Къде е бебето ми?

Articles tagged with: кърмене

Всяко заве­де­ние, кое­то пред­ла­га услу­ги за родил­ки и ново­ро­де­ни, трябва:

  1. Да има пис­ме­на поли­ти­ка за кър­ме­не­то, коя­то рутин­но се съоб­ща­ва на всич­ки здрав­ни работници.
  2. Да обу­ча­ва всич­ки здрав­ни работ­ни­ци в уме­ния, необ­хо­ди­ми за изпъл­не­ни­е­то на тази поли­ти­ка. (more…)
  1. Bier JB, Ferguson AE, Morales Y. et al. Bier Breastfeeding infants who were extremely low birthweight. Pediatrics 1997; 100:773– 8.
    Линк към пъл­ния текст: http://pediatrics.aappublications.org/content/100/6/e3.full
  2. Carfoot S, Williamson P, Dickson R. A randomized controlled trial in the north of England examining the effects of skin-to-skin care on breastfeeding, Midwifery, 2005; 21(1): 71–77.
    Линк към абс­трак­та: http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/15740818
    Линк към пъл­ния текст: http://www.evaluationsummerschool.com/Documents/Foundation%20strand%20-%20breast%20feeding%20%20RCT.pdf (more…)

Кенгуру гри­жaтa за ново­ро­де­но­то е пре­от­кри­ва­не на това кол­ко важ­но е май­ка­та и бебе­то да бъдат заед­но. И кога­то те са заед­но вед­на­га след раж­да­не­то, бебе­то е точ­но на гър­ди­те на май­ка­та и може да суче, кога­то си поже­лае. Това е най-здра­вос­лов­но­то не само за бебе­то, но също под­си­гу­ря­ва един здра­вос­ло­вен меха­ни­зъм, с помощ­та на кой­то май­ка­та ще осве­о­бо­ди пла­цен­та­та и ще нама­ли кър­ве­не­то си. Така че това при­вър­з­ва­не на май­ка­та към бебе­то е край­но необ­хо­ди­мо за здра­ви май­ки и здра­ви бебе­та. (more…)

Пълзене към гърдата

Когато при едно естес­т­ве­но раж­да­не бебе­то се поста­ви вър­ху коре­ма на май­ка­та, то умее да пъл­зи наго­ре към гър­да­та и да засу­че без допъл­ни­тел­на помощ. (more…)

Плач от стрес при раздяла при новородените в отсъствие на телесен контакт

Няколко сту­дии са изпол­з­ва­ли бебеш­кия плач като сред­с­тво за оце­ня­ва­не на качес­т­во­то на нео­на­тал­на­та гри­жа. В тази сту­дия са наблю­да­ва­ли кол­ко пла­че бебе­то през пър­ви­те 90 мин след раж­да­не­то, дока­то за бебе­та­та са се гри­жи­ли по три начи­на: (а) кон­такт кожа-до-кожа с май­ка­та, (б) в бебеш­ко кош­че, (в) в кош­че за пър­ви­те 45 мин и кон­такт кожа-до-кожа за след­ва­щи­те 45 мин. Резултатите показ­ват, че бебе­та­та раз­поз­на­ват физи­чес­ка­та раз­дя­ла с май­ки­те си и започ­ват да пла­чат. При под­но­вен физи­чес­ки кон­такт пла­чът преста­ва. … Този плач е неза­ви­сим от пре­ди­шен соци­а­лен опит и може да е гене­тич­но коди­ра­на реак­ция към раз­дя­ла­та. Резултатите потвър­ж­да­ват мне­ни­е­то, че най-бла­гоп­ри­ят­на­та пози­ция за здра­во изно­се­но бебе след раж­да­не­то е в бли­зък теле­сен кон­такт с майката.

Christensson K, Cabrera T, Christensson E et al. Separation distress call in the human neonate in the absence of maternal body contact. Acta Paediatrica, 1995; 84: 468–473.

Източник: http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/j.1651–2227.1995.tb13676.x/abstract

(more…)

Съвместно изло­же­ние на СЗО/УНИЦЕФ

Грижа за майката по време на и непосредствено след раждане

Голяма част от рутин­ни­те про­це­ду­ри, извър­ш­ва­ни по вре­ме на родил­ния и пери­на­тал­ния пери­од, кои­то чес­то биват харак­те­ри­зи­ра­ни спо­ред тех­ния „хирур­ги­чес­ки” и „асеп­ти­чен” под­ход, пър­во­на­чал­но са въве­де­ни с цел кон­т­рол на пери­на­тал­ни­те инфек­ции или облек­ча­ва­не на рабо­та­та на лека­ри­те и оста­на­лия бол­ни­чен пер­со­нал. Въпреки че не всич­ки от тези про­це­ду­ри нару­ша­ват връз­ка­та май­ка-бебе, тех­ни­ят ефект вър­ху кър­ме­не­то чес­то е нега­ти­вен. (more…)