Плач от стрес при раздяла при новородените в отсъствие на телесен контакт

Няколко сту­дии са изпол­з­ва­ли бебеш­кия плач като сред­с­тво за оце­ня­ва­не на качес­т­во­то на нео­на­тал­на­та гри­жа. В тази сту­дия са наблю­да­ва­ли кол­ко пла­че бебе­то през пър­ви­те 90 мин след раж­да­не­то, дока­то за бебе­та­та са се гри­жи­ли по три начи­на: (а) кон­такт кожа-до-кожа с май­ка­та, (б) в бебеш­ко кош­че, (в) в кош­че за пър­ви­те 45 мин и кон­такт кожа-до-кожа за след­ва­щи­те 45 мин. Резултатите показ­ват, че бебе­та­та раз­поз­на­ват физи­чес­ка­та раз­дя­ла с май­ки­те си и започ­ват да пла­чат. При под­но­вен физи­чес­ки кон­такт пла­чът преста­ва. … Този плач е неза­ви­сим от пре­ди­шен соци­а­лен опит и може да е гене­тич­но коди­ра­на реак­ция към раз­дя­ла­та. Резултатите потвър­ж­да­ват мне­ни­е­то, че най-бла­гоп­ри­ят­на­та пози­ция за здра­во изно­се­но бебе след раж­да­не­то е в бли­зък теле­сен кон­такт с майката.

Christensson K, Cabrera T, Christensson E et al. Separation distress call in the human neonate in the absence of maternal body contact. Acta Paediatrica, 1995; 84: 468–473.

Източник: http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/j.1651–2227.1995.tb13676.x/abstract

Температура, метаболитна адаптация и плач при здрави новородени в контакт кожа-до-кожа или оставени в кошче

Целта на насто­я­ща­та сту­дия беше да срав­ни тем­пе­ра­ту­ри­те, мета­бо­лит­на­та адап­та­ция и тен­ден­ци­я­та за плач при 50 здра­ви изно­се­ни ново­ро­де­ни бебе­та, кои­то бяха раз­пре­де­ле­ни на слу­ча­ен прин­цип в две гру­пи – да бъдат дър­жа­ни кожа-до-кожа с май­ка­та или да са отде­ле­ни в кош­че до май­ка­та. Бебетата бяха наблю­да­ва­ни пър­ви­те 90 мин след раж­да­не­то. Температурата, изме­ре­на под миш­ни­ца­та и тем­пе­ра­ту­ра­та на кожа­та беше зна­чи­тел­но по-висо­ка при кожа-до-кожа гру­па­та; 90 мин след раж­да­не­то глю­ко­за­та в кръв­та също бе зна­чи­тел­но по-висо­ка and the return towards zero of the negative base-excess беше по-бърз в срав­не­ние с “отде­ле­на­та” гру­па. Бебетата, дър­жа­ни в кош­че, пла­че­ха зна­чи­тел­но  пове­че от дър­жа­ни­те кожа-до-кожа с май­ка­та. Контактът кожа-до-кожа с май­ка­та запаз­ва енег­ри­я­та, уско­ря­ва мета­бо­лит­на­та адап­та­ция и може да подоб­ри здра­вос­лов­но­то със­то­я­ние на новородените.

Christensson K, Seles C, Moreno L et al. Temperature, metabolic adaptation and crying in healthy newborns cared for skin-to-skin, or in cot. Acta Paediatrica Scandinavica, 1992; 8: 488–503.

Източник: http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/1392359

Изграждане на връзка: новородените предпочитат гласа на майките си

Новородените могат да въз­про­из­ве­дат гла­са на тях­на­та май­ка или гла­са на дру­га жена при сука­не на нехранително/изкуствено зър­но по раз­лич­ни начи­ни. Бебетата се науча­ват как да въз­про­из­веж­дат май­чи­ния глас и го пра­вят по-чес­то откол­ко­то с дру­ги гла­со­ве. Предпочитанията на ново­ро­де­ни­те към май­чи­ния глас пред­по­ла­гат, че вре­ме­то вед­на­га след раж­да­не може да е важ­но за изграж­да­не на начал­на­та връз­ка с майката.

DeCasper AJ, Fifer WP. Of human bonding: newborns prefer their mother’s voices. Science, 1980; 208: 1174–6.

Източник: http://www.sciencemag.org/content/208/4448/1174,

целия док­лад: http://www.sciencemag.org/content/208/4448/1174.full.pdf

4 abstract

Кърмещите жени излъч­ват мириз­ма, коя­то акти­ви­ра ново­ро­де­ни­те. Тази мириз­ма може да идва от раз­лич­ни източ­ни­ци, като напри­мер мля­ко­то или сек­ре­ци­я­та на аре­о­ли­те. Изследвана е реак­ци­я­та на ново­ро­де­ни­те, поста­ве­ни с лице към май­чи­на­та гръд и са сор­ти­ра­ни източ­ни­ци­те на мириз­ма от кър­ме­ща­та гръд. Два после­до­ва­тел­ни пъти бебе­та на 3–4 дни са поста­вя­ни на гър­ди­те на май­ки­те си за 90 секун­ди. В еди­ния слу­чай гър­да­та е била напъл­но покри­та с прозрач­но фолио и не е има­ла мириз­ма, в дру­гия слу­чай усло­ви­я­та са вари­ра­ли: а) напъл­но откри­та гръд (n=15), б) откри­то е било само зър­но­то (n=15), в) откри­та е била само аре­о­ла­та (n=13), г) само мля­ко (n=12). Бебета са били по-сил­но орал­но въз­бу­де­ни, кога­то са има­ли някой от драз­ни­те­ли­те с мириз­ма пред себе си. Когато са били пред неми­ри­ше­ща­та гър­да, са пла­че­ли по-рано и по-дъл­го и са отва­ря­ли очи­те си по-мал­ко. Миризмата от зър­но, аре­о­ла и мля­ко сти­му­ли­рат орал­на актив­ност, кол­ко­то и мириз­ма на цяла гръд и заба­вят плача.

Doucet S, Soussignan R, Sagot P, Schaal B. The ‘smellscape’ of mother’s breast effects of odor masking and selective unmasking on neonatal arousal, oral and visual responses, Developmental Psychobiology, 2007 ; 49: 129–38.

The ‘smellscape’ of mother’s breast effects of odor masking and selective unmasking on neonatal arousal, oral and visual responses

Майката и новороденото: Ранни емоционални връзки

Последните пове­ден­чес­ки и физи­о­ло­гич­ни наблю­де­ния на бебе­та и май­ки­те им са пока­за­ли, че те са гото­ви да започ­нат вза­и­мо­дейс­т­вие в пър­ви­те мину­ти на живо­та. Сред тези кон­с­та­та­ции са въз­мож­нос­ти­те на ново­ро­де­но­то да пъл­зи към гър­ди­те, за да започ­не сука­не и тер­мо­ре­гу­ла­ци­я­та май­ка-бебе. Усещаната при­вър­за­ност меж­ду май­ка­та и бебе­то е въз­мож­но да е  био­хи­мич­но моду­ли­ра­на чрез окси­то­цин. Намаляване на склон­ност­та към изос­та­вя­не на бебе­то може да се постиг­не посред­с­твом насър­ча­ва­не на при­вър­за­ност­та чрез ранен кон­такт, сука­не и бли­зък кон­такт в една стая.

Klaus MH. Klaus MH. Mother and infant: Early emotional ties. Pediatrics, 1998; 102: 1244–1246.

Източник: http://pediatrics.aappublications.org/content/102/Supplement_E1/1244.abstract,

Целия док­лад: http://breastcrawl.org/pdf/mother-and-Infant-early-emotional-ties.pdf

Отделяне на окситоцин при майката с помощта на бебето след раждане: Влияние на сукането и масажа с ръце

Новородените, поста­ве­ни кожа до кожа с тех­ни­те май­ки, про­явя­ват вро­де­на после­до­ва­тел­ност на пове­де­ни­е­то, подоб­но на дру­ги бозай­ни­ци. Това изслед­ва­не цели да напра­ви под­ро­бен ана­лиз на дви­же­ни­я­та на ръце­те и пове­де­ни­е­то при засук­ва­не при здра­ви, доно­се­ни ново­ро­де­ни, поста­ве­ни кожа до кожа вър­ху гър­ди­те на тех­ни­те май­ки, как­то и да се изслед­ва сек­ре­ти­ра­не­то на окси­то­цин при май­ка­та при тако­ва поведение.

За цел­та десет ваги­нал­но роде­ни бебе­та, чии­то май­ки са раж­да­ли без бол­ко­ус­по­ко­я­ва­щи, са засне­ти с каме­ра от момен­та на раж­да­не­то до пър­во­то кър­ме­не. На все­ки 30 секун­ди се оце­ня­ват дви­же­ни­я­та на ръце­те, пръс­ти­те, уста­та и ези­ка на вся­ко бебе. Взимат се и кръв­ни про­би от май­ки­те на все­ки 15 мин., за да се изме­рят нива­та на окситоцин.

Резултатите показ­ват, че бебе­та­та изпол­з­ват ръце­те си, за да изслед­ват и сти­му­ли­рат гър­ди­те на май­ка­та, като под­го­тов­ка за пър­во­то кър­ме­не. Периодите на пови­ше­ни масаж­ни дви­же­ния на ръце­те или на сму­че­не на май­чи­на­та гър­да са послед­ва­ни от пови­ша­ва­не на нива­та на окси­то­цин при майката.

Тези откри­тия водят до заклю­че­ни­е­то, че ново­ро­де­ни­те изпол­з­ват ръце­те и уста­та си, за да сти­му­ли­рат при­то­ка на окси­то­цин у май­ка­та след раж­да­не, кое­то може да се ока­же важ­но за кон­т­ра­хи­ра­не­то на мат­ка­та, поти­ча­не­то на мля­ко­то и вза­и­мо­дейс­т­ви­е­то меж­ду май­ка­та и бебето.

Matthiesen AS, Ransjö-Arvidson AB, Nissen E et al. Postpartum maternal oxytocin release by newborns: Effects of infant hand massage and sucking. Birth, 2001; 29: 13–19.

Източник: Postpartum maternal oxytocin release by newborns: effects of infant hand massage and sucking.

Влияние на рутинните процедури след раждане върху успеха на първото кърмене

За да се изслед­ва вли­я­ни­е­то на рутин­ни­те про­це­ду­ри след раж­да­не вър­ху успе­ха на пър­во­то кър­ме­не, се наблю­да­ват 72 бебе­та, роде­ни по нор­ма­лен път, в про­дъл­же­ние на 2 часа след раж­да­не­то. В една­та гру­па бебе­та­та са поста­ве­ни на коре­ма на май­ка­та вед­на­га след раж­да­не­то, но се отстра­ня­ват за око­ло 20 мин. за измер­ва­ния и обли­ча­не. В дру­га­та гру­па кон­так­тът меж­ду май­ка­та и бебе­то е неп­ре­къс­нат за мини­мум 1 час. След око­ло 20 мин. бебе­та­та започ­ват да пра­вят пъл­зя­щи дви­же­ния към гър­да­та, съв­сем ско­ро се про­явя­ва реф­лек­сът за тър­се­не на зър­но­то и сред­но на 50-тата мину­та след раж­да­не­то пове­че­то бебе­та засук­ват от гър­да­та. Правилна тех­ни­ка на засук­ва­не показ­ват пове­че бебе­та от вто­ра­та гру­па. 56% от май­ки­те са полу­чи­ли пети­дин по вре­ме на раж­да­не­то. По този начин бебе­та­та също се упо­я­ват и пове­че­то от тях не засук­ват изоб­що. По този начин се сти­га до заклю­че­ни­е­то, че кон­так­тът меж­ду май­ка­та и бебе­то не тряб­ва да бъде пре­къс­ван по вре­ме на пър­вия час след раж­да­не­то или до приключ­ва­не на пър­во­то кър­ме­не, как­то и че тряб­ва да бъде огра­ни­ча­ва­на упот­ре­ба­та на лекар­с­т­ва като петидин.

Righard L, Alade MO.. Effect of delivery room routines on success of first breastfeed. Lancet, 1990; 336 (8723): 1105–7.

Източник: Effect of delivery room routines on success of first breast-feed.

Привличане от миризмата на амниотичната течност: Доказателство за пренатално познаване на миризмите?

Веднага след раж­да­не бебе­та­та са спо­соб­ни да отклик­ват на май­чи­ни­те мириз­ми. Изследването просле­дя­ва реак­ци­и­те на ново­ро­де­ни­те към амни­о­тич­на­та теч­ност по вре­ме на пър­вия им опит да наме­рят зърното/ареолата на май­ка­та. Наблюдава се спон­тан­ния избор на ново­ро­де­ни меж­ду гър­да­та, чия­то аре­о­ла е навлаж­не­на с амни­о­тич­на теч­ност и дру­га­та, коя­то не е тре­ти­ра­на. Двадесет от общо 30 бебе­та изби­рат гър­да­та, тре­ти­ра­на с амни­о­тич­на теч­ност. Предполага се, че това се дъл­жи на пре­на­тал­но­то позна­ва­не на миризмите.

Поради това, че био­ло­гич­ни­те мириз­ми, като тази на амни­о­тич­на­та теч­ност, са позна­ти на бебе­та­та още от утро­ба­та, в пери­на­тал­ния пери­од тряб­ва да се избяг­ват про­дук­ти, кои­то пре­мах­ват или мас­ки­рат усе­ща­не­то за тези миризми.

Varendi H, Porter RH, Winberg J. Attractiveness of amniotic fluid odor: Evidence of prenatal olfactory learning? ACTA PAEDIATRICA, 1996; 85: 1223–7.

Източник: Attractiveness of amniotic fluid odor: evidence of prenatal olfactory learning?

Открива ли новороденото зърното по миризмата?

Изследва се докол­ко естес­т­ве­ни­те мириз­ми напът­с­тват бебе­то към зър­но­то. Едната гър­да на вся­ка май­ка се изми­ва вед­на­га след раж­да­не. Новороденото се поста­вя лег­на­ло по очи меж­ду гър­ди­те. От 30 бебе­та 22 спон­тан­но изби­рат неиз­ми­та­та гър­да. Миенето не е повли­я­ло на тем­пе­ра­ту­ра­та на гър­ди­те. Заключението е, че бебе­та­та реа­ги­рат на раз­ли­чи­я­та в мириз­ми­те меж­ду изми­та­та и неиз­ми­та­та гърда.

Varendi H, Porter RH, Winberg J. Does the newborn baby find the nipple by smell? Lancet, 1994; 344 (8928): 989–90.

Източник: Does the newborn baby find the nipple by smell?

Миризмата на гърдите като единствения майчин стимул, предизвикващ пълзене към източника на миризмата.

Изследва се вли­я­ни­е­то на мириз­ма­та на гър­ди­те сама по себе си вър­ху насо­че­ни­те физи­чес­ки дви­же­ния на ново­ро­де­ни­те. Наблюдавани са 22 бебе­та вър­ху затоп­ля­що лег­ло по вре­ме на 2 опи­та. При еди­ния опит на 17 см. пред бебе­то се поста­вя там­пон, кой­то носи мириз­ма­та на май­чи­на­та гър­да. При дру­гия опит се изпол­за чист там­пон. Повече бебе­та се придвиж­ват към и дости­гат там­по­на с мириз­ма­та на гър­да­та. Заключението е, че естес­т­ве­ни­те мириз­ми на гър­ди­те, без дру­ги май­чи­ни сти­му­ли, са доста­тъч­ни, за да привле­кат и водят ново­ро­де­ни­те към източ­ни­ка на мириса.

Varendi H, Porter RH. Breast odour as the only maternal stimulus elicits crawling towards the odour source. Acta Paediatric, 2001, 90 (4): 372–75.

Източник: Breast odour as the only maternal stimulus elicits crawling towards the odour source.

Аспирацията при здрави новородени: влияние върху кръвообращението и развитието на хранително поведение

При това изслед­ва­не се запис­ват спон­тан­но­то засук­ва­не и дви­же­ни­я­та за нами­ра­не на гър­да­та, как­то и със­то­я­ни­е­то на сън и буд­ност при всич­ки 21 здра­ви ново­ро­де­ни (с кон­т­рол­на гру­па от 10 деца). По вре­ме на аспи­ра­ци­я­та се наблю­да­ва леко пови­ше­ние на сред­но­то кръв­но наля­га­не. Повишени са и слу­чи­те на повръ­ща­не. При деца­та, на кои­то е напра­ве­на аспи­ра­ция, после­до­ва­тел­ност­та на пове­де­ни­е­то пре­ди само­то хра­не­не е нару­ше­на. Физиологичните стра­нич­ни ефек­ти, предиз­ви­ка­ни от апи­ра­ци­я­та, са мини­мал­ни, но про­це­ду­ра­та изглеж­да неп­ри­ят­на за бебе­то, като същев­ре­мен­но няма ясна пол­за от нея.

Widström AM, Ransjo-Arvidson AB, Christensson K et al. Gastric suction in healthy newborn infants: Effects on circulation and developing feeding behaviour. Acta Paediatric Scandinavica, 1987; 76:566–572.

Източник: Gastric suction in healthy newborn infants. Effects on circulation and developing feeding behaviour.

Позиция на езика по време на рефлексите за намиране на гърдата, предизвикани при новородени преди първото сукане

Един от чес­то сре­ща­ни­те проб­ле­ми при кър­ме­не е кога­то бебе­то поста­вя ези­ка си в неб­це­то и му е труд­но да се при­ка­чи към зър­но­то на май­ка­та. Това изслед­ва­не цели да доку­мен­ти­ра пози­ци­я­та на ези­ка в уст­на­та кухи­на по вре­ме на реф­лек­си­те за нами­ра­не на гър­да­та, предиз­ви­ка­ни при ново­ро­де­ни пре­ди пър­во­то сука­не. Единадесет здра­ви доно­се­ни бебе­та са засне­ти с виде­о­ка­ме­ра 101 +/- 31 мин. след раж­да­не по вре­ме на предиз­ви­кан ясно доло­вим реф­лекс за нами­ра­не на гър­да­та пре­ди пър­во­то сука­не. При 10 от всич­ки 11 бебе­та ези­кът се поста­вя на дъно­то на уст­на­та кухи­на по вре­ме на ясно доло­вим реф­лекс за нами­ра­не на гър­да­та (p = < 0.05). Предполага се, че при­бър­за­но­то поста­вя­не на гър­да може да пре­мах­не реф­лек­са за нами­ра­не на гър­да­та и да нару­ши пра­вил­но­то поста­вя­не на ези­ка. Здравото бебе тряб­ва да има въз­мож­ност да про­яви глад и опти­мал­ни реф­лек­си и да се при­ка­чи само към зър­но­то на майката.

Widstrom AM, Thingstrom-Paulsson J. The position of the tongue during rooting reflexes elicited in newborn infants before the first suckle, Acta Paediatr, 1993; 82: 281–283.

Източник: The position of the tongue during rooting reflexes elicited in newborn infants before the first suckle.

Преводачи:

Solley, Магдалена Тодоринска