Къде е бебето ми?

Първи контакт след цезарово сечение

Имах план и сил­но жела­ние да родя естес­т­ве­но, но на кон­т­ро­лен преглед ден след тер­ми­на се ока­за, че беба е заста­на­ла с рамо към ший­ка­та на мат­ка­та, гла­вич­ка­та вече не е фик­си­ра­на в таза (как­то беше в послед­ни­те някол­ко сед­ми­ци от бре­мен­ност­та) и е кил­на­та на една стра­на. Предвид това, и дру­ги фак­то­ри, като това, че съм на инва­лид­на колич­ка, изто­ща­вам се бър­зо, имам сил­но изра­зе­но изкри­вя­ва­не на гръб­на­ка точ­но в тазо­ва­та област и рис­ко­ве­те, кои­то пъл­на­та упой­ка носи за хора с мое­то забо­ля­ва­не (ако евен­ту­ал­но се нало­жи спеш­но сек­цио и епи­ду­рал­на­та не хва­не), след мно­го раз­мис­ли реших­ме да пре­ми­нем на опция пла­ни­ра­но сек­цио. Въпреки това, дър­жах мно­го да не бъда раз­де­ля­на с бебе­то от момен­та на раж­да­не, тъй като зна­ех кол­ко важ­но е това за със­то­я­ни­е­то на бебе­то, за при­вър­з­ва­не­то, как­то и за успеш­но­то уста­но­вя­ва­не на кър­ме­не­то.

Преди опе­ра­ци­я­та гово­рих с док­то­ра ми за това как ще про­те­че всич­ко. Стандартната про­це­ду­ра в бол­ни­ца­та беше след­на­та: бебе­то се раж­да, аку­шер­ка го взе­ма, забър­с­ва и набър­зо го преглеж­да на масич­ка до опе­ра­ци­он­на­та маса, след кое­то го сла­гат голо на гър­ди­те на май­ка­та и покри­ват две­те със затоп­ле­ни оде­а­ла. Акушерката ме уве­ри, че не е проб­лем бебе­то да е неп­ре­къс­на­то с мен.

Докторът ми оба­че спо­де­ли, усмих­вай­ки се, че спо­ред него това не е начи­нът, по кой­то тряб­ва да се прак­ти­ку­ва кон­такт кожа до кожа, а имен­но — че воде­не­то на бебе­то до стра­нич­на­та масич­ка и забър­с­ва­не­то му водят до излиш­на загу­ба на топ­ли­на (тем­пе­ра­ту­ра­та в опе­ра­ци­он­на­та е срав­ни­тел­но нис­ка). Също така доба­ви, че забър­с­ва­не­то на амни­о­тич­на­та теч­ност не е пре­по­ръ­чи­тел­но, тъй като мириз­ма­та играе голя­ма роля в пър­ви­те момен­ти след раж­да­не­то. Ароматът на амни­о­тич­на­та теч­ност, оста­на­ла по гър­ди­те на май­ка­та след раж­да­не­то, също пома­га при пър­ви­те някол­ко сесии на кър­ме­не и някол­ко аку­шер­ки ме посъ­вет­ва­ха, че като си взе­ма душ след раж­да­не­то, е доб­ре да не мия област­та на гър­ди­те. И така док­то­рът ми пред­ло­жи в момен­та, в кой­то изка­ра беба, да я пъх­не под опе­ра­ци­он­на­та покрив­ка, дирек­т­но вър­ху коре­ма ми, а аку­шер­ка­та да я при­дър­па наго­ре до гър­ди­те ми. Това мно­го ме зарад­ва, защо­то не исках да бъда раз­де­ля­на от бебе­то, та било то и за мал­ко.

Беше ми мно­го нер­в­но пре­ди вли­за­не­то в опе­ра­ци­он­на­та, въп­ре­ки любез­ност­та на всич­ки от пер­со­на­ла. Акушерките и сес­т­ри­те явно виж­да­ха, че се при­тес­ня­вам и бяха мно­го мили и усмих­на­ти, уве­ря­ва­ха ме, че всич­ко ще е наред и ме позд­ра­вя­ва­ха за пред­сто­я­ща­та ми сре­ща с дъще­ря ми. Поставянето на епи­ду­рал­на­та упой­ка беше извър­ше­но от кон­сул­тант анес­те­зи­о­лог и мина успеш­но, въп­ре­ки опа­се­ни­я­та за проб­ле­ми пора­ди гръб­нач­но­то изкри­вя­ва­не.

Тук се виж­да как повди­гат покрив­ка­та за да сло­жат беба на коре­ма ми, пре­ди да бъдат извър­ше­ни как­ви­то и да е мани­пу­ла­ции, вклю­чи­тел­но и пре­къс­ва­не на пъп­на­та връв.

След това се успо­ко­их доня­къ­де, тъй като зна­ех, че ще мога да съм в съз­на­ние по вре­ме на раж­да­не­то. Лепенките по тяло­то ми за просле­дя­ва­не на пул­са ми бяха сло­же­ни наго­ре към раме­на­та и по гър­ба, за да няма преч­ки за беба, като ми я дадат вър­ху гър­ди­те ми. През цяло­то вре­ме мъжът ми също беше неот­лъч­но до мен — прегръ­ща­ше ме, дър­же­ше ръка­та ми и ме гале­ше по чело­то.

Няколко мину­ти по-къс­но док­то­рът каза, че момен­тът е дошъл и поне­же не можех да видя как я изка­ра от коре­ма ми, раз­каз­ва­ше под­роб­но за това как­во ста­ва­ше — “Ето гла­вич­ка­та изле­зе… бав­но се показ­ва едно­то рамо… ето го и дру­го­то… ето го и тел­це­то”. Толкова бях раз­въл­ну­ва­на, нямах тър­пе­ние да я видя! В след­ва­щия момент се вдиг­на покрив­ка­та откъм коре­ма ми и изпод нея за пър­ви път видях дъще­ря си — мал­ка­та ѝ, мок­ра гла­вич­ка вър­ху коре­ма ми, плъз­гай­ки се наго­ре към мен!!

Не мога да изра­зя с думи щас­ти­е­то и обич­та, коя­то изпи­тах в този момент! Прегърнах я, целу­нах я, поми­ри­сах я — поех я с вся­ко едно сети­во! Малкото ѝ, топ­ло и меко тел­це шава­ше отго­ре ми! От устич­ка­та и нос­ле­то ѝ мал­ко по мал­ко изте­ко­ха теч­нос­ти­те от дро­бо­ве­те ѝ, без нуж­да от изсмук­ва­не или дру­га ман­пу­ла­ция. Леко хлен­че­ше и мър­ка­ше вър­ху мен, но така и не пропла­ка — беше спо­кой­на и напъл­но буд­на, с отво­ре­ни очич­ки и се оглеж­да­ше наоко­ло. Мъжът ми беше наве­ден над нас, също я прегръ­ща­ше и поема­ше от мириз­ма­та ѝ — нещо така важ­но за при­вър­з­ва­не­то, как­то за май­ки­те, така и за бащи­те. Таткото пре­ря­за пъп­на­та връв. Веднага бях­ме покри­ти със загря­ти оде­а­ла, кои­то да топ­лят и две­те ни. Сложиха на беба шап­чи­ца. Така си се гуш­ках­ме и се опоз­на­вах­ме в про­дъл­же­ние на око­ло 20 мин.

Тогава има­ше един момент, в кой­то мал­ко ми при­ло­ша (в послед­с­твие раз­брах, че кръв­но­то ми е пад­на­ло), диша­не­то ми беше труд­но с тежест­та на беба вър­ху гър­ди­те ми и казах на аку­шер­ка­та, че не се чув­с­т­вам мно­го доб­ре. Температурата на беба също беше леко по-нис­ка от необ­хо­ди­мо­то, пред­по­ла­гам зара­ди това, че мое­то тяло не се чув­с­т­ва­ше опти­мал­но. Попитаха ме дали имам нещо про­тив да я взе­мат и пови­ят дирек­т­но в топ­ли оде­а­ла, след кое­то да ми я вър­нат. Съгласих се и това всъщ­ност беше доб­ре дошло в този момент, защо­то успях да се съв­зе­ма мал­ко в рам­ки­те на 4‑те мину­ти, през кои­то беба не беше вър­ху мен. През това вре­ме мъжът ми беше неот­лъч­но с нея.

След като ми вър­на­ха беба, оде­а­ла­та бяха мах­на­ти и я сло­жи­ха пак дирек­т­но кожа до кожа вър­ху мен. Половин час след раж­да­не­то си, все още на опе­ра­ци­он­на­та маса, беба успеш­но засу­ка за пръв път. Малко след това опе­ра­ци­я­та приклю­чи и ме пре­мес­ти­ха в сле­до­пе­ра­ци­он­на зала, къде­то про­дъл­жих­ме да се кър­мим и гуш­ка­ме. Половин час по-къс­но ни пре­мес­ти­ха в ста­я­та ни. Стандартна прак­ти­ка в бол­ни­ци­те тук е бебе­то да не се раз­де­ля от май­ка­та. Ако тя не може да се гри­жи за него пора­ди една или дру­га при­чи­на, помощ се оказ­ва от аку­шер­ка или сес­т­ра в отде­ле­ни­е­то или, как­то ние пред­по­че­тох­ме, от мъжа ми, кой­то беше нон-стоп с нас. Става въп­рос за дър­жав­на бол­ни­ца в Австралия.

Въпреки, че раж­да­не­то ми не беше естес­т­ве­но, така как­то пър­во­на­чал­но пла­ну­вах, бях довол­на и щас­т­ли­ва накрая. Желанията ми бяха ува­же­ни от док­то­ра и меди­цин­с­кия пер­со­нал като цяло, а това, че беба беше с мен, кожа до кожа, от момен­та на раж­да­не­то, ме нака­ра да се чув­с­т­вам спо­кой­на и сигур­на относ­но със­то­я­ни­е­то ѝ, как­то и вед­на­га да навля­за в нова си роля на май­ка. Мисля че неза­ви­си­мо от това как про­ти­ча едно раж­да­не, и при поло­же­ние, че няма спеш­ни ситу­а­ции, иде­ал­но­то мяс­то за бебе­то е едно — в обя­ти­я­та на май­ка си!

8 Comments »

  • Solley says:

    Ваня, бла­го­да­ря ти за спо­де­ле­но­то! 🙂 Надявам се тази прак­ти­ка да ста­не рути­на и в бъл­гар­с­ки­те бол­ни­ци!

  • Антон Мицев says:

    Впечатлен съм! Благодаря за раз­ка­за!
    И си поже­ла­вам няко­га и тук да се добли­жим до това ниво.

    Право да си кажа пре­ди да стиг­на до послед­ни­те два паса­жа вече се чудех — “Това къде се случ­ва” — явно се случ­ва.

    Поздрави!

  • Silvia says:

    Ваня, чес­ти­та дъще­рич­ка! Да ви е жива и здра­ва! Благодаря ти за прекрас­на­та исто­рия! Дано наис­ти­на някой ден да има­ме къс­ме­та да раз­ка­жем нещо подоб­но от България! 🙂

  • Ralka says:

    Ваня, стра­хо­тен раз­каз! Благодаря, че спо­де­ли 🙂 Пожелавам си и тук да се добли­жим до това ниво на общу­ва­не меж­ду лека­ри и родил­ки!

  • Vanya says:

    Благодаря ви за мили­те думи! 🙂 Разказах го с надеж­да­та, да се види че не е необ­хо­ди­мо нищо спе­ци­ал­но за да бъде реа­ли­зи­ра­но и в България това — просто мал­ко гъв­ка­вост в бол­нич­ни­те прак­ти­ки и във виж­да­ни­я­та на док­то­ри­те.

  • Елена says:

    Прекрасно раж­да­не и прекрас­на пър­ва сре­ща! Имала си чудес­но, спо­кой­но сек­цио, напра­во човек да поис­ка да роди с опе­ра­ция, като чете исто­ри­я­та ти. 🙂

  • Мони says:

    Страхотен раз­каз! Развълнува ме! 🙂 Просто покри­ва 100% моя­та пред­ста­ва за това как точ­но тряб­ва да про­те­че раж­да­не­то на дете­то ми (по меди­цин­с­ки пока­за­те­ли тряб­ва да родя сек­цио). Чудя се кога ли ще е въз­мож­но това у нас?!? Страшно ми е коф­ти, че всич­ко това се пре­неб­рег­ва от наши­те лека­ри и под­хож­дат към това свя­то съби­тие като към просто поред­на­та еди­ни­ца в биог­ра­фи­я­та им! :((((

  • Natalie says:

    ДА ВИ Е ЧЕСТИТО ДЕТЕНЦЕТО И ВСИЧКО НАЙ-ХУБАВО ОТ ВСЕ СЪРЦЕ МУ ПОЖЕЛАВАМ!!! ДАНО ВЕЧЕ И В БГ БОЛНИЦИТЕ ДА ДОСТИГНАТ ТОВА НИВО!

Leave a Reply

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Be nice. Keep it clean. Stay on topic. No spam.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.