Имах план и сил­но жела­ние да родя естес­т­ве­но, но на кон­т­ро­лен преглед ден след тер­ми­на се ока­за, че беба е заста­на­ла с рамо към ший­ка­та на мат­ка­та, гла­вич­ка­та вече не е фик­си­ра­на в таза (как­то беше в послед­ни­те някол­ко сед­ми­ци от бре­мен­ност­та) и е кил­на­та на една стра­на. Предвид това, и дру­ги фак­то­ри, като това, че съм на инва­лид­на колич­ка, изто­ща­вам се бър­зо, имам сил­но изра­зе­но изкри­вя­ва­не на гръб­на­ка точ­но в тазо­ва­та област и рис­ко­ве­те, кои­то пъл­на­та упой­ка носи за хора с мое­то забо­ля­ва­не (ако евен­ту­ал­но се нало­жи спеш­но сек­цио и епи­ду­рал­на­та не хва­не), след мно­го раз­мис­ли реших­ме да пре­ми­нем на опция пла­ни­ра­но сек­цио. Въпреки това, дър­жах мно­го да не бъда раз­де­ля­на с бебе­то от момен­та на раж­да­не, тъй като зна­ех кол­ко важ­но е това за със­то­я­ни­е­то на бебе­то, за при­вър­з­ва­не­то, как­то и за успеш­но­то уста­но­вя­ва­не на кърменето.

Преди опе­ра­ци­я­та гово­рих с док­то­ра ми за това как ще про­те­че всич­ко. Стандартната про­це­ду­ра в бол­ни­ца­та беше след­на­та: бебе­то се раж­да, аку­шер­ка го взе­ма, забър­с­ва и набър­зо го преглеж­да на масич­ка до опе­ра­ци­он­на­та маса, след кое­то го сла­гат голо на гър­ди­те на май­ка­та и покри­ват две­те със затоп­ле­ни оде­а­ла. Акушерката ме уве­ри, че не е проб­лем бебе­то да е неп­ре­къс­на­то с мен.

Докторът ми оба­че спо­де­ли, усмих­вай­ки се, че спо­ред него това не е начи­нът, по кой­то тряб­ва да се прак­ти­ку­ва кон­такт кожа до кожа, а имен­но — че воде­не­то на бебе­то до стра­нич­на­та масич­ка и забър­с­ва­не­то му водят до излиш­на загу­ба на топ­ли­на (тем­пе­ра­ту­ра­та в опе­ра­ци­он­на­та е срав­ни­тел­но нис­ка). Също така доба­ви, че забър­с­ва­не­то на амни­о­тич­на­та теч­ност не е пре­по­ръ­чи­тел­но, тъй като мириз­ма­та играе голя­ма роля в пър­ви­те момен­ти след раж­да­не­то. Ароматът на амни­о­тич­на­та теч­ност, оста­на­ла по гър­ди­те на май­ка­та след раж­да­не­то, също пома­га при пър­ви­те някол­ко сесии на кър­ме­не и някол­ко аку­шер­ки ме посъ­вет­ва­ха, че като си взе­ма душ след раж­да­не­то, е доб­ре да не мия област­та на гър­ди­те. И така док­то­рът ми пред­ло­жи в момен­та, в кой­то изка­ра беба, да я пъх­не под опе­ра­ци­он­на­та покрив­ка, дирек­т­но вър­ху коре­ма ми, а аку­шер­ка­та да я при­дър­па наго­ре до гър­ди­те ми. Това мно­го ме зарад­ва, защо­то не исках да бъда раз­де­ля­на от бебе­то, та било то и за малко.

Беше ми мно­го нер­в­но пре­ди вли­за­не­то в опе­ра­ци­он­на­та, въп­ре­ки любез­ност­та на всич­ки от пер­со­на­ла. Акушерките и сес­т­ри­те явно виж­да­ха, че се при­тес­ня­вам и бяха мно­го мили и усмих­на­ти, уве­ря­ва­ха ме, че всич­ко ще е наред и ме позд­ра­вя­ва­ха за пред­сто­я­ща­та ми сре­ща с дъще­ря ми. Поставянето на епи­ду­рал­на­та упой­ка беше извър­ше­но от кон­сул­тант анес­те­зи­о­лог и мина успеш­но, въп­ре­ки опа­се­ни­я­та за проб­ле­ми пора­ди гръб­нач­но­то изкривяване.

Тук се виж­да как повди­гат покрив­ка­та за да сло­жат беба на коре­ма ми, пре­ди да бъдат извър­ше­ни как­ви­то и да е мани­пу­ла­ции, вклю­чи­тел­но и пре­къс­ва­не на пъп­на­та връв.

След това се успо­ко­их доня­къ­де, тъй като зна­ех, че ще мога да съм в съз­на­ние по вре­ме на раж­да­не­то. Лепенките по тяло­то ми за просле­дя­ва­не на пул­са ми бяха сло­же­ни наго­ре към раме­на­та и по гър­ба, за да няма преч­ки за беба, като ми я дадат вър­ху гър­ди­те ми. През цяло­то вре­ме мъжът ми също беше неот­лъч­но до мен — прегръ­ща­ше ме, дър­же­ше ръка­та ми и ме гале­ше по челото.

Няколко мину­ти по-къс­но док­то­рът каза, че момен­тът е дошъл и поне­же не можех да видя как я изка­ра от коре­ма ми, раз­каз­ва­ше под­роб­но за това как­во ста­ва­ше — “Ето гла­вич­ка­та изле­зе… бав­но се показ­ва едно­то рамо… ето го и дру­го­то… ето го и тел­це­то”. Толкова бях раз­въл­ну­ва­на, нямах тър­пе­ние да я видя! В след­ва­щия момент се вдиг­на покрив­ка­та откъм коре­ма ми и изпод нея за пър­ви път видях дъще­ря си — мал­ка­та ѝ, мок­ра гла­вич­ка вър­ху коре­ма ми, плъз­гай­ки се наго­ре към мен!!

Не мога да изра­зя с думи щас­ти­е­то и обич­та, коя­то изпи­тах в този момент! Прегърнах я, целу­нах я, поми­ри­сах я — поех я с вся­ко едно сети­во! Малкото ѝ, топ­ло и меко тел­це шава­ше отго­ре ми! От устич­ка­та и нос­ле­то ѝ мал­ко по мал­ко изте­ко­ха теч­нос­ти­те от дро­бо­ве­те ѝ, без нуж­да от изсмук­ва­не или дру­га ман­пу­ла­ция. Леко хлен­че­ше и мър­ка­ше вър­ху мен, но така и не пропла­ка — беше спо­кой­на и напъл­но буд­на, с отво­ре­ни очич­ки и се оглеж­да­ше наоко­ло. Мъжът ми беше наве­ден над нас, също я прегръ­ща­ше и поема­ше от мириз­ма­та ѝ — нещо така важ­но за при­вър­з­ва­не­то, как­то за май­ки­те, така и за бащи­те. Таткото пре­ря­за пъп­на­та връв. Веднага бях­ме покри­ти със загря­ти оде­а­ла, кои­то да топ­лят и две­те ни. Сложиха на беба шап­чи­ца. Така си се гуш­ках­ме и се опоз­на­вах­ме в про­дъл­же­ние на око­ло 20 мин.

Тогава има­ше един момент, в кой­то мал­ко ми при­ло­ша (в послед­с­твие раз­брах, че кръв­но­то ми е пад­на­ло), диша­не­то ми беше труд­но с тежест­та на беба вър­ху гър­ди­те ми и казах на аку­шер­ка­та, че не се чув­с­т­вам мно­го доб­ре. Температурата на беба също беше леко по-нис­ка от необ­хо­ди­мо­то, пред­по­ла­гам зара­ди това, че мое­то тяло не се чув­с­т­ва­ше опти­мал­но. Попитаха ме дали имам нещо про­тив да я взе­мат и пови­ят дирек­т­но в топ­ли оде­а­ла, след кое­то да ми я вър­нат. Съгласих се и това всъщ­ност беше доб­ре дошло в този момент, защо­то успях да се съв­зе­ма мал­ко в рам­ки­те на 4‑те мину­ти, през кои­то беба не беше вър­ху мен. През това вре­ме мъжът ми беше неот­лъч­но с нея.

След като ми вър­на­ха беба, оде­а­ла­та бяха мах­на­ти и я сло­жи­ха пак дирек­т­но кожа до кожа вър­ху мен. Половин час след раж­да­не­то си, все още на опе­ра­ци­он­на­та маса, беба успеш­но засу­ка за пръв път. Малко след това опе­ра­ци­я­та приклю­чи и ме пре­мес­ти­ха в сле­до­пе­ра­ци­он­на зала, къде­то про­дъл­жих­ме да се кър­мим и гуш­ка­ме. Половин час по-къс­но ни пре­мес­ти­ха в ста­я­та ни. Стандартна прак­ти­ка в бол­ни­ци­те тук е бебе­то да не се раз­де­ля от май­ка­та. Ако тя не може да се гри­жи за него пора­ди една или дру­га при­чи­на, помощ се оказ­ва от аку­шер­ка или сес­т­ра в отде­ле­ни­е­то или, как­то ние пред­по­че­тох­ме, от мъжа ми, кой­то беше нон-стоп с нас. Става въп­рос за дър­жав­на бол­ни­ца в Австралия.

Въпреки, че раж­да­не­то ми не беше естес­т­ве­но, така как­то пър­во­на­чал­но пла­ну­вах, бях довол­на и щас­т­ли­ва накрая. Желанията ми бяха ува­же­ни от док­то­ра и меди­цин­с­кия пер­со­нал като цяло, а това, че беба беше с мен, кожа до кожа, от момен­та на раж­да­не­то, ме нака­ра да се чув­с­т­вам спо­кой­на и сигур­на относ­но със­то­я­ни­е­то ѝ, как­то и вед­на­га да навля­за в нова си роля на май­ка. Мисля че неза­ви­си­мо от това как про­ти­ча едно раж­да­не, и при поло­же­ние, че няма спеш­ни ситу­а­ции, иде­ал­но­то мяс­то за бебе­то е едно — в обя­ти­я­та на май­ка си!

Автор:

Ваня