Къде е бебето ми?

Първи контакт след цезарово сечение

Имах план и силно жела­ние да родя естес­т­вено, но на кон­т­ро­лен прег­лед ден след тер­мина се оказа, че беба е зас­та­нала с рамо към ший­ката на мат­ката, гла­вич­ката вече не е фик­си­рана в таза (както беше в пос­лед­ните няколко сед­мици от бре­мен­ността) и е кил­ната на една страна. Пред­вид това, и други фак­тори, като това, че съм на инва­лидна количка, изто­ща­вам се бързо, имам силно изра­зено изк­ри­вя­ване на гръб­нака точно в тазо­вата област и рис­ко­вете, които пъл­ната упойка носи за хора с моето забо­ля­ване (ако евен­ту­ално се наложи спешно сек­цио и епи­ду­рал­ната не хване), след много раз­мисли решихме да пре­ми­нем на опция пла­ни­рано сек­цио. Въп­реки това, дър­жах много да не бъда раз­де­ляна с бебето от момента на раж­дане, тъй като знаех колко важно е това за със­то­я­ни­ето на бебето, за при­вър­з­ва­нето, както и за успеш­ното уста­но­вя­ване на кърменето.

Преди опе­ра­ци­ята гово­рих с док­тора ми за това как ще про­тече всичко. Стандартната про­це­дура в бол­ни­цата беше след­ната: бебето се ражда, аку­шерка го взема, забър­сва и набързо го прег­лежда на масичка до опе­ра­ци­он­ната маса, след което го сла­гат голо на гър­дите на май­ката и пок­ри­ват двете със затоп­лени оде­ала. Аку­шер­ката ме увери, че не е проб­лем бебето да е неп­ре­къс­нато с мен.

Док­то­рът ми обаче спо­дели, усмих­вайки се, че спо­ред него това не е начи­нът, по който трябва да се прак­ти­кува кон­такт кожа до кожа, а именно — че воде­нето на бебето до стра­нич­ната масичка и забър­с­ва­нето му водят до излишна загуба на топ­лина (тем­пе­ра­ту­рата в опе­ра­ци­он­ната е срав­ни­телно ниска). Също така добави, че забър­с­ва­нето на амни­о­тич­ната теч­ност не е пре­по­ръ­чи­телно, тъй като мириз­мата играе голяма роля в пър­вите моменти след раж­да­нето. Аро­ма­тът на амни­о­тич­ната теч­ност, оста­нала по гър­дите на май­ката след раж­да­нето, също помага при пър­вите няколко сесии на кър­мене и няколко аку­шерки ме посъ­вет­ваха, че като си взема душ след раж­да­нето, е добре да не мия областта на гър­дите. И така док­то­рът ми пред­ложи в момента, в който изкара беба, да я пъхне под опе­ра­ци­он­ната пок­ривка, дирек­тно върху корема ми, а аку­шер­ката да я при­дърпа нагоре до гър­дите ми. Това много ме зарадва, защото не исках да бъда раз­де­ляна от бебето, та било то и за малко.

Беше ми много нер­вно преди вли­за­нето в опе­ра­ци­он­ната, въп­реки любез­ността на всички от пер­со­нала. Аку­шер­ките и сес­т­рите явно виж­даха, че се при­тес­ня­вам и бяха много мили и усмих­нати, уве­ря­ваха ме, че всичко ще е наред и ме поз­д­ра­вя­ваха за пред­с­то­я­щата ми среща с дъщеря ми. Пос­та­вя­нето на епи­ду­рал­ната упойка беше извър­шено от кон­сул­тант анес­те­зи­о­лог и мина успешно, въп­реки опа­се­ни­ята за проб­леми поради гръб­нач­ното изкривяване.

Тук се вижда как пов­ди­гат пок­рив­ката за да сло­жат беба на корема ми, преди да бъдат извър­шени как­вито и да е мани­пу­ла­ции, вклю­чи­телно и пре­къс­ване на пъп­ната връв.

След това се успо­коих доня­къде, тъй като знаех, че ще мога да съм в съз­на­ние по време на раж­да­нето. Лепен­ките по тялото ми за прос­ле­дя­ване на пулса ми бяха сло­жени нагоре към раме­ната и по гърба, за да няма пречки за беба, като ми я дадат върху гър­дите ми. През цялото време мъжът ми също беше неот­лъчно до мен — прег­ръ­щаше ме, дър­жеше ръката ми и ме галеше по челото.

Няколко минути по-късно док­то­рът каза, че момен­тът е дошъл и понеже не можех да видя как я изкара от корема ми, раз­каз­ваше под­робно за това какво ста­ваше — “Ето гла­вич­ката излезе… бавно се показва едното рамо… ето го и дру­гото… ето го и тел­цето”. Толкова бях раз­въл­ну­вана, нямах тър­пе­ние да я видя! В след­ва­щия момент се вдигна пок­рив­ката откъм корема ми и изпод нея за първи път видях дъщеря си — мал­ката ѝ, мокра гла­вичка върху корема ми, плъз­гайки се нагоре към мен!!

Не мога да изразя с думи щас­ти­ето и обичта, която изпи­тах в този момент! Пре­гър­нах я, целу­нах я, поми­ри­сах я — поех я с всяко едно сетиво! Мал­кото ѝ, топло и меко телце шаваше отгоре ми! От устич­ката и нос­лето ѝ малко по малко изте­коха теч­нос­тите от дро­бо­вете ѝ, без нужда от изс­мук­ване или друга ман­пу­ла­ция. Леко хлен­чеше и мър­каше върху мен, но така и не проп­лака — беше спо­койна и напълно будна, с отво­рени очички и се оглеж­даше нао­коло. Мъжът ми беше наве­ден над нас, също я прег­ръ­щаше и пое­маше от мириз­мата ѝ — нещо така важно за при­вър­з­ва­нето, както за май­ките, така и за бащите. Таткото пре­ряза пъп­ната връв. Вед­нага бяхме пок­рити със заг­ряти оде­ала, които да топ­лят и двете ни. Сложиха на беба шап­чица. Така си се гуш­кахме и се опоз­на­вахме в про­дъл­же­ние на около 20 мин.

Тогава имаше един момент, в който малко ми при­лоша (в пос­лед­с­т­вие раз­б­рах, че кръв­ното ми е пад­нало), диша­нето ми беше трудно с тежестта на беба върху гър­дите ми и казах на аку­шер­ката, че не се чув­с­т­вам много добре. Температурата на беба също беше леко по-ниска от необ­хо­ди­мото, пред­по­ла­гам заради това, че моето тяло не се чув­с­т­ваше опти­мално. Попи­таха ме дали имам нещо про­тив да я взе­мат и повият дирек­тно в топли оде­ала, след което да ми я вър­нат. Съгласих се и това всъщ­ност беше добре дошло в този момент, защото успях да се съв­зема малко в рам­ките на 4-те минути, през които беба не беше върху мен. През това време мъжът ми беше неот­лъчно с нея.

След като ми вър­наха беба, оде­а­лата бяха мах­нати и я сло­жиха пак дирек­тно кожа до кожа върху мен. Поло­вин час след раж­да­нето си, все още на опе­ра­ци­он­ната маса, беба успешно засука за пръв път. Малко след това опе­ра­ци­ята прик­лючи и ме пре­мес­тиха в сле­до­пе­ра­ци­онна зала, където про­дъл­жихме да се кър­мим и гуш­каме. Поло­вин час по-късно ни пре­мес­тиха в ста­ята ни. Стандартна прак­тика в бол­ни­ците тук е бебето да не се раз­деля от май­ката. Ако тя не може да се грижи за него поради една или друга при­чина, помощ се оказва от аку­шерка или сес­тра в отде­ле­ни­ето или, както ние пред­по­че­тохме, от мъжа ми, който беше нон-стоп с нас. Става въп­рос за дър­жавна бол­ница в Австралия.

Въп­реки, че раж­да­нето ми не беше естес­т­вено, така както пър­во­на­чално пла­ну­вах, бях доволна и щас­т­лива нак­рая. Жела­ни­ята ми бяха ува­жени от док­тора и меди­цин­с­кия пер­со­нал като цяло, а това, че беба беше с мен, кожа до кожа, от момента на раж­да­нето, ме накара да се чув­с­т­вам спо­койна и сигурна относно със­то­я­ни­ето ѝ, както и вед­нага да нав­ляза в нова си роля на майка. Мисля че неза­ви­симо от това как про­тича едно раж­дане, и при поло­же­ние, че няма спешни ситу­а­ции, иде­ал­ното място за бебето е едно — в обя­ти­ята на майка си!

8 Comments »

  • Solley says:

    Ваня, бла­го­даря ти за спо­де­ле­ното! 🙂 Надя­вам се тази прак­тика да стане рутина и в бъл­гар­с­ките болници!

  • Антон Мицев says:

    Впе­чат­лен съм! Бла­го­даря за раз­каза!
    И си поже­ла­вам някога и тук да се доб­ли­жим до това ниво.

    Право да си кажа преди да стигна до пос­лед­ните два пасажа вече се чудех — “Това къде се случва” — явно се случва.

    Поз­д­рави!

  • Silvia says:

    Ваня, чес­тита дъще­ричка! Да ви е жива и здрава! Бла­го­даря ти за прек­рас­ната исто­рия! Дано наис­тина някой ден да имаме къс­мета да раз­ка­жем нещо подобно от България! 🙂

  • Ralka says:

    Ваня, стра­хо­тен раз­каз! Бла­го­даря, че спо­дели 🙂 Поже­ла­вам си и тук да се доб­ли­жим до това ниво на общу­ване между лекари и родилки!

  • Vanya says:

    Бла­го­даря ви за милите думи! 🙂 Разказах го с надеж­дата, да се види че не е необ­хо­димо нищо спе­ци­ално за да бъде реа­ли­зи­рано и в Бъл­га­рия това — просто малко гъв­ка­вост в бол­нич­ните прак­тики и във виж­да­ни­ята на докторите.

  • Елена says:

    Прек­расно раж­дане и прек­расна първа среща! Имала си чудесно, спо­койно сек­цио, нап­раво човек да поиска да роди с опе­ра­ция, като чете исто­ри­ята ти. 🙂

  • Мони says:

    Страхотен раз­каз! Развълнува ме! 🙂 Просто пок­рива 100% моята пред­с­тава за това как точно трябва да про­тече раж­да­нето на детето ми (по меди­цин­ски пока­за­тели трябва да родя сек­цио). Чудя се кога ли ще е въз­можно това у нас?!? Страшно ми е кофти, че всичко това се пре­неб­регва от нашите лекари и под­хож­дат към това свято съби­тие като към просто поред­ната еди­ница в биог­ра­фи­ята им! :((((

  • Natalie says:

    ДА ВИ Е ЧЕСТИТО ДЕТЕНЦЕТО И ВСИЧКО НАЙ-ХУБАВО ОТ ВСЕ СЪРЦЕ МУ ПОЖЕЛАВАМ!!! ДАНО ВЕЧЕ И В БГ БОЛНИЦИТЕ ДА ДОСТИГНАТ ТОВА НИВО!

Leave a Reply

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Be nice. Keep it clean. Stay on topic. No spam.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.