Две сед­ми­ци пре­ди да раз­бе­ра че съм бре­мен­на съну­вах инте­ре­сен сън. Имах едно съв­сем мал­ко бебен­це на гър­ди­те си, тол­ко­ва мал­ко, че беше неве­ро­ят­но. И аз и то бях­ме голи и се гуш­ках­ме заед­но. Не си спом­ням под­роб­нос­ти, само едно мно­го хуба­во чув­с­т­во на топ­ли­на, кое­то ме изпъл­ва­ше дока­то гле­дах това мал­ко същество.

След това забра­вих за съня. Бременността ми не беше лека и се кон­цен­т­ри­рах пре­дим­но на нея. Сутрешното гаде­не съвем ско­ро се пре­вър­на в целод­нев­но. След като то отми­на започ­на­ха под­гот­ви­тел­ни­те кон­т­рак­ции, кои­то се ока­за­ха по-болез­не­ни от очак­ва­но­то. През цяло­то вре­ме не съм и подо­зи­ра­ла, че ще родя по-ско­ро от пред­ви­де­но­то. Даже се бях при­гот­ви­ла за пре­нос­ва­не, защо­то зна­ех от про­че­те­но­то, че пър­вес­ки­ни­те чес­то пре­на­сят. На рутин­ния преглед в 32 сед­ми­ца оба­че се ока­за, че бебе­то е сляз­ло нис­ко долу и имам раз­кри­тие. Лекарката ми каза да пазя лег­ло­то поне 2 сед­ми­ци и ме пра­ти вкъщи.

Бебето ми се роди преж­дев­ре­мен­но в 36 сед­ми­ца. Почти вед­на­га го взе­ха в нео­на­то­ло­гич­ния интен­зи­вен отдел и го сло­жи­ха в кувьоз, защо­то има­ше проб­ле­ми с диша­не­то и с под­дър­жа­не­то на телес­на тем­пе­ра­ту­ра. Таткото го придру­жи в интен­зив­но­то и беше с него от пър­ви­те му миго­ве. Малко след това и аз успях да се при­съ­е­ди­ня. Бебенцето ни беше неве­ро­ят­но мал­ко и няма­ше нищо общо с пух­ка­ви­те бебе­та от спи­са­ни­я­та. Имаше няка­къв неоп­ре­де­лен син­кав цвят, а кожа­та му беше сбръч­ка­на като на стар дядо. Очевидно има­ше проб­ле­ми с диша­не­то, защо­то гръд­ни­ят му кош се сви­ва­ше на на поло­ви­на при вся­ко вдишване.

Персоналът на отде­ле­ни­е­то беше дал цяла пап­ка с инфор­ма­ция на мъжа ми и заед­но я прегле­дах­ме. Една от бро­шу­ри­те гово­ре­ше за кен­гу­ру гри­жа­та при недо­но­се­ни­те. Бях чела нещо по въп­ро­са пре­ди раж­да­не­то, но мно­го смът­но си спом­нях за как­во точ­но ста­ва дума. Ужасно мно­го исках да помог­на на дете­то си и това за мен беше едно от мал­ко­то неща, кои­то можех да напра­вя за него в този момент. Попитахме сес­т­ра­та за под­роб­нос­ти. Отначало мно­го се при­тес­ня­вах, защо­то от вся­къ­де от бебе­то изли­за­ха жич­ки и сис­те­ми, а ако някой от мони­то­ри­те се отка­че­ше започ­ва­ше да пищи. Сестрата оба­че ни наста­ни на едно крес­ло в бли­зост до кувьо­за, пока­за ни как да се спра­вя­ме с кабе­ли­те и ни зави с едно оде­а­ло. Аз бях по нощ­ни­ца, на коя­то отво­рих гор­ния край, за бебе­то беше голо, само по пам­перс вър­ху гър­ди­те ми. Чувството е неве­ро­ят­но, все едно се вклюб­ваш за пър­ви път. Не знам дали мога да наме­ря думи да го опи­ша. Със сигур­ност са се задви­жи­ли хор­мо­ни­те в мен, защо­то след това ми беше мно­го по-лес­но да се изцедя.

В след­ва­ши­те дни с тат­ко­то ста­нах­ме по-сме­ли и започ­нах­ме сами да нагла­ся­ме бебе­то в нас. Редувахме се, ако аз бях умо­ре­на и ми се спе­ше, то тат­ко­то гуш­ка­ше беб­че­то на голо. Аз изпол­з­вах дока­то го гуш­кам да цедя от една­та гър­да с елек­т­ри­чес­ка пом­па, защо­то опре­де­ле­но мля­ко­то поти­ча­ше мно­го по-лес­но, кога­то чув­с­т­вах бебе­то до мен. Опитвахме и да се кър­мим, кое­то опре­де­ле­но не беше лес­но с тол­ко­ва сън­ли­во бебе, но с помощ­та на една неве­ро­ят­на кон­сул­тант­ка по кър­ме­не, успях­ме да овла­де­ем това изкус­т­во. Когато се нага­ла­ше бебе­то да се хра­ни с шише, кър­ма­та я дава­ше тат­ко­то, пак гуш­нал бебе­то до себе си. Бяхме една сед­ми­ца в интен­зив­но­то отде­ле­ние, като сме сто­я­ли по 24 часа с мал­ки почив­ки, за да си взе­мем храна.

Ужасно се рад­вам, че имах въз­мож­ност да пола­гам кен­гу­ро гри­жи за бебе­то си. Всеки, кой­то е имал недо­но­се­но бебе знае за чув­с­т­во­то за без­по­мощ­ност, кое­то те обзе­ма след тако­ва съби­тие. Кенгуру гри­жа­та, кър­ме­не­то и бли­зост­та с бебе­то ме кара­ха да се чув­с­т­вам поне мал­ко полез­на. Знам, че и за тат­ко­то беше ужас­но важ­но да има въз­мож­ност да гуш­ка дете­то си. Надявам се, че по този начин помог­нах­ме на дете­то си да ста­не по-сил­но, да регу­ли­ра по-доб­ре тем­пе­ра­ту­ра­та си, по-бър­зо да над­да­ва и по-ско­ро да бъде изпи­са­но от интен­зив­но­то. След бол­нич­ния престой прак­ти­ку­вах­ме кен­гу­ро гри­жи вина­ги, кога­то ни се стру­ва­ше, че бебе­то губи телес­на тем­пе­ра­ту­ра или има проб­ле­ми с кърменето.

Моят неве­ро­я­тен сън се сбъд­на. Надявам се ско­ро това да ста­не реал­ност за всич­ки роди­те­ли на недоносени.

Автор:

Майка, родила в чужбина