Къде е бебето ми?

Кенгуру грижата на практика

Две сед­мици преди да раз­бера че съм бре­менна съну­вах инте­ре­сен сън. Имах едно съв­сем малко бебенце на гър­дите си, тол­кова малко, че беше неве­ро­ятно. И аз и то бяхме голи и се гуш­кахме заедно. Не си спом­ням под­роб­ности, само едно много хубаво чув­с­тво на топ­лина, което ме изпъл­ваше докато гле­дах това малко същество.

След това заб­ра­вих за съня. Бре­мен­ността ми не беше лека и се кон­цен­т­ри­рах пре­димно на нея. Сутрешното гадене съвем скоро се пре­върна в целод­невно. След като то отмина започ­наха под­гот­ви­тел­ните кон­т­рак­ции, които се ока­заха по-болезнени от очак­ва­ното. През цялото време не съм и подо­зи­рала, че ще родя по-скоро от пред­ви­де­ното. Даже се бях при­гот­вила за пре­нос­ване, защото знаех от про­че­те­ното, че пър­вес­ки­ните често пре­на­сят. На рутин­ния прег­лед в 32 сед­мица обаче се оказа, че бебето е слязло ниско долу и имам раз­к­ри­тие. Лекар­ката ми каза да пазя лег­лото поне 2 сед­мици и ме прати вкъщи.

Бебето ми се роди преж­дев­ре­менно в 36 сед­мица. Почти вед­нага го взеха в нео­на­то­ло­гич­ния интен­зи­вен отдел и го сло­жиха в кувьоз, защото имаше проб­леми с диша­нето и с под­дър­жа­нето на телесна тем­пе­ра­тура. Таткото го прид­ружи в интен­зив­ното и беше с него от пър­вите му мигове. Малко след това и аз успях да се при­съ­е­диня. Бебен­цето ни беше неве­ро­ятно малко и нямаше нищо общо с пух­ка­вите бебета от спи­са­ни­ята. Имаше няка­къв неоп­ре­де­лен син­кав цвят, а кожата му беше сбръч­кана като на стар дядо. Оче­видно имаше проб­леми с диша­нето, защото гръд­ният му кош се сви­ваше на на поло­вина при всяко вдишване.

Пер­со­на­лът на отде­ле­ни­ето беше дал цяла папка с инфор­ма­ция на мъжа ми и заедно я прег­ле­дахме. Една от бро­шу­рите гово­реше за кен­гуру гри­жата при недо­но­се­ните. Бях чела нещо по въп­роса преди раж­да­нето, но много смътно си спом­нях за какво точно става дума. Ужасно много исках да помогна на детето си и това за мен беше едно от мал­кото неща, които можех да нап­равя за него в този момент. Попи­тахме сес­т­рата за под­роб­ности. Отна­чало много се при­тес­ня­вах, защото от вся­къде от бебето изли­заха жички и сис­теми, а ако някой от мони­то­рите се отка­чеше започ­ваше да пищи. Сестрата обаче ни нас­тани на едно кресло в бли­зост до кувьоза, показа ни как да се спра­вяме с кабе­лите и ни зави с едно оде­ало. Аз бях по нощ­ница, на която отво­рих гор­ния край, за бебето беше голо, само по пам­перс върху гър­дите ми. Чувството е неве­ро­ятно, все едно се вклюб­ваш за първи път. Не знам дали мога да намеря думи да го опиша. Със сигур­ност са се зад­ви­жили хор­мо­ните в мен, защото след това ми беше много по-лесно да се изцедя.

В след­ва­шите дни с тат­кото ста­нахме по-смели и започ­нахме сами да наг­ла­сяме бебето в нас. Редувахме се, ако аз бях умо­рена и ми се спеше, то тат­кото гуш­каше беб­чето на голо. Аз изпол­з­вах докато го гуш­кам да цедя от едната гърда с елек­т­ри­ческа помпа, защото опре­де­лено мля­кото поти­чаше много по-лесно, когато чув­с­т­вах бебето до мен. Опит­вахме и да се кър­мим, което опре­де­лено не беше лесно с тол­кова сън­ливо бебе, но с помощта на една неве­ро­ятна кон­сул­тан­тка по кър­мене, успяхме да овла­деем това изкус­тво. Когато се нага­лаше бебето да се храни с шише, кър­мата я даваше тат­кото, пак гуш­нал бебето до себе си. Бяхме една сед­мица в интен­зив­ното отде­ле­ние, като сме сто­яли по 24 часа с малки почивки, за да си взе­мем храна.

Ужасно се рад­вам, че имах въз­мож­ност да пола­гам кен­гуро грижи за бебето си. Всеки, който е имал недо­но­сено бебе знае за чув­с­т­вото за без­по­мощ­ност, което те обзема след такова съби­тие. Кен­гуру гри­жата, кър­ме­нето и бли­зостта с бебето ме караха да се чув­с­т­вам поне малко полезна. Знам, че и за тат­кото беше ужасно важно да има въз­мож­ност да гушка детето си. Надя­вам се, че по този начин помог­нахме на детето си да стане по-силно, да регу­лира по-добре тем­пе­ра­ту­рата си, по-бързо да над­дава и по-скоро да бъде изпи­сано от интен­зив­ното. След бол­нич­ния прес­той прак­ти­ку­вахме кен­гуро грижи винаги, когато ни се стру­ваше, че бебето губи телесна тем­пе­ра­тура или има проб­леми с кърменето.

Моят неве­ро­я­тен сън се сбъдна. Надя­вам се скоро това да стане реал­ност за всички роди­тели на недоносени.

1 Comment »

  • Румяна Кудева says:

    Пол­зите за бебето и май­ката са неве­ро­ятно. Вмо­мента съм на Меж­ду­на­род­ната кон­фе­рен­ция по Пре­на­тална и Пос­т­на­тална пси­хо­ло­гия и изг­ле­дах поне две пре­зен­та­ции от пол­зите на кожа-до-кожа грижа неза­бавно след раж­да­нето. Нови изс­лед­ва­ния показ­ват че това е добре да про­дължи до 9 месеца след раж­да­нето, естес­т­вено не неп­ре­къс­нато носене на голо, но около 2–4 часа на ден кон­такт на голо. Не само спо­мага за регу­ли­ране на сър­деч­ния ритъм и тем­пе­ра­ту­рата, но и за съз­ря­ва­нето на мозъка и изле­ку­ване на родова травма при май­ката и бебето. Кър­ме­нето както спо­ме­на­ваш става по-лесно и май­ката започва да се чув­с­тва по-адекватна в новата си роля. Друго изс­лед­ване пък показва, че при високо рис­кови майки, при които е имало наси­лие у дома и има съм­не­ние за наси­лие над детето, когато се прак­ти­кува кожа-до-кожа с бебето спада зна­чи­телно про­цента на подобни слу­чаи на наси­лие и агре­сия към децата.
    Най-хубавото е че не се изис­ква нищо повече от добра воля и под­к­репа от обу­чен пер­со­нал, така че финан­со­вото или мате­ри­ал­ното поло­же­ние на нещата не би тряб­вало да е при­тес­не­ние в бъл­гар­с­ките болници.

Leave a Reply

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Be nice. Keep it clean. Stay on topic. No spam.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.