Какво се случва по време на първия контакт между майката и бебето?
Плач от стрес при раздяла при новородените в отсъствие на телесен контакт
Няколко студии са използвали бебешкия плач като средство за оценяване на качеството на неонаталната грижа. В тази студия са наблюдавали колко плаче бебето през първите 90 мин след раждането, докато за бебетата са се грижили по три начина: (а) контакт кожа-до-кожа с майката, (б) в бебешко кошче, (в) в кошче за първите 45 мин и контакт кожа-до-кожа за следващите 45 мин. Резултатите показват, че бебетата разпознават физическата раздяла с майките си и започват да плачат. При подновен физически контакт плачът престава. … Този плач е независим от предишен социален опит и може да е генетично кодирана реакция към раздялата. Резултатите потвърждават мнението, че най-благоприятната позиция за здраво износено бебе след раждането е в близък телесен контакт с майката.
Christensson K, Cabrera T, Christensson E et al. Separation distress call in the human neonate in the absence of maternal body contact. Acta Paediatrica, 1995; 84: 468–473.
Източник: http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/j.1651–2227.1995.tb13676.x/abstract
Температура, метаболитна адаптация и плач при здрави новородени в контакт кожа-до-кожа или оставени в кошче
Целта на настоящата студия беше да сравни температурите, метаболитната адаптация и тенденцията за плач при 50 здрави износени новородени бебета, които бяха разпределени на случаен принцип в две групи – да бъдат държани кожа-до-кожа с майката или да са отделени в кошче до майката. Бебетата бяха наблюдавани първите 90 мин след раждането. Температурата, измерена под мишницата и температурата на кожата беше значително по-висока при кожа-до-кожа групата; 90 мин след раждането глюкозата в кръвта също бе значително по-висока and the return towards zero of the negative base-excess беше по-бърз в сравнение с “отделената” група. Бебетата, държани в кошче, плачеха значително повече от държаните кожа-до-кожа с майката. Контактът кожа-до-кожа с майката запазва енегрията, ускорява метаболитната адаптация и може да подобри здравословното състояние на новородените.
Christensson K, Seles C, Moreno L et al. Temperature, metabolic adaptation and crying in healthy newborns cared for skin-to-skin, or in cot. Acta Paediatrica Scandinavica, 1992; 8: 488–503.
Изграждане на връзка: новородените предпочитат гласа на майките си
Новородените могат да възпроизведат гласа на тяхната майка или гласа на друга жена при сукане на нехранително/изкуствено зърно по различни начини. Бебетата се научават как да възпроизвеждат майчиния глас и го правят по-често отколкото с други гласове. Предпочитанията на новородените към майчиния глас предполагат, че времето веднага след раждане може да е важно за изграждане на началната връзка с майката.
DeCasper AJ, Fifer WP. Of human bonding: newborns prefer their mother’s voices. Science, 1980; 208: 1174–6.
Източник: http://www.sciencemag.org/content/208/4448/1174,
целия доклад: http://www.sciencemag.org/content/208/4448/1174.full.pdf
4 abstract
Кърмещите жени излъчват миризма, която активира новородените. Тази миризма може да идва от различни източници, като например млякото или секрецията на ареолите. Изследвана е реакцията на новородените, поставени с лице към майчината гръд и са сортирани източниците на миризма от кърмещата гръд. Два последователни пъти бебета на 3–4 дни са поставяни на гърдите на майките си за 90 секунди. В единия случай гърдата е била напълно покрита с прозрачно фолио и не е имала миризма, в другия случай условията са варирали: а) напълно открита гръд (n=15), б) открито е било само зърното (n=15), в) открита е била само ареолата (n=13), г) само мляко (n=12). Бебета са били по-силно орално възбудени, когато са имали някой от дразнителите с миризма пред себе си. Когато са били пред немиришещата гърда, са плачели по-рано и по-дълго и са отваряли очите си по-малко. Миризмата от зърно, ареола и мляко стимулират орална активност, колкото и миризма на цяла гръд и забавят плача.
Doucet S, Soussignan R, Sagot P, Schaal B. The ‘smellscape’ of mother’s breast effects of odor masking and selective unmasking on neonatal arousal, oral and visual responses, Developmental Psychobiology, 2007 ; 49: 129–38.
Майката и новороденото: Ранни емоционални връзки
Последните поведенчески и физиологични наблюдения на бебета и майките им са показали, че те са готови да започнат взаимодействие в първите минути на живота. Сред тези констатации са възможностите на новороденото да пълзи към гърдите, за да започне сукане и терморегулацията майка-бебе. Усещаната привързаност между майката и бебето е възможно да е биохимично модулирана чрез окситоцин. Намаляване на склонността към изоставяне на бебето може да се постигне посредством насърчаване на привързаността чрез ранен контакт, сукане и близък контакт в една стая.
Klaus MH. Klaus MH. Mother and infant: Early emotional ties. Pediatrics, 1998; 102: 1244–1246.
Източник: http://pediatrics.aappublications.org/content/102/Supplement_E1/1244.abstract,
Целия доклад: http://breastcrawl.org/pdf/mother-and-Infant-early-emotional-ties.pdf
Отделяне на окситоцин при майката с помощта на бебето след раждане: Влияние на сукането и масажа с ръце
Новородените, поставени кожа до кожа с техните майки, проявяват вродена последователност на поведението, подобно на други бозайници. Това изследване цели да направи подробен анализ на движенията на ръцете и поведението при засукване при здрави, доносени новородени, поставени кожа до кожа върху гърдите на техните майки, както и да се изследва секретирането на окситоцин при майката при такова поведение.
За целта десет вагинално родени бебета, чиито майки са раждали без болкоуспокояващи, са заснети с камера от момента на раждането до първото кърмене. На всеки 30 секунди се оценяват движенията на ръцете, пръстите, устата и езика на всяко бебе. Взимат се и кръвни проби от майките на всеки 15 мин., за да се измерят нивата на окситоцин.
Резултатите показват, че бебетата използват ръцете си, за да изследват и стимулират гърдите на майката, като подготовка за първото кърмене. Периодите на повишени масажни движения на ръцете или на смучене на майчината гърда са последвани от повишаване на нивата на окситоцин при майката.
Тези открития водят до заключението, че новородените използват ръцете и устата си, за да стимулират притока на окситоцин у майката след раждане, което може да се окаже важно за контрахирането на матката, потичането на млякото и взаимодействието между майката и бебето.
Matthiesen AS, Ransjö-Arvidson AB, Nissen E et al. Postpartum maternal oxytocin release by newborns: Effects of infant hand massage and sucking. Birth, 2001; 29: 13–19.
Източник: Postpartum maternal oxytocin release by newborns: effects of infant hand massage and sucking.
Влияние на рутинните процедури след раждане върху успеха на първото кърмене
За да се изследва влиянието на рутинните процедури след раждане върху успеха на първото кърмене, се наблюдават 72 бебета, родени по нормален път, в продължение на 2 часа след раждането. В едната група бебетата са поставени на корема на майката веднага след раждането, но се отстраняват за около 20 мин. за измервания и обличане. В другата група контактът между майката и бебето е непрекъснат за минимум 1 час. След около 20 мин. бебетата започват да правят пълзящи движения към гърдата, съвсем скоро се проявява рефлексът за търсене на зърното и средно на 50-тата минута след раждането повечето бебета засукват от гърдата. Правилна техника на засукване показват повече бебета от втората група. 56% от майките са получили петидин по време на раждането. По този начин бебетата също се упояват и повечето от тях не засукват изобщо. По този начин се стига до заключението, че контактът между майката и бебето не трябва да бъде прекъсван по време на първия час след раждането или до приключване на първото кърмене, както и че трябва да бъде ограничавана употребата на лекарства като петидин.
Righard L, Alade MO.. Effect of delivery room routines on success of first breastfeed. Lancet, 1990; 336 (8723): 1105–7.
Източник: Effect of delivery room routines on success of first breast-feed.
Привличане от миризмата на амниотичната течност: Доказателство за пренатално познаване на миризмите?
Веднага след раждане бебетата са способни да откликват на майчините миризми. Изследването проследява реакциите на новородените към амниотичната течност по време на първия им опит да намерят зърното/ареолата на майката. Наблюдава се спонтанния избор на новородени между гърдата, чиято ареола е навлажнена с амниотична течност и другата, която не е третирана. Двадесет от общо 30 бебета избират гърдата, третирана с амниотична течност. Предполага се, че това се дължи на пренаталното познаване на миризмите.
Поради това, че биологичните миризми, като тази на амниотичната течност, са познати на бебетата още от утробата, в перинаталния период трябва да се избягват продукти, които премахват или маскират усещането за тези миризми.
Varendi H, Porter RH, Winberg J. Attractiveness of amniotic fluid odor: Evidence of prenatal olfactory learning? ACTA PAEDIATRICA, 1996; 85: 1223–7.
Източник: Attractiveness of amniotic fluid odor: evidence of prenatal olfactory learning?
Открива ли новороденото зърното по миризмата?
Изследва се доколко естествените миризми напътстват бебето към зърното. Едната гърда на всяка майка се измива веднага след раждане. Новороденото се поставя легнало по очи между гърдите. От 30 бебета 22 спонтанно избират неизмитата гърда. Миенето не е повлияло на температурата на гърдите. Заключението е, че бебетата реагират на различията в миризмите между измитата и неизмитата гърда.
Varendi H, Porter RH, Winberg J. Does the newborn baby find the nipple by smell? Lancet, 1994; 344 (8928): 989–90.
Миризмата на гърдите като единствения майчин стимул, предизвикващ пълзене към източника на миризмата.
Изследва се влиянието на миризмата на гърдите сама по себе си върху насочените физически движения на новородените. Наблюдавани са 22 бебета върху затоплящо легло по време на 2 опита. При единия опит на 17 см. пред бебето се поставя тампон, който носи миризмата на майчината гърда. При другия опит се използа чист тампон. Повече бебета се придвижват към и достигат тампона с миризмата на гърдата. Заключението е, че естествените миризми на гърдите, без други майчини стимули, са достатъчни, за да привлекат и водят новородените към източника на мириса.
Varendi H, Porter RH. Breast odour as the only maternal stimulus elicits crawling towards the odour source. Acta Paediatric, 2001, 90 (4): 372–75.
Източник: Breast odour as the only maternal stimulus elicits crawling towards the odour source.
Аспирацията при здрави новородени: влияние върху кръвообращението и развитието на хранително поведение
При това изследване се записват спонтанното засукване и движенията за намиране на гърдата, както и състоянието на сън и будност при всички 21 здрави новородени (с контролна група от 10 деца). По време на аспирацията се наблюдава леко повишение на средното кръвно налягане. Повишени са и случите на повръщане. При децата, на които е направена аспирация, последователността на поведението преди самото хранене е нарушена. Физиологичните странични ефекти, предизвикани от апирацията, са минимални, но процедурата изглежда неприятна за бебето, като същевременно няма ясна полза от нея.
Widström AM, Ransjo-Arvidson AB, Christensson K et al. Gastric suction in healthy newborn infants: Effects on circulation and developing feeding behaviour. Acta Paediatric Scandinavica, 1987; 76:566–572.
Източник: Gastric suction in healthy newborn infants. Effects on circulation and developing feeding behaviour.
Позиция на езика по време на рефлексите за намиране на гърдата, предизвикани при новородени преди първото сукане
Един от често срещаните проблеми при кърмене е когато бебето поставя езика си в небцето и му е трудно да се прикачи към зърното на майката. Това изследване цели да документира позицията на езика в устната кухина по време на рефлексите за намиране на гърдата, предизвикани при новородени преди първото сукане. Единадесет здрави доносени бебета са заснети с видеокамера 101 +/- 31 мин. след раждане по време на предизвикан ясно доловим рефлекс за намиране на гърдата преди първото сукане. При 10 от всички 11 бебета езикът се поставя на дъното на устната кухина по време на ясно доловим рефлекс за намиране на гърдата (p = < 0.05). Предполага се, че прибързаното поставяне на гърда може да премахне рефлекса за намиране на гърдата и да наруши правилното поставяне на езика. Здравото бебе трябва да има възможност да прояви глад и оптимални рефлекси и да се прикачи само към зърното на майката.
Widstrom AM, Thingstrom-Paulsson J. The position of the tongue during rooting reflexes elicited in newborn infants before the first suckle, Acta Paediatr, 1993; 82: 281–283.
Leave a Reply