1. Bauer J, Sontheimer D, Fischer C, Linderkamp O. Metabolic rate and energy balance in very low birth weight infants During kangaroo holding by mothers and Their Fathers. J Pediatr 1996;129:608– 11.
   Линк: http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/8859271
2. Bauer K, Uhrig C, Sperling P, Pasel K, Wieland C, Versmold HT. Body Temperatures and oxygen consumption During skin-to-skin (kangaroo) care in stable preterm infants weighing less than 1,500 grams. J Pediatr 1997;130(2):240– 4.
   Линк: http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/9042126 (more…)

1. Field TM. Touch therapy effects on development, „International Journal of Behavioral Development” 1998; 22:779–797.
   Линк: http://jbd.sagepub.com/content/22/4/779.abstract
2. Harmsen HJ, Wildeboer-Veloo AC, Raangs GC, et al. Analysis of intestinal flora development in breast-fed and formula-fed infants by using molecular identification and detection methods. J Pediatr Gastroenterol Nutr 2000; 30(1): 61–7.
   Линк: http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/10630441 (more…)

1. Bier JB, Ferguson AE, Morales Y. et al. Bier Breastfeeding infants who were extremely low birthweight. Pediatrics 1997; 100:773– 8.
   Линк към пъл­ния текст: http://pediatrics.aappublications.org/content/100/6/e3.full
2. Carfoot S, Williamson P, Dickson R. A randomized controlled trial in the north of England examining the effects of skin-to-skin care on breastfeeding, Midwifery, 2005; 21(1): 71–77.
   Линк към абс­трак­та: http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/15740818
   Линк към пъл­ния текст: http://www.evaluationsummerschool.com/Documents/Foundation%20strand%20-%20breast%20feeding%20%20RCT.pdf (more…)

Плач от стрес при раздяла при новородените в отсъствие на телесен контакт

Няколко сту­дии са изпол­з­ва­ли бебеш­кия плач като сред­с­тво за оце­ня­ва­не на качес­т­во­то на нео­на­тал­на­та гри­жа. В тази сту­дия са наблю­да­ва­ли кол­ко пла­че бебе­то през пър­ви­те 90 мин след раж­да­не­то, дока­то за бебе­та­та са се гри­жи­ли по три начи­на: (а) кон­такт кожа-до-кожа с май­ка­та, (б) в бебеш­ко кош­че, (в) в кош­че за пър­ви­те 45 мин и кон­такт кожа-до-кожа за след­ва­щи­те 45 мин. Резултатите показ­ват, че бебе­та­та раз­поз­на­ват физи­чес­ка­та раз­дя­ла с май­ки­те си и започ­ват да пла­чат. При под­но­вен физи­чес­ки кон­такт пла­чът преста­ва. … Този плач е неза­ви­сим от пре­ди­шен соци­а­лен опит и може да е гене­тич­но коди­ра­на реак­ция към раз­дя­ла­та. Резултатите потвър­ж­да­ват мне­ни­е­то, че най-бла­гоп­ри­ят­на­та пози­ция за здра­во изно­се­но бебе след раж­да­не­то е в бли­зък теле­сен кон­такт с майката.

Christensson K, Cabrera T, Christensson E et al. Separation distress call in the human neonate in the absence of maternal body contact. Acta Paediatrica, 1995; 84: 468–473.

Източник: http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/j.1651–2227.1995.tb13676.x/abstract

(more…)

Съвместно изло­же­ние на СЗО/УНИЦЕФ

Грижа за майката по време на и непосредствено след раждане

Голяма част от рутин­ни­те про­це­ду­ри, извър­ш­ва­ни по вре­ме на родил­ния и пери­на­тал­ния пери­од, кои­то чес­то биват харак­те­ри­зи­ра­ни спо­ред тех­ния „хирур­ги­чес­ки” и „асеп­ти­чен” под­ход, пър­во­на­чал­но са въве­де­ни с цел кон­т­рол на пери­на­тал­ни­те инфек­ции или облек­ча­ва­не на рабо­та­та на лека­ри­те и оста­на­лия бол­ни­чен пер­со­нал. Въпреки че не всич­ки от тези про­це­ду­ри нару­ша­ват връз­ка­та май­ка-бебе, тех­ни­ят ефект вър­ху кър­ме­не­то чес­то е нега­ти­вен. (more…)

Часът след раж­да­не­то е несъм­не­но една от най-кри­тич­ни­те фази в човеш­кия живот. Не слу­чай­но всич­ки соци­ал­ни гру­пи рутин­но са нару­ша­ва­ли физи­о­ло­гич­ния про­цес през този кра­тък пери­од от вре­ме чрез вяр­ва­ния и риту­а­ли. Нашата кул­тур­на сре­да е до голя­ма сте­пен офор­ме­на в само­то нача­ло на вза­и­мо­дейс­т­ви­е­то майка-новородено.

Първият час след раж­да­не­то може да се поглед­не от мно­жес­т­во допъл­ва­щи се пер­с­пек­ти­ви. Моята цел е да опи­ша 12 таки­ва пер­с­пек­ти­ви, за да демон­с­т­ри­рам истин­с­ка­та вели­чи­на на тази огром­на тема. (more…)