСТИТО ДЕТЕНЦЕТО И ВСИЧКО НАЙ-ХУБАВО ОТ ВСЕ СЪРЦЕ МУ ПОЖЕЛАВАМ!!! ДАНО ВЕЧЕ И В БГ БОЛНИЦИТЕ ДА ДОСТИГНАТ ТОВА НИВО!