До нача­ло­то на 80-те годи­ни смър­т­ност­та сред недо­но­се­ни­те деца в Богота, Колумбия беше 70 про­цен­та. Бебетата уми­ра­ха от инфек­ции, проб­ле­ми с диша­не­то и лип­са на вни­ма­ние към тях от роди­те­ли­те. “Кенгуровата гри­жа” за таки­ва деца въз­ник­на от чис­та­та необ­хо­ди­мост. Майките на недо­но­се­ни бебе­та започ­на­ха да се гри­жат за тях, като ги дър­жа­ха вър­ху себе си 24 часа в дено­но­щи­е­то — спя­ха с тях и ги носе­ха под дре­хи­те си, като в кен­гур­с­ка тор­бич­ка. Ако бебе­то се нуж­да­е­ше от кис­ло­род, то го полу­ча­ва­ше в кис­ло­род­на палат­ка, поста­ве­на вър­ху гър­ди­те на май­ка му. (more…)