Къде е бебето ми?

Какво се случва по време на първия контакт между майката и бебето?

Плач от стрес при раз­дяла при ново­ро­де­ните в отсъс­т­вие на теле­сен контакт

Няколко сту­дии са изпол­з­вали бебеш­кия плач като сред­с­тво за оце­ня­ване на качес­т­вото на нео­на­тал­ната грижа. В тази сту­дия са наб­лю­да­вали колко плаче бебето през пър­вите 90 мин след раж­да­нето, докато за бебе­тата са се гри­жили по три начина: (а) кон­такт кожа-до-кожа с май­ката, (б) в бебешко кошче, (в) в кошче за пър­вите 45 мин и кон­такт кожа-до-кожа за след­ва­щите 45 мин. Резултатите показ­ват, че бебе­тата раз­поз­на­ват физи­чес­ката раз­дяла с май­ките си и започ­ват да пла­чат. При под­но­вен физи­чески кон­такт пла­чът прес­тава. … Този плач е неза­ви­сим от пре­ди­шен соци­а­лен опит и може да е гене­тично коди­рана реак­ция към раз­дя­лата. Резултатите пот­вър­ж­да­ват мне­ни­ето, че най-благоприятната пози­ция за здраво изно­сено бебе след раж­да­нето е в бли­зък теле­сен кон­такт с майката.

Christensson K, Cabrera T, Christensson E et al. Separation distress call in the human neonate in the absence of maternal body contact. Acta Paediatrica, 1995; 84: 468–473.

Източ­ник: http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/j.1651–2227.1995.tb13676.x/abstract

Температура, мета­бо­литна адап­та­ция и плач при здрави ново­ро­дени в кон­такт кожа-до-кожа или оста­вени в кошче

Целта на нас­то­я­щата сту­дия беше да сравни тем­пе­ра­ту­рите, мета­бо­лит­ната адап­та­ция и тен­ден­ци­ята за плач при 50 здрави изно­сени ново­ро­дени бебета, които бяха раз­п­ре­де­лени на слу­чаен прин­цип в две групи – да бъдат дър­жани кожа-до-кожа с май­ката или да са отде­лени в кошче до май­ката. Бебе­тата бяха наб­лю­да­вани пър­вите 90 мин след раж­да­нето. Температурата, изме­рена под миш­ни­цата и тем­пе­ра­ту­рата на кожата беше зна­чи­телно по-висока при кожа-до-кожа гру­пата; 90 мин след раж­да­нето глю­ко­зата в кръвта също бе зна­чи­телно по-висока and the return towards zero of the negative base-excess беше по-бърз в срав­не­ние с “отде­ле­ната” група. Бебе­тата, дър­жани в кошче, пла­чеха зна­чи­телно  повече от дър­жа­ните кожа-до-кожа с май­ката. Кон­так­тът кожа-до-кожа с май­ката запазва енег­ри­ята, уско­рява мета­бо­лит­ната адап­та­ция и може да подобри здра­вос­лов­ното със­то­я­ние на новородените.

Christensson K, Seles C, Moreno L et al. Temperature, metabolic adaptation and crying in healthy newborns cared for skin-to-skin, or in cot. Acta Paediatrica Scandinavica, 1992; 8: 488–503.

Източ­ник: http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/1392359

Изг­раж­дане на връзка: ново­ро­де­ните пред­по­чи­тат гласа на май­ките си

Ново­ро­де­ните могат да въз­п­ро­из­ве­дат гласа на тях­ната майка или гласа на друга жена при сукане на нехранително/изкуствено зърно по раз­лични начини. Бебе­тата се нау­ча­ват как да въз­п­ро­из­веж­дат май­чи­ния глас и го пра­вят по-често откол­кото с други гла­сове. Пред­по­чи­та­ни­ята на ново­ро­де­ните към май­чи­ния глас пред­по­ла­гат, че вре­мето вед­нага след раж­дане може да е важно за изг­раж­дане на начал­ната връзка с майката.

DeCasper AJ, Fifer WP. Of human bonding: newborns prefer their mother’s voices. Science, 1980; 208: 1174–6.

Източ­ник: http://www.sciencemag.org/content/208/4448/1174,

целия док­лад: http://www.sciencemag.org/content/208/4448/1174.full.pdf

4 abstract

Кър­ме­щите жени излъч­ват миризма, която акти­вира ново­ро­де­ните. Тази миризма може да идва от раз­лични източ­ници, като нап­ри­мер мля­кото или сек­ре­ци­ята на аре­о­лите. Изс­лед­вана е реак­ци­ята на ново­ро­де­ните, пос­та­вени с лице към май­чи­ната гръд и са сор­ти­рани източ­ни­ците на миризма от кър­ме­щата гръд. Два пос­ле­до­ва­телни пъти бебета на 3–4 дни са пос­та­вяни на гър­дите на май­ките си за 90 секунди. В еди­ния слу­чай гър­дата е била напълно пок­рита с проз­рачно фолио и не е имала миризма, в дру­гия слу­чай усло­ви­ята са вари­рали: а) напълно отк­рита гръд (n=15), б) отк­рито е било само зър­ното (n=15), в) отк­рита е била само аре­о­лата (n=13), г) само мляко (n=12). Бебета са били по-силно орално въз­бу­дени, когато са имали някой от драз­ни­те­лите с миризма пред себе си. Когато са били пред неми­ри­ше­щата гърда, са пла­чели по-рано и по-дълго и са отва­ряли очите си по-малко. Мириз­мата от зърно, аре­ола и мляко сти­му­ли­рат орална актив­ност, кол­кото и миризма на цяла гръд и заба­вят плача.

Doucet S, Soussignan R, Sagot P, Schaal B. The ‘smellscape’ of mother’s breast effects of odor masking and selective unmasking on neonatal arousal, oral and visual responses, Developmental Psychobiology, 2007 ; 49: 129–38.

The ‘smellscape’ of mother’s breast effects of odor masking and selective unmasking on neonatal arousal, oral and visual responses

Май­ката и ново­ро­де­ното: Ранни емо­ци­о­нални връзки

Пос­лед­ните пове­ден­чески и физи­о­ло­гични наб­лю­де­ния на бебета и май­ките им са пока­зали, че те са готови да започ­нат вза­и­мо­дейс­т­вие в пър­вите минути на живота. Сред тези кон­с­та­та­ции са въз­мож­нос­тите на ново­ро­де­ното да пълзи към гър­дите, за да започне сукане и тер­мо­ре­гу­ла­ци­ята майка-бебе. Усещаната при­вър­за­ност между май­ката и бебето е въз­можно да е  био­хи­мично моду­ли­рана чрез окси­то­цин. Нама­ля­ване на склон­ността към изос­та­вяне на бебето може да се пос­тигне пос­ред­с­т­вом насър­ча­ване на при­вър­за­ността чрез ранен кон­такт, сукане и бли­зък кон­такт в една стая.

Klaus MH. Klaus MH. Mother and infant: Early emotional ties. Pediatrics, 1998; 102: 1244–1246.

Източ­ник: http://pediatrics.aappublications.org/content/102/Supplement_E1/1244.abstract,

Целия док­лад: http://breastcrawl.org/pdf/mother-and-Infant-early-emotional-ties.pdf

Отде­ляне на окси­то­цин при май­ката с помощта на бебето след раж­дане: Вли­я­ние на сука­нето и масажа с ръце

Ново­ро­де­ните, пос­та­вени кожа до кожа с тех­ните майки, про­я­вя­ват вро­дена пос­ле­до­ва­тел­ност на пове­де­ни­ето, подобно на други бозай­ници. Това изс­лед­ване цели да нап­рави под­ро­бен ана­лиз на дви­же­ни­ята на ръцете и пове­де­ни­ето при засук­ване при здрави, доно­сени ново­ро­дени, пос­та­вени кожа до кожа върху гър­дите на тех­ните майки, както и да се изс­ледва сек­ре­ти­ра­нето на окси­то­цин при май­ката при такова поведение.

За целта десет ваги­нално родени бебета, чиито майки са раж­дали без бол­ко­ус­по­ко­я­ващи, са зас­нети с камера от момента на раж­да­нето до пър­вото кър­мене. На всеки 30 секунди се оце­ня­ват дви­же­ни­ята на ръцете, пръс­тите, устата и езика на всяко бебе. Взи­мат се и кръвни проби от май­ките на всеки 15 мин., за да се изме­рят нивата на окситоцин.

Резултатите показ­ват, че бебе­тата изпол­з­ват ръцете си, за да изс­лед­ват и сти­му­ли­рат гър­дите на май­ката, като под­го­товка за пър­вото кър­мене. Пери­о­дите на пови­шени масажни дви­же­ния на ръцете или на сму­чене на май­чи­ната гърда са пос­лед­вани от пови­ша­ване на нивата на окси­то­цин при майката.

Тези отк­ри­тия водят до зак­лю­че­ни­ето, че ново­ро­де­ните изпол­з­ват ръцете и устата си, за да сти­му­ли­рат при­тока на окси­то­цин у май­ката след раж­дане, което може да се окаже важно за кон­т­ра­хи­ра­нето на мат­ката, поти­ча­нето на мля­кото и вза­и­мо­дейс­т­ви­ето между май­ката и бебето.

Matthiesen AS, Ransjö-Arvidson AB, Nissen E et al. Postpartum maternal oxytocin release by newborns: Effects of infant hand massage and sucking. Birth, 2001; 29: 13–19.

Източ­ник: Postpartum maternal oxytocin release by newborns: effects of infant hand massage and sucking.

Вли­я­ние на рутин­ните про­це­дури след раж­дане върху успеха на пър­вото кърмене

За да се изс­ледва вли­я­ни­ето на рутин­ните про­це­дури след раж­дане върху успеха на пър­вото кър­мене, се наб­лю­да­ват 72 бебета, родени по нор­ма­лен път, в про­дъл­же­ние на 2 часа след раж­да­нето. В едната група бебе­тата са пос­та­вени на корема на май­ката вед­нага след раж­да­нето, но се отс­т­ра­ня­ват за около 20 мин. за измер­ва­ния и обли­чане. В дру­гата група кон­так­тът между май­ката и бебето е неп­ре­къс­нат за мини­мум 1 час. След около 20 мин. бебе­тата започ­ват да пра­вят пъл­зящи дви­же­ния към гър­дата, съв­сем скоро се про­я­вява реф­лек­сът за тър­сене на зър­ното и средно на 50-тата минута след раж­да­нето пове­чето бебета засук­ват от гър­дата. Пра­вилна тех­ника на засук­ване показ­ват повече бебета от вто­рата група. 56% от май­ките са полу­чили пети­дин по време на раж­да­нето. По този начин бебе­тата също се упо­я­ват и пове­чето от тях не засук­ват изобщо. По този начин се стига до зак­лю­че­ни­ето, че кон­так­тът между май­ката и бебето не трябва да бъде пре­къс­ван по време на пър­вия час след раж­да­нето или до прик­люч­ване на пър­вото кър­мене, както и че трябва да бъде огра­ни­ча­вана упот­ре­бата на лекар­с­тва като петидин.

Righard L, Alade MO.. Effect of delivery room routines on success of first breastfeed. Lancet, 1990; 336 (8723): 1105–7.

Източ­ник: Effect of delivery room routines on success of first breast-feed.

Прив­ли­чане от мириз­мата на амни­о­тич­ната теч­ност: Дока­за­тел­с­тво за пре­на­тално поз­на­ване на миризмите?

Вед­нага след раж­дане бебе­тата са спо­собни да отк­лик­ват на май­чи­ните миризми. Изс­лед­ва­нето прос­ле­дява реак­ци­ите на ново­ро­де­ните към амни­о­тич­ната теч­ност по време на пър­вия им опит да наме­рят зърното/ареолата на май­ката. Наб­лю­дава се спон­тан­ния избор на ново­ро­дени между гър­дата, чиято аре­ола е нав­лаж­нена с амни­о­тична теч­ност и дру­гата, която не е тре­ти­рана. Два­де­сет от общо 30 бебета изби­рат гър­дата, тре­ти­рана с амни­о­тична теч­ност. Пред­по­лага се, че това се дължи на пре­на­тал­ното поз­на­ване на миризмите.

Поради това, че био­ло­гич­ните миризми, като тази на амни­о­тич­ната теч­ност, са поз­нати на бебе­тата още от утро­бата, в пери­на­тал­ния период трябва да се избяг­ват про­дукти, които пре­мах­ват или мас­ки­рат усе­ща­нето за тези миризми.

Varendi H, Porter RH, Winberg J. Attractiveness of amniotic fluid odor: Evidence of prenatal olfactory learning? ACTA PAEDIATRICA, 1996; 85: 1223–7.

Източ­ник: Attractiveness of amniotic fluid odor: evidence of prenatal olfactory learning?

Отк­рива ли ново­ро­де­ното зър­ното по миризмата?

Изс­ледва се доколко естес­т­ве­ните миризми напът­с­т­ват бебето към зър­ното. Едната гърда на всяка майка се измива вед­нага след раж­дане. Ново­ро­де­ното се пос­тавя лег­нало по очи между гър­дите. От 30 бебета 22 спон­танно изби­рат неиз­ми­тата гърда. Мие­нето не е пов­ли­яло на тем­пе­ра­ту­рата на гър­дите. Зак­лю­че­ни­ето е, че бебе­тата реа­ги­рат на раз­ли­чи­ята в мириз­мите между изми­тата и неиз­ми­тата гърда.

Varendi H, Porter RH, Winberg J. Does the newborn baby find the nipple by smell? Lancet, 1994; 344 (8928): 989–90.

Източ­ник: Does the newborn baby find the nipple by smell?

Мириз­мата на гър­дите като един­с­т­ве­ния май­чин сти­мул, пре­диз­вик­ващ пъл­зене към източ­ника на миризмата.

Изс­ледва се вли­я­ни­ето на мириз­мата на гър­дите сама по себе си върху насо­че­ните физи­чески дви­же­ния на ново­ро­де­ните. Наб­лю­да­вани са 22 бебета върху затоп­лящо легло по време на 2 опита. При еди­ния опит на 17 см. пред бебето се пос­тавя там­пон, който носи мириз­мата на май­чи­ната гърда. При дру­гия опит се използа чист там­пон. Повече бебета се прид­виж­ват към и дос­ти­гат там­пона с мириз­мата на гър­дата. Зак­лю­че­ни­ето е, че естес­т­ве­ните миризми на гър­дите, без други май­чини сти­мули, са дос­та­тъчни, за да прив­ле­кат и водят ново­ро­де­ните към източ­ника на мириса.

Varendi H, Porter RH. Breast odour as the only maternal stimulus elicits crawling towards the odour source. Acta Paediatric, 2001, 90 (4): 372–75.

Източ­ник: Breast odour as the only maternal stimulus elicits crawling towards the odour source.

Аспи­ра­ци­ята при здрави ново­ро­дени: вли­я­ние върху кръ­во­об­ра­ще­ни­ето и раз­ви­ти­ето на хра­ни­телно поведение

При това изс­лед­ване се запис­ват спон­тан­ното засук­ване и дви­же­ни­ята за нами­ране на гър­дата, както и със­то­я­ни­ето на сън и буд­ност при всички 21 здрави ново­ро­дени (с кон­т­ролна група от 10 деца). По време на аспи­ра­ци­ята се наб­лю­дава леко пови­ше­ние на сред­ното кръвно наля­гане. Пови­шени са и слу­чите на пов­ръ­щане. При децата, на които е нап­ра­вена аспи­ра­ция, пос­ле­до­ва­тел­ността на пове­де­ни­ето преди самото хра­нене е нару­шена. Физиологичните стра­нични ефекти, пре­диз­ви­кани от апи­ра­ци­ята, са мини­мални, но про­це­ду­рата изг­лежда неп­ри­ятна за бебето, като същев­ре­менно няма ясна полза от нея.

Widström AM, Ransjo-Arvidson AB, Christensson K et al. Gastric suction in healthy newborn infants: Effects on circulation and developing feeding behaviour. Acta Paediatric Scandinavica, 1987; 76:566–572.

Източ­ник: Gastric suction in healthy newborn infants. Effects on circulation and developing feeding behaviour.

Пози­ция на езика по време на реф­лек­сите за нами­ране на гър­дата, пре­диз­ви­кани при ново­ро­дени преди пър­вото сукане

Един от често сре­ща­ните проб­леми при кър­мене е когато бебето пос­тавя езика си в неб­цето и му е трудно да се при­качи към зър­ното на май­ката. Това изс­лед­ване цели да доку­мен­тира пози­ци­ята на езика в уст­ната кухина по време на реф­лек­сите за нами­ране на гър­дата, пре­диз­ви­кани при ново­ро­дени преди пър­вото сукане. Еди­на­де­сет здрави доно­сени бебета са зас­нети с виде­о­ка­мера 101 +/- 31 мин. след раж­дане по време на пре­диз­ви­кан ясно доло­вим реф­лекс за нами­ране на гър­дата преди пър­вото сукане. При 10 от всички 11 бебета ези­кът се пос­тавя на дъното на уст­ната кухина по време на ясно доло­вим реф­лекс за нами­ране на гър­дата (p = < 0.05). Пред­по­лага се, че при­бър­за­ното пос­та­вяне на гърда може да пре­махне реф­лекса за нами­ране на гър­дата и да наруши пра­вил­ното пос­та­вяне на езика. Здра­вото бебе трябва да има въз­мож­ност да про­яви глад и опти­мални реф­лекси и да се при­качи само към зър­ното на майката.

Widstrom AM, Thingstrom-Paulsson J. The position of the tongue during rooting reflexes elicited in newborn infants before the first suckle, Acta Paediatr, 1993; 82: 281–283.

Източ­ник: The position of the tongue during rooting reflexes elicited in newborn infants before the first suckle.

Leave a Reply

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Be nice. Keep it clean. Stay on topic. No spam.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.