Информацията е акту­ал­на към 8 март 2007 г.

Резюме: Текущите пове­ден­чес­ки и физи­о­ло­гич­ни изслед­ва­ния на бебе­та и май­ки са пока­за­ли, че те са гото­ви да си вза­и­мо­дейс­т­ват от пър­ви­те мину­ти на живо­та. Сред тези откри­тия се включ­ва и спо­соб­ност­та на ново­ро­де­но­то да пъл­зи към гър­да­та, за да поста­ви нача­ло­то на сука­не­то, как­то и тер­мо­ре­гу­ла­ци­я­та май­ка-бебе. Привързаността, изпи­та­на от май­ка­та и бебе­то може би е био­хи­мич­но моду­ли­ра­на чрез окси­то­ци­на; насър­ча­ва­не­то на при­вър­за­ност­та чрез ранен кон­такт, сука­не и съв­мес­т­но наста­ня­ва­не дока­за­но нама­ля­ват изос­та­вя­не­то на бебе­та. Pediatrics 1998;102:1244 –1246; emotional development, mother–infant attachment, bonding, oxytocin, breast crawl, breastfeed, baby-friendly initiative

Няколко пове­ден­чес­ки и физи­о­ло­гич­ни про­уч­ва­ния на май­ки и бебе­та от послед­ни­те 10 годи­ни про­ме­ни­ха раз­би­ра­ни­я­та за готов­ност­та им да си вза­и­мо­дейс­т­ват от пър­ви­те мину­ти на живо­та. Тази ста­тия опис­ва откри­ти­я­та и дис­ку­ти­ра как­ви после­ди­ци ще имат вър­ху орга­ни­за­ци­я­та на бол­нич­ни­те прак­ти­ки в пери­на­тал­ния пери­од. (more…)

Химия на привързаността

Човешките бебе­та се раж­дат без­по­мощ­ни, с нуж­да да бъдат изця­ло обгриж­ва­ни и защи­та­ва­ни. За щас­тие те се раж­дат с всич­ки необ­хо­ди­ми инс­т­ру­мен­ти и „инс­т­рук­ции”, с кои­то да постиг­нат подоб­на гри­жа и да ста­нат оби­ча­на и оби­ча­ща част от сво­и­те семейс­т­ва и общес­т­ва. Вродените нер­в­ни и хор­мо­нал­ни вза­и­мо­дейс­т­вия, пома­га­щи на роди­те­ля и дете­то в този про­цес, са измеж­ду най-мощ­ни­те в при­ро­да­та. Хормоналните зна­ци са ясни и неп­ре­о­до­ли­ми и наши­те инс­тин­к­ти могат да ни дадат всич­ки под­хо­дя­щи отго­во­ри. Ако не поло­жат огром­ни уси­лия да избяг­ват и пре­неб­рег­ват подоб­ни под­ти­ци, роди­те­ли­те по естес­т­вен начин ще след­ват насо­ки­те на сво­и­те нев­ро­ни и хор­мо­ни, отглеж­дай­ки бебе­та си в бли­зък физи­чес­ки кон­такт. (more…)

APPETIZER

или

РАЗЯДКА ЗА НАСТОЯЩИ И БЪДЕЩИ РОДИТЕЛИ

(полуд­не­вен форум в Кабинка, ул. „Ивац вой­во­да“ 9)

10.12.2011 (събо­та)

МЕНЮ

ОРДЬОВРИ

10–11 ч.

1. Добре дошли и при­ятен апе­тит! – Боряна Пандова
2. Пренаталното общу­ва­не – ордьо­вър с под­чер­та­но “драз­нещ” вкус. – Мина Парчева
3. Основни със­тав­ки на успеш­на­та бре­мен­ност: хра­ни­те­лен режим, дви­же­ние, инфор­ми­ра­ност, емо­ци­о­нал­на под­го­тов­ка. – Миглена Делчева
4. Раждане, а не ман­джа с гроз­де! Как про­ти­ча то и що за чудо е  доку­мен­тът Информирано съг­ла­сие? – Боряна Пандова
5. Умната кър­ма. – Елена Кръстева (more…)

Имах план и сил­но жела­ние да родя естес­т­ве­но, но на кон­т­ро­лен преглед ден след тер­ми­на се ока­за, че беба е заста­на­ла с рамо към ший­ка­та на мат­ка­та, гла­вич­ка­та вече не е фик­си­ра­на в таза (как­то беше в послед­ни­те някол­ко сед­ми­ци от бре­мен­ност­та) и е кил­на­та на една стра­на. Предвид това, и дру­ги фак­то­ри, като това, че съм на инва­лид­на колич­ка, изто­ща­вам се бър­зо, имам сил­но изра­зе­но изкри­вя­ва­не на гръб­на­ка точ­но в тазо­ва­та област и рис­ко­ве­те, кои­то пъл­на­та упой­ка носи за хора с мое­то забо­ля­ва­не (ако евен­ту­ал­но се нало­жи спеш­но сек­цио и епи­ду­рал­на­та не хва­не), след мно­го раз­мис­ли реших­ме да пре­ми­нем на опция пла­ни­ра­но сек­цио. Въпреки това, дър­жах мно­го да не бъда раз­де­ля­на с бебе­то от момен­та на раж­да­не, тъй като зна­ех кол­ко важ­но е това за със­то­я­ни­е­то на бебе­то, за при­вър­з­ва­не­то, как­то и за успеш­но­то уста­но­вя­ва­не на кър­ме­не­то. (more…)

Следродилният пре­ход от емб­ри­он към ново­ро­де­но може да се харак­те­ри­зи­ра с дума­та „пре­къс­ва­не“. Новороденото тряб­ва неиз­беж­но да про­ме­ни сре­да­та си от тъм­но­то, топ­ло, мок­ро, защи­те­но мяс­то в утро­ба­та с по-сту­де­ни­те, сухи, ярки, шум­ни усло­вия на вън­ш­ния свят. Пъпната връв е пре­къс­на­та. Раздяла и раз­къс­ва­не са клю­чо­ви­те думи. Добре извес­т­ни­те про­ме­ни изис­к­ват топ­лин­на, сър­деч­но-съдо­ва, белод­роб­на, вес­ти­бу­лар­на, имун­на и мета­бо­лит­на адаптация.

Сърдечно-съдо­ва­та, имун­на­та и топ­лин­на­та адап­та­ция са доб­ре доку­мен­ти­ра­ни в меди­цин­с­ки­те и аку­шер­с­ки­те учеб­ни­ци. Успешната мета­бо­лит­на адап­та­ция е също тол­ко­ва кри­тич­на за здра­ве­то на бебе­то. Въпреки това пове­че­то аку­шер­с­ки и мно­го педи­ат­рич­ни тек­с­то­ве не опис­ват нор­мал­на­та физи­о­ло­гия на мета­бо­лит­ния пре­ход от емб­ри­он към ново­ро­де­но. Вместо това, мета­бо­лит­на­та адап­та­ция се обсъж­да в гла­ви­те, посве­те­ни на хипог­ли­ке­ми­я­та или във връз­ка с нару­ше­ния на кръв­на­та глю­коз­на хоме­ос­та­за. (more…)

Световна здравна организация

Раждане в здравно заведение

Ако май­ка­та и бебе­то сто­ят в здрав­но заве­де­ние за по-кра­тък или по-дълъг пери­од от вре­ме, мно­го е важ­но те да са заед­но и да не бъдат раз­де­ля­ни. Новороденото тряб­ва да е бли­зо до май­ка­та през деня и през нощ­та, като има сво­бо­ден достъп до нея по вся­ко вре­ме. Системата, при коя­то бебе­та­та са в отдел­на дет­с­ка стая, под­по­ма­га раз­прос­т­ра­не­ни­е­то на инфек­ции и има нега­тив­но отра­же­ние вър­ху при­вър­з­ва­не­то меж­ду май­ка­та и дете­то и вър­ху кърменето.

WHO, Postpartum Care of the Mother and Newborn, WHO/RHT/MSM/98.3

(more…)