Къде е бебето ми?

Кенгуру грижата на практика

Две сед­ми­ци пре­ди да раз­бе­ра че съм бре­мен­на съну­вах инте­ре­сен сън. Имах едно съв­сем мал­ко бебен­це на гър­ди­те си, тол­ко­ва мал­ко, че беше неве­ро­ят­но. И аз и то бях­ме голи и се гуш­ках­ме заед­но. Не си спом­ням под­роб­нос­ти, само едно мно­го хуба­во чув­с­т­во на топ­ли­на, кое­то ме изпъл­ва­ше дока­то гле­дах това мал­ко същес­т­во.

След това забра­вих за съня. Бременността ми не беше лека и се кон­цен­т­ри­рах пре­дим­но на нея. Сутрешното гаде­не съвем ско­ро се пре­вър­на в целод­нев­но. След като то отми­на започ­на­ха под­гот­ви­тел­ни­те кон­т­рак­ции, кои­то се ока­за­ха по-болез­не­ни от очак­ва­но­то. През цяло­то вре­ме не съм и подо­зи­ра­ла, че ще родя по-ско­ро от пред­ви­де­но­то. Даже се бях при­гот­ви­ла за пре­нос­ва­не, защо­то зна­ех от про­че­те­но­то, че пър­вес­ки­ни­те чес­то пре­на­сят. На рутин­ния преглед в 32 сед­ми­ца оба­че се ока­за, че бебе­то е сляз­ло нис­ко долу и имам раз­кри­тие. Лекарката ми каза да пазя лег­ло­то поне 2 сед­ми­ци и ме пра­ти вкъ­щи.

Бебето ми се роди преж­дев­ре­мен­но в 36 сед­ми­ца. Почти вед­на­га го взе­ха в нео­на­то­ло­гич­ния интен­зи­вен отдел и го сло­жи­ха в кувьоз, защо­то има­ше проб­ле­ми с диша­не­то и с под­дър­жа­не­то на телес­на тем­пе­ра­ту­ра. Таткото го придру­жи в интен­зив­но­то и беше с него от пър­ви­те му миго­ве. Малко след това и аз успях да се при­съ­е­ди­ня. Бебенцето ни беше неве­ро­ят­но мал­ко и няма­ше нищо общо с пух­ка­ви­те бебе­та от спи­са­ни­я­та. Имаше няка­къв неоп­ре­де­лен син­кав цвят, а кожа­та му беше сбръч­ка­на като на стар дядо. Очевидно има­ше проб­ле­ми с диша­не­то, защо­то гръд­ни­ят му кош се сви­ва­ше на на поло­ви­на при вся­ко вдиш­ва­не.

Персоналът на отде­ле­ни­е­то беше дал цяла пап­ка с инфор­ма­ция на мъжа ми и заед­но я прегле­дах­ме. Една от бро­шу­ри­те гово­ре­ше за кен­гу­ру гри­жа­та при недо­но­се­ни­те. Бях чела нещо по въп­ро­са пре­ди раж­да­не­то, но мно­го смът­но си спом­нях за как­во точ­но ста­ва дума. Ужасно мно­го исках да помог­на на дете­то си и това за мен беше едно от мал­ко­то неща, кои­то можех да напра­вя за него в този момент. Попитахме сес­т­ра­та за под­роб­нос­ти. Отначало мно­го се при­тес­ня­вах, защо­то от вся­къ­де от бебе­то изли­за­ха жич­ки и сис­те­ми, а ако някой от мони­то­ри­те се отка­че­ше започ­ва­ше да пищи. Сестрата оба­че ни наста­ни на едно крес­ло в бли­зост до кувьо­за, пока­за ни как да се спра­вя­ме с кабе­ли­те и ни зави с едно оде­а­ло. Аз бях по нощ­ни­ца, на коя­то отво­рих гор­ния край, за бебе­то беше голо, само по пам­перс вър­ху гър­ди­те ми. Чувството е неве­ро­ят­но, все едно се вклюб­ваш за пър­ви път. Не знам дали мога да наме­ря думи да го опи­ша. Със сигур­ност са се задви­жи­ли хор­мо­ни­те в мен, защо­то след това ми беше мно­го по-лес­но да се изце­дя.

В след­ва­ши­те дни с тат­ко­то ста­нах­ме по-сме­ли и започ­нах­ме сами да нагла­ся­ме бебе­то в нас. Редувахме се, ако аз бях умо­ре­на и ми се спе­ше, то тат­ко­то гуш­ка­ше беб­че­то на голо. Аз изпол­з­вах дока­то го гуш­кам да цедя от една­та гър­да с елек­т­ри­чес­ка пом­па, защо­то опре­де­ле­но мля­ко­то поти­ча­ше мно­го по-лес­но, кога­то чув­с­т­вах бебе­то до мен. Опитвахме и да се кър­мим, кое­то опре­де­ле­но не беше лес­но с тол­ко­ва сън­ли­во бебе, но с помощ­та на една неве­ро­ят­на кон­сул­тант­ка по кър­ме­не, успях­ме да овла­де­ем това изкус­т­во. Когато се нага­ла­ше бебе­то да се хра­ни с шише, кър­ма­та я дава­ше тат­ко­то, пак гуш­нал бебе­то до себе си. Бяхме една сед­ми­ца в интен­зив­но­то отде­ле­ние, като сме сто­я­ли по 24 часа с мал­ки почив­ки, за да си взе­мем хра­на.

Ужасно се рад­вам, че имах въз­мож­ност да пола­гам кен­гу­ро гри­жи за бебе­то си. Всеки, кой­то е имал недо­но­се­но бебе знае за чув­с­т­во­то за без­по­мощ­ност, кое­то те обзе­ма след тако­ва съби­тие. Кенгуру гри­жа­та, кър­ме­не­то и бли­зост­та с бебе­то ме кара­ха да се чув­с­т­вам поне мал­ко полез­на. Знам, че и за тат­ко­то беше ужас­но важ­но да има въз­мож­ност да гуш­ка дете­то си. Надявам се, че по този начин помог­нах­ме на дете­то си да ста­не по-сил­но, да регу­ли­ра по-доб­ре тем­пе­ра­ту­ра­та си, по-бър­зо да над­да­ва и по-ско­ро да бъде изпи­са­но от интен­зив­но­то. След бол­нич­ния престой прак­ти­ку­вах­ме кен­гу­ро гри­жи вина­ги, кога­то ни се стру­ва­ше, че бебе­то губи телес­на тем­пе­ра­ту­ра или има проб­ле­ми с кър­ме­не­то.

Моят неве­ро­я­тен сън се сбъд­на. Надявам се ско­ро това да ста­не реал­ност за всич­ки роди­те­ли на недо­но­се­ни.

1 Comment »

  • Румяна Кудева says:

    Ползите за бебе­то и май­ка­та са неве­ро­ят­но. Вмомента съм на Международната кон­фе­рен­ция по Пренатална и Постнатална пси­хо­ло­гия и изгле­дах поне две пре­зен­та­ции от пол­зи­те на кожа-до-кожа гри­жа неза­бав­но след раж­да­не­то. Нови изслед­ва­ния показ­ват че това е доб­ре да про­дъл­жи до 9 месе­ца след раж­да­не­то, естес­т­ве­но не неп­ре­къс­на­то носе­не на голо, но око­ло 2–4 часа на ден кон­такт на голо. Не само спо­ма­га за регу­ли­ра­не на сър­деч­ния ритъм и тем­пе­ра­ту­ра­та, но и за съз­ря­ва­не­то на мозъ­ка и изле­ку­ва­не на родо­ва трав­ма при май­ка­та и бебе­то. Кърменето как­то спо­ме­на­ваш ста­ва по-лес­но и май­ка­та започ­ва да се чув­с­т­ва по-адек­ват­на в нова­та си роля. Друго изслед­ва­не пък показ­ва, че при висо­ко рис­ко­ви май­ки, при кои­то е има­ло наси­лие у дома и има съм­не­ние за наси­лие над дете­то, кога­то се прак­ти­ку­ва кожа-до-кожа с бебе­то спа­да зна­чи­тел­но про­цен­та на подоб­ни слу­чаи на наси­лие и агре­сия към деца­та.
    Най-хуба­во­то е че не се изис­к­ва нищо пове­че от доб­ра воля и под­кре­па от обу­чен пер­со­нал, така че финан­со­во­то или мате­ри­ал­но­то поло­же­ние на неща­та не би тряб­ва­ло да е при­тес­не­ние в бъл­гар­с­ки­те бол­ни­ци.

Leave a Reply

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Be nice. Keep it clean. Stay on topic. No spam.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.